Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пенчо Славейков: Животът на всякой човек е огърлица от весели и скръбни дни

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Пенчо Славейков: Животът на всякой човек е огърлица от весели и скръбни дни

На 27 април 2026 г. се навършват 160 години от рождението на една от най-ярките фигури в българската литература

Пенчо Славейков на турне с Народния театър, Македония, 1908 г. Снимка: "Изгубената България"
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Животът на всякой човек е огърлица от весели и скръбни дни. Такава огърлица носи и поетът. И ако иска да бъде искрен изобразител на живота, той не може да пее само за слънце и пролет. С тези думи, публикувани във в. "Тревненски зов" през 1966 г., Пенчо Славейков очертава своята представа за мисията на поета. През 2026 г. се навършват 160 години от рождението на една от най-ярките фигури в българската литература.

Пенчо Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна като най-малкият син на поета Петко Рачов Славейков (1827-1895) и Ирина Славейкова - дъщеря на заможен тревненец. Роден е в многолюдно семейство със седем деца - сред неговите братя са политиците Иван и Христо Славейкови, както и публицистът Рачо Славейков.

Още в детството си Пенчо става свидетел на обществените и политическите борби, в които участва неговият баща - както срещу фанариотите и чорбаджиите преди Освобождението, така и по-късно срещу реакционните и консервативни среди при изработването на Търновската конституция (1879), според материал от архивния фонд на Българското национално радио (БНР).

Още Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови
В ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Ученическите му години преминават в Трявна и Стара Загора (1873-1877) и са белязани от спомени за освободителната борба. След Освобождението той продължава образованието си в Сливен, Търново, София и Пловдив (1878-1884). Именно в Пловдив тежко замръзване му причинява продължително и мъчително заболяване, довело до парализа на нервите.

Лечението в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг и Берлин остава без успех. Придобитият недъг оставя дълбок отпечатък върху целия му живот - младият Славейков трябва наново да се учи да говори, да пише и да ходи. Това изпитание обаче изостря неговата чувствителност и наблюдателност, превръщайки страданието в своеобразен духовен учител, който го извисява.

Пенчо Славейков на турне с Народния театър, като негов директор, Македония, 1908 г. Снимка: "Изгубената България"

От 1890 г. сътрудничи на списание "Денница", редактирано от Иван Вазов, а от 1892 г. - на списанието на д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919) "Мисъл". През 1892 г. заминава за Лайпциг, където учи философия и слуша лекции и по други хуманитарни дисциплини. По данни в енциклопедия "България" там Славейков се запознава с философията и естетиката на Фридрих Ницше, Йоханес Фолкелт, Вилхелм Вунд, с класическата и модерната немска литература, с творчеството на полските поети Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.

През 1896 г. работи върху дисертация на тема "Хайне в развитието на руската лирика". В страната е председател на Българското студентско академично дружество и член на Лайпцигското литературно дружество, а интересът му към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, на което е член. В Германия остава до 1898 г. През това време пише стихосбирката "Епически песни" (1896), която включва баладите "Чумави", "Неразделни", поемите "Коледари", "Ралица", "Бойко" и други.

Още Истинската същност на Пенчо Славейков - "сън за щастие" в оковите на болно тяло
ЗНАМЕНИТИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ

Истинската същност на Пенчо Славейков - "сън за щастие" в оковите на болно тяло

ПОЕТ И ОБЩЕСТВЕНИК НА МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ

След завръщането си в България в началото на 1898 г. Пенчо Славейков е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките - БАН). Още същата година е назначен за учител в Софийската мъжка гимназия, а паралелно с това е командирован в Народната библиотека (днес Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий").

Професионалният му път скоро се свързва трайно с институцията - през 1901 г. става неин заместник-директор (до 1908), а впоследствие и директор (1909-1911). В този период Славейков развива активна библиографска дейност и издава редица справочни трудове, сред които "Библиографски бюлетин за депозираните в Софийската народна библиотека книги, списания и вестници през 1900 и 1901 година" (1903) и "Опис на българските периодични издания (1844-1900)" (1903).

