СЪЗДАТЕЛИ НА СВЕТОВЕ
Цигарите бяха неговата магическа пръчица, но и еднопосочен билет към рая
Маестрото на сънищата и мрака Дейвид Линч щеше да празнува 79-ия си рожден ден днес
Автор : / 10353 Прочита 1 Коментара
Дейвид Линч пред свой портрет, част от изложбата на Карл Лагерфелд в Maison Europeenne de la Photographie на 14 септември 2010 г. в Париж.
Снимка: Getty Images
Дейвид Линч, режисьорът, който създаде ново измерение в киното, почина на 15 януари на 78-годишна възраст, оставяйки след себе си уникално творчество, обединяващо мистерия, сюрреализъм и дълбока емоционалност. На 20 януари Маестрото на сънищата и мрака щеше да празнува своя 79-и рожден ден.
Създател на емблематични филми като "Синьо кадифе", "Мълхоланд Драйв", "Диво сърце" и сериала "Туин Пийкс", Линч беше известен със своето необичайно виждане за света и способността да изследва най-тъмните кътчета на човешката душа.
Смъртта на Линч беше обявена от неговото семейство във Facebook:
"Сега в света има голяма празнина, защото той вече не е с нас - написаха близките му. - Но, както той би казал: Гледайте поничката, а не дупката й".
През август миналата година Линч обяви, че е диагностициран с емфизем, а през ноември сподели за трудностите с дишането. "Едва мога да прекося една стая - каза той. - Все едно ходиш с найлонова торбичка на главата си".
Съобщава се, че здравето му се е влошило след евакуация от дома му поради горските пожари в Лос Анджелис.
Линч оставя уникална следа в американското кино - от началото си като студент по изкуство, създаващ експериментални късометражки, до култовия успех на сюрреалистичния си дебют "Гумена глава" (Eraserhead) и поредица от наградени филми, включително "Синьо кадифе", "Диво сърце" и "Мълхоланд Драйв", както и емблематичния телевизионен сериал "Туин Пийкс".
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Той има три номинации за "Оскар" за най-добър режисьор ("Синьо кадифе", "Човекът слон" и "Мълхоланд Драйв"), а през 2019 г. му е присъден почетен "Оскар" за цялостен принос. През 1990 г. печели "Златната палма" на филмовия фестивал в Кан за "Диво сърце".
Изкуството като съдба
Роден през 1946 г. в Мисула, Монтана, Линч отива в училище по изкуства през 60-те години и създава първата си експериментална късометражка Six Men Getting Sick, докато е студент в Пенсилванската академия за изящни изкуства.
През 1971 г. той се премества в Лос Анджелис и започва да учи кино в AFI Conservatory, където започва работа по първия си пълнометражен филм "Гумена глава" (Eraserhead).
Завършена през 1976 г., сюрреалистичната черно-бяла приказка е приета с озадачение и отхвърлена от повечето филмови фестивали, но в края на 70-те години се превръща в култова класика.
Пробивът
Успехът на "Гумена глава" (Eraserhead) води до предложение от продуцентската компания на Мел Брукс за режисиране на "Човекът слон" (The Elephant Man). С участието на Джон Хърт в биографична роля за Джоузеф Мерик, филмът за обезобразения човек от 19-и век е номиниран за осем "Оскар"-а и утвърждава Линч в Холивуд.
След като отказва предложението на Джордж Лукас да режисира "Завръщането на джедаите", Линч се заема с адаптация на епичния научнофантастичен роман на Франк Хърбърт "Дюн". Филмът е значително редактиран в постпродукцията, но въпреки това е съсипан от критиката и претърпява пълен търговски провал.
Вместо планираното продължение на "Дюн", Линч решава да направи по-личен филм: неговият мрачен нео-ноар трилър "Синьо кадифе" излиза през 1986 г. е истински шедьовър, който му нови втора номинация за "Оскар".
