Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Дейвид Линч: Фабрикантът на сънища на 75

КИНО И СЪНИЩА

Дейвид Линч: Фабрикантът на сънища на 75

„Политкоректността е разновидност на безразличието“ споделя режисьорът на „Синьо кадифе“, „Диво сърце“ и революционния за телевизията сериал „Туин Пийкс“

Изабела Роселини като Дороти в "Синьо кадифе"

Идеите за Дейвид Линч са като ловуването. Да уловиш рибата е специално занимание, което изисква определена поза на мисълта, но и на тялото. Филмите на Дейвид Линч са като влак от съновидения, които ни завъртат в своята машина на странна и неподозирана логика, но след това не ни изхвърлят, защото този алхимичен коктейл се вкопчва в нас завинаги.

Дейвид Линч гърми шампанското в Калифорния, за да отпразнува началото на новия сезон на "Туин Пийкс", 2016 г. (Снимка: Getty Images)

80-те и 90-те години му принадлежат. Това е времето, в което Дейвид Линч сътворява своите светове и създава едни от най-значимите си филми, както и телевизионни сериали. Неподражаемата смесица от сюрреализъм и експресионизъм се гравира завинаги в съзнанието на зрителя. Така той няма как да не носи белег по линчовски.

"Гумена глава", 1977

Още

Дейвид Линч започва работа по филм на Netflix

Дейвид Линч започва работа по филм на Netflix

През 1977 г. Дейвид Линч дебютира с първия си игрален филм. "Гумена глава" е филм на ужасите, но с нежен обрат. Създаден е с малко пари, защото Линч заснема филма почти сам - изненадващо тази лента му донася международен успех. "Гумена глава" може да бъде определен като мрачен филм на ужасите за начинаещи родители, но и като невиждан досега експеримент в киното - в изследване на непознатото, чудовищно, чуждо същество. Всеки, който е гледал филма, никога не може да забрави изумителните кадри, които могат да бъдат създадени от неслучаен млад режисьор, а от артист и поет, който е в състояние да одере кожата на клишетата и повърхностните гледки.

"Гумена глава", 1977

Ужасът на човешките трагедии

Три години след "Гумена глава" Линч затвърждава подозренията, че владее клавишите на голямото кино. "Човекът слон" е натрапчиво изследване на човечеството. Филмът, заснет в черно-бяло и със силно експресионистичен стил, разказва истинската история на Джоузеф Мерик, който е роден в Лондон през 19-ти век с тежки физически деформации.

Третият филм на Дейвид Линч "Дюн" от 1984 г. единствено е смятан за провал. Научно-фантастичният опус е заснет с доста голям бюджет, но се проваля основно именно заради претенцията да съчетае две несъвместими неща: изкуството и търговията.

Актрисата Шарън Стоун и Дейвид Линч на 55-ото издание на фестивала в Кан през 2002 г. (Снимка: Getty Images)

Изобретателят на ужасяващи еротични обсесии

През 1986 г. Дейвид Линч буквално ‚отрязва ушите" на кинозрителите в неспокоен водовъртеж от секс, насилие и сюрреалистични неведоми канали. Един от най-впечатляващите трипове на Линч е "Синьо кадифе" с Изабела Роселини и Денис Хопър - филм, разстроил мнозина от публиката, като някои - толкова ужасени от лентата, пожелават смъртта на режисьора.

Изабела Роселини е садомазохистичната Дороти, малтретирана от похитителя на съпруга и сина си. Филмът ни разкрива онези тъмни чувства и желания, които никога не сме успявали да си позволим или ни е било страх да открехнем полуотворената вратичка към тях.

Дейвид Линч в Лос Анджелис през май 2017 г. на премиерата на новия сезон на сериала "Туин Пийкс" (Снимка: Getty Images)

Във времето, когато излиза, твворбата предизвиква публични противоречия и скандали. Много зрители са били шокирани от смелите кадри, показани на екрана, експресивността и екзцеса на секс сцените в насилието.

Освен това филмът е прекалено сложен и кино критиците не са знаели как да го интерпретират - по кой от всичките линчовски лабиринти да поемат и дали това е правилният подход?

Днес филмът вече е в колецията на големите шедьоври и дори можем да кажем, че е бебето пионер на постмодерното кино.

Изабела Роселини и Кайл Маклоклан в "Синьо кадифе"

В бездната на сексуалните извращения

"След "Синьо кадифе" водех живот на двете крайбрежия и това не ми беше по вкуса. Харесваше ми да съм в Ню Йорк с Изабела, харесваше ми и в Европа, когато отивах там, но аз съм си повече домошар..."

