Той не издава нито една стихосбирка, а е толкова прочут! Признат е за един от най-големите символисти в историята на литературата. Считат го за продължител на Бодлер, а Виктор Юго го нарича "невръстен Шекспир". Артюр Рембо. Невероятно надарен поет, живял толкова кратко и толкова шеметно, че животът му изглежда като кошмар, преминал през ада на всички земни изкушения. 

Роден е на 20 октомври 1854 г. в Шарлевил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, който напуска семейството си. Четирите му деца остават да живеят с деспотичната си майка. Артюр обича да се уединява и да пише стихове. Изглежда някак тъжен и вглъбен в себе си. Това личи и от една от популярните му снимки.

Артюр Рембо

Още

Един голям поет, един голям писател и много алкохол в кръвта

Внезапно съдбата сякаш му се усмихва. Рембо изпраща свое стихотворение на Пол Верлен, и получава в отговор доста странен и възторжен текст:

"Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те".

В писмото имало и еднопосочен билет до Париж. Рембо се възползвал от поканата и заминал. Вероятно, като още невръстен младеж - едва на 17, дори не подозирал какво го очаква сред парижката бохема. Верлен го посреща в дома си, където е бременната му приятелка Матилде. И тя е на 17, но Верлен не страда от скрупули. Все повече пие и алкохолът все повече приспива съзнанието му.

Той е безумно талантлив, но свръхемоционален и непредсказуем в чувствата си. Между двамата с Рембо започва любовен роман. Вероятно първият в живота на Рембо?!?

Връзката им преминава в бохемско безделничество и целодневно дрогиране с абсент и хашиш. Рембо се поддава на всички изкушения, на които го подлага връзката му с Пол Верлен. 

Пол Верлен

Още

Фаталното приятелство на Ван Гог с Пол Гоген

В продължение на година Артюр Рембо е изцяло под влиянието му, както и на пълна негова издръжка. Връзката им тече на приливи и отливи, придружени с бурни скандали.

По време на едно спречкване, докато двамата са в Брюксел, в пристъп на ревност Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен го арестуват, а Рембо закарват в болница.

Има екранизация по историята на връзката между двамата поети - филмът "Пълно затъмнение" ("Total Eclipse"), с участието на Леонардо ди Каприо и Дейвид Тюлис.

Кадър от филма "Пълно затъмнение" /1995 г. /, където в ролята на Рембо влиза Леонардо ди Каприо, а в тази на Верлен - Дейвид Тюлис

Още

Оскар Уайлд - един живот "срещу", или проклятието на "портрета"

Тази случка подействала изтрезвяващо на Рембо и той се дистанцира от Верлен. Започва нова хомосексуална връзка - сближава се с Жермен Нуво, с когото прекарва няколко месеца в Англия.

Нуво го запалва за пътешествията. Двамата пътуват много - кръстосват три континента. Изглежда така, сякаш Рембо съвсем е забравил за Верлен?... Според биографите му, не съвсем...

Още

Последните думи на Рембо до сестра му

През 1879 г. Рембо, кой знае защо, сякаш взима решение да се откъсне от миналото си и се завръща в родниия си край. Започва работа във фермата на роднини. Предпочита физическия труд пред писането. Изглежда така, сякаш обръща гръб дори на поезията.

Или пък е искал да прочисти съзнанието си от всичко преживяно?...

Пол Верлен и Артюр Рембо

Още

Истинският и филмовият Либерачи

Още не знае, че няма време за това, защото съдбата му готви тежък удар - откриват тумор в десния му крак. След като крайникът се парализира, се налага ампутацията му.

Умира в болницата на 10 ноември 1891 г. Едва на 37.

В продължение на 20 години Артюр Рембо живее толкова бурно и непостоянно, че никой не знаел нито къде се намира и откъде идва, нито с какво се занимава. Когато умира в болницата в Марсилия, там го мислели за търговец?!?

Минават още 20 години, и стиховете на Рембо започват да се четат от цяла Франция. Посмъртно той става модна знаменитост в най-изтънчените салони на Париж. За жалост, той самият отдавна е мъртъв. 

Къщата на "Роял Колидж Стрийт" 8 в Лондон, в която живеят известно време Рембо и Верлен

"Привилегията", че умира млад, го увековечава като "момчето-бунтар" на 19-и век и "невръстен Шекспир", както го нарича Юго.

Рембо остава една от тъжните легенди на световния символизъм. 

Представяме ви избрани цитати на поета:

"Ако вярвам, че съм в ада, значи съм."
"Моят бог беше нещастието."
"Моралността е слабостта на ума."
"На седемнадесет човек е само млад."
"Като бях твърде чувствителен, аз похабих живота си."

Пол Верлен

Из поемата "Пияният кораб", която Рембо изпраща на Пол Верлен

"Слизах сам по реки, в свойта дрямка блажени -
индианци гребците нападнаха с вой
и на стълбове цветни за живи мишени
ги привързаха голи в пламтящия зной.
Безразлично ми беше кой с мен продължава
с едро фландърско жито, с английски памук
и поех, щом се свърши дивашката врява,
все едно накъде - по-далече от тук.
Всеки прилив и отлив ме дърпа и блъска,
тая зима бях трескаво глухо дете,
полуострови чакаха с ужас развръзка-
по-величествен хаос не помнеха те.
Свобода, от стихиите благословена!
По вълните - смъртта, казват, дебнела в тях -
като тапа се мятах без страх десет дена,
заслепен, и окото на фар не видях.
В моя трюм се просмука вода, заклокочи -
сок от кисела ябълка в детски зъби -
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби.
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен -
в млечен сок и звезди: там към трюма поема
всеки срещнат удавник - щастлив и вглъбен.

                     ***

Стига плачове! Всяка луна е ужасна,
всяко слънце - горчиво, додето умре.
Любовта в сладки спазми защо ли ме тласна...
Разтвори се, мой трюм! Погълни ме, море!
Европейска вода - черна локва това е,
край която, приклекнало в здрача студен
с книжно корабче бедно дете си играе
и изпраща с тъга отлетелия ден.
Аз не мога, море, люшкан в твойта умора
пак спокоен да гледам - недей ме мъчи!-
ни търговските флагове, горди в простора,
ни брега, в мене впил ужасени очи."

Още

Майстори на хайку поезията се събират в София

Още

Поетът Иван Цанев е носителят на Яворовата награда за поезия

Още

Владимир Левчев с номинация за поезия от "Перото"

Още

"Възхвала на мащехата" - изящен изказ, поезия, живопис, музика (откъс)