НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
Тя е първата жена с Нобелова награда за литература
Най-известната й книга се ражда от поръчка за учебно помагало
Автор : / 35633 Прочита 2 Коментара

Тя е първата жена с Нобелова награда за литература и дори само това я прави изключителна. Селма Лагерльоф е шведска писателка, наградена през далечната 1909-а, но и до днес в цял свят се превеждат и издават нейните вдъхновяващи творби.
Най-известната от тях е "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция" и всеки, който знае историята на героя й Нилс, не би се изненадал, че двамата със Селма могат да бъдат видяни не само на корицата на книгата, но и на пощенски марки.
До такава степен авторката и нейният герой са придобили национално значение в Швеция, че от 1991 година банкнотата от 20 шведски крони е с лика на Селма Лагерльоф.
Лагерльоф е родена и умира в Йостра Емтервик (б.а. шведска епархия). Тя не създава семейство, но поколения деца в родината й растат с нейните книги. Родена е на 20 ноември 1858 година и умира на 16 март 1940-та, преди 85 години, на 81-годишна възраст.
Селма Лагерльоф
Снимка: Getty Images
Творбите на шведската писателка са като приказки за Севера. Те са написани с богато въображение и представят красивата природа на Швеция и на селския живот. Повествованието преплита история със скандинавски легенди по един толкова художествен начин, че читателят буквално потъва в една друга реалност, която завладява всичките му сетива.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Самата Селма е родена в едно имение - Морбака, край град Суне, епархия Йостра Емтервик, провинция Вермланд, Южна Швеция. Баща й бил пенсиониран офицер от армията и се занимавал със земеделие. На 3 малката Селма заболява от детски паралич и има период, в който е била изцяло обездвижена. До края на живота си писателката куца и страда от болки в ставите.
Недъгът я потиска, но тя не допуска да се превърне в интроверт. Разбира се, детството й преминава далеч от другите деца, но тя никога не се озлобява и през целия си живот изгражда здрави приятелства.
Селма получава общото си образование като частна ученичка в малкото семейно имение и единствената й приятелка била нейната баба. От нея научава вълшебни приказки и легенди, както и предания за славното минало на големи имения от родната й провинция Вермланд. През 1880 година, когато умира бащата на Селма, имението било продадено, за да бъдат погасени дълговете му, натрупани от хазарт и алкохол.
След много години писателката ще откупи това имение, за да запази паметта за семейството си и своето детство. Когато напуска имението като тийнеджърка, за пръв път пътува до Стокхолм. И за пръв път се влюбва там.
Изключително будна и начетена, Селма Лагерльоф завършва в Стокхолм Кралската висша академия за подготовка на жени и се дипломира като учителка. Работи като учител в продължение на десет години.
Първоначално била учителка в девическо училище. Именно там написва първите глави от "Сага за Йоста Берлинг", които изпратила на литературен конкурс. Спечелва наградата на сп. "Идун" и получава покана да сключи договор за издаване на цялата книга. Била подпомогната финансово от своя приятелка - баронеса Софи Алдеспаре.
Романът "Сага за Йоста Берлинг" бил публикуван през 1891 година, но не оправдал очакванията за успех. Успехът му идва след две години от издаването, с превода на книгата на датски език.
Едва тогава в Швеция обявяват "Сага за Йоста Берлинг" за предвестник на възраждането на романтизма в шведската литература.
Действието в романа протича в провинция Вермланд, където група авантюристи опустошават едно имение. Сред тях е младият Йоста Берлинг. Той има лице на поет и кръв на войник, смел и ловък младеж с магнетично въздействие върху хората. Младокът спечелва сърцето на графиня Елизабет, за която се оженва, и с чиято помощ намира мир и спокойствие в живота. Историята е описана толкова завладяващо, че още в зората на киното, е екранизирана.
Във филма, заснет преди век, участва великата Грета Гарбо.
През 1894 година Селма Лагерльоф публикува сборника си с разкази "Невидими връзки", който продължава линията на успеха й. Сред феновете й се оказва писателката Софи Елкан, с която стават неразделни до смъртта на Елкан през 1921 година.
В края на живота си Лагерльоф иска да увековечи паметта за приятелката си и започва да пише биографична книга за нея, която обаче не успява да завърши.