"Кът за мечти", Дейвид Линч, Кристин Маккена, изд. "Колибри", 2020, превод: Надя Баева

Още

"Кът за мечти" и сънища: Животът на Дейвид Линч (откъс)

"Кът за мечти" и сънища: Животът на Дейвид Линч (откъс)

Една от първите, все още "предпремиерни" прожекции на "Синьо кадифе" подсказва какво този филм може да предизвика в съзнанието на публиката. Разгневен зрител след въпросната прожекция оставя билета си на седалката в киното с надписа: "Дейвид Линч трябва да бъде застрелян".

Вероятно това, което е притеснявало кинокритиците по това време са не толкова сексуалните ексцесии, а това, че Дейвид Линч сякаш ги подлага на ирония. Режисьорът решително вгражда всички човешки пукнатини в сладка ситком пародия на "идилията" в малкото градче.

Изабела Роселини като Дороти в "Синьо кадифе"

Воайорът среща воайора

Още

Дейвид Линч иска да медитирате и да правите лампи по време на карантината

Дейвид Линч иска да медитирате и да правите лампи по време на карантината

"Синьо кадифе" задейства енергията си чрез техниката на воайорството, която можем да видим в много други велики филми като "Империя на чувствата" на Нагиса Ошима от 70-те, класическата садомазо история "Историята на О" или " "Сало, или 120-те дни на Содом" на Пиер Паоло Пазолини, който е убит малко преди премиерата на филма.

По-късно Изабела Роселини, голямата мистериозна муза на Линч, си спомня, че по време на централната сцена с изнасилването, Дейвид Линч е умирал от смях и се е превивал без да може да си намери място.

Разбиването на табуто е скандал за мнозина, но върши добра работа в името на изкуството. Особено, когато става дума за сюрреалистичен взрив.

Embed from Getty Images

"Веднъж бях в Италия с Изабела, където тя се снимаше във филм на руски режисьор. В него участваше и Силвана Мангано, а нея я познавах добре. Снимаха южно от Рим на прелестни места. Теренът се издига във вълшебни плата, осеяни с приказни малки италиански имения със стълбища, водещи към красиви тераси - невероятни са. Веднъж Силвана ни покани с Изабела на вечеря и отидохме в ресторант на открито с блещукащи светлини. Беше сезонът на гъбите, така че цялото меню беше с гъби - огромни гъби, дебели като стек, следваха други, все с гъби, но различни на вкус. Освен мен, Силвана и Изабела, на вечерята присъстваше и Марчело Мастрояни. Много го биваше да разправя истории, чудесен беше."

"Кът за мечти", Дейвид Линч, Кристин Маккена, изд. "Колибри", 2020, превод: Надя Баева

"Туин Пийкс" и революцията в телевизионните сериали

"Докато работех за "Туин Пийкс", записвах и звукови ефекти за "Диво сърце". Не щеш ли, внезапно започнахме да работим и по "Индустриална симфония". Бруклинската музикална академия беше предложила пролука в програма им и Дейвид прие. Дори още не знаеше какво ще представим, но впрегна фантазията си и подготвихме всичко само за две седмици"

Продуцентът на постановката Джон Уентуърт

"Кът за мечти", Дейвид Линч, Кристин Маккена, изд. "Колибри", 2020, превод: Надя Баева

Докато работи по "Диво сърце" (1990), паралено с това Дейвид Линч прави и сериала "Туин Пийкс" като той се превръща в един от най-влиятелните сериали на всички времена, повлиял много поколения и превърнал се в произведение, към което мнозина имат култ. В днешния дигитален свят непрестанно сме свидетели на мемета с емблематични кадри от сериала или реплики на героите. Нахлуването на Линч в телевизията е истински триумф, а "Туин Пийкс" е предшественикът на модата със сериалите, която изживява своя бум днес.

Embed from Getty Images

А въпросът: "Кой уби Лора Палмър?" все още е твърде актуален.

Тук можете да чуете величествената музика на любимия композитор на Дейвид Линч: Анджело Бадалементи:

Триумф в Кан

Още

Ако "La La Land" беше режисиран от... Дейвид Линч (видео)

Ако "La La Land" беше режисиран от... Дейвид Линч (видео)

През 1990 г. Дейвид Линч е във вихъра на кариерата си. За петия си игрален филм, трескавото роуд муви "Диво сърце" той получава Златна палма на филмовия фестивал в Кан. Това също е филм, който може или да те отблъсне или да обичаш, както и "Синьо кадифе". Тук нямаме отрязано ухо, но имаме откъсната ръка, захапана от скитащо куче.

Линч е пословичен перфекционист. Той е един от малкото в света на киното, който успява да взриви границата между арт киното, телевизията и холивудските продукции. Фантазията му е генератор на мечти, главоблъсканици и кошмари.