За кратко - между 1908 и 1909 г., оглавява и Народния театър, където по същото време артистичен секретар е Пейо Яворов (1878-1914). През септември 1908 г. предприема с трупата турне в Македония. В стремежа си да отстоява независимостта на театъра, Славейков влиза в конфликт с министъра на народното просвещение Никола Мушанов и напуска поста.

Още Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите
ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

Творчеството му от този период включва стихотворения с ясно изразена гражданска и патриотична насоченост - "Сто и двадесет души", "Харамии", "На Шипка", "Над него ден изгрява" и други, в които се открояват демократичният му мироглед и реалистичният художествен подход. През 1910 г. излиза и една от най-значимите му книги - антологията "На острова на блажените".

Пенчо Славейков остава сред водещите фигури в кръга "Мисъл" до края на неговото съществуване през 1910 г., заедно с Пейо Яворов, Петко Тодоров (1879-1916) и д-р Кръстьо Кръстев - имена, стоящи в основата на модерната българска литература. В едноименното списание той активно привлича млади автори, насърчава ги и подпомага тяхното творческо развитие.

През 1909 г. Пенчо Славейков заедно с проф. Васил Златарски е командирован в Русия, за пренасяне на костите и дарената лична библиотека на проф. Марин Дринов и участие в тържествата около 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. На 20 юни 1910 г. произнася смела реч против свикването в София на Славянския събор. През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина и Рим, за да се запознае с библиотечното дело в чужбина. Върви по пътя на културата от изток на запад и използва пътуването си за по-широки културни цели, води си бележки за всичко видяно, има намерение да потърси ценни за България стари ръкописи в Палермо, според публикация във в. "Литературен фронт" от 1990 г.

Артистите от трупата на Народния театър и директорът Пенчо Славейков на турне в Македония, седналият на парапета е Сава Огнянов, Битоля 1908 г. Снимка: "Изгубената България"

ПРОКУДЕН ОТ СВОЯТА РОДИНА

Новият министър на народното просвещение Стефан Бобчев - уредник на Славянския събор, го отзовава и го уволнява от директорския пост в Народната библиотека, а на негово място назначава брат си. В замяна на това Славейков получава предложение да заеме длъжността на уредник на училищния музей към Министерството на народното просвещение. Условията на назначението са унизителни - Славейков е инвалид, а работният му кабинет се намира на четвъртия етаж, в сграда без асансьор, пише в брой на в. Земеделско знаме от 1986 г. Оскърбен, поетът отказва да поеме тази длъжност и напуска България, обричайки се на доброволно изгнание.

Още Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен
НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Преди 105 години Яворов напуска живота охулен и изоставен

До края на живота си Славейков поддържа сърдечна връзка с поетесата Мара Белчева (1868-1937), вдовица на Христо Белчев, министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. След напускането на България поетът поема към Швейцария, след което се установява в Рим. Обстоятелствата около отпътуването му от родината сериозно влошават крехкото му здраве. На 23 май 1912 г. Мара Белчева и Пенчо Славейков пристигат в малкото курортно градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо, Италия. Изнурен от дългогодишната усилена работа, огорчен и измъчван от мисълта за несигурното си бъдеще, Славейков умира в изгнание на 28 май 1912 г. в хотел "Бела виста". Погребан е в гроб на ъгъл, откъдето се виждат Алпите и Монблан.

Още Пенчо Славейков, Мара Белчева, софийските субкултури, литературните четения, историите на софийската бохема
ГРАД И БУКВИ

Пенчо Славейков, Мара Белчева, софийските субкултури, литературните четения, историите на софийската бохема

През януари 1912 г. шведският писател Алфред Йенсен, член на Института за Нобелова награда, предлага Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература за поемата му "Кървава песен", но поради смъртта на поета предложението на Йенсен не е разгледано от Нобеловия комитет.

Тленните останки на Славейков са пренесени в София през 1921 г., където в тържествена обстановка, заедно с останките на Петко Тодоров, са препогребани на родна земя. Надгробното слово е произнесено от литературния историк Боян Пенев.

