ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Пучини продал автограф заради моторна лодка
Сто години вечност към вечността
Автор : / 2918 Прочита 1 Коментара
Принцовете Ернст от Хановер и Албер II от Монако, принцеса Каролина от Хановер, баронеса Елизабет-Ан дьо Маси, Мелани дьо Маси и Пиер Казираги на оперната гала вечер "La Rondine" от Пучини на Националния празник на Монако / Снимка: Getty Images
Светът наскоро отбеляза 100-годишнината от смъртта на Златното момче на италианската опера - Джакомо Пучини. Някои казват, че е бил роден да бъде Верди, а парадоксът е, че бащата на Пучини - Микеле, бил роден в годината на раждане на Верди и Вагнер. Биографите на Пучини търсят някакво езотерично предзнаменование в този факт.
Наистина има странни събития в живота на композитора, в които съдбата сякаш предварително си е "казала думата".
Джакомо Пучини (1858 - 1924), около 1900 г. / Снимка: Getty Images
Това, което наричаме бекграунд, е недостатъчно да изрази цял един живот, толкова динамичен и емоционален като този на Пучини. Да, той е четвърто поколение музикант. Името му е по-дълго от влакова композиция - Джакомо Антонио Доменико Микеле Втори Мария Пучини, а званието "Музикант на република Лука" му идва, както се казва, "по наследство". Но онова, което малцина познават, са личните терзания, възходите и паденията, страстите и увлеченията на този необикновен талант и човек.
Учи музика при баща си и вуйчо си в музикалния лицей "Пачини", а после в Кралската академия в Милано. Създава непреходна музика, истински шедьоври на операта като "Вилиси", "Едгар", "Манон Леско", "Бохеми", "Тоска", "Мадам Бътерфлай" и "Турандот", но не всичко е било толкова лесно и бляскаво, както ни изглежда днес.
Първата му опера "Вилиси" е отбелязана като неуспех. Най-играната му опера - "Мадам Бътерфлай" е била освиркана на премиерата си. Пучини, който създаде най-романтичните оперни героини, минавал за женкар и дори го признавал. Обичал да се шегува, че като роден в Тоскана, "генетично" обича вкусния салам, сиренето, прекрасното тосканско вино и красивите жени.
Докато бил органист и диригент в църквата на бенедиктинците, веднъж признал, че предпочита да свири пред това да дирижира, защото с гръб към публиката не можел да оглежда жените. Разбира се, не бива да гледаме на тази шега буквално. За Пучини жените са били увлечение, любов и вдъхновение, но в крайна сметка - стимул за музика.
Музиката е голямата му любов. На 17 изминава 40 километра пеш до Пиза, за да слуша "Аида" на Верди. Няма пари за билет и с хитрост се вмъква в салона. Един буен и влюбчив младеж слуша в захлас музиката на своя идол Верди и така ще бъде до смъртта му - за него Верди ще остане ненадминатият.
Нищо в живота на Пучини не се е случвало лесно и бързо. Както вече споменахме, "Вилиси" се проваля на конкурс и само благодарение на приятели на композитора била поставена в Милано. Там се случва чудо - извикват младия й автор на бис цели 18 пъти. Пучини проявява нетипична за младостта си практичност и продава правата за операта на голяма издателска къща, а тя му поръчва нова опера - "Едгар".
За жалост, с нея претърпява нов провал. Смятал, че е заради либретото и се учел от грешките си -за "Манон Леско" наел шестима либретисти. И на премиерата на тази опера не му било лесно. Самият Бърнард Шоу се опитал да омаловажи успеха му като написва: "Пучини изглежда много повече като наследник на Верди, отколкото който и да било друг." Всъщност, Джакомо нямал нищо против да прилича на идола си, но не и да изглежда като негов подражател.
