ЛЕГЕНДАРНИ СЪДБИ
Копнеж по Троя - невероятният живот на един богат авантюрист
Преди 130 години милиардерът Хайнрих Шлиман умира в Неапол като непознат бедняк
Автор : / 33652 Прочита 4 Коментара
Кръгът на гробовете в цитаделата в древния град Микена, изкопан от германския археолог Хайнрих Шлиман през 1876 г. / Снимка: Getty Images
За някои той е "великият откривател на древната Троя и микенската цивилизация", за други - "самозванец" и "самоук археолог", но всеки поне веднъж в живота си е чувал името на Хайнрих Шлиман /Heinrich Schliemann, 1822 - 1890/. И дори да не го признава за велик археолог, съвсем сигурно е, че невероятният живот на този човек е достоен за възхита. Шлиман е сърцат изследовател на древната човешка история, полиглот и мисионер.
Той е милиардер, който харчи парите си, преследвайки детската си мечта - Омировата Троя, разпъван между изкушението на мита и присъщия си авантюризъм. На 26 декември тази година се навършват 130 години от смъртта на Хайнрих Шлиман. И каквито и да са по-новите изследователски мнения в областта на археологията, той остава в историята като "археологът, открил Троя" и основателят на цял раздел в археологията - "Микенска цивилизация".
Хайнрих Шлиман / Снимка: Getty Images
Хайнрих Шлиман е роден на 6 януари 1822 г. в Нойбуков, Мекленбург-Шверин, Германия, в семейството на пастор. Още от малък има природна дарба бързо да учи езици. До края на живота си надминава самото понятие за полиглот - говори и пише на 15 езика. Изучава катаревусите старогръцки и латински. Вълнува се от историята на древните цивилизации. Детската му мечта е да открие Троя. Такава, каквато я вижда във въображението си още от дете, от прочетеното в "Илиада" на Омир.
Животът на Шлиман е пъстър калейдоскоп от приключенията на един истински космополит на своето време. По рождение той е германец, но голяма част от живота му минава в Русия, друга - във Франция, получава американско гражданство, умира в Италия, а е погребан в Гърция. И в това няма нищо случайно. Целият живот на Шлиман е белязан от един съдбовно предопределен "вектор" - античната Троя и Древна Елада, люлката на европейската цивилизация.
Шлиман получава елитно образование в Ростокския университет и в Сорбоната, но по характер е такъв, че винаги живее сякаш на ръба между науката и митологията. Запленен от Омировия епос, той има съвсем различна представа за античната Троя от традиционно приетата по негово време.
В периода между 1871-ва до 1890-а година предприема собствени разкопки, които финасира сам. През 1873-та открива значително златно съкровище, което нарича "Съкровището на Приам". По време на разкопките е съден за незаконни действия, обвинен е и във вандалски методи на работа - използвал динамит, но така или иначе, първата му находка така силно привлича вниманието на световната общественост, че на преден план излизат не нарушенията му, а респектът от откритията му.
През 1876 г. Шлиман извършва археологически разкопки и в Микена, където открива царски гробници и златни предмети. Финасирането отново е поето от него. Работата му се увенчава с успех, който е повече от удовлетворителен - находките от Микена и тези от Тиринт и Орхомен поставят началото на цял раздел в археологията - "Микенска цивилизация" - понятие, неизвестно за археолозите до Шлиман. Така самоукият археолог показва на света, че понякога дръзновението струва повече от академичното знание.
Успехите на Шлиман пораждат огромно любопитство към биографията му. Целият свят иска да научи повече за човека Хайнрих Шлиман. А неговият живот е толкова пъстър и белязан от мистификации, че изглежда не по-малко интригуващ от версиите за древната Троя.
Шлиман е първи син и четвърто поред дете в семейството на свещеник. Има три по-големи сестри и двама по-малки братя. Майката напуска земния си път по време на раждането на последното си дете. Тогава Хайнрих е едва на 9. Твърде млад, но не и толкова, че да не забележи интимната връзка на баща си с прислужницата, след смъртта на майка му. Реагира остро срещу увлечението на баща си и напуска семейния дом.
