ГОЛЕМИТЕ В МУЗИКАТА
Учителят на Белини и Росини бил кастрат
Джироламо Крешентини бил любимец на Наполеон и на младия Шопенхауер
Автор : / 6690 Прочита 4 Коментара

Джироламо Крешентини (ит. Girolamo Crescentiniе) е един от последните велики кастрати на 18-и век - знаменито сопрано. Умира на днешния ден - 24-и април през 1846-а година в Неапол.
Джироламо Крешентини (на италиански: Girolamo Crescentini) е италиански оперен певец, известен освен като изпълнител, и като композитор и музикален педагог. Той е един от учителите на големите омпозитори Винченцо Белини и Джоакино Росини.
Според музикалните експерти Крешентини е един от главните представители на белкантото - стил, характерен за италианската школа от онова време. Неговото пеене съвсем определено се е предало на вокалния стил на двамата велики италиански композитори - Белини и Росини.
Джироламо Крешентини е роден на 2 февруари 1762 г. в Урбания, Италия. Талантът му е открит от капелмайстора на капелата "Grechi" в родния му град. Усъвършенства пеенето си в Болоня и Рим, но сведенията за този ранен период от развитието му са оскъдни. По онова време на оперната сцена се изявяват великите италиански кастрати Гаспаре Pacchiarotti, Луиджи Маркези и Джовани Велути.
Певците-кастрати - саможертва в името на изкуството
За да запази сопраното си Крешентини решава също да бъде кастриран. Прави своя дебют 20-годишен, което навремето се е считало за доста късен дебют за кастрат. Кариерата на Крешентини обаче доказва, че никога не е късно да станеш велик. Съдбата също е благосклонна към него - той доживява до завидни старини и умира, обграден с обич и уважение.
През 1784-а година заминава за Англия, където странно защо, но не е приет успешно. Дори демонстративно го заменят с друг певец за една от ролите.
Крешентини остава една година в Лондон, с надеждата публиката да промени отношението си към него, но това така и не става. Консервативните във всяко едно отношение англичани му обръщат гръб.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
До края на живота си, на върха на славата си, певецът никога повече не се съгласява да пее на английска сцена. Нещо повече - никога повече не посещава Англия.
1865 г. Фотография на композитора Джоакино Росини от Етиен Каржа
Италианецът Марио Бионди: Музиката е мечтаене. Елате да помечтаем заедно
За сметка на това славата му в Италия, неговата родина, шеметно започва да расте. В Неапол предизвиква фурор в операта "Енея и Лавиния" на Пиетро Гулиелми, където пее с Джакомо Давиде, най-известния тенор на времето.
Следват участия в оперите "Смъртта на Семирамида" на Джовани Батиста Борги и "Жулиета и Ромео" на Николо Цингарели. Премиерата на последната се състояла на 30 януари 1796-а година в театър "Ла Скала".
Крешентини сам е написал една от ариите за ролята на Ромео и тя става световно известна като "Молитвата на Ромео" ("la Preghiera di Romeo").
Именно ролята на Ромео превръща Крешентини в знаменитост. Пресата в Италия го нарича "италианския Орфей". Това окуражава певеца да напише още 12 арии за опери, които също са много успешни и някои от тях се пеят и до днес.
На сцената е пял с много знаменитости, една от които е Джузепина Грасини, считана за интимна приятелка на самия Наполеон.
През май 1796-а година, когато французите окупират Милано и вицекралят бяга в чужбина, Крешентини също напуска града. Заминава за Виена. Джузепина Грасини - също. Тя става прима на операта в Лондон. Там е носена на ръце, но се съгласява да подпише договор с Крешентини, който отново жъне успехи по света. Двамата първо пеят на оперните сцени в Ливорно и Падуа, а след това на най-големите европейски сцени.
Прочутият оперен Театро "Белини" в Сицилия пред закриване?
Междувременно Крешентини получава предложение да пее в Лисабон, където остава на работа като оперен режисьор в продължение на 4 години и дори е директор на Националния театър "Сан Карлос". В трупата на театъра по онова време пее знаменитото сопрано Анджелика Каталани, която изпитва огромно уважение към Крешентини и търси съветите му.
След престоя си в Португалия Крешентини отново се връща в родината и продължава да жъне огромни успехи там. През 1808-а година получава покана да пее във Виена, в ролята на Ромео - неговото знаменито превъплъщение. Публиката на австрийската столица е очарована. В статия от онова време пише:
"Крешентини без съмнение е един от най-добрите певци, които в момента живеят в Европа. Гласът му е гъвкав и невероятно красив. Стилът му е перфектен и високо естетичен."
Невероятно, но в залата сред публиката, един от очарованите зрители бил 17-годишният Артур Шопенхауер, който записва в своя дневник:
"Гласът на Крешентини е толкова красив, че човек си мисли, че съществува категория за красота по свръхестествен начин".
Триумф на Софийската филхармония във Виена
Кариерата и славата на Крешентини растат главозамайващо. Сопрановият му диапазон е толкова голям, че експертите също са на мнение, че в гласа му има нещо "свръхестествено" и "необяснимо с нотната стълбица".
Един ден певецът е чут от самия Наполеон Бонапарт, който го обявява публично за Крал на сцената и го прави кавалер на Желязната корона (cavaliere della Corona Ferrea) на Лангобардското кралство. Назначава го за учител по пеене на императорското семейство във Виена.
Наполеон в картини
Именно по покана на Наполеон, Крешентини заминава за Париж. Остава там 6 години. Пее в двореца "Тюйлери" пред подбрана публика. В знаменитата си роля на Ромео буквално разплаква френския двор. Той е може би последният кастрат на 18-и век, постигнал такъв невероятен успех пред изтънчената френска публика. Френският писател Алфред дьо Вини пише, че "има глас на серафим, излизащ от едно набръчкано и изтощено лице".
Самият Крешентини решава да предаде опита си в теоретичен труд - написва книгата "Упражнения по вокализация". През 1812-а година моли император Наполеон да му позволи да се върне в родината си, за да се погрижи за здравето си. След като получава разрешение, заминава за Рим. Оттегля се от сцената и се занимава само с преподавателска дейност.
Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон
Преподава пеене в един лицей в Болоня, а през 1816-а става директор на Кралската консерватория и преподавател по пеене. Именно тогава стават негови ученици големият италиански композитор Винченцо Белини и певците Изабела Колбран и Рафаел Мират.
Крешентини умира в Неапол на 24 април 1846-а година, на 84-годишна възраст, обграден с дълбоко уважение от сънародниците си и музикалните таланти в цял свят. В името на изкуството този човек жертва личното си щастие и изцяло се посвещава на музиката и талантливите си ученици до края на земните си дни.