Рисунка, източник: Getty Images
Времето на неудачите приключва с "Бохеми". Творческата индивидуалност на Пучини се разгръща с пълна сила. Сюжетът на "Бохеми" е отправка към живота на самия композитор като беден студент в Милано. "Аз живях този Бохем още когато мозъкът ми не беше разбъркан от никаква мисъл да търся сюжети за опери", пише той.
С "Бохеми" и най-вече с "Тоска", Пучини вписва името си в естетическото течение "веризъм" - форма на реализъм, която операта наследява от литературата. Критиците я характеризират като "постромантичен период", в който авторите се придържат към реалиите на живота. Веристи са били Маскани, Леонкавало и Джордано.
И когато всичко вече се нарежда - Пучини вече е заел своето достойно място сред колосите на операта, композиторът претърпява тежка автомобилна катастрофа. С месеци не може да работи. По онова време се обтягат и отношенията с жена му Елвира. Нейната ревност предизвиква самоубийството на младо момиче, прислужница в дома им.
По ирония на съдбата, Пучини нямал афера с това момиче и то било набедено напълно несправедливо. Това силно го разстроило и обтегнало отношенията му с Елвира. Въпреки това той спасил жена си от затвор, но охладнял към нея и скоро след това я напуска.
100 години след Пучини в Страрозагорската опера /
Източник: Архив на Държавна опера - Стара Загора
Елвира Бонтури била първата му голяма любов. Когато я среща, тя била омъжена. За моралните догми на 19 век такава връзка без брак била нещо напълно недопустимо, но Пучини поел ударите от скандала, за да бъде с жената, която обича. Двамата заживяват заедно без брак в Монца. Там се ражда и синът им Антонио. За да предпази семейството си от хули, Пучини отвежда Елвира и сина им в Милано, а оттам - в тихото селце Торе дел Лаго, между Пиза и Виареджо, където написва повечето си творби.
Елвира е жената, която живее с него и го обича страстно и въпреки многобройните му афери с жени. Двамата сключили брак чак когато синът им Антонио вече бил на 17. Пучини държал на Елвира, но след фаталния случай със смъртта на невинното момиче, възприел поведението й като предателство.
В неговите представи за жена имало един-единствен женски образ-икона, и това е майка му Албина. Албина остава вдовица като многодетна майка. Пучини имал още осем братя и сестри. Две от децата умират преди баща си Микеле. Последното от тях се родило след смъртта му. Цялата тежест за семейството остава в ръцете на майка му Албина. Тя прави всичко възможно Джакомо да получи стипендия, за да учи в Кралската консерватория в Милано. Албина остава идол за сина си. Пучини бил много близък и със сестра си Иджиния, която станала монахиня в манастир, близо до родния им град Лука.
Съдбата му праща много изпитания: страстта му към колите и скоростите - катастрофа, а аферите му с жени - скандали, неприятности и смърт. В тази връзка - има едно заглавие на мултимедиен концерт "Жените на Пучини", което познаваме от програмата на Софийската и Варненската оперни театри. Но постановката се отнася, разбира се, не за интимните приятелки на Пучини, а за необикновените му героини - деликатната Мими, жизнерадостната Мюзета, ревнивата Тоска, студената Турандот, доверчивата, но горда Бътерфлай. Във всяка една Пучини е бил влюбен и напълно отдаден. На тази любов се дължат неговите дълбоко вълнуващи женски образи.
Последната му опера е "Турандот", която не успява да завърши окончателно. Умира на 67-годишна възраст от инфаркт, вследствие на агресивна терапия на рак на гърлото. Погребан е в Брюксел, където се лекувал. По-късно тленните му останки били преместени в Милано. И трети път - в параклиса на вилата в Торе дел Лаго. Сякаш дори и мъртъв, Пучини продължавал да бъде все така неспокоен дух.
Новината за смъртта му била оповестена по време на представление на "Бохеми" в Рим. Операта била прекъсната за траурен марш на Верди в памет на Пучини. Така оркестрантите уважили дълбоката му почит към неговия идол.