Установява се да живее при чичо си. Скоро дома си напускат и другите братя и сестри. Пръсват се при роднини. Едва на 14, Хайнрих започва работа в една бакалия като общ работник. От вдигането на големи тежести, спуква кръвоносен съд и става невъзможно да остане на тази работа. С пари, спестени от майка си, тръгва да учи в Росток, но не се задържа дълго там. Премества се в Хамбург, където дълго време не може да открие подходяща работа, поради крехкото си здраве.
Решава да се кали, като плува в ледените води на река Алстер. Вместо укрепване на здравето, заболява белодробно и е напълно отчаян, когато съвсем случайно среща земляк на майка си, който му подава ръка - урежда го да работи като преводач на кораб във Венецуела. Корабът, обаче, претърпява корабокрушение край бреговете на Холандия, а Шлиман се спасява по чудо. По-късно споделя, че само Провидението го е спасило. Твърди, че не помни как е стигнал до Амстердам.
Според биографите му, не всичко от неговите записки в дневниците, е самата истина. От ранна възраст Шлиман бил толкова впечатлителен и мечтателен, че имал склонност към мистификации. Факт, че много пъти в живота си занапред той ще смайва слушателите си със странни разкази за себе си, в които се представя за "директор на Имперската банка", "куриер", "калиграф" и прочее превъплъщения, някои от които - напълно измислени, според биографите му.
Едно е неоспоримо - Шлиман носи в себе си невероятна воля и гениален ум - владее перфектно още в млада възраст повече от 8 езика. Изработва си собствена система за изучаване на езици и научава не само говоримо, но и писмено един език за средно около шест седмици.
Именно езиците му отварят път в международната търговия. Едва на 26 той започва работа в кантората на амстердамската елитна търговска фамилия Шрьодер, която търгува с цял свят. Специализира в търговията на захар, памук, тютюн, индиго и други много търсени на пазара стоки. Следи международните борси и проявява невероятна креативност, която бързо го издига до началническо място във фирмата на Шрьодер. През януари 1846 г. е изпратен като представител на фирмата в Русия.
Установява се да живее в Санкт Петербург, но пътува често до Москва, където си създава много влиятелни връзки. Бернхард Шрьодер официално обявява Шлиман за свой пълноправен партньор. Шлиман съчетава търговията със страстта си към пътуванията. В страните, които посещава, обикаля с часове музеите. Среща се с хора от елита на много европейски столици и получава покани на високо ниво.
Личното му богатство расте и Шлиман с щедра ръка подпомага роднините си - праща пари на баща си, поема грижата за сестрите си и образованието на братята си. Брат му Лудвиг е авантюрист като него - изкушен е от Калифорнийската треска за злато и на разноски на Шлиман заминава за Америка. За жалост, умира през 1850-а.
Шлиман тръгва за Америка да погребе брат си, но корабът аварира и пътуването е осуетено. Заминава повторно няколко месеца по-късно - през 1851-ва. Тогава за пръв път посещава Ню Йорк, Филаделфия и Вашингтон. В дневника си записва, че е бил на среща с президента Милърд Филмор в Белия дом, но според биографите му години по-късно сам признава, че това не било вярно - написал го, "за да упражни езика си". Случката доказва, че съвсем оправдано биографите на Шлиман приемат някои сведения за живота му, изказани лично от него, с усмивка - очевидно, познавайки странностите му.
Доказан факт е, обаче, че Шлиман наистина е прекосил опасните блата на Панама, през които не дръзвали да стъпят и най-смелите пътешественици, за да стигне до Сан Франциско, където е погребан брат му Лудвиг. По време на престоя си в Америка, осъществява и част от мечтата на по-малкия си брат - в Сакраменто натрупва огромно състояние от търговия със злато. В съдружие с един американец открива банка, която бързо си спечелва престижна репутация главно поради факта, че се разчува, че банкерът-германец знае езици и може да обяснява на всеки правилата на банката на майчиния му език.
