Граф Лукино Висконти -"Гепардът" на италианското кино

Името му е символ на висока класа в киноизкуството. Той е роден аристократ - от благороднически род и има късмета да твори в "златните" години на киното - 60-те години на миналия век. Това е времето на най-големите шедьоври и на изгряващата звезда на цяла плеада актьори, които остават незабравими в сърцата на няколко поколения зрители. С Висконти са свързани съществени стъпки в кариерата на София Лорен, Марчело Мастрояни, Роми Шнайдер, Ален Делон, Клаудия Кардинале и др.

С Марчело Мастрояни

Висконти е признат за родоначалник на т.нар. неореализъм в италианското кино. Филмите му са в Златния фонд на световното кино. "Гепардът" /1963 г. /на Висконти е удостоен със "Златна палма" на фестивала в Кан, на същия фестивал е награден със специален приз филмът му "Смърт във Венеция" /1971 г./ . Режисьорът почина на 69-годишна възраст на 17 март 1976 г.

Роден е в Милано, като едно от седемте деца на заможно семейство с аристократичен произход. Баща му - Джузепе Висконти ди Модроне е херцог със замък в Ломбардия. Честно служел на Савойската династия и бил меценат на театър "Ла скала" и на италианския футболен отбор "Интернационал". В дома на семейството идвали знаменити гости като композитора Джакомо Пучини и поета Габриеле д,Анунцио. Музиката и поезията съпътствали живота на фамилия Модроне. Самият Лукино Висконти, като младеж, се увличал от операта и конната езда. Киното вече на мода, когато младият Висконти определя своя път в изкуството.

Особена роля изиграва близкото му приятелство с Коко Шанел, която има широк кръг познанства не само в модните среди. С нейното посредничество, Висконти започва работа като асистент-режисьор на Жан Реноар. Опознавайки снимачния процес в детайли, Висконти е изкушен да види отблизо Меката на киното - Холивуд, и заминава за Америка. Това е, обаче времето, в което вече се усеща угрозата от Втората световна война. През 1943 г. Висконти написва сценария на първия си режисьорски опит - филма "Натрапчивост", който критиците считат за начало на направлението неореализъм.

По време на снимки

Режисьорът заснема този филм изцяло със собствени средства, заради които се налага да пожертва семейни скъпоценности, наследени от майка му. Това е и периодът, в който Висконти се сближава с италиански комунисти, помага на Съпротивата и дори бил арестуван по подозрение в организирането на антифашистки заговор. Говори се, че именно като арестант в пансиона Якорино, е станал жертва на сексуално посегателство. /?/ По-късно, като зрял мъж, Висконти не крие хомосексуалната си ориентация, но не обича да я обсъждат, въпреки че не криел връзката си с фотографа, на име Хорст. Сред любовните му увлечения били също колегата му режисьорът Франко Дзефирели и сгоденият за аристократка актьор Хелмут Бергер.

След войната, през 1948 г., Висконти завършва филма си "Земята трепери", който заснел в Сицилия, с участието на непрофесионални актьори, което произвело силно впечатление във филмовите среди. През 50-те години на миналия век Висконти за кратко загърбва киното и работи върху театрални постановки по драматургичните произведения на свои съвременници: Жан Кокто, Жан Ануи, Тенеси Уилямс и Артър Милър. Поставя и няколко опери в "Ла скала", в една от които участва знаменитата Мария Калас.

1960-та е знаменателна за творчеството му. Това е годината, в която на екран излиза филмът "Роко и неговите братя" с Ален Делон. По всичко личи, че Висконти вече е явно ориентиран към пролетарската тематика - живота на малкия човек. Три години по-късно създава и шедьовъра си - филмът "Гепардът /1963 г./, по знаменитата творба на Джузепе Томази ди Лампедуза. В този период Висконти е особено продуктивен. След "Златната палма" за "Гепардът" през 1965 г., е награден със "Златен лъв" за "Бледите звезди на Голямата мечка". Името му вече е световно известно. Следват нови шедьоври: "Залезът на боговете", "Смърт във Венеция" /по новелата на Томас Ман/, "Семеен портрет в интериор" и последният му филм - "Невинният" /1976 г./, заснет по мотиви от едноименния роман на семейния приятел Габриеле д,Анунцио.

Животът на Висконти е свободомислие, неограничено от произход и среда. Той избира свой собствен път в живота и го живее така, че да се чувства максимално удовлетворен, че е жив. Актьорите, с които работи, го боготворят. Има нещо противоречиво в цялостната му биография, което го прави уникален: Лукино Висконти е аристократ с леви убеждения и галантен обожател на най-красивите жени в киното, без да крие сексуалната си ориентация. Висконти, във всичко - и в личния си живот, и в професионалния, е себе си - неповторимият Лукино Висконти.

Еми МАРИЯНСКА