СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Авторът на "Планетата на маймуните" - електроинженер, таен агент, антифашист от Съпротивата, военнопленник
110 години от рождението на френския писател-фантаст Пиер Бул
Автор : / 3391 Прочита 3 Коментара

През далечната 1963-а година, писателят Пиер Бул издава романа си "Планетата на маймуните" ("La Planète des Singes"). И макар че самият той не смятал, че това не е най-доброто му произведение, именно то ще го направи толкова известен, че и до днес научнофантастичният роман продължава да бъде екранизиран и тиражиран под различни съвременни форми за комуникация.
"Планетата на маймуните" е антиутопия, която поставя сериозни теми, особено актуални за нашата съвременност, като предупреждението на писателя за екологична катастрофа и ядрено самоунищожение. Може дори да се каже, че в голяма степен Бул е предсказал нашето тъжно Днес.
Първата екранизация на романа датира от 1968-а година и е дело на американския режисьор Франклин Шафнър. Филмът се превръща в голям хит, а популярността му води до появата на няколко продължения в телевизионен и анимационен сериал, както и в поредица блокбастъри, които разказват предисторията на оригинала. Отдавна има и комикси по романа, както и компютърни игри.
На 20-и февруари т.г. се навършват 110 години от рождението на автора на романа "Планетата на маймуните" - видният френски писател-фантаст Пиер-Франсоа-Мари-Луис Бул, известен с две от имената си - Пиер Бул.
Кадър от филма "Войната за планетата на маймуните" (2017) на режисьора Мат Рийвс
Пиер Бул е роден през 1912-а година в Авиньон, Франция, и завършва живота си там. Умира на 82-годишна възраст през януари 1994-та година, като най-продуктивният му творчески период е между 1950-а и 1992-ра година, т.е. пише почти до смъртта си.
Вероятно мнозина ще се учудят, че всъщност Бул завършва електроинженерство, но никога не работи по професията си. 26-годишен заминава за Малайзия, където започва работа като надзирател в каучукова плантация.
След избухването на Втората Световна Война влиза в редовете на армията и се сражава в Индокитай. По време на окупацията на Франция, става член на Съпротивата и служи на родината си като таен агент, под името Питър Рул. Пленен от японците, прекарва цели две години в пленнически лагер край Сайгон. Спасява се чрез бягство при Британските специални части. След края на войната първоначално се отдава на пътешествия - предимно до Малайзия и Камерун, а после се завръща в родината си и се отдава на писането.
През 1950-а година написва първия си роман - "Уилям Конрад", в който разказва за войната, като използва записките си от пленничеството. Успехът му идва с втория му роман - "Мостът на река Куай" (1952) - история, описваша две различни психологии - на европейските и на японските войници, които общите несгоди могат да сближат и да превърнат в приятелство.
През 1957-а година романът е филмиран и придобива световна известност от екрана. Само Филмовата академия награждава филма с цели шест от общо осемте номинации.
Пиер Бул написва и други творби, в които реализмът и неподправеното му чувство за ирония, разказват любопитни истории за човешките общества, отношенията между хората и отношението на хората към природата: "Лицето" (1953), "Палач" (1954), "Изпитанието на белите хора" (1955), "Другата страна на монетата" (1958), "За благородна кауза" (1960), "Професията на Господ Бог" (1960), "Фотографът" (1967), "Ушите на джунглата" (1972).
Силата на Пиер Бул, обаче, е в научнофантастичния жанр. Първите му творби в тази посока са: "Абсурдни приказки" (1953), забележителната новела "E=MC2" (1957), "Човекът, който мразеше машините" (1957), "Градината на Канашима" (1964), "Благотворителни истории" (1965), "Quia Absurdum" (1970), "Игри на разума" и др.
Има една много любопитна история: Чак пет години след смъртта на писателя, неговите близки надникват в един от шкафовете в работния му кабинет, и там откриват един напълно завършен роман, който Бул не е публикувал приживе. И те като нас, са се питали, защо? Става въпрос за издадения след смъртта на писателя негов роман "Археологът и тайнството на Нефертити".
Това е полицейски роман, а действието се развива в Древен Египет. Загадката, която трябва да бъде разплетена, е вълнуваща и държи читателя в постоянно напрежение. В същото време Бул прави паралел между древността и съвремието, с вещина развива свои теории за предразсъдъците и стереотипите на обществата - преди и сега, и как тези стереотипи повлияват върху живота на човека.
Бул е не само чудесен психолог и анализатор, но философ и донякъде - провиделец. Той ни подсказва, къде се коренят грешките на човешката раса, и колко пъти в историята на човешката цивилизация, човекът е ставал жертва на собствените си предразсъдъци, както и на повторението на едни и същи грешки.