Шлиман се възприема противоречиво от хората - като странен гений. Всъщност, е точно такъв. По време на банковата си кариера в Америка записва в дневника си, че се е пристрастил към хинина. Историята е следната: След като бил повален от жълта треска и се излекувал с хинин, счел хинина за панацея и започнал да го препоръчва на хората при всяко боледуване.
Германският археолог Хайнрих Шлиман (1822 - 1890), Снимка: Getty Images
След като затваря банката в Америка, Шлиман се връща в Европа несметно по-богат и спокойно се отдава на музейната си страст. Придобил самочувствието на млад богаташ, на 33 решава да се ожени. Обзавежда скъпо жилище в центъра на Санкт Петербург и сключва брак с красивата рускиня Екатерина Лижина, дъщеря на известен адвокат. Тъстът отворил нови врати на зетя към руския търговски елит. Периодът съвпада с началото на Кримската война, когато някои сектори на търговията се оказват силно печеливши.
Шлиман успява да си осигури за контрагент руското Военно министерство. Търгува със сяра, селитра, калай, олово, желязо и барут, и достига месечен оборот от 1 милион рубли. В онзи период за кой ли път щурият му късмет ражда нова мистерия: При пожар в един склад е унищожено голямо количество стока. В него Шлиман съхранявал индиго, багрила и кафе на висока стойност. След инцидента по чудо се оказало, че точно неговата стока изобщо не е пострадала от огъня. Шлиман се възползвал от дефицита на пазара и богатството му още веднъж шеметно нараснало.
Късметът споходил и личния му живот - родил му се син - Сергей. След него му се раждат и две дъщери, но едното от момиченцата умира на 10. Брачният живот на Шлиман, обаче, от самото си начало не потръгнал. Той смятал, че жена му не го обича. Двамата страняли един от друг и Шлиман използвал самотните си нощи да усъвършенства познанията си по чужди езици - изучил френския, руския и холандския, а после и датски, шведски, полски и словенски езици.
Още от 1855-а започнал да учи новогръцкия, като наел за свой учител един гръцки студент. Само за няколко седмици Шлиман започнал дори да пише на гръцки. Това му помогнало да създаде връзки с търговци от Гърция, а когато започва активна търговия там, покрай контактите си проявява силен интерес и към старогръцкия - езикът на Омир - авторът на "Илиада". Катаревусът става 13-ия поред език на полиглота Шлиман.
Богатството и знаенето на езици му осигуряват широки възможности да пътува и да общува с хора от цял свят. Шлиман пътува до Гърция, Египет, Италия, Испания, Португалия и Индия. През 1857 г. настъпва световна борсова и икономическа криза, при която Шлиман изгубва част от парите си, но това ни най-малко не сломява духа му. Вместо да се отчае, започва да учи латински, а при едно пътешествие до Александрия изучава и арабски.
В Кайро се сближава с двама италианци и заедно тръгват за Йерусалим, където пристигат точно за Великден. Месец след това пътувал до Петра, Баалбек и Дамаск, където се разболява от треска. Болен научава за раждането на втората си дъщеря Наталия. Връща се в Петербург, за да се заеме със семейните дела, но за кой ли път стига до заключението, че бракът му с Лижина, въпреки децата, не може да бъде спасен. Личният му живот не върви, а професионалният е в апогея си.
През 1859-а Шлиман е обявен за крупен милионер. Две години по-късно е избран за член на Търговския съд на Русия и е удостоен с почетно потомствено руско гражданство. И точно на върха на кариерата си в Русия, обявява, че я напуска завинаги. Заминава за Лондон с мисълта за развод с руската си съпруга.