Феноменът "Туин Пийкс"
През 1990 г. Линч създава телевизионния сериал "Туин Пийкс" съвместно с Марк Фрост. Смесица от криминална мистерия и сюрреалистична естетика на фона на уюта на малко американско градче, сериалът бързо се превръща в глобален феномен. Описван е като "най-оригиналното произведение, правено за американската телевизия".
След успеха на първия сезон през 1990 г., втори сезон е излъчен по-късно същата година, последван от филмовата предистория "Туин Пийкс: Огън, следвай ме" (Fire Walk With Me) през 1992 г. и трети сезон "Туин Пийкс: Завръщането", излъчен през май 2017 г. в кабелната и сателитна телевизионна мрежа "Showtime".
Филмите, които промениха киното
Докато "Туин Пийкс" е в продукция, Линч работи върху адаптация на романа "Диво сърце" (Wild at Heart) от Бари Гифорд, с участието на Николас Кейдж и Лора Дърн в главните роли. Филмът печели "Златната палма" в Кан през 1990 г.
През 1997 г. Линч се връща към авангардните си корени с "Изгубената магистрала" (Lost Highway), сюрреалистичен трилър с участието на Бил Пулман и Патриша Аркет.
През 1999 г. той създава напълно различният стилистично "Историята на Стрейт" (The Straight Story) - простодушна и емоционална история за възрастен мъж, който изминава 240 мили със своята моторна косачка.
През 2001 г. Линч създава "Мълхоланд Драйв" (Mulholland Drive), първоначално замислен като телевизионен сериал, но впоследствие трансформиран във филм благодарение на подкрепата на StudioCanal. Считан за едно от най-добрите кинематографични произведения на 21-ви век, "Мълхоланд Драйв" носи трета номинация за "Оскар" за Линч и го утвърждава като един от най-влиятелните режисьори в света.
Режисьорът на коктейл в Galerie du Passa в Париж на 4 юли 2007 г.
Снимка: Getty Images
Една личност, множество контрасти
Дейвид Линч е известен със своята любов към кафето и цигарите, които често описва като неразделна част от артистичния процес.
"Цигарата беше моята магическа пръчица", казва той. През 2022 г. ги отказва, но последствията върху здравето му вече са нанесени.
По собствените му думи Линч запалва първата си цигара на осемгодишна възраст. Пушенето било част от неговата идентичност като художник и режисьор. То успокоявало нервите му и фокусирало мислите му. "Беше част от артистичния ми живот", казва той пред Sight and Sound миналата година.
"Цигарата на Линч беше неговата магическа пръчица, неговото неразделно приспособление, а може би и четката му. Тя му позволяваше да рисува красиви кръгове във въздуха или да създаде "димна завеса", като Магьосника от Оз.
Без цигара в ръка той приличаше на благонамерен фармацевт от малък град. С цигара в ръка изглеждаше като корав ноар детектив. Може би и двете лица бяха на Линч, а може би нито едно от тях. Той обичаше да бъде променлив и трудно уловим", спомня за срещите си с режисьора британският журналист Ксан Брукс.
Освен режисурата, Линч активно се занимава с трансцендентална медитация, като през 2005 г. основава Фондацията "Дейвид Линч" за образование, базирано на съзнанието, и световен мир.
Изявява се като художник, композитор и писател. Неговите албуми, създадени в сътрудничество с артисти като Джули Круз, Лике Ли и Карън О, допълват многопластовото му творчество. Линч поддържа и дългогодишен YouTube канал за метеорологични прогнози. През 2011 г. отваря нощен клуб в Париж.
През 2018 г. той обяснява своя усамотен начин на живот пред The Guardian така:
"Обичам да правя филми. Обичам да работя. Не обичам особено да излизам".
15 неща, които вероятно (не) знаете за Дейвид Линч:
1. Интересът му към филмите започва от странно вдъхновение: Линч разказва, че идеята да създава филми му идва, когато вижда как картината на приятел започва да се "движи" в съзнанието му - вдъхновение, което го подтиква към експерименталното кино.
2. Прекарва пет години в създаването на "Гумена глава" (Eraserhead): Дебютният му филм "Гумена глава" (Eraserhead) е заснет в продължение на пет години, като голяма част от времето Линч живее в студиото за снимки. По време на снимките Линч развива алергия към метални предмети, което го принуждава да работи в специално подготвена среда.
