ГОЛЕМИТЕ В МУЗИКАТА
Учителят на Белини и Росини бил кастрат
Джироламо Крешентини бил любимец на Наполеон и на младия Шопенхауер
Автор: / 4184 Прочита 4 Коментара
Портрет на Джироламо Крешентини от 1807 г.
Джироламо Крешентини (ит. Girolamo Crescentiniе) е един от последните велики кастрати на 18-и век - знаменито сопрано. Умира на днешния ден - 24-и април през 1846-а година в Неапол.
Джироламо Крешентини (на италиански: Girolamo Crescentini) е италиански оперен певец, известен освен като изпълнител, и като композитор и музикален педагог. Той е един от учителите на големите омпозитори Винченцо Белини и Джоакино Росини.
Според музикалните експерти Крешентини е един от главните представители на белкантото - стил, характерен за италианската школа от онова време. Неговото пеене съвсем определено се е предало на вокалния стил на двамата велики италиански композитори - Белини и Росини.
Джироламо Крешентини е роден на 2 февруари 1762 г. в Урбания, Италия. Талантът му е открит от капелмайстора на капелата "Grechi" в родния му град. Усъвършенства пеенето си в Болоня и Рим, но сведенията за този ранен период от развитието му са оскъдни. По онова време на оперната сцена се изявяват великите италиански кастрати Гаспаре Pacchiarotti, Луиджи Маркези и Джовани Велути.
За да запази сопраното си Крешентини решава също да бъде кастриран. Прави своя дебют 20-годишен, което навремето се е считало за доста късен дебют за кастрат. Кариерата на Крешентини обаче доказва, че никога не е късно да станеш велик. Съдбата също е благосклонна към него - той доживява до завидни старини и умира, обграден с обич и уважение.
През 1784-а година заминава за Англия, където странно защо, но не е приет успешно. Дори демонстративно го заменят с друг певец за една от ролите.
Крешентини остава една година в Лондон, с надеждата публиката да промени отношението си към него, но това така и не става. Консервативните във всяко едно отношение англичани му обръщат гръб.
До края на живота си, на върха на славата си, певецът никога повече не се съгласява да пее на английска сцена. Нещо повече - никога повече не посещава Англия.
1865 г. Фотография на композитора Джоакино Росини от Етиен Каржа
За сметка на това славата му в Италия, неговата родина, шеметно започва да расте. В Неапол предизвиква фурор в операта "Енея и Лавиния" на Пиетро Гулиелми, където пее с Джакомо Давиде, най-известния тенор на времето.
Следват участия в оперите "Смъртта на Семирамида" на Джовани Батиста Борги и "Жулиета и Ромео" на Николо Цингарели. Премиерата на последната се състояла на 30 януари 1796-а година в театър "Ла Скала".
Крешентини сам е написал една от ариите за ролята на Ромео и тя става световно известна като "Молитвата на Ромео" ("la Preghiera di Romeo").
Именно ролята на Ромео превръща Крешентини в знаменитост. Пресата в Италия го нарича "италианския Орфей". Това окуражава певеца да напише още 12 арии за опери, които също са много успешни и някои от тях се пеят и до днес.
На сцената е пял с много знаменитости, една от които е Джузепина Грасини, считана за интимна приятелка на самия Наполеон.
През май 1796-а година, когато французите окупират Милано и вицекралят бяга в чужбина, Крешентини също напуска града. Заминава за Виена. Джузепина Грасини - също. Тя става прима на операта в Лондон. Там е носена на ръце, но се съгласява да подпише договор с Крешентини, който отново жъне успехи по света. Двамата първо пеят на оперните сцени в Ливорно и Падуа, а след това на най-големите европейски сцени.
Междувременно Крешентини получава предложение да пее в Лисабон, където остава на работа като оперен режисьор в продължение на 4 години и дори е директор на Националния театър "Сан Карлос". В трупата на театъра по онова време пее знаменитото сопрано Анджелика Каталани, която изпитва огромно уважение към Крешентини и търси съветите му.
След престоя си в Португалия Крешентини отново се връща в родината и продължава да жъне огромни успехи там. През 1808-а година получава покана да пее във Виена, в ролята на Ромео - неговото знаменито превъплъщение. Публиката на австрийската столица е очарована. В статия от онова време пише:
"Крешентини без съмнение е един от най-добрите певци, които в момента живеят в Европа. Гласът му е гъвкав и невероятно красив. Стилът му е перфектен и високо естетичен."
Невероятно, но в залата сред публиката, един от очарованите зрители бил 17-годишният Артур Шопенхауер, който записва в своя дневник:
"Гласът на Крешентини е толкова красив, че човек си мисли, че съществува категория за красота по свръхестествен начин".
Кариерата и славата на Крешентини растат главозамайващо. Сопрановият му диапазон е толкова голям, че експертите също са на мнение, че в гласа му има нещо "свръхестествено" и "необяснимо с нотната стълбица".
Един ден певецът е чут от самия Наполеон Бонапарт, който го обявява публично за Крал на сцената и го прави кавалер на Желязната корона (cavaliere della Corona Ferrea) на Лангобардското кралство. Назначава го за учител по пеене на императорското семейство във Виена.
Именно по покана на Наполеон, Крешентини заминава за Париж. Остава там 6 години. Пее в двореца "Тюйлери" пред подбрана публика. В знаменитата си роля на Ромео буквално разплаква френския двор. Той е може би последният кастрат на 18-и век, постигнал такъв невероятен успех пред изтънчената френска публика. Френският писател Алфред дьо Вини пише, че "има глас на серафим, излизащ от едно набръчкано и изтощено лице".
Самият Крешентини решава да предаде опита си в теоретичен труд - написва книгата "Упражнения по вокализация". През 1812-а година моли император Наполеон да му позволи да се върне в родината си, за да се погрижи за здравето си. След като получава разрешение, заминава за Рим. Оттегля се от сцената и се занимава само с преподавателска дейност.
Преподава пеене в един лицей в Болоня, а през 1816-а става директор на Кралската консерватория и преподавател по пеене. Именно тогава стават негови ученици големият италиански композитор Винченцо Белини и певците Изабела Колбран и Рафаел Мират.
Крешентини умира в Неапол на 24 април 1846-а година, на 84-годишна възраст, обграден с дълбоко уважение от сънародниците си и музикалните таланти в цял свят. В името на изкуството този човек жертва личното си щастие и изцяло се посвещава на музиката и талантливите си ученици до края на земните си дни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}