ЕВРОПЕЙСКО КИНО
Клод Шаброл: Първите ми две жени бяха така доволни, че се отървават от мен, че даже не поискаха издръжка
95 години от рождението на режисьора от "новата вълна" на френското кино
Автор : / 31626 Прочита 0 Коментара
Актрисата Валерия Кавали, режисьорът Клод Шаброл и актрисата Людивин Сание присъстват на фотосесията за филма „La Fille Coupee En Deux“ във Венеция по време на 5-ия ден от 64-ия филмов фестивал във Венеция на 2 септември 2007 г.
Снимка: Getty Images
Когато почина през 2010-а, всички световни медии отбелязаха, че от този свят си е отишъл един от създателите на френската "нова вълна" - Клод Шаброл.
Той, заедно с Годар, Трюфо, Ромер и Ривет, тръгват от кинокритиката и легендарното списание "Les Cahiers du cinema", за да станат едни от филмовите бунтари в края на 50-те години на миналия век. Тези режисьори буквално със замах покоряват младите хора на своето време, като създават филми, които и днес са в авангарда на световното кино.
Но има нещо, което отличава Шаброл от един Трюфо, или Годар - Шаброл не е революционер, той по-скоро е визионер. Във всичките си 71 филма ние усещаме желанието на един буден човек да вразуми човечеството, като му показва лошите страни на буржоазния начин на живот - как бавно се изтрива семейната традиция, как хората потъват в инертност, и как все повече се притъпяват в тях критериите за добро и зло.
Една от най-големите заплахи за Шаброл бе нарастващата мизантропия, отчуждението. И ние виждаме, колко прав е бил да бие алармата за ставащото още от миналия век насам, до наши дни. Не случайно Шаброл бе носител на Европейската филмова награда за цялостно творчество (2003). Пак за цялостното му творчество през 2005 година Френската академия го отличи с наградата "Рене Клер".
Още от филма си "Хубавият Серж" (1958), до последния - "Белами" (2009), неизменен фокус на интереса му бе драмата на буржоазното семейство, където все повече изчезва любовта между родово близки хора.
Деградацията на семейството за Шаброл бе знак за деградация на обществото.
Шаброл е опитвал във всички жанрове на киното - от драма, през комедия, до криминале и трилър. Сам приживе е признавал, че криминалето е любимият му жанр и негов идол е Хичкок, майсторът на съспенса.
Постепенно Шаброл се пристрастява към трилъра, дори е обявен за "баща на френското черно криминале".
Роми Шнайдер и Жан Рошфор в кадър от филма на Шаброл „Невинните с мръсни ръце“ (1975)
Филмите му са изпълнени с прегрешения, престъпления и саморазрушения, на фона на натуралистични картини. Героите му са сложни личности - най-любимите роли за добрия актьор.
И не случайно във филмите на Шаброл са играли най-големите звезди на френското кино от миналия век: Изабел Юпер, Жан-Клод Бриали, Сандрин Бонер, Жерар Депардийо, Жак Гамблен и др.
Жерар Депардийо във филма на Клод Шаброл "Белами"
В мемоарите на Клод Шаброл, които излязоха и на български език, той развива много свои размисли от кухнята на киното. Той, например, не приема модата режисьорите сами да пишат сценариите на филмите си и се шегува, че в тези често неуспешни опити "открива на екрана "правописните" им грешки". Самата мемоарна книга, оформена от журналиста Мишел Паскал, излезе през 2011 година. Паскал е интервюирал Шаброл и е работел по книгата много методично.
Смъртта на Шаброл изпреварва плановете му за още две интервюта с режисьора. Тяхното заглавие, по желание на интервюирания, е щяло да бъде "Интимни мемоари" и да включва много снимков материал, "говорещ" сам по себе си. За разлика от много други режисьори, Шаброл бил истински джентълмен с актрисите си. Изабел Юпер споделя в едно интервю, че се държал бащински с нея и това винаги я е респектирало да играе с пълна свобода и да не го разочарова. Юпер играе в няколко от филмите на Шаброл: "Мадам Бовари" (1991), "Женска история" (1988), "Благодаря за шоколада" (2000), "Церемонията" (1995, награда "Сезар" за най-добра актриса), "Пиянството на властта" (2006) и др.