Предприема околосветско пътешествие от Тунис, през Египет до Индия и Индонезия, след това към Китай, Япония, Куба, Мексико и САЩ. В дневника си записва всичко на езиците на страните, които посещава. Биографите му трябва да са полиглоти, за да проследят всичко написано в пътеписите му. Шлиман записва на латински наименованията на местата, които посещава и историческите забележителности в тях.
Същевременно води активна кореспонденция с търговци от цял свят - с всеки, на родния му език. И при цялата тази активна деятелност, успява да напише книга. По време на дългия си морски преход между Япония и САЩ, списва книгата си "La Chine et le Japon au tempts présent". На френски.
През зимата на 1866 г. Шлиман се установява в Париж, където закупува жилищни кооперации, за да ги отдава под наем. Записва се като студент в Сорбоната и проявява голямо усърдие по време на лекциите. Около него се заформя кръг от интелектуалци. Личният му живот, обаче, продължава да е все така "без статут" - той живее сам, без да е разведен. Руската му съпруга не желае да го последва в Париж, като в същото време не се съгласява на развод.
За да се отърве от този брак, Шлиман предприема рискована стъпка - решава да опита да получи американско гражданство, за да се разведе. Докато се прави на "уседнал" жител на Америка, акциите му от железопътни компании му носят нова огромна печалба. Но онова, заради което е там, не се случва - не успява да получи американско гражданство и се връща в Париж. По-богат, но все още нещастно женен.
Още не знае, че съдбата с бавни крачки го води към предопределеното - към най-голямата авантюра в живота му - Троя. Само трябва да измине Пътя, за да се случи.
Всъщност, още от дете, той мечтаел да "види" Троя. Каква е историята? - За една Коледа получил подарък - илюстрована "Илиада". Картинките така го запленили, че придобил вътрешна убеденост, че стените на древния град съществуват някъде там, под пластовете на времето. Желанието му да открие този град става негова мечта, но никога дори и не му било хрумвало, че може да стане археолог.
Парадоксът е, че Шлиман никога дори не бил дори виждал археологически разкопки преди един майски ден на 1868-а, когато случайно бил в Рим и видял руините на хълма Палатин. После посетил и Помпей, изкачва Етна и стига до остров Корфу.
След 10-дневен престой на остров Итака, решава че развалините на един дворец може би са дворецът на Одисей. Вероятно точно в онази минута на хрумването, се "ражда" археологът Шлиман. Въображението му така се вживяло в древността, че всичко друго останало на заден план. От онзи момент нататък в багажа на самоукия археолог постоянно ще бъдат с него няколко книги - "Одисея" и "Илиада" на Омир, четири тома на Плиний и "География"-та на Страбон.
Шлиман посещава развалините на Коринт, Микена и Атина, където се запознава с немския архитект Ернст Цилер, участвал както в застрояването на Атина, така и в опити за намирането на Троя през 1864-та година. Заинтересуван от наученото от него, Шлиман заминава за Троада в Турция и на 10 август 1868 г. за първи път вижда хълма Хисарлък. Там се запознава с англичанина Франк Калвърт, който също е аматьор-археолог, запленен от Троя. С тази цел дори бил закупил част от Хисарлъка.
Шлиман веднага прегърнал идеята, че този хълм е по-вероятното място на Троя, вместо предпочитания от тогавашните археолози хълм Бунарбаши.
Под впечатленията си от всичко чуто и видяно в Гърция, Шлиман се връща в Париж и написва на английски книгата си "Итака, Пелопонес и Троя. Археологически изследвания". В нея за първи път разказва, че се е интересувал от историята на Гърция още от дете.
След фикцията върху античната Троя, животът на Шлиман сякаш внезапно обръща посоката си. От хаотично лутане по картата на света, смисълът на живота му придобива строго определена посока. Две събития съпътстват този избор - първото е, че става доктор по философия, което му отваря нови хоризонти и запознанства в научните среди, а второто е от личен характер - най-сетне се "сдобива" с развод. Послужва си с хитрост.