3. Често рисува и прави скулптури: Освен киното, Линч се занимава активно с визуални изкуства. Рисунките и скулптурите му са излагани в галерии по целия свят.
4. Обича индустриалния шум като музика: Линч е съавтор на експериментални музикални албуми, а звуковият дизайн в неговите филми често включва индустриални шумове.
5. Бил е женен четири пъти: Първата съпруга на Линч е художничката Пеги Лент, с която се жени през 1967 г. Вторият му брак е с Мери Фиске, третият - с монтажистката Мери Сууи, а последната му съпруга е актрисата Емили Стофъл, с която се жени през 2009 г.
6. Има четири деца от различните си връзки:
Дженифър Линч, родена през 1968 г., е режисьор и сценарист. Тя е известна с филмите си "Елена в кутия" (Boxing Helena) и "Наблюдение" (Surveillance).
Остин Джак Линч, роден през 1982 г., също се занимава с кино и изкуство.
Рейли Линч, роден през 1992 г., е музикант.
Лула Богини Линч, най-малкото му дете, е родена през 2012 г. от последния му брак.
7. Дългогодишна връзка с Изабела Роселини: Линч има известна и публична връзка с актрисата Изабела Роселини, която играе в "Синьо кадифе". Връзката им продължава няколко години през 80-те.
8. Родителите му го насърчават в изкуството: Бащата на Линч - Доналд, е учен, а майка му - Сунчиа, учителка. Родителите му винаги са подкрепяли любовта му към изкуството, макар да били скептични към киното в началото.
9. Има специална връзка с родния си град: Родният град на Линч е Мисула, Монтана, и той често се връща към спомените от там в своите филми. Усещането за малкия град в "Туин Пийкс" черпи именно от там.
10. Често работи с музикалния си партньор Анджело Бадаламенти: Линч и композиторът Анджело Бадаламенти създават емблематични звукови пейзажи за "Туин Пийкс", "Синьо кадифе" и "Мълхоланд Драйв". Двамата са дългогодишни сътрудници и приятели.
11. Създава специален шрифт за филмите си: Линч развива своя естетика до най-малките детайли - дори е разработил уникален шрифт, който често използва в титрите на своите филми.
12. Не обича да обяснява филмите си: Линч е известен с това, че никога не дава конкретни обяснения за значението на своите филми. Той вярва, че публиката трябва сама да интерпретира видяното.
13. Има интерес към рекламата: Линч е режисирал реклами за марки като Calvin Klein, Nissan и Georgia Coffee, често добавяйки в тях своя характерен стил.
14. Обича обикновените неща: Линч обича простите неща - кафето и поничките често присъстват в ежедневието му. Това е отразено и в "Туин Пийкс", където кафето и черешовият пай са емблематични.
15. Близо до природата: Линч често прекарва време в природата и обича да снима обекти, които намира за странни или необичайни, като стари фабрики или занемарени сгради.
Холивуд скърби
Колегите на Линч го описват като гений, чието творчество оставя незаличима следа в киното.
"Той беше мечтател с уникално виждане, чиито филми вече издържаха изпитанието на времето", каза Стивън Спилбърг.
"Смел, блестящ и новатор. Никога не съм се забавлявал повече на снимачната площадка", заяви Николас Кейдж.
Кайл Маклоклан, звездата в "Синьо кадифе", "Дюн" и "Туин Пийкс", написа в Instagram, че дължи "цялата си кариера и живота си на неговата визия".
"Докато светът загуби един забележителен артист, аз загубих скъп приятел, който ми позволи да пътувам в светове, които никога не бих могъл да си представя сам", добави той.
Наоми Уотс, която участва в "Мълхоланд Драйв" и на римейка "Туин Пийкс", написа за влиянието му върху нейната кариера:
"Сърцето ми е разбито. Неговото творчество и менторство промениха живота ми. Неговата мъдрост, хумор и любов ми дадоха специално усещане за увереност, което никога преди не съм изпитвала."