В тях актрисата показва широко амплоа - ролите й са от убийца до следовател. Шаброл й предоставя възможността да развие способностите си и да покаже на света, че за добрия актьор "клишета" не съществуват.
"Изненадайте ме!", казвал на актьорите на снимачната площадка, и това било повече от поощрение за тях, да покажат най-доброто от себе си.
Жан-Люк Годар, който трансформира киното
Но, за книгата на Паскал - тя не е първата биографична книга за Клод Шаброл. Предишната излиза през 1999 година. Любопитно е как го описват самите актьори, работили с него. Жерар Депардийо, който изпълнява главната роля в последния филм на Шаброл - "Белами" (2009), казва след смъртта му: "Той не спираше да се смее. Обичаше добрата храна, имаше голямо сърце, а шегите му бяха изключително остроумни - носеше в себе си цялата история на киното, за него то беше едновременно страст, детска игра, радост и удоволствие."
Депардийо се шегува, че Шаброл е бил такъв запален кулинар, че вероятно и местата на снимките е избирал според добрата храна в региона. "Беше чревоугодник като мен!", допълва актьорът.
Същевременно режисьорът бил и пристрастен пушач. Дори го обявяват за "най-страстния пушач на лула".
Клод Шаброл е роден на 24 юни 1930 година в Париж, в семейството на аптекар, но израства на село при баба си и дядо си. Още като тийнеджър основава киноклуб в... плевнята на дядо си. Връща се в Париж след края на Втората световна война.
Завършва гимназия и се записва да следва литература в Сорбоната. Негова страст, обаче, било киното. Постоянно посещавал френската Синематека и се записва в групата по теория за кинолюбители на Андре Базен.
През 1956 година издава монография за идола си Алфред Хичкок. Пише кинокритика за "Кайе дьо синема". Само да вметнем, че това е изданието, което полага теоретичните основи на бъдещата "нова вълна" във френското кино.
Шаброл се издържал сам и прекъсва следването си. Започва работа в пресслужбата на "Туенти сенчъри фокс" в Париж. Опитвал се да убеди родителите си да му позволят да следва кинорежисура, но среща съпротива. Затова пък късметът му се усмихва с женитбата му за Агнес Готе, която наследила богатата си баба. Шаброл използвал наследството на жена си с нейното съгласие за филм. Тази инвестиция била израз на желанието му не само да се докаже професионално, но и да даде урок на семейството си.
Така се появява филмът "Хубавият Серж" (1958), който спечелва наградата "Жан Виго", за "ясно изразена независимост на духа и артистични качества". Шаброл го снимал по местата, където е преминало детството му.
Героят му Серж затъва в провинциалната скука като нещастен алкохолик. До появата на приятеля му Франсоа.
Този филм ще влезе в историята на киното под названието френска "нова вълна", която идва като "отговор" на италианския неореализъм от следвоенните години. Още през 1954 година Трюфо вече агитирал френските кинематографисти да разработват сюжети, които познават, а не чужди романи.
Така започва всичко. Режисьорите от "новата вълна" снимат в натура, в истинския живот. Те разказват реални истории с камера в ръка.
Людивин Сание и Беноа Мажимел в кадър от филма на Клод Шаброл "Разполовеното момиче"
Шаброл никога не поставял себе си на първо място, като основоположник на "новата вълна". Скромно подчертавал, че успехът на "Хубавият Серж" просто му дал съдбовен знак, че трябва да продължи да прави филми. И то, такива филми.
На въпрос, защо критикува буржоазната среда, в каквато сам е отраснал, режисьорът отговаря простичко: "Човек може да критикува само онова, което познава добре. Затова пренесох на екран моя живот, а той си е на типичен буржоазен търтей: да, обичам удобствата; да, харесвам да ми е уютно. Но мисленето ми е повече на бохем, отколкото на буржоа: презирам всякакъв вид социална показност и освен това не държа на имотите и парите. Също и за филмите си винаги съм бил лошо платен."
В продължение на половин век Клод Шаброл снима един-два филма годишно. За него казват, че е бил не само работохолик, но и "магьосник" да прави много филми в трудни финансови времена.
