Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Оскар Уайлд - един живот "срещу", или проклятието на "портрета"

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА

Оскар Уайлд - един живот "срещу", или проклятието на "портрета"

Авторът на "Портретът на Дориан Грей" умира забравен и беден

Оскар Уайлд

В средата на октомври през далечната 1854 г. е роден големият ирландски драматург, писател и поет Оскар Уайлд. Още с произнасянето на това име, в съзнанието на всеки четящ човек изниква името на най-известната му творба - романът "Портретът на Дориан Грей" /1890 г. /. По него са правени десетки екранизации, "портретът" е завладявал въображението на не един човек по света. Защо ли? - Може би заради извечния човешки страх от ужасяващия "печат", който могат да сложат върху лицето ни нашите зловредни мисли и действия.

Още

Гробът на Оскар Уайлд се руши от... целувки, "Beatles" и "Rolling Stones" издигнали писателя в култ

Гробът на Оскар Уайлд се руши от... целувки, "Beatles" и "Rolling Stones" издигнали писателя в култ

Оскар Уайлд е един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19-ти век - времето на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи на няколко фактора: на първо място на романа му "Портретът на Дориан Грей" (1890 г.), на второ място - на епиграмите му и на трето - на личната му съдба - затворническият период на писателя и ранната му смърт.

Мнозина свързват "портрета" на героя Дориан Грей с личната история на Оскар Уайлд.

Истинското име на писателя е Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд. Роден е в Дъблин, в семейството на интелектуалци и естети. Самият той отрано става привърженик на естетическата философия. След като завършва университет, се премества да живее самостоятелно в Лондон и там попада в модерните елитни кръгове на английската столица.

Оскар Уайлд "попива" най-авангардните черти на съвремието си: облича се елегантно и скъпо, държи се леко надменно и насмешливо, чувството му за хумор е като острие. Това го прави интересна фигура в светските среди на Лондон. Владее чужди езици и е желан събеседник навсякъде. Написва на френски първата си драма - "Соломе", докато е в Париж. Още преди да е натрупал творчество, вече е знаменитост.

Скоро, обаче, хапливият му език и често пъти хулиганското му поведение, му спечелват врагове. Мнозина започват да обсъждат "непристойното" му поведение. Слуховете за разгула му се носят публично и служат за подбив. Бързо повечето от предишните му доброжелатели тактично се оттеглят от него и накрая той самият ясно осъзнава, че е отхвърлен от лондонското висше общество.

Още

През април 1890 г. Оскар Уайлд "предсказва"... Ален Делон?

През април 1890 г. Оскар Уайлд "предсказва"... Ален Делон?

Осъдителна присъда за непристойно поведение и хомосексуализъм слагат окончателно черен печат върху личността му. След като прекарва две години в затвор, решава да напусне Англия и да се установи да живее в Париж. Там остава до края на дните си. Умира в Париж на 46-годишна възраст.

Животът на Оскар Уайлд е шеметен и пълен с превратности. Бърза кариера и бърз край. Възторг и презрение. Вероятно корените на всичко това могат да се потърсят в семейството и атмосферата, в която израства. Сестра му Джейн е ирландски националист и също пише поезия под псевдонима "Надежда", брат му става известен хирург - удостояват го с рицарско звание за успехи в очната и ушната хирургия и също пише - книги по археология и селски фолклор. В личния си живот, обаче, също бил доста "неприемлив" - станал баща на три деца, но не се оженил за майка им, а взел за съпруга друга жена. Свободомислието сред децата Уайлд ги правело в очите на всички, въпреки талантите и интелигентността им, меко казано "странни". Такъв е и Оскар Уайлд.

От малък той проявявал интерес към гръцката литература. В Оксфорд спорел с професорите си, но на толкова високо ниво, че те нямало как да отрекат високия му интелект - гласували му стипендия, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Именно в Оксфорд се зародил и интересът му към масонството и католицизма. Получил аудиенция от папа Пий IX, след която започнал да изпитва желание да стане католик /б.а. кръстен е в англиканска църква/. Родителите му не приели това решение и го заплашили със спиране на средствата, но и това не го отказало. И след като положил на инат много усилия да се "прекръсти", най-накрая сам се отказал от намеренията си.

Непостоянният му характер често го правел раздразнителен и агресивен, но Уайлд винаги бил готов да смени посоката към някаква нова идея, и правел това въодушевено и всеотдайно.

По негово време се заражда декадентското движение за "чисто изкуство". Уайлд бързо яхва тази вълна, като демонстрира свободомислието си по всякакъв начин - ходи с дълга коса, играе бокс, гостите му се дивят на интериора на дома му, украсен с пера, слънчогледи и син порцелан. Уайлд демонстрирал предпочитанията си по един толкова артистичен и безапелационен начин, че буквално създавал моди в Лондон. Нехайното му отношение към чуждото мнение също се превърнало в част от характерния му маниер. Поведението му будело в равна степен възхита и възмущение. Като студент си изпатил за това, че в началото на семестъра решил да пътешества в Гърция. Това му коствало временно изключане от университета, на което Оскар надменно отвърнал, че "знания могат да се получават и извън него". Положителна роля върху "укротяването" му изиграл изследователят на Ренесанса Уолтър Пейтър. Уайлд до такава степен бил очарован от книгата му за античността, че я носел винаги със себе си. Веднъж споделил, че именно на Пейтър дължи своята отдаденост към изкуството.