През 1963-а, когато излиза "Планетата на маймуните", Бул вече е утвърден писател, но именно този роман го прави световноизвестен. "Планетата на маймуните" и до днес остава един от шедьоврите световната научна фантастика. Един критик го нарича "криво огледало на нашата цивилизация". Защо? - Защото в него се оглежда едно надценено превъзходство на човешката раса над природата, което според автора, несъмнено ще я доведе до гибел.
Сред творбите в сборника от новели "Сърцето и Галактиката", в новела със същото заглавие действието се разгръща на Луната - в една обсерватория, в която учените са в очакване на сигнал от извънземен разум.
С горчива ирония Бул буквално ни попарва с контекста на въпроса: Дорасли ли сме за тази среща? Писателят ни описва учени, които провеждат спиритични сеанси. Повече от ясно е, че ни подсказва признаците на застой в науката. Но в същото време намира начин и да ни попита: Ако всичко е техника, как ще запазите човешкото в човека?
Въпрос, който изисква дълбоко преосмисляне на моралните човешки ценности във века на компютрите.
Кадър от филма "Зората на планетата на маймуните" (2014) на режисьора Мат Рийвс
В сборника "Сърцето и галактиката" ще открием и иронична версия на библейската притча за Адам и Ева и изгонването им от рая. В интерпретацията на Бул, Бог си има персонален компютър, а раят и адът не са на едно място, а на различни планети. И ето че на една от планетите Ева не се поддава на изкушението на "ябълката". Бог е объркан - това поставя дори и Него пред големи трудности.
Иронията е повече от ясна - тя отново ни връща към любимата тема на писателя - влиянието на стереотипите, които изграждат нравствения ни свят; склонността ни към идеологеми, които без да проверяваме, следваме сляпо и грешим.
Пиер Бул е самобитен творец с оригинални идеи и собствен авторски почерк. Творбите му, създадени в епохата, когато човечеството прави своите първи крачки към осъществяването на най-смелите си "космически" мечти, не са просто въодушевени "приказки" за извънземни контакти.
Бул изрича чрез възможностите на жанра горчиви истини за несъвършенството на човешката природа и парадоксите на класовите общества в реалната действителност. Писателят поставя "под лупа" социално-политически и нравствено-етични проблеми, които са съвсем реални и засягат живота на човека на Земята.
Например, в новелата "E=mc2" Пиер Бул насочва вниманието ни към моралната отговорност на учените пред обществото. За какво се използват научните открития? - Въпрос, който звучи повече от актуално точно Днес. Този въпрос е актуален още отпреди създаването на атомната бомба и трагедията на Хирошима, на която Бул е свидетел, и остава актуален за много следващи открития, вкл. днешното генно инженерство. Писателят е категоричен - че всяко разминаване между хуманните цели на учените, и реалното приложение на техните открития, може да се окаже гибелно за човечеството.
Такова е посланието на писателя и в "Дяволското оръжие", където той отново фокусира вниманието ни върху ядрената опасност. Бул е предвиждал събитията, на които ставаме свидетели днес - безумната надпревара във въоръжаването.
В своята творба писателят много ясно ни казва нещо много проницателно - че когато героите му-военните, стигат до извода за пълното унищожение на "дяволското оръжие", то това не произтича от някаква хуманност от тяхна страна, а просто защото осъзнават, че не могат да си служат с онова, което е техният същински "занаят" - конвенционалните оръжия. Този анонс е повече от плашещ, и Бул ни предупреждава преди десетилетия за него. Да си припомним, че той чудесно познава лицето на войната.
Кадър от филма "Зората на планетата на маймуните" (2014) на режисьора Мат Рийвс
Изпълнен с тревога за бъдещето ни е и разказът му "Последната битка". Ползвайки една от версиите за съдбата на фашистки лидери след Втората световна война, Бул "възкресява" Хитлер и Борман, за да ни припомни, че тази човеконенавистна доктрина може отново да "оживее" - чрез други образи, чрез "нови маски" на Злото. Проницателно, нали?!
Кадър от филма "Войната за планетата на маймуните" (2017) на режисьора Мат Рийвс
Посланията на именития френски фантаст са проникнати от тревога за бъднините на нашата Земя; но и от хуманизъм и надежда в човека и човешкия разум.
Пиер Бул - цитати
С времето мисълта може да се превърне в действие.
Един голям плъх, дори и наполовина мъртъв, все още може да бъде опасен.
През цялото време забравям, а ти си умен като маймуна...
Кадър от филма "Зората на планетата на маймуните" (2014) на режисьора Мат Рийвс
Едновременният страх пред началството и пред подчинените е главният източник на човешките беди.
Способността на снимката е да разкрива подробности, които в реалния живот човешкото око не забелязва.
Еми МАРИЯНСКА