С поуката от първия си безуспешен опит да получи американско гражданство, този път си купил къща в Индиана и намерил лъжесвидетел, който да потвърди пред американските власти, че Шлиман от дълго време живее в Америка. Така стига до заветното поданство, чрез което постига и развода си с рускинята. Записва това знаменателно събитие в дневника си под датата 30 юни 1869-а година.
Вторият брак на Шлиман е с гъркиня и се оказва щастлив, въпреки голямата разлика във възрастта между него и съпругата му. Към този брак той пристъпва съвсем прагматично. Обажда се на гръцки приятел и му поставя задачата да му намери съпруга гъркиня. Опознаването станало по снимки. Така намира 17-годишната София, с цели 30 години по-млада от него. През август 1869 г. Шлиман пристига в Атина, за да се венчае с нея.
Сватбеното пътешествие потегля с параход до Сицилия, следват Неапол, Рим, Флоренция, Венеция и Мюнхен, и крайна спирка - Париж. Шлиман буквално като Пигмалион "моделира" младата си съпруга, за да я превърне в личност. Напрежението да учи езици и етикет за висшето общество, обаче, уморяват София и тя, в състоянието на пълно психическо изтощение, се разболява. Лекарите съветват Шлиман, че на София ще й повлияе добре, ако "подиша роден въздух". В края на февруари 1870 г. двамата отпътуват за Атина.
Там Шлиман купува къща, и след като се настаняват да живеят в нея, той се заема да получи разрешение от турската администрация за разкопки на Хисарлъка. Животът му придобива нов смисъл и започва да гони ясна цел.
Турците се бавят, и изнервен от чакането, Шлиман започва без разрешение разкопките. Открива руини, но е принуден обратно да ги засипе с пръст, за да не попадне под ударите на закона. Прогнозите му да успее с разкопките в близките 5 години са повече от песимистични, въпреки че разполага с пари. Склонността му да се хвали, му изиграва лоша шега. Нелегалните разкопки са разкрити и за да не пострада, Шлиман е принуден да напише извинително писмо до Министерския съвет на Турция.
Избухването на Френско-пруската война го връща отново във Франция, но там той сякаш чувства, че вече няма какво да прави. Взима категоричното решение семейството да се премести окончателно в Атина. За да продължи разкопките му трябва разрешение от службите на Османската империя. На срещите на високо ниво го посрещат дружелюбно, но въпреки това са последвани от мълчалив отказ.
Междувременно се ражда първото му дете от гъркинята София, което Шлиман кръщава Андромаха. По-късно ще има и син, когото кръщава Агамемнон. Това сякаш издава, че изцяло е "потънал" в древността и величията й. напълно обсебен от идеята да открие Троя. Малката Андромаха му донася късмет. Няколко месеца след раждането й Шлиман получава разрешителното за разкопки. Научава радостната вест в Лондон. Датата е 12 август 1871 г.
Официалните разкопки на Хайнрих Шлиман в Троя започват през октомври 1871 г. Разрешението му е дадено при условие, че всичко намерено ще бъде предадено на турското правителство.
Актьорите Justus von Dohnanyi (L) и Aykut Kayacik в продукцията на SAT.1 / Снимка: Getty Images
Шлиман наема работници - гърци и турци за разкопките. Кръщава ги с имена от гръцкия епос и ги задължава да се обръщат с тях един към друг. Сякаш по този начин е призовавал духовете на древността да помагат от Отвъдното. Първият изкоп е прокопан от северозападната към южната страна на хълма.
През ноември за първи път са открити медни оръжия, а след тях и дялани каменни блокове. Лоши метеорологични условия прекъсват разкопките преди голямото откритие - 7 различни исторически пласта. През април 1873 г. Шлиман открива и врати в крепостните стени, за които смята, че са Скейските порти, а комплексът зад тях -дворецът на Приам. Пише за успеха си в писма и статии до вестниците по цял свят и още през май заявява, че изцяло е изпълнил задачата си. Дълбоко в себе си, обаче, осъзнавал, че още не е постигнал голямото си откритие.