Тук е мястото да кажем, че между двете със Софи е имало силно интимно привличане. Двете живеят заедно в продължение на 27 години. През това време, обаче, се заформил любовен триъгълник. Селма започнала сексуална връзка с учителката Валборг Оландер, неин сътрудник и женска ативистка. Селма се разкъсвала в обичта си и към двете, а Софи ревнувала, въпреки че двете пропътували заедно цяла Европа и Близкия изток. През 1990 година излезе кореспонденцията на Селма със съперницата на Софи - Валборг. Двете със Селма си пишели в продължение на 40 години.
И въпреки това голямата любов на писателката остава Софи. Когато двете се срещат през 1894 година, Софи току-що била останала вдовица. Селма й вдъхнала кураж за живот с приятелството си и всъщност била предана на тази връзка до края си. В последните си мигове пишела нейната биография.
Но, извън този любопитен ракурс за сексуалността на писателката, трябва да кажем, че талантът й завладявал и много мъже. Един от тях бил крал Оскар. С неговата протекция писателката получава финансиране от Шведската академия на науките, за да пише. Селма Лагерльоф се установява във Фалун, където прекарва по-голямата част от живота си в писане.
През 1897 година, по време на съвместно пътуване със Софи, Селма Лагерльоф написва "Чудесата на Антихрист", социален роман за Сицилия. По-късно, след пътуване до Египет и Палестина, под перото й излиза романът в два тома - "Йерусалим". Първата част - "Даларна" излиза през 1901-ва, а втората - "Светите земи", на следващата година.
Този роман утвърждава Селма Лагерльоф като майстор на перото.
Фотографски портрет на Селма Лагерльоф от Ана Олсон, 1881
Романът е картина на разрушителната роля на религиозната реставрация върху една традиционна селска общност в Даларма. Заглавието "Йерусалим" идва от поклонение в светите земи, заради което селянин продава земята си на търг. Съдбите и на други хора от фамилията се оказват пагубни за идеалите им. Един от героите напуска годеницата си и се жени по сметка за богата жена, за да запази фермата си. Принудата дирижира живота на тези хора по един обречен начин, който гаси божествената искра в душите им.
Селма Лагерльоф на 18 ноември 1933 г.
Снимка: Getty Images
През 1904 година Селма Лагерльоф откупува имението Морбака, където е родена, за да запази паметта за рода си и своите спомени. През 1930 година издава своята автобиография "Мемоари от детството", която става много популярна в родината й.
Селма Лагерльоф вече била известна, но повече в родината си и в скандинавските страни. Световноизвестна става с книгата си за деца "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция" (1906 - 1907), която според биографите й е повлияна от творчеството на Ръдиард Киплинг. Главният герой в романа й е 14-годишният Нилс, син на бедни селски стопани. Нилс е превърнат в джудже, като наказание за пороците му - не правел нищо друго, освен пакости. В останалото време искал само да яде и спи. След като получава жестокото наказание, Нилс се качва на гърба на един гъсок, за да отлети с него към Лапландия. По време на това пътуване Нилс опознава Швеция и научава от другите гъски в ятото, какво е да уважаваш природата и да бъдеш всеотдаен към другите.
Всъщност, докато ни запознава с промяната в героя си, писателката постига много повече - тя запознава читателите с различни ракурси от географията, историята и митологията на Швеция, както и с начина на живот на шведите. Така че книгата е увлекателна както за деца, така и за възрастни. Всъщност е една сага за Швеция. И ето нещо любопитно - написана е по поръчка на образователното министерство на Швеция, с цел да се стимулира обучението по география в по-различен от скучните уроци стил.
Няма значение, че поръчката е за нещо като учебно помагало, в крайна сметка се получава нещо завладяващо и познавателно за малки и големи. Книгата надминава очакванията на чиновниците и се превръща в национален бестселър.
Фантастичните похвати в творчеството на Селма Лагерльоф са много любопитни за познавачите, защото в тях въображението е буквално "на една крачка" от реалността. Това не са успявали да направят много други добри писатели-фантасти. Вероятно детството на писателката, разказваческият талант на нейната баба и приказките, с които е израсла, са оказали своето влияние върху начина, по който Селма Лагерльоф гледа на света. Като на нещо, в което винаги има чудо и то се случва тук и сега - възможно е.
Селма Лагерльоф през 1940 г.
Снимка: Getty Images
В разказите на Селма Лагерльоф се чувства влиянието на вълшебните приказки и викторианските свръхестествени истории. Героинята й от "Старата Агнета" е жена, която живее сама в края на голям ледник в планината. От самота Агнета започва да си говори сама и иска да умре, защото се счита за ненужна за останалия свят. Но точно тогава й се явява един монах, който визуализира пред нея душите на много хора, лутащи се в мъглата. Агнета запалва в къщичката си свещи за всеки от тях, и те сякаш населяват нейния дом. Агнета разбира, че им е помогнала, а щом е така, животът й не е безсмислен. А когато и тя умира, планината се осветява от тези души с жълти пламъчета в нейна памет. Дори в смъртта си Агнета не е сама.
