ЛЕГЕНДИ НА ХОЛИВУД
Руснакът от легендарния уестърн "Великолепната седморка" закупил правата за филма
Юл Бринър прелъстил първата си жена с лъжа - представил се за син на монголския хан
Автор : / 63622 Прочита 23 Коментара
Юл Бринър (1920 - 1985, вляво) с бившия член на "Бийтълс" Пол Маккартни, след като връчва на певеца наградата „Айвър Новело“ в Гросвенър Хаус в Лондон, 9 май 1980 г.
Снимка: Getty Images
Той получава "Оскар"-а си от легендата Ана Маняни, но не това е най-шокиращото, а че годината е 1957-а, времето на Студената война, а той е руснак. Американците го знаят като Юл Бринър, но истинското му име е Юлий Борисович Бринер, родом от Владивосток. И най-шокиращият факт - за статуетката на "чичо Оскар" същата година се борят не кои и да е мастити конкуренти, а Кърк Дъглас, Лорънс Оливие и Джеймс Дийн (посмъртно).
11 септември 1978 г.: Американският актьор от руски произход Юл Бринър на пресконференцията преди откриването на лондонската сценична продукция на мюзикъла „Кралят и аз“
Снимка: Getty Images
Бринър излиза на сцената, за да си получи наградата и казва съвсем сериозно, с характерното изражение на лицето си: "Приятели, това не е шега, защото нямам никакво намерение да я върна!"
Юл Бринър (1920 - 1985) напуска лондонското летище за Париж със самолет на Air France, носейки една от лулите, които е купил в Лондон на 9 май 1957 г.
Снимка: Getty Images
Три години по-късно ще грабне и наградата в категорията "Най-добър актьор" за участието си в уестърна на всички времена - американската продукция "Великолепната седморка". Филмът е римейк на "Седемте самураи" (1954) на Куросава, но най-любопитното е, че именно Бринър успява с находчивост да закупи авторските права.
Той участва и в продължението - "Завръщането на великолепната седморка" (1966) на Бърт Кенеди, и то като единствена звезда от предишните участници във филма.
Бринър стига върха на световната слава, но пътят му до там никак не е лесен, и той знае цената му. В края на живота си ще каже с характерното си ледено и леко присмехулно изражение: "На най-високите върхове нищо не расте."
Името му започва да излиза на преден план в американската филмова индустрия през 1956 година, след като прави силни роли в продукциите "Кралят и аз" и "Десетте божи заповеди", за първата от които е удостоен не само с "Оскар", но и със "Златен глобус", за ролята си на Монгкут, краля на Сиам.
Актьорите Юл Бринър и Вирджиния Маккена участват в сценичната версия на мюзикъла „Кралят и аз“ в Лондонския паладиум, Великобритания, 1979 г.
Снимка: Getty Images
Тази роля е знаменателна не само с наградите, но има връзка и с характерната визия на актьора - гладко обръснатата глава, с която ще го запомнят напред през годините.
Сред филмографията му споменахме за продукцията на Сесил Демил "Десетте Божи заповеди", но Бринър се е снимал още в "Братя Карамазови" на Ричард Брукс, играе в ролята на Соломон в "Соломон и Савската царица", "Покана за наемник", "Моритури" и други забележителни ленти. Занимавал се е също с фотография, автор е на 2 книги.
Ед Съливан (1901 - 1974) (вляво) с Юл Бринър (1920 - 1985) на снимачната площадка на „Шоуто на Ед Съливан“, САЩ, 7 август 1967 г.
Снимка: Getty Images
Руснакът, чиято система създаде най-големите звезди на Холивуд
През 1980 година ще остави още една забележителна роля в "Загубената революция" на Тим Форбс. Още не знае, че много скоро ще чуе най-тежката диагноза - рак на белите дробове. Налага се да спре да се снима. Затваря се във вътрешната си самота и става необщителен, мнителен и зъл. В един момент дори близките му не можели да го разпознаят. Параноично си наел охрана, возел се в брониран автомобил и скъсвал нервите на продуцентите, да се пазари за хонорарите си. Съзнавайки, че е обречен, спира да прави планове да работи не само като актьор, но и като режисьор.
Юл Бринър (1915 - 1985)
Снимка: Getty Images
Малко преди края си участва в реклама срещу тютюнопушенето и откровено признава пред зрителите, че ракът е бил провокиран от безразсъдното му пушене. Умира на 10 октомври 1985 година в една нюйоркска болница.
Юл Бринър, или Юлий Борисович Бринер е роден на 11 юли 1920 година в град Владивосток, някогашната Далекоизточна република. Баща му - Борис Юлиевич Бринер, бил минен инженер, плод на смесен брак между швейцарец и рускиня. По линия на баба си Наталия пък Юлий носел бурятски ген. От там и характерната му визия. Майка му Мари се готвела да стане актриса и певица, когато бащата Борис напуснал семейството.