През юни 1873-та намира съкровище, което нарича "Съкровището на Приам". То съдържа над 8 хиляди предмета, сред които има щит и шлем. Шлиман тайно пренася съкровището в Гърция, като нарушава споразумението си с турците. На върха на световната си известност е даден на съд от турските власти. Осъден е на глоба.
Според много съвременни археолози, античната Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия и седмия слой, но тази информация касае тесните специалисти.
За обикновените хора по цял свят той е откривателят на античната Троя. Дали самият Шлиман е вярвал в това?
След като разкопките са временно преустановени заради съдебното дело, Шлиман ги подновява през 1879-а заедно с френския археолог Émile Burnouf и Рудолф Вирхов, прочут германски патолог и основател на Германското дружество по антропология, етнология и предистория. Шлиман не се отказва да копае до края на живота си.
До смъртта си през 1890-а година още на два пъти организира разкопки в Троя, като работи и в Микена, в близост до Лъвската порта и вътре в цитаделата. Открива пет /б.а. стават и шест/ гроба в погребални шахти, за които твърди, че са на Агамемнон и Клитемнестра.
По време на разкопките в Микена Шлиман получава възпаление на ушите, от което се уврежда слухът му. В началото на ноември 1890-а се оперира в Хале. Лекарите го съветват да не пътува толкова скоро след операцията, но той иска да се прибере за Коледа при семейството си в Атина. Напът за Гърция, болестта го стопира в Неапол. Навръх Коледа е в тежко състояние и потърсва лекар.
Краят му е толкова "филмов", колкото и целият му живот. Припада на улица в Неапол. Изгубил говора си и в състояние на несвяст, изглежда напълно безпомощен. Хората го подминават, защото видът му е на изпаднал бедняк. Никой не може и да предположи, че на паважа покрай краката на минувачите лежи милиардерът-откривател на Троя. Шлиман, човекът с 15 езика в главата си, става ням свидетел на своя парадоксален Край.
В крайна сметка, след като се разбира кой е, получава медицинска помощ и го връщат в хотела, но докато лекарите обсъждат състоянието му, получава пареза и след една мъчителна последна нощ, сутринта на 26 декември 1890 г. умира. Тялото му е пренесено и погребано в Атина.
Руините в Микена / Снимка: Getty Images
Каква е равносметката на невероятния му живот?
Още приживе оценките на археологическия му принос са крайно противоречиви. По-късни научни изследвания изтъкват първостепенната роля на Франк Калвърт в посочването на хълма Хисарлък като мястото на Троя. Методите на Шлиман са остро критикувани като "безогледни разкопки на всяка цена". Към "греховете" му прибавят и присвояването на намереното от него. По ирония на съдбата честването на 150-ия рожден ден на Шлиман през 1972-ра година съвпада с едни от най-критичните изследвания върху живота му.
Американският класицист Уилям М. Калдър III обявява, че е открил несъответствия и в автобиографията му. През новото хилядолетие, обаче, се появяват сериозни защитници на неговото дело. Стефани А. Х. Кенъл, която през периода 2000 - 2003 г. е архивист за докладите на Шлиман в American School of Classical Studies в Атина, твърди че Шлиман не е бил просто "лъжец и измамник", а "изключително талантлив човек с недостатъци".
Класицистът Доналд Ф. Ийстън, също негов поддръжник, го нарича "човек с недостатъци, понякога объркан, понякога грешен и нечестен,... който въпреки грешките си... оставя трайно наследство от информация и ентусиазъм".
Едно е безспорно - че делото на Шлиман поставя Началото на големия интерес на археологията към Древна Гърция. Мнозина дори го наричат "романтикът на археологията". Самохвалството и авантюризмът му остават в сянката на големия му принос.
Целият живот на Шлиман е Път към Троя - живот, белязан от неугасимия копнеж по една детска мечта!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}