ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
Артюр Рембо: Моят ад беше нещастието
165 години от рождението на поета, чийто кратък живот минава през всички изкушения
Редактор : / 5848 Прочита 1 Коментара
Артюр Рембо
Той не издава нито една стихосбирка, а е толкова прочут! Признат е за един от най-големите символисти в историята на литературата. Считат го за продължител на Бодлер, а Виктор Юго го нарича "невръстен Шекспир". Артюр Рембо. Невероятно надарен поет, живял толкова кратко и толкова шеметно, че животът му изглежда като кошмар, преминал през ада на всички земни изкушения.
Роден е на 20 октомври 1854 г. в Шарлевил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, който напуска семейството си. Четирите му деца остават да живеят с деспотичната си майка. Артюр обича да се уединява и да пише стихове. Изглежда някак тъжен и вглъбен в себе си. Това личи и от една от популярните му снимки.
Внезапно съдбата сякаш му се усмихва. Рембо изпраща свое стихотворение на Пол Верлен, и получава в отговор доста странен и възторжен текст:
"Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те".
В писмото имало и еднопосочен билет до Париж. Рембо се възползвал от поканата и заминал. Вероятно, като още невръстен младеж - едва на 17, дори не подозирал какво го очаква сред парижката бохема. Верлен го посреща в дома си, където е бременната му приятелка Матилде. И тя е на 17, но Верлен не страда от скрупули. Все повече пие и алкохолът все повече приспива съзнанието му.
Той е безумно талантлив, но свръхемоционален и непредсказуем в чувствата си. Между двамата с Рембо започва любовен роман. Вероятно първият в живота на Рембо?!?
Връзката им преминава в бохемско безделничество и целодневно дрогиране с абсент и хашиш. Рембо се поддава на всички изкушения, на които го подлага връзката му с Пол Верлен.
В продължение на година Артюр Рембо е изцяло под влиянието му, както и на пълна негова издръжка. Връзката им тече на приливи и отливи, придружени с бурни скандали.
По време на едно спречкване, докато двамата са в Брюксел, в пристъп на ревност Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен го арестуват, а Рембо закарват в болница.
Има екранизация по историята на връзката между двамата поети - филмът "Пълно затъмнение" ("Total Eclipse"), с участието на Леонардо ди Каприо и Дейвид Тюлис.
Тази случка подействала изтрезвяващо на Рембо и той се дистанцира от Верлен. Започва нова хомосексуална връзка - сближава се с Жермен Нуво, с когото прекарва няколко месеца в Англия.
Нуво го запалва за пътешествията. Двамата пътуват много - кръстосват три континента. Изглежда така, сякаш Рембо съвсем е забравил за Верлен?... Според биографите му, не съвсем...
През 1879 г. Рембо, кой знае защо, сякаш взима решение да се откъсне от миналото си и се завръща в родниия си край. Започва работа във фермата на роднини. Предпочита физическия труд пред писането. Изглежда така, сякаш обръща гръб дори на поезията.
Или пък е искал да прочисти съзнанието си от всичко преживяно?...
Още не знае, че няма време за това, защото съдбата му готви тежък удар - откриват тумор в десния му крак. След като крайникът се парализира, се налага ампутацията му.
Умира в болницата на 10 ноември 1891 г. Едва на 37.
В продължение на 20 години Артюр Рембо живее толкова бурно и непостоянно, че никой не знаел нито къде се намира и откъде идва, нито с какво се занимава. Когато умира в болницата в Марсилия, там го мислели за търговец?!?
Минават още 20 години, и стиховете на Рембо започват да се четат от цяла Франция. Посмъртно той става модна знаменитост в най-изтънчените салони на Париж. За жалост, той самият отдавна е мъртъв.
Къщата на "Роял Колидж Стрийт" 8 в Лондон, в която живеят известно време Рембо и Верлен
"Привилегията", че умира млад, го увековечава като "момчето-бунтар" на 19-и век и "невръстен Шекспир", както го нарича Юго.
Рембо остава една от тъжните легенди на световния символизъм.
Представяме ви избрани цитати на поета:
"Ако вярвам, че съм в ада, значи съм."
"Моят бог беше нещастието."
"Моралността е слабостта на ума."
"На седемнадесет човек е само млад."
"Като бях твърде чувствителен, аз похабих живота си."
Из поемата "Пияният кораб", която Рембо изпраща на Пол Верлен
"Слизах сам по реки, в свойта дрямка блажени -
индианци гребците нападнаха с вой
и на стълбове цветни за живи мишени
ги привързаха голи в пламтящия зной.
Безразлично ми беше кой с мен продължава
с едро фландърско жито, с английски памук
и поех, щом се свърши дивашката врява,
все едно накъде - по-далече от тук.
Всеки прилив и отлив ме дърпа и блъска,
тая зима бях трескаво глухо дете,
полуострови чакаха с ужас развръзка-
по-величествен хаос не помнеха те.
Свобода, от стихиите благословена!
По вълните - смъртта, казват, дебнела в тях -
като тапа се мятах без страх десет дена,
заслепен, и окото на фар не видях.
В моя трюм се просмука вода, заклокочи -
сок от кисела ябълка в детски зъби -
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби.
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен -
в млечен сок и звезди: там към трюма поема
всеки срещнат удавник - щастлив и вглъбен.
***
Стига плачове! Всяка луна е ужасна,
всяко слънце - горчиво, додето умре.
Любовта в сладки спазми защо ли ме тласна...
Разтвори се, мой трюм! Погълни ме, море!
Европейска вода - черна локва това е,
край която, приклекнало в здрача студен
с книжно корабче бедно дете си играе
и изпраща с тъга отлетелия ден.
Аз не мога, море, люшкан в твойта умора
пак спокоен да гледам - недей ме мъчи!-
ни търговските флагове, горди в простора,
ни брега, в мене впил ужасени очи."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}