Той самият и на това отговарял с кратки изречения: "На снимки съм най-щастлив!"
Бил ли е самокритичен, освен много производителен. Защото не всичките му филми са приемани от критиката за силни. Самият той обективно ги определял за слаби. Ето какво казва: "Никога не ме е било страх, че от време на време може да се получи и пълен боклук. В кариерата си имам поне пет филма, които мисля, че са недопустими от гледна точка на киноизкуството. Но "Буржоазни глупости" от 1976 година държи първенството. Ако съм много нафукан, бих казал, че това е най-лошият филм на света. Но понеже съм скромен, ще кажа: това е просто един от най-лошите филми за всички времена!"
Както се вижда, чувството на Шаброл за хумор и самокритика е част от онзи чар, за който говорят всички. Определено е бил обаятелна личност.
А бил ли е също така изкушен от жените, както от снимането на филми и храната? - О, да. Една от неговите големи любови се казва Стефан Одран - актриса още от втория му филм "Братовчедите" (1959). Одран става негова втора съпруга през 1964 година. Двамата остават заедно до 1981-ва, като запазват добри приятелски и професионални отношения след развода си. Одран се е снимала в 23 филма на Шаброл. През 1983 година режисьорът се жени за трети път - за актриса, която работела като скриптерка в екипа му.
"Сбогом, и благодаря за вниманието!"
С типичното си чувство за хумор Шаброл говори открито и за браковете си: "Имах късмет с жените си. Първите две бяха така доволни, че се отървават от мен, че даже не поискаха издръжка. Първата ми жена имаше ужасно много пари, толкова много преди това аз не бях виждал. Втората изведнъж се оказа много талантлива актриса. Проблемът с нея беше, че се получи пренасищане - виждах я по цял ден на работа, след това и у дома. А третата ми жена се изяви като прекрасна съпруга, която умее чудесно да готви, а пък доброто ядене си е истинско щастие. Добрият брак върви с хубавата храна, също както и филмовият екип работи добре, когато му доставят на терен вкусна храна."
Шаброл бил традиционалист в работата си - поддържал постоянен екип. Така се чувствал спокоен да работи с хора, които познава добре. Екипът го обичал, както и актьорите. А обичала ли го е критиката? - Определено, да. Критиците дори измислят дума за филмите му - "шабролеска". Значението на думата означавало заплетена криминална интрига с изненада на финала, герои с "банални грехове" и бой по буржоазното лицемерие. Както може да се предположи, типичната сцена на "шабролеската" е семейна трапеза със скъпа покривка и претенциозна посуда, изискани вина и скучни разговори. Но в тази обстановка зрее интрига, която ще разклати до основи охолството на тези самовлюбени богаташи.
Такъв е режисьорът Клод Шаброл - изненадващ, "дебнещ" жертвите си и безкомпромисен в осъждането им.
Жерар Блан в кадър от филма „Братовчедите“ (1959) на Клод Шаброл
Основната му характеристика е на човек, който на всяка цена иска да дръпне маската на фалшивото благоприличие. Ето защо филмите му са вярна картина на Европа от края на 20 век. Филмът му "Разполовеното момиче" е "изобличаваща картина на социалната и морална деградация на обществото".
От "Хубавият Серж" - първият, станал манифест на новото кинодвижение "нова вълна", и вторият - "Братовчедите", Шаброл продължил да прави малобюджетни продукции, но филми с остър сюжет и проблематика - критика на буржоазните нрави и зараждащо се отчуждение в обществото. Дори и в криминалния жанр той не се отказва да служи на своите социални анализи на обществените нрави. И остава верен на този избор до края на живота си.
Споменахме в самото начало за двете му големи награди за цялостно творчество, но Шаброл е носител на общо 18 международни награди, най-голямата, сред които е "Златна мечка" от Берлинале за "Братовчедите" през 1959, и отново в Берлин през 2009 година той получи почетната награда "Камера на Берлинале" за цялостно творчество.
Шаброл бе истински колос на "човешкото кино" - кино за обикновените хора. Смъртта му бе огромна загуба за световната кинематография.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}