Статуята на Оскар Уайлд в Дъблин

Всъщност, обаче, според биографите му, по-голяма роля за израстването му като автор, изиграл Джон Ръскин - пълен антипод и дори в известна степен враг на Пейтър. След като Оскар Уайлд започнал да посещава лекциите на Ръскин, някак кумирът Пейтър започнал да бледнее пред него. Разглезеният Уайлд, който не обичал нито да става рано сутрин, нито да работи физически труд, дори се включил в проекта на Ръскин за пътя и засаждането на цветя край него.

На фона на този пълен с антиподни интереси личен живот, невероятно но факт - през ноември 1878 г. Оскар Уайлд получил бакалавърска степен по изкуствата с пълно отличие.

Завръща се в родния Дъблин, но там намира старата си приятелка от детството Флорънс Балкомб, сгодена за писателя Брам Стокър. Оскар Уайлд бил буквално покрусен от сватбата й. Решава да замине за Англия и "никога повече да не се завърне в Ирландия". Дори написва писмо до Флорънс с клетвата си. Това също е доста странен епизод от живота му, като се има предвид хомосексуалната му нагласа.

В Англия Уайлд започнал да си търси работа като университетски преподавател, но не успял да открие свободно място. Станал лектор в Париж и САЩ, и постоянно пътувал през Океана. През 1881 г. издава първия си сборник "Стихотворения". Книгата била приета нееднозначно, но имало и доста ласкави отзиви за нея. Докато в един момент авторът й не бил обвинен в плагиатство. Излязла дори подигравателна статия срещу Уайлд. В нея се правели и намеци за хомосексуалните му наклонности.

Уайлд не отвръща на нападките с думи. Просто сключва брак с Констанс Лойд и става баща на двама сина. Но така и не може да се почувства и да се държи като семеен мъж, по разбиранията на английските нрави. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва интимна връзка, която двамата не крият. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

Оскар Уайлд и неговият Алфред

След излизането си от затвора и установяването си в Париж, живее под името Себастиан Мелмот и се препитава с оскъдна помощ от семейството си. Малко преди смъртта си написва изповедта си "De Profundis" и поемата "Балада за Редингската тъмница".

Съдбата сякаш някак се намесва, за да сложи край на мъчителното му чувство за неудовлетвореност, което все повече завладявало съзнанието му, и Оскар Уайлд се разболява от менингит.

Умира на 30 ноември 1900 г., като неизвестен беден "парижанин". Останките му са погребани в гробището "Пер Лашез".

Наглед ужасна съдба за един толкова надарен, непокорен и търсещ талант. Уайлд сякаш е наказан за това, че не успява да се постави в "рамките" на общоприетото. Той като че ли през целия си живот се държи мазохистично предизвикателно срещу себе си, като върви "срещу течението". Любопитно е какво написва един английски изкуствовед по повод на това:

"Уайлд остана верен на своето непостоянство по един толкова постоянно демонстративен начин, че няма как да не му се признае поне това "постоянство".

Удивително е как този изключително интелигентен, надарен и свободомислещ човек, донякъде се персонифицира в зловещия образ на героя си Дориан Грей. Дали съдбата му не е "проклятието на портрета"? Повече от безспорно е само едно - че именно този роман направи автора си безсмъртен и вечен.

Още

Калин Врачански е звездата в спектакъла "Дориан Грей" по Оскар Уайлд

Калин Врачански е звездата в спектакъла "Дориан Грей" по Оскар Уайлд

Още

Комедия-продължение на хит на Оскар Уайлд с премиера в Народния театър

Комедия-продължение на хит на Оскар Уайлд с премиера в Народния театър

Коментирай 0

1/1

Оскар Уайлд

Оскар Уайлд и неговият Алфред

Статуята на Оскар Уайлд в Дъблин

Календар

Препоръчваме ви

Шоколади "Гайо" - какаото обича Пловдив

"Всички имаме нужда от емоция, от смисъл, от преживяване както в нещата, които правим, така и в тези, които консумираме", казва магьосникът на шоколада

Еротичните рисунки на японския идол Кацусика Хокусай

Художникът е оставил над 30 000 картини, ескизи и гравюри

Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си

Лили Браун се омъжва два пъти, но развива идея за премахването на брака

Христо Юскеселиев - Мечтателят с камера остава вечно жив

Днес изпратихме една от легендите на българската фотожурналистика, който ни напусна на 16 юни на 86-годишна възраст