ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Ние всички сме заедно, а умираме от самота
150 години от рождението на Нобеловия лауреат за мир Алберт Швайцер
Автор : / 11561 Прочита 2 Коментара
Алберт Швайцер в кабинета си, около 1950 г.
Снимка: Getty Images
Когато говорим за велики европейци, той ще бъде на едно от първите места сред тях. Д-р Алберт Швайцер е германски лекар, философ, теолог, органист, музиколог и общественик.
Носител на Нобелова награда за мир за 1952 година, на Франкфурктската премия на името на Гьоте, на Награда за мир на немските книгоразпространители и др.
Роден е на 14 януари 1875 година, преди 150 години в Елзас, Германия (предишна френска територия). Умира в Ламбарене, днешен Габон през есента на 1965 година. Защо в Габон? Швайцер е един от най-себеотвержените мисионери на Доброто в Африка.
И до днес той е легенда в Ламбарене - наричат го "докторът от Ламбарене".
Малко биография: След раждането на малкия Алберт, семейството се премества да живее в Гюнсбах. Основното и средното си образование момчето получава в Мюнстер и Мюлхаузен.
Следва в Страсбургския университет, където учи философия и теология, а междувременно изучава пиано.
Швайцер ще учи и в университетите в Берлин и Париж, а през 1899 година защитава научна степен доктор по философия с дисертацията "Религиозната философия на Кант".
Три години по-късно се хабилитира като доктор по теология.
Алберт Швайцер в Лондон, 1955 г.
Снимка: Getty Images
През 1902 година бил назначен за професор в богословския колеж "Св. Тома" в Страсбург, а година по-късно става негов директор. В основното си теологично съчинение "От Раймарус до Вреде", Швайцер убедително представя личността на Христос като историческа личност. През 1906 година издава книгата "В търсене на историческия Исус", в която развива идеята, че единен образ на "историческия Исус" няма и че Той се променя с времето и нагласите на авторите.
Това е едно твърде напредничаво и свободомислещо виждане от гледна точка на теософията, което доказва широкия кръгозор на Швайцер като теолог и философ.
Философските му разбирания са в унисон с теософските му схващания. Швайцер е от онези философи, които се интересуват от фактологията на живота. На Декартовото "Мисля, следователно съществувам", той противопоставя концепцията "Аз съм живот, който иска да живее сред животи".
Основните си възгледи Швайцер е иложил в книгите си "Философия на културата I: Упадък и възраждане на цивилизацията" и "Философия на културата II: Култура и етика".
Както е видно, говорим за един високообразован човек с разностранни интереси. Но това изглежда му е било недостатъчно, и след всичко постигнато, Швайцер започва да учи медицина в Страсбургския университет. Припомняме, че преди това в същия университет той завършва философия и теология. През 1913 година защитава и втори в кариерата му дисертационен труд - този път на медицинска тема, но с теологичен профил - "Психологическа оценка на личността на Исус".
След цялата тази почти неизброима от специалности, дисертации и хабилитации образованост, Швайцер решава да замине със съпругата си Елен Бреслау, медицинска сестра, за Африка.
Там, в селцето Ламбарене, тогавашна Френска Eкваториална Африка, със собствени средства той създава болница.
По време на Първата световна война, бил изпратен във френски лагер, където го третират като пленник. След края на войната ученият приема френско поданство. Остава в Европа, но мисията му била да набере средства за възстановяване на болницата в африканското Ламберене. За целта изнасял концерти на орган и пиано.
Междувременно набирал доброволци - медицински сестри и лекари, съгласни да работят в Африка безвъзмездно. Заедно с този екип се връща в Ламберене. Новата болница в селцето била възстановена през 1927-а. Швайцер отново се връща в Европа, където развива музикална и лекторска дейност, и пак обратно се връща в Африка. Не изоставя мисията си там до края на живота си.
Известна е една негова фраза, че ако човек не даде личен пример, то няма как да очаква последователи. И той самият е пример за това. За жалост, широката му деятелност отново бива прекъсната - от Втората световна война. Тя го заварва в Африка.
Едва през 1948 година той успява отново да се върне в Европа, а на следващата година пътува до САЩ по покана на Чикагския университет.
През 1957 година Швайцер публикува знаменитото си "Обръщение към човечеството", в което призовава за прекратяване на експериментите с ядрено оръжие, които са заплаха за човечеството.
Две години по-късно окончателно се завръща в Ламбарене, където живее и работи до края на живота си.
През 1928 година му е присъдена Франкфуртската премия на името на Гьоте, а през 1952 година става лауреат на Нобеловата награда за мир. Със средствата от тези две големи награди докторът построява в Грюнсбах почивен дом за персонала на болницата в Ламбарене и пансион за прокажени в Ламбарене.
Нито цент от паричните премие не използва за лични нужди. Ето защо този човек е сред малкото примери без еквивалент, когато говорим за мисионери на Доброто.
Човек се чуди, в коя от всичките си деятелности е бил по-велик: като лекар, като философ, теософ, или като музикант-пианист? Всъщност, той е човекът, който като голям почитател на Йохан Себастиан Бах, през 1904 година основава прочутото "Бахово общество" в Париж.
През същата година публикува и фундаменталния си труд "Йохан Себастиан Бах. През 1908 година разширява този труд в ново издание, за което е удостоен с докторска степен по музика. Заедно с учителя си Шарл-Мари Видор публикува пълно издание на органовите творби на Бах.