В много от разказите си Селма Лагерльоф вплита в контекста на историята свои социални наблюдения. Така тя не просто разказва за героите си, но им прави социални портрети, които въздействат силно на емоциите на читателя и носят идеен заряд за социална справедливост. Селма Лагерльоф е не само хуманист, но и голям пацифист. По време на Първата световна война тя написва пацифисткия роман "Прокуден" (1918), в който илюстрира в образи злините от войната.
С наближаването на Втората световна война писателката помага на много германски интелектуалци да се спасят от преследванията на нацистите. Една от тях е поетесата Нели Закс, бъдещата Нобелова лауреатка, която Лагерльоф спасява от лагер на смъртта.
След като през 1909 година, става първата жена-писател в света с Нобелова награда, я приемат за член на Шведската академия на науките. Но тя продължава да пише и да живее все така скромно отдадена на работата си. Последното й голямо постижение е "Императорът на Португалия" (1914).
Според критиците, това е история, в която има философски елемент - поставя въпроса за границите между лъжата и истината, и каква роля играе фантазията - тя "лъжа" ли е?
Както споменахме, Селма Лагерльоф не създава свое семейство, но тя е общителен човек и е имала много приятели, предимно жени. Ето защо съвсем естествено посвещава голяма част от обществената си дейност на женската кауза. Особено активна е през 20-те години на миналия век, когато написва трилогията за Льовеншолдови: "Пръстенът на Льовеншолдови" (1925), "Шарлот Льовеншолд" (1925) и "Ана Сверд" (1928).
Краят на Селма Лагерльоф е знаменателен - прави някакво обобщение за морала на нейната забележително хуманна личност. За какво става реч: По време на събитията СССР срещу Финландия, писателката дарява своя златен нобелов медал за набиране на средства за оказване на помощ за Финландия. Финландците са трогнати, но осигуряват други пари, и връщат медалите с огромна признателност на писателката.
В разгара на усилията, обаче, които Лагерльоф полага по време на кампанията в една вече доста напреднала възраст, тя получава удар и на 16 март 1940 година умира в родния си дом в имението Морбака.
Имението Морбака, кдето е родена и израства писателката
Един критик прави много уместна забележка към Нобеловата награда за литература на Лагерльоф - че тя е дадена през 1909-а, когато наградите са били давани не защото тя е шведка, и не защото е била активист за избирателни права на жените, и дори не защото е пацифист, или за политическа коректност, както е днес, а "чисто и просто, за литература".
Това прави наградата на Селма Лагерльоф още по-значима, защото й е присъдена без условности.
Селма Лагерльоф е била на 51 години, когато вече е издала най-значимите си книги - "Сага за Йоста Берлинг", "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция", "Чудесата на Антихриста", "Йерусалим".
Била и заможна жена, но до края остава един самоотвержен човек и работохолик, неизкушен от славата.
Гробът на писателката Нобелов лауреат
В края на 19 век, когато излиза "Сага за Йоста Берлинг", в Швеция властва реализмът. Лагерльоф разчупва стандарттите и доказва, че полетът на въображението е толкова безграничен, че може да пътува през времето - от една реалност към други светове, за да ни върне помъдрели на земята.
От едно интервю на писателката научаваме, че нейният любим авторски роман бил "Коларят на смъртта". Той е издаден в България за пръв път в превод от немски преди почти век, и в днешно време отново бе издаден в превод от оригиналния си шведски език.
По книгата е създаден филм на режисьора Виктор Шострьом.
Знаете ли как Нобеловият комитет мотивира наградата на Селма Лагерльоф? "За благородния идеализъм и богатството на фантазията". Много точно казано. До края на живота си Селма Лагерльоф вярва във всичко, което е написала и че то ще промени хората и света.
Тя вярва в мира, в доброто, в промяната. Вярва, че легендите са живи и са част от нас. Тя вярва в чудеса. И е толкова истинска в тази своя вяра, че завладява с оптимизъм и останалите хора. В този смисъл, самата тя е едно чудо. Да си живял с недъга си, да си преживял две войни и да останеш толкова безрезервно отворен към доброто и хората, е истинско чудо - чудо на характера, присъщо единствено на големите личности.
Еми МАРИЯНСКА