Литературният кръг "Мисъл": Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и д-р Кръстю Кръстев, София 1905 г. Снимка: "Изгубената България"

ПРИЗНАНИЕ

Днес на Петко и Пенчо Славейкови е отредено заслужено място в културната ни памет. В Трявна на 31 октомври 1964 г. е открита къщата музей "Петко и Пенчо Славейкови" - роден дом на Славейков-син. На улица "Георги С. Раковски" 138 в София се помещава къщата музей "Петко и Пенчо Славейкови", открита на 1 юли 1951 г. През 1966 г. тя е основно разширена, преустроена и обогатена, изградена е постоянна документална художествена експозиция. От 1976 г. къщата в София е филиал на Националния музей на българската литература.

По случай 25-годишнината от смъртта на Пенчо Славейков на 24 май 1937 г. в Дома на нациите в Лайпциг е открита тържествено паметна плоча, дело на германо-българското дружество в Берлин, с надпис "На големия български поет Пенчо Славейков", четем в брой на изданието "Една седмица в София" от 1991 г. През 1967 г. в Брунате, върху стената на сградата, в която е живял и починал Пенчо Славейков, е открита паметна плоча от мрамор, с бронзов барелеф на поета, с текст на български и италиански. На български надписът гласи: "В този дом - прокуден от своята родина - почина през 1912 големият български поет и патриот Пенчо Славейков. От Съюза на българските писатели".

Още Дивит на Петко Славейков е експонат на месеца в Националния литературен музей
ЗНАЦИ

Дивит на Петко Славейков е експонат на месеца в Националния литературен музей

Още едно свидетелство за трайното и разпознаваемо присъствие на Пенчо Славейков в българската културна памет е бронзовата скулптурна композиция на баща и син Славейкови, дело на Георги Чапкънов, издигната на площад "Петко Славейков" в София. Името на поета носи и централен столичен булевард, както и Първо средно училище "Пенчо Славейков" - правоприемник на основаната през 1879 г. Софийска класическа гимназия, известна в миналото и като Първа софийска мъжка гимназия "Св. Иван Рилски".

В столичния квартал Лозенец се намира и Народно читалище "Пенчо П. Славейков 1921", създадено през 1921 г. в дома на учителя Иван Радев, негов първи председател. През 1932 г. започва изграждането на собствена сграда на бул. "Черни връх" 35, която читалището обитава и до днес, утвърждавайки се като още едно средище, пазещо жив спомена за поета и неговото дело.

Още Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах
ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

През 2016 г., по повод 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, Българската народна банка (БНБ) пуска в обращение медна възпоменателна монета с тираж от само две хиляди бройки. Тя е с номинал два лева и се продава на касите на БНБ за 18 лева. На 27 април 2016 г. в Трявна се провежда и официална церемония за валидиране на пощенска марка по повод годишнината от рождението на Пенчо Славейков, четем в емисия "Вътрешна информация" на БТА.

Портрет на Пенчо Славейков от художника Никола Михайлов Снимка: Симеон Ненов/Архив на БТА

ТВОРЧЕСТВО

Първата стихосбирка на Славейков носи заглавието "Момини сълзи" (1888) - съдържа кратки лирически стихотворения, по-голямата част от които написани под влиянието на Хайнрих Хайне. Поетът не е доволен от постигнатото и въпреки ласкавите отзиви на Стоян Михайловски и Иван Вазов иска да я унищожи. Славейков създава жанрово разнолико творчество - лирически стихотворения, епически песни и поеми, героически епос, рецензии, литературни портрети, очерци, пътеписи, есета, студии. Към творбите си е много взискателен и критичен, многократно ги преработва, воден от стремеж към съвършенство. Издава книгите "Епически песни" (1896), "Блянове" (1898), събрани в "Епически песни" (1907) - съдържа произведения с мотиви, взети от народното творчество ("Чумави", "Неразделни", "Коледари", "Ралица", "Бойко"), и с философско, културно-историческо (Cismoll, "Сърце на сърцата", "Микел Анджело") и историческо съдържание ("Крум Ясновидец", "Цар Самуил").