И като споменахме, че е бил виртуозен изпълнител на пиано, нека кажем, че е познавал до най-малките детайли конструкциията на сложен инструмент като органа. В Париж срещнал Аристид Кавалие-Кол, прочут строител на органи. От него научил занаята и става един от най-добрите европейски експерти по орган. Допринася да се запази класическата технология за изработката на инструмента и дори публикува познанията си по темата, с цел да подпомогне познавачите и ценителите на старинни инструменти и да убеди новите майстори, че не бива да ги модернизират.
Неговата експертност се оказва практически важна и постига успех.
Но да се върнем на дейността на доктора в болницата в Ламбарене, която болница съществува и до днес и се състои от повече от 70 постройки. От самото начало Швайцер стриктно се е съобразил с бита и традициите на местното население. Както и с порядките му - в селцето свободно се движели домашните животни на пациентите му, а роднините им можели не само да ги посещават, но и да се грижат за тях вътре в болницата.
Един подход, който ангажира всички хора в общността и ги учи да се подпомагат за общото благо. Това е имало не само практически смисъл, но и градивен ефект върху морала на общността.
Алберт Швайцер в болницата си в Ламбарене, Френска Екваториална Африка.
Снимка: Getty Images
Самият доктор с течение на времето в африканското селце също променил навиците си и в последните десет години от живота си станал вегетарианец.
Албърт Швайцер посвещава повече от половината си живот на другите. В едно интервю споделя, че се зарекъл в съвсем млада възраст да живее за себе си до 30-годишнината си, а останалата част от живота си да посвети на другите. Така и става. Този забележителен човек е европейски енциклопедист от края на XIX и началото на XX век, който с всички сили работи за цялото човечество.
Нобеловата му награда за мир е не само заслужена, но един малък щрих признание, на фона на забележителната деятелност на този човек. Можем да кажем също, че Швайцер е пример за космополит - майчиният му език е елзаски, той се смятал за французин, а пишел на немски. Но това е само формалната страна.
В друг, личностен ракурс, един критик правилно го характеризира като "гражданин на света, поданик на мисълта и жител на Доброто".
От една биография на Швайцер научаваме, че той е чичо на големия философ Жан-Пол Сартр. И още нещо любопитно: Негов биограф разказва за някои странни преживявания на малкия Алберт в детството му - щом органът в църквата засвирел по време на служба, му се привиждал Дявола. А бил син на лутерански пастор?!?
Най-накрая, след множество вътрешни терзания, защо му се привижда Дяволът, се запознал с "него" - рошав органист с козя брадичка, който следял действията на пастора в специално огледало.
От ранно детство Алберт проявил голям талант към музиката. Слуховата му памет била удивителна. Музиката се оказва първото му призвание. Трудно еда повярваме, но този целеустремен и гениален човек бил разсеяно дете в училище. Постояянно мислите му се отвличали в различни посоки. Всъщност, доста показателно, като се има предвид с колко много неща ще се занимава по-късно като възрастен.
А най-голямата му любов от детството, до старини били... котките. Негова е фразата: "Има две убежища от мизерията на живота - котките и музиката".
Алберт Швайцер, ок. 1945 г.
Снимка: Getty Images
Една друга мисъл на самия Алберт Швайцер сякаш е написана за самия него, защото изчерпва всичко, което може да се каже за живота му:
"Човек не трябва да бъде ангел, за да бъде светец".
Алберт Швайцер (1875 - 1965), ок. 1955 г.
Снимка: Getty Images
Алберт Швайцер - мисли и афоризми
Всяка религия или философия, която не се основава на уважение към живота, не е истинска религия или философия.
Последният факт, който знанието може да открие е, че светът е проявление, всеобхватно и озадачаващо проявление на всеобщата воля за живот.
Истинската философия трябва да започне от най-непосредствения и всеобхватен факт на съзнанието: "Аз съм живот, който иска да живее, в среда на живот, който иска да живее".
Алберт Швайцер (1875 - 1965) държи дъщеря си, Рена Швейцер, 1923 г.
Снимка: Getty Images
Докато не разшири кръга на състраданието си към всички живи същества, човекът няма да намери мир.
Най-голямото откритие на всяко поколение е, че човешките същества могат да променят живота си, като променят нагласите на своите умове.
Единственото важно нещо, когато тръгваме, ще бъдат следите на любовта, които сме оставили зад гърба си.
Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако обичате това, което правите, ще бъдете успешни.
Целта на човешкия живот е да служи, да показва състрадание и воля да помага на другите.
Щастието е единственото нещо, което се умножава, когато го споделяте.
В живота на всеки, по някое време вътрешният му огън загасва. След това се разгаря при среща с друго човешко същество. Всички трябва да сме благодарни на онези хора, които възкресяват вътрешния ни дух.
Направи нещо чудесно, хората могат да го имитират.
Ние всички сме заедно, а умираме от самота.
Примерът не е най-важното при влиянието на другите. Той е единственото нещо.
На въпроса, дали съм песимист или оптимист, отговарям, че знанията ми са песимистични, но моята готовност и надежда са оптимистични.
В крайна сметка всичко попада на място. До тогава, смейте се на объркването, живейте за миговете и знайте, че всичко се случва по някаква причина!
Ако обичаш нещо толкова много, пусни го да си тръгне. Ако се върне, трябвало е да бъде; ако не, това никога не е било.
Щастието е нищо повече от добро здраве и лоша памет.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}