Лора Дърн и Никълъс Кейдж в "Диво сърце", 1990

След голяма пауза, Линч излиза отново на големия екран, този път - още по-недостъпен и далечен. Пътешествието е непридвидимо. Но и е възможно да не можем да се справим с него. През 1997 г. се появява "Изгубената магистрала", както и по-късно "Mulholland Drive" и "Inland Empire". Всички те са мрачни пътешествия в човешкото подсъзнание.

"Mulholland drive", 2001

Патриша Аркет като Алис Уейкфийлд в "Изгубената магистрала" (Снимка: Getty Images)

За много зрители е трудно да проследят Линч във всичките му лабиринти на замъглени сънища във формата на виещи се стълби, които нямаш представа къде биха могли да те отведат, с което изпитваш така нареченото усещане за Unheimlich по Фройд. Страшното, плашещото, мистериозното, ужасяващото, но и едновременно с това желано, привличащо.

"Изгубената магистрала", 1997

Пътешествието с Дейвид Линч продължава, защото той се завърна на небосклона освен с нов сезон на "Туин Пийкс" (2017), така и с някои други интересни продукции като "Rabbits", "Weather Reports", в които ни съобщава прогнозата за времето в своя жанр или късометражния "Какво направи Джак?", в който Линч се явява в ролята на детектив и разследва убийство като провежда разпит с маймуна, която издава притеснително тревожни звуци.

"Изгубената магистрала", 1997

Патриша Аркет като Рене Медисън в "Изгубената магистрала" (Снимка: Getty Images)

Тази пролет пък започват снимките по новия му проект "Wisteria", който ще бъде излъчен на стрийминг платформата "Нетфликс".

И тъй като точно днес се навършват и 101 години от рождението на друг велик майстор на магията - Федерико Фелини, споделяме думите на Дейвид Линч за Фелини в книгата "Да уловиш голямата риба" (изд. "Колибри, 2017. Превод: Павел Иванов).

"Веднъж се срещнах с Фелини. Снимах една реклама в Рим и работех с двама души, които го познаваха. Той беше в болница в Северна Италия, но разбрахме, че ще го преместят в Рим. Попитах ги: "Дали ще е възможно да отидем и да го поздравим?" И те казаха: "Да, ще се опитаме да го уредим". Опитахме се да отидем в четвъртък вечерта и не се получи, но в петък вечерта успяхме. Беше към шест часа през лятото - прекрасна топла вечер. Влязохме двама души и ни заведоха в стаята на Фелини. В стаята имаше някакъв друг човек. Приятелят ми го познаваше и се заприказва с него. Фелини ме покани да седна. Той седеше в индвалиден стол между двете легла, хвана ме за ръката, аз седнах и си говорихме около половин час. Май не му зададох много въпроси. Но ми беше много приятно да седя до него. После си тръгнахме. Това се случи в петък, а в неделя той изпадна в кома и не излезе от нея."

Embed from Getty Images

Още

Птиците на Хичкок? Не, гарги през зимата

Птиците на Хичкок? Не, гарги през зимата

Още

11 филма на Хичкок, които всеки трябва да гледа през живота си

11 филма на Хичкок, които всеки трябва да гледа през живота си

Още

Магичният Римини: обиколка из вълшебния град на Фелини

Магичният Римини: обиколка из вълшебния град на Фелини

Още

"На снимки с Фелини", когато всички роли се играят от "вълшебника Федерико"

"На снимки с Фелини", когато всички роли се играят от "вълшебника Федерико"

Още

София Лорен се връща към киното на 86

София Лорен се връща към киното на 86

Още

Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Коментирай 6

Календар

Препоръчваме ви

Г-жа Айнщайн: Сръбската физичка Милева Марич

Тя е една от първите жени, следвали математика и физика

Патриша Хайсмит: Всеки човек може да убие

Създателката на "Талантливият Мистър Рипли" е родена на 19 януари преди сто години

Приятелят на Чърчил, който вдъхнови създаването на Джеймс Бонд

На 16 декември се навършват 55 години от смъртта на големия писател и драматург Съмърсет Моъм

Самотният вълк и жената, която остана до края

През септември 2019 г. Армен Джигарханян обяви, че се е събрал с втората си съпруга Татяна Власова, която специално се завръща от САЩ, за да се грижи за него

Михаил Жванецки: Щастлив ли съм? По различно време, отговарям различно, но винаги отрицателно

Писателят-сатирик Михаил Жванецки почина на 6 ноември на 86 години, беше начиран "кралят на смеха и печалният мъдрец", а народът го обичаше колкото Висоцки

Шон Конъри и Джеймс Бонд: Историята на една легенда

Трябваше само да повдигне вежда, за да влезе в легендата