Юл Бринър (1915 - 1985), около 1949 г.
Снимка: Getty Images
8-годишният Юлий бил отведен от майка си и леля си в китайския град Харбин, където подкрепа им дала една младежка християнска организация. През 1934 година се преместват да живеят в Париж. Там остават в разгара на Втората световна война.
Руснакът, който днес е цитиран не само от Путин, но и от чужди политици
На 15 Юлий направил дебют като изпълнител на цигански романси в един прочут нощен локал на Париж. Успехът му бил зашеметяващ. След това работел известно време като охранител на самотни жени - придружавал ги до домовете им. Пробвал се и като акробат в цирка, където отново постигнал успех, но заради неприятна контузия след падане от трапец, го преквалифицирали в клоун. Това е преломен момент в живота на бъдещия актьор - той взел решение да се образова в актьорската професия.
Известно време работел като френскоговорящ радиоговорител към американския "офис на военната информация", докато през 1941 година не се отворила възможност за замине за Щатите, за да учи при Майкъл Чехов - преподавател от руски произход с театрална трупа, която подготвяла турне из Америка.
1948: Актьорът Юл Бринър прегръща актриса в драмата „Тъмни очи“ в лондонския театър „Странд“
Снимка: Getty Images
Всички американци обичат "немския руски евреин"
Пристигайки в САЩ, младокът си намира работа като радиоводещ, този път подкрепяйки борбата на "Свободна Франция" на ген. Дьо Гол. Влюбва се в актрисата Вирджиния Гилмор и я прелъстява с лъжа - казва й, че е син на великия хан на Монголия. Явно е бил убедителен, защото през 1944 година двамата сключват брак. Бринър започнал активно да се снима в телевизионни сериали. От този брак му се ражда син, но през 1960-а двамата с Вирджиния се развеждат. Седем години по-късно Бринър сключва брак с Дорис Клайнър, но и с нея живее съвместно едва седем години. Бринър ще има четири брака, като последният ще трае само две години, но до края на живота му.
Юл Бринър (1920 - 1985) и съпругата му Дорис на премиерата на филма „Клеопатра“ в театър „Доминиън“ на „Тотнъм Корт Роуд“, Лондон, Великобритания, 1 август 1963 г.
Снимка: Getty Images
Причините за разпадащите му се бракове вероятно са вечната му заетост и постоянните му увлечения. Холивудската мълва го свързва дори с Марлен Дитрих.
Според някои именно тя му казала да си изработи характерна визия, като си обръсне главата. Много преди екранизацията на "Кралят и аз" - още когато играел в едноименната театрална постановка на Бродуей.
Юл Бринър (1920 - 1985) и актрисата Вирджиния Маккена с млади актьори по време на фотосесия за пиесата „Кралят и аз“ в лондонския Паладиум, 4 юни 1979 г. Маккена играе Анна Леоновенс, а Бринър - краля на Сиам
Снимка: Getty Images
50-те години на миналия век били много напрегнати за Бринър в професионален план - снимал по три телевизионни програми седмично. Негов асистент бил Сидни Лъмет.
Екзотичната външност на Бринър и загадъчното му изражение се запомняли, а вокалните му данни и невероятната му пластичност буквално екзалтирали публиката.
Юл Бринър в „Анна и кралят“ (1972)
21 години той ще снима в големи продукции и ще бъде световноизвестен не само като актьор, но и като личност за уважение - било публична тайна, че подпомага дейността на ООН за бежанците по света. Дори заснел два документални филма на тази тема.
Роденият в Русия актьор Юл Бринър (1920 - 1985) се разхожда по площад Лестър в Лондон на 16 март 1959 г. Той е в столицата за премиерата на филма си „Пътешествието“ във Великобритания
Снимка: Getty Images
Многопластовите му умения му създали широко амплоа. Сесил Демил го ангажирал за последните си филми, първо в ролята на фараона Рамзес в "Десеттте божи заповеди", а после и за продукцията "Пиратът". В "Кралете на слънцето" (1963) е вождът Черният орел, в "Известие за наемния убиец" е в морската драма "Моритури" - капитан на кораб.
1971: Юл Бринър (1920 - 1985), в главната роля в уестърна „Adios, Sabata“ (известен още като „Indio Black“), заснет в Рим и режисиран от Джанфранко Паролини
Снимка: Getty Images
Костурица екранизира три произведения на Гогол
Когато Ричард Брукс амбициозно решил да екранизира "Братя Карамазови", без замисляне се спрял именно на Бринър. В "Шум и ярост" (1959) пък ще го ангажират за ролята на суровия майор от КГБ Суров в първия сериозен холивудски филм на Анатол Литвак, посветен на унгарската революция от 1956 година. През 1973-та ще играе в трилъра на Анри Верньой "Змията" (1973), в който играе в ролята на полковника от КГБ Алексей Власов. