КИНО И СЪНИЩА
Дейвид Линч: Фабрикантът на сънища на 75
„Политкоректността е разновидност на безразличието“ споделя режисьорът на „Синьо кадифе“, „Диво сърце“ и революционния за телевизията сериал „Туин Пийкс“
Автор : / 4988 Прочита 6 Коментара
Изабела Роселини като Дороти в "Синьо кадифе"
Идеите за Дейвид Линч са като ловуването. Да уловиш рибата е специално занимание, което изисква определена поза на мисълта, но и на тялото. Филмите на Дейвид Линч са като влак от съновидения, които ни завъртат в своята машина на странна и неподозирана логика, но след това не ни изхвърлят, защото този алхимичен коктейл се вкопчва в нас завинаги.
80-те и 90-те години му принадлежат. Това е времето, в което Дейвид Линч сътворява своите светове и създава едни от най-значимите си филми, както и телевизионни сериали. Неподражаемата смесица от сюрреализъм и експресионизъм се гравира завинаги в съзнанието на зрителя. Така той няма как да не носи белег по линчовски.
През 1977 г. Дейвид Линч дебютира с първия си игрален филм. "Гумена глава" е филм на ужасите, но с нежен обрат. Създаден е с малко пари, защото Линч заснема филма почти сам - изненадващо тази лента му донася международен успех. "Гумена глава" може да бъде определен като мрачен филм на ужасите за начинаещи родители, но и като невиждан досега експеримент в киното - в изследване на непознатото, чудовищно, чуждо същество. Всеки, който е гледал филма, никога не може да забрави изумителните кадри, които могат да бъдат създадени от неслучаен млад режисьор, а от артист и поет, който е в състояние да одере кожата на клишетата и повърхностните гледки.
Ужасът на човешките трагедии
Три години след "Гумена глава" Линч затвърждава подозренията, че владее клавишите на голямото кино. "Човекът слон" е натрапчиво изследване на човечеството. Филмът, заснет в черно-бяло и със силно експресионистичен стил, разказва истинската история на Джоузеф Мерик, който е роден в Лондон през 19-ти век с тежки физически деформации.
Третият филм на Дейвид Линч "Дюн" от 1984 г. единствено е смятан за провал. Научно-фантастичният опус е заснет с доста голям бюджет, но се проваля основно именно заради претенцията да съчетае две несъвместими неща: изкуството и търговията.
Изобретателят на ужасяващи еротични обсесии
През 1986 г. Дейвид Линч буквално ‚отрязва ушите" на кинозрителите в неспокоен водовъртеж от секс, насилие и сюрреалистични неведоми канали. Един от най-впечатляващите трипове на Линч е "Синьо кадифе" с Изабела Роселини и Денис Хопър - филм, разстроил мнозина от публиката, като някои - толкова ужасени от лентата, пожелават смъртта на режисьора.
Изабела Роселини е садомазохистичната Дороти, малтретирана от похитителя на съпруга и сина си. Филмът ни разкрива онези тъмни чувства и желания, които никога не сме успявали да си позволим или ни е било страх да открехнем полуотворената вратичка към тях.
Във времето, когато излиза, твворбата предизвиква публични противоречия и скандали. Много зрители са били шокирани от смелите кадри, показани на екрана, експресивността и екзцеса на секс сцените в насилието.
Освен това филмът е прекалено сложен и кино критиците не са знаели как да го интерпретират - по кой от всичките линчовски лабиринти да поемат и дали това е правилният подход?
Днес филмът вече е в колецията на големите шедьоври и дори можем да кажем, че е бебето пионер на постмодерното кино.
Изабела Роселини и Кайл Маклоклан в "Синьо кадифе"
В бездната на сексуалните извращения
"След "Синьо кадифе" водех живот на двете крайбрежия и това не ми беше по вкуса. Харесваше ми да съм в Ню Йорк с Изабела, харесваше ми и в Европа, когато отивах там, но аз съм си повече домошар..."
"Кът за мечти", Дейвид Линч, Кристин Маккена, изд. "Колибри", 2020, превод: Надя Баева
Една от първите, все още "предпремиерни" прожекции на "Синьо кадифе" подсказва какво този филм може да предизвика в съзнанието на публиката. Разгневен зрител след въпросната прожекция оставя билета си на седалката в киното с надписа: "Дейвид Линч трябва да бъде застрелян".
Вероятно това, което е притеснявало кинокритиците по това време са не толкова сексуалните ексцесии, а това, че Дейвид Линч сякаш ги подлага на ирония. Режисьорът решително вгражда всички човешки пукнатини в сладка ситком пародия на "идилията" в малкото градче.
Изабела Роселини като Дороти в "Синьо кадифе"
Воайорът среща воайора
"Синьо кадифе" задейства енергията си чрез техниката на воайорството, която можем да видим в много други велики филми като "Империя на чувствата" на Нагиса Ошима от 70-те, класическата садомазо история "Историята на О" или " "Сало, или 120-те дни на Содом" на Пиер Паоло Пазолини, който е убит малко преди премиерата на филма.
По-късно Изабела Роселини, голямата мистериозна муза на Линч, си спомня, че по време на централната сцена с изнасилването, Дейвид Линч е умирал от смях и се е превивал без да може да си намери място.
Разбиването на табуто е скандал за мнозина, но върши добра работа в името на изкуството. Особено, когато става дума за сюрреалистичен взрив.
"Веднъж бях в Италия с Изабела, където тя се снимаше във филм на руски режисьор. В него участваше и Силвана Мангано, а нея я познавах добре. Снимаха южно от Рим на прелестни места. Теренът се издига във вълшебни плата, осеяни с приказни малки италиански имения със стълбища, водещи към красиви тераси - невероятни са. Веднъж Силвана ни покани с Изабела на вечеря и отидохме в ресторант на открито с блещукащи светлини. Беше сезонът на гъбите, така че цялото меню беше с гъби - огромни гъби, дебели като стек, следваха други, все с гъби, но различни на вкус. Освен мен, Силвана и Изабела, на вечерята присъстваше и Марчело Мастрояни. Много го биваше да разправя истории, чудесен беше."
"Кът за мечти", Дейвид Линч, Кристин Маккена, изд. "Колибри", 2020, превод: Надя Баева
"Туин Пийкс" и революцията в телевизионните сериали
"Докато работех за "Туин Пийкс", записвах и звукови ефекти за "Диво сърце". Не щеш ли, внезапно започнахме да работим и по "Индустриална симфония". Бруклинската музикална академия беше предложила пролука в програма им и Дейвид прие. Дори още не знаеше какво ще представим, но впрегна фантазията си и подготвихме всичко само за две седмици"
Продуцентът на постановката Джон Уентуърт
"Кът за мечти", Дейвид Линч, Кристин Маккена, изд. "Колибри", 2020, превод: Надя Баева
Докато работи по "Диво сърце" (1990), паралено с това Дейвид Линч прави и сериала "Туин Пийкс" като той се превръща в един от най-влиятелните сериали на всички времена, повлиял много поколения и превърнал се в произведение, към което мнозина имат култ. В днешния дигитален свят непрестанно сме свидетели на мемета с емблематични кадри от сериала или реплики на героите. Нахлуването на Линч в телевизията е истински триумф, а "Туин Пийкс" е предшественикът на модата със сериалите, която изживява своя бум днес.
А въпросът: "Кой уби Лора Палмър?" все още е твърде актуален.
Тук можете да чуете величествената музика на любимия композитор на Дейвид Линч: Анджело Бадалементи:
Триумф в Кан
През 1990 г. Дейвид Линч е във вихъра на кариерата си. За петия си игрален филм, трескавото роуд муви "Диво сърце" той получава Златна палма на филмовия фестивал в Кан. Това също е филм, който може или да те отблъсне или да обичаш, както и "Синьо кадифе". Тук нямаме отрязано ухо, но имаме откъсната ръка, захапана от скитащо куче.
Линч е пословичен перфекционист. Той е един от малкото в света на киното, който успява да взриви границата между арт киното, телевизията и холивудските продукции. Фантазията му е генератор на мечти, главоблъсканици и кошмари.
Лора Дърн и Никълъс Кейдж в "Диво сърце", 1990
След голяма пауза, Линч излиза отново на големия екран, този път - още по-недостъпен и далечен. Пътешествието е непридвидимо. Но и е възможно да не можем да се справим с него. През 1997 г. се появява "Изгубената магистрала", както и по-късно "Mulholland Drive" и "Inland Empire". Всички те са мрачни пътешествия в човешкото подсъзнание.
Патриша Аркет като Алис Уейкфийлд в "Изгубената магистрала" (Снимка: Getty Images)
За много зрители е трудно да проследят Линч във всичките му лабиринти на замъглени сънища във формата на виещи се стълби, които нямаш представа къде биха могли да те отведат, с което изпитваш така нареченото усещане за Unheimlich по Фройд. Страшното, плашещото, мистериозното, ужасяващото, но и едновременно с това желано, привличащо.
Пътешествието с Дейвид Линч продължава, защото той се завърна на небосклона освен с нов сезон на "Туин Пийкс" (2017), така и с някои други интересни продукции като "Rabbits", "Weather Reports", в които ни съобщава прогнозата за времето в своя жанр или късометражния "Какво направи Джак?", в който Линч се явява в ролята на детектив и разследва убийство като провежда разпит с маймуна, която издава притеснително тревожни звуци.
Патриша Аркет като Рене Медисън в "Изгубената магистрала" (Снимка: Getty Images)
Тази пролет пък започват снимките по новия му проект "Wisteria", който ще бъде излъчен на стрийминг платформата "Нетфликс".
И тъй като точно днес се навършват и 101 години от рождението на друг велик майстор на магията - Федерико Фелини, споделяме думите на Дейвид Линч за Фелини в книгата "Да уловиш голямата риба" (изд. "Колибри, 2017. Превод: Павел Иванов).
"Веднъж се срещнах с Фелини. Снимах една реклама в Рим и работех с двама души, които го познаваха. Той беше в болница в Северна Италия, но разбрахме, че ще го преместят в Рим. Попитах ги: "Дали ще е възможно да отидем и да го поздравим?" И те казаха: "Да, ще се опитаме да го уредим". Опитахме се да отидем в четвъртък вечерта и не се получи, но в петък вечерта успяхме. Беше към шест часа през лятото - прекрасна топла вечер. Влязохме двама души и ни заведоха в стаята на Фелини. В стаята имаше някакъв друг човек. Приятелят ми го познаваше и се заприказва с него. Фелини ме покани да седна. Той седеше в индвалиден стол между двете легла, хвана ме за ръката, аз седнах и си говорихме около половин час. Май не му зададох много въпроси. Но ми беше много приятно да седя до него. После си тръгнахме. Това се случи в петък, а в неделя той изпадна в кома и не излезе от нея."
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}