ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА МУЗИКАТА
Как Пучини спасява ревнивата си съпруга от затвор
165 години от рождението на великия италиански композитор
Автор : / 7052 Прочита 1 Коментара
Амгела Бласи в сцена от "Мадам Бътерфлай" на Пучини, на сцената на операта в Сидни, 2003 г. / Снимка: Getty Images
Има хора, орисани да дадат на света безценни съкровища, неподвластни на времето - шедьоври на културата, науката и духовността. Един от тях е композиторът Джакомо Пучини (1858-1924), авторът на оперите "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Бохеми", "Манон Леско" и др.
Пучини ни завеща безсмъртни творения на музиката. Най-известните театри в света се гордеят да имат оперите му в репертоара си, защото те винаги се радват на огромен зрителски успех.
Според познавачите, Пучини е открил ключа към този успех не само в мелодиката, но преди всичко в емоционалната атмосфера и човечността в неговите опери. Жизнената правда и дълбокият психологизъм в творбите му вълнуват хората и ги превръщат в любими за цели поколения ценители на класическата музика.
На 22 декември т.г. се навършиха 165 години от рождението на великия италиански композитор.
Джакомо Пучини (1858 - 1924), около 1900 г. / Снимка: Getty Images
Роден е през 1858 година в Лука. Произхожда от стар музикален род на четири поколения музиканти и композитори преди него. Така че младият Пучини отрано учи музика. Смъртта на баща му поставя семейството пред финасов крах, но Пучини става органист в местната църква и учи в лицея "Пачини", основан от баща му Микеле. През 1880 година постъпва в Миланската консерватория, благодарение на това, че майка му успява да измоли малка стипендия от градската община, за да може синът й да следва.
В Консерваторията Джакомо се сближава с Пиетро Маскани, с когото по-късно ще бъдат конкуренти на сцената. Кариерата на Пучини не върви гладко. Първата му опера "Самодивите" е приета добре, но следващата - "Едгар", претърпява провал. Странно, че е погребан именно с нея.
Световната слава идва с "Манон Леско" (1893), с която Пучини става много популярен. Започва шеметният му възход. През 1896-а на сцена се качва шедьовърът му "Бохеми" (1896), а после идват "Тоска" (1900), и "Мадам Бътерфлай" (1904).
За последната, за която смело може да се твърди, че и до днес е една от най-играните опери в света, ще припомним един любопитен факт - че на премиерата си е била... освиркана. По-късно, обаче, без изключение е приемана триумфално навсякъде и до наши дни.
Това е истински парадокс в историята на музиката.
Жералдин Фарар като Мадам Бътерфлай в Метрополитън опера, 1907 г.
По поръчка на Метрополитън опера Пучини написва "Момичето от Златния запад", играна при триумфален успех в Ню Йорк през 1910-а.
През 1917 година Пучини представя в Монте Карло комичната опера "Лястовичката", която малко обърква почитателите му - те очакват от него грандиозни спектакли, подобни на "Мадам Бътерфлай". И получават такъв - последната творба на Пучини - операта "Турандот", която той не успява да завърши окончателно, защото смъртта изпреварва намеренията му.
Джакомо Пучини умира на 29 ноември 1924 година в Брюксел.
Специалистите казват, че Пучини е продължител на делото на Джузепе Верди, но мнозина отбелязват, че до Пучини има цяла плеада знаменити майстори на операта, които той следва, като се започне с Клаудио Монтеверди и продължим с творчеството на Джоакино Росини, до Верди.
Представление на операта „Бохеми“ в Чикаго
Пучини и прилича, и се различава от тях като творец. Неговите творби са много мелодични и разпознаваеми с персонажа си от ярки женски образи. Някои от ариите от оперите му стават популярни като самостоятелни произведения: "O mio babbino caro" от "Джани Скики", "Che gelida manina" от "Бохеми", "Nessun dorma" от "Турандот", "E lucevan le stelle" от "Тоска" и др.
Как този човек достига до такива висоти на музикалното майсторство? Вече споменахме, че е от род на музиканти, и то на изтъкнати музиканти. Четирима от тях са носели званието "Музикант на република Лука". Но семейството на Пучини било с малки финансови възможности, а и многодетно. Пучини бил най-голямото от деветте деца в семейството - имал брат и седем сестри.