Още Пенчо Славейков, Мара Белчева, софийските субкултури, литературните четения, историите на софийската бохема
ГРАД И БУКВИ

Пенчо Славейков, Мара Белчева, софийските субкултури, литературните четения, историите на софийската бохема

В стихосбирката "Сън за щастие" (1906) се изживява като един от най-нежните български лирици. В оригиналната книга "На острова на блажените" (1910), написана под формата на антология с творби от 19 измислени от Славейков поети, характеристиките на авторите се редуват с философски, лирически и епически творби. В недовършената си епическа поема "Кървава песен" (1911-1913), която счита за рожба на целия си живот, Славейков разкрива героизма на народа по време на Априлското въстание (1876).

Още Скулпторът Адриан Новаков ще изработи пластичната фигура на Пенчо Славейков в Трявна
ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ

Скулпторът Адриан Новаков ще изработи пластичната фигура на Пенчо Славейков в Трявна

Славейков е автор и на литературоведски изследвания и есета, на фолклорния сборник "Книга на песните" (1917) и други произведения. Превежда творби на немски поети (издадени под формата на книга през 1911 г.), превежда трагедията "Антигона" от Софокъл (1893), както и философската поема "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше (съвместно с поетесата Мара Белчева) и поемата "Демон" от М. Ю. Лермонтов (заедно с Алеко Константинов). Писмата, оставени от Славейков, са образци на художествената проза, ценна документация за творческия и душевния свят и богатата култура на поета.

Като обобщение на възгледите си за изкуството, Пенчо Славейков подчертава:

"Художествените произведения са преди всичко откровения на индивидуалитета на художника и ний мислим, че това е именно най-голямата им ценност... Безжизнени, студени са онези произведения на изкуството, при чието раждане душата на художника е отсъствувала." Неговите думи са цитирани във в. "Народна култура" през 1986 г.

Още Яворов - воеводата, който умря заради любов
НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Яворов - воеводата, който умря заради любов

Още Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години
ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ НИ ЕЛИТ

Мина, Яворов и Петко Тодоров си отиват един след друг, в рамките на 6 години

Още Община Елена: Не сме разрешавали скари, няма да местим паметника на П. Ю. Тодоров
БЪЛГАРСКА ПАМЕТ

Община Елена: Не сме разрешавали скари, няма да местим паметника на П. Ю. Тодоров

Още 169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му
ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му

Още Паметникът на Петко Ю. Тодоров до родната му къща плаче от пушека на "хайдушка скара"
БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА

Паметникът на Петко Ю. Тодоров до родната му къща плаче от пушека на "хайдушка скара"

Още Днес отбелязваме 170 години от рождението на Стоян Михайловски
СМЕЛО ПЕРО

Днес отбелязваме 170 години от рождението на Стоян Михайловски

Още 22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов
ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

Още  "Сън за щастие":  Отбелязваме 159 години от рождението на Пенчо Славейков
МАЙСТОРИ НА СЛОВОТО

"Сън за щастие": Отбелязваме 159 години от рождението на Пенчо Славейков

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Американската актриса Бети Макгуайър почина на 100-годишна възраст

Неин представител потвърди, че тя е починала от естествена смърт на 8 октомври в дома за ветерани артисти в Удланд Хилс

Вацлав Хавел - дисидентът, който стана президент

Навършват се 90 г. от рождението на писателя и политик

Не пиша просто песни - пиша живот

"Вашите танкове ще ръждясат, а моите песни ще стават все по-силни с времето", се обръща Микис Теодоракис към свой мъчител в затвора в края на 60-те години

Рабиндранат Тагор: Хората са жестоки, но човекът е благороден

Той е първият нобелист- не европеец, автор на два химна и "кръстник" на махатма Ганди

Луис Армстронг: Има два вида музика - добра и лоша. Аз свиря добрата

"Ако не беше той, нямаше да го има никой от нас", казват колегите му