Звездата от "Туин Пийкс" Лара Флин Бойл сподели:
"Чувствам, че получих златния билет, когато имах шанс да работя с него".
Лора Харинг, която участва в Mulholland Drive, също отдаде почит в Instagram:
"Всички артисти и хора, които са те срещнали, ще скърбят за твоята загуба, но знам, че създаваш филми, пишеш, рисуваш и медитираш отгоре", написа тя.
Режисьорката Джейн Шонбрун, чиито филми I Saw the TV Glow и We're All Going to the World's Fair са сравнявани с тези на Линч, заяви:
"Той беше първият, който ми показа друг свят - красив свят на любов и опасност, който усещах, но никога не бях виждала извън съня".
Специален гост на България
Режисьорът пред българските си почитатели през ноември 2007 г., когато бе гост на "Киномания" и бе удостоен с титлата доктор хонорис кауза на НАТФИЗ, припомня БТА:
"Киното никога няма да умре! Да живее киното!"
Киното е красив език - обожавам го. Не съм чак такъв почитател на езика на думите, но ще се опитам да отговоря на вашите въпроси, обясни Линч решението си да не изнася академично слово, а да разговаря с присъстващите на церемонията.
"Вярвам в Бога. Най-голямото ми удоволствие е работата - процесът на създаване на творбата.
При снимането на филми стигам най-много до седем дубъла - а седем е щастлива цифра, - защото между дублите репетирам и разговарям с актьорите. Град Филаделфия е оказал най-силно влияние върху мен, а режисьорите които са ме вдъхновявали, са Фелини, Бергман, Кубрик, Били Уайлдър, Жак Тати. Не съм сигурен дали съм работил с български актьори, но съм любопитен да го направя", отговори на многобройните въпроси кинематографистът.
Първо се ражда идеята - тогава още нямам представа за целия филм. Идеята идва във вид на фрагменти. Фабулата се появява, когато те се обединят, разкри някои "тайни" от работата си по филмите Дейвид Линч.
За работата си с актьорите обясни, че идеята му идва заедно с персонажа. Като го види как изглежда, как говори, каква е личността му, избира актьор, който най-добре съчетава всички тези особености. Чрез многобройни репетиции и разговори персонажът влиза в идеята. На една репетиция актьорът улавя този характер, той става негов и после използва целия си талант, за да се превърне в персонажа.
Медиите са бързи и най-вече негативни. Освен информация разпространяват страх. Новините станаха забавление, но на страдащите, на хората пред камерите, никак не им е забавно. Трябва да се опитаме да променим света и да накараме медиите да отразяват положителните събития, да се занимават с доброто, отговори на въпрос за отношението си към средствата за информация режисьорът.
На връзката между медитацията и творчеството е посветена и книгата му "Да уловиш голямата риба", публикувана у нас в библиотека "Амаркорд" на издателство "Колибри":
За човека на изкуството е важно да не иска да е най-добрият и да не го интересува резултатът, а процесът на работа, заявява в документалния филм режисьорът.
Запитан защо, след като е щастлив, прави мрачни филми, изпълнени със страх и тревога, Линч каза:
"Защото филмът отразява живота, който живеем - той е тъмен и тревожен. Не е необходимо творецът да страда, за да твори. Може да е щастлив, но трябва да разбира човешкото страдание. Не е нужно да умирате, за да пресъздадете смъртта, нали?".
Харесвам филми, които стимулират фантазията на зрителите. А от моите филми не мога да посоча предпочитан - те са като децата, човек ги обича всичките.
Завещанието на визионера
Дейвид Линч оставя след себе си свят, богат на образи, които едновременно смущават и вдъхновяват.
Линч е режисьор, който разкри нови измерения на киното. Неговата способност да съчетава светлина и мрак, реалност и сюрреализъм, ще продължават да докосват и вдъхновяват зрителите и творците по целия свят.
Дейвид Линч: Киното никога няма да умре! Да живее киното!
Снимка: Getty Images
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}