Пучини ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images
Много любопитен е филмът на Георги Тошев и оператора Румен Василев "НепознатиТЕ. Жените на Пучини". Филмът ни среща с внучката на композитора - Симонета Пучини, а срещата е в имението на Пучини в Торе дел Лаго, което днес е музей.
Симонета Пучини разказва за интересни моменти от славната кариера на дядо си, като първото му пътуване до Ню Йорк и дебютът му в Метрополитън опера. Там са представени за пръв път оперите му "Бохеми" и "Тоска" през 1900/1901 година. Малко известно е, че Джакомо Пучини ползва произведението на своя знаменит дядо "Te Deum" в операта си "Тоска", и по този начин поднася реверанс на неговата забележителна личност.
Ръководството на театъра било толкова вдъхновено от представленията, че планирало поставянето на още две творби на Пучини - "Мадам Бътерфлай" и "Манон Леско".
През 1907 година Метрополитън опера кани Пучини в Ню Йорк, за да наблюдава работата по двете постановки. Предлагат му щедър хонорар, хотелски апартамент и кола. Буря в Атлантическия океан забавя кораба, с който пътува Пучини, и той успява да влезе в залата едва след края на първото действие на "Манон Леско", в която пеел великият Карузо. Забелязан от оркестрантите, Пучини бил посрещнат с фанфари. По онова време той е най-известният световен композитор. Верди умира през 1901 година, но светът има Пучини. Публиката в залата станала на крака, за да го приветства.
На следващите репетиции Пучини се оказал твърде критичен към изпълненията на Карузо и дори без задръжки го нарекъл "мързелив и без желание да учи". Перфекционизмът на композитора често му спечелвал неприятели, но не така се случва с Карузо - той приел критиката му и следващото представление преминало блестящо. Двамата се сприятеляват и в Ню Йорк често можели да видят Пучини, Карузо и баритона Антонио Скоти заедно на една маса в някое нощно заведение.
Джакомо Пучини (1858 - 1924), Снимка: Getty Images
По време на престоя си в Ню Йорк, на шега, но факт - Пучини продал свой автограф за 500 щатски долара на един папарак и с парите си купил моторна лодка. Тя щяла да му върши добра работа в рибарското селце Торе дел Лаго.
В Ню Йорк ще се върне отново през декември 1910-а за световната премиера на "Момичето от златния Запад", с участието отново на Карузо и под диригенството на Тосканини. Премиерата е важна стъпка в утвърждаването на Метрополитън опера като един от най-добрите оперни театри в света.
По време на Първата световна война Пучини изпада в депресия - мобилизират сина му Антонио на фронта. Композиторът е известен като аполитичен човек, но той бил непримирим пацифист. Обявил се открито срещу войната и за неучастие на Италия в нея. Това било изтълкувано от мнозина като национално предателство и му създало много проблеми.
Джакомо Пучини (1858 - 1924), Снимка: Getty Images
Въпреки това Пучини не променя позициите си. През 1922 година, когато Бенито Мусолини завзема властта в Италия, Пучини остава в родината си, но не се присъединява към фашистката власт. Отказва и предложението на Дучето да напише опера с националистичен сюжет. Чувствал се все по-самотен и едно писмо от онова време свидетелства, че се чувствал като в "черна дупка".
Депресията и болките в гърлото от болестта, го превръщат в меланхолик, който вътрешно мразел неспособността си да контролира живота си. Поискал отсрочка за лечението си от докторите, за да довърши "Турандот", макар да нямал сили да работи.
Пучини ни завеща безсмъртни творения на музиката. Най-известните театри в света се гордеят да имат оперите му в репертоара си, защото те винаги се радват на огромен зрителски успех. Според познавачите, ключът към този успех е преди всичко в емоционалната атмосфера и човечността в неговите опери. И може би той нямаше да бъде този, когото познаваме, без преживяното от него самия в необикновения му живот.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}