Джакомо бил кръстен на прадядо с това име, също композитор - органист в катедралата "Сан Мартино", а по-късно - главен музикален директор и църковен диригент на града. Този прадядо на композитора организирал първия градски оркестър и бил автор на 14 опери, а също и на църковна и светска музика. Издигнали го за член на Академия филхармоника в Болоня, което било изключителна чест.
Пучини ок. 1900 г. / Снимка: Getty Images
Знаменитият прадядо е надминат по признание само от правнука си - великият автор на "Мадам Бътерфлай" Джакомо (втори) Пучини, макар че имали постижения и други в рода, като синът на стария Джакимо - Антонио и съпругата му Катерина Тезей, както и техният син - Доменико Винченцо Мария Пучини (1772 - 1815), дядо на Джакомо Пучини младши. Доменико Пучини умира млад, но написва две опери и няколко оратории. Някои биографи на Пучини са на мнение, че дядо му е бил отровен по политически причини - имал твърде либерални политически възгледи. Когато умира, синът му Микеле бил едва на две. И именно това малко момченце, останало без баща, е бъдещият баща на Джакомо Пучини.
Малко известно е ,че Джакомо Пучини ползва произведението на своя дядо "Te Deum" в операта си "Тоска", и по този начин поднася реверанс на неговата забележителна личност.
Има още един прелюбопитен факт - че бащата на Пучини - Микеле, бил роден в годината на раждане на Верди и Вагнер. Биографите на Пучини търсят някакво езотерично предзнаменование в този факт. През 1876 година 17-годишният Джакомо върви пеш 40 километра до Пиза, за да чуе операта "Аида" на Верди. Няма пари за билет и се вмъква нелегално в залата. Някои смятат, че този ден е бил знаменателен за решението му да се посвети на композирането.
Баща му - Микеле Пучини умира през 1864 година, като последното му девето дете се родило след смъртта му и било кръстено на него. Приживе старият Пучини надживял две от децата си - дъщерите си Теми и Макрина. От всичките му деца само четирима показват музикален талант. Микеле преподава първите уроци по музика на сина си Джакомо, когато момченцето било на пет. Като дете Джакомо не само свирел, но и пеел в църковния хор на града.
Младият Джакомо Пучини бил най-близък със сестра си Иджиния, която става монахиня в манастир, близо до родния им град Лука.
Вероятно нелекият живот на Джакомо Пучини, изпъстрен с много емоционални драми, го прави толкова чувствителен към народния живот. В творбите му се усеща италианския мелодичен стил. Пучини бил привърженик на веризма в музиката - течение, което се стреми към реалистично отразяване на живота. Иначе през целия си живот, макар и буден по отношение на социалните проблеми, Джакомо Пучини останал аполитичен, за разлика от Верди.
В личния си живот Пучини бил "емоционален като италианец". След смъртта на майка си избягва с омъжената съпруга на банкер Елвира Бонтури и двамата заживяват заедно без брак в Монца. Там се ражда и синът им Антонио. Това е голям скандал за времето си. Пучини отвежда Елвира и сина им в Милано, а оттам - в тихото селце Торе дел Лаго, между Пиза и Виареджо.
Джакомо, Елвира и синът им Антонио
Именно там, далеч от светската суета, Пучини композира повечето си опери. До 1900 година построява вила край езерото Масачуколи, която днес е музей - "Вила музей Пучини". На село Пучини живее уединено, свободното си време прекарва в лов и риболов. След смъртта на съпруга на Елвира, двамата с Пучини официално сключват брак. С течение на времето, обаче, Елвира развива болезнена ревност към него и отношенията им се изострят.
Елвира стига дотам, че обвинява Джакомо в незаконна връзка с прислужничката им Дория и заплашва да убие младата жена. В резултат на този тормоз Дория се самоубива, а по време на следствието се доказва, че е девствена. Семейството й повдига обвинение срещу Елвира Пучини и тя е призната за виновна, но Пучини я спасява от затвор, като плаща голямо обезщетение на семейството на мъртвото момиче. След този скандал Пучини охладнява към Елвира.
Пучини с колата си Де Дион-Бутон, 1902 г.
След премиерата на "Мадам Бътерфлай" бракът им става непоносимо тягостен и постепенно композиторът изпада в меланхолия.
В продължение на шест години той не пише никаква музика и намира утеха в духовната си връзка със Сибила Селигман.
През 1914 година, когато избухва Първата световна война, синът му Антонио е мобилизиран и заминава за фронта. Пучини е пацифист и се обявява открито против войната, но призивите му за неучастие на Италия в нея, са изтълкувани като проява на национално предателство. В същото време го обвиняват в германофилия, защото написва опера по немски сюжет и приема виенския Почетен орден на император Франц Йосиф.
"Мадам Бътерфлай" на сцената на операта в Сидни през 2003 г. / Снимка: Getty Images
През 1922 година, когато Бенито Мусолини завзема властта, Пучини остава в Италия. Композиторът отстоява политическите и човешките си възгледи и не се присъединява към фашистката власт. Дори когато Мусолини му поръчва опера с националистичен сюжет, той отказва да я напише. Меланхолията му, обаче, го потапя в мрака на самотата и той изпада в депресия, която описва в едно писмо с израза "черна като нощта".
Пучини започва да пише последната си опера "Турандот" в лошо здравословно състояние. Изпитвал болки в гърлото, които се оказват симптоми на рак. Заминава със сина си Антонио в Брюксел, за да се подложи на лъчетерапия. Там за последен път присъства на изпълнението на операта си "Бохеми". Здравето му рязко се влошава и се налага операция. Докато го подготвят за нея, тъй като не можел да говори, Пучини написал на лист хартия молба до лекарите, да му дадат отсрочка от 12 дни, за да довърши "Турандот".
Оперират го на 24 ноември, и на 29 ноември 1924 година Пучини умира в Брюксел, на 66-годишна възраст.
Джакомо Пучини (1858 - 1924), ок. 1910 г. / Снимка: Getty Images
Няколко дни след това пренасят праха му в родната му Италия. Тосканини дирижира операта на Пучини "Едгар" по време на траурното поклонение. Погребват композитора в Торе дел Лаго и издигат на гроба му внушителен бронзов паметник. Вилата му край езерото е превърната в музей с експозиция от личния архив на Пучини и там е поставена плоча с надпис, подписан с: "От гордеещия се със своя син град, на тридесетия ден от неговата смърт - 29.ХІІ.1924 г."
Паметна плоча на Пучини в Торе дел Лаго
Пучини влага в своите творби много емоционалност и ползва мелодиката на музиката на своето време - градски канцонети, романси и народни танцови ритми. Оперите му са реалистични и възпяват любовта, човечността и живота на обикновените хора; притежават напрегнат драматизъм, съчетаващ театралното и оперното изкуство.
Джакомо Пучини / Снимка: Getty Images
Пучини е новатор в това отношение, че възлага на оркестъра по-активна роля от приетата по онова време, но от друга страна уважава традиционния вокален стил на италианската опера, при която тежестта на музиката се понася основно от певците.
Той е великият Джакомо Пучини и според едно изследване е един от най-поставяните композитори в света. На Пучини е кръстен и един от кратерите на Меркурий.
Джакомо Пучини / Снимка: Getty Images
Има и други прояви в негова чест: "Puccini e la sua Lucca" е единственият постоянен международен фестивал в света, организиран на 6 март 2004 г. в Лука, родния град на композитора. На него се провеждат рецитали, оперни селекции, специализирани и тематични концерти, като представленията протичат в различни старинни сгради като базиликата "Сан Джованини" и др.
През 2004 година д-р Хари Н. Дънстан основава "American Center for Puccini Studies", специализиран в проучване и представяне на по-нестандартни, пренебрегвани и неизвестни произведения на Пучини, като центърът държи изпълнението им да става по оригиналния и автентичен начин.
Така творбите на Пучини имат нов живот не само на сцените на големите оперни театри, но и на по-малки сцени, по-близо до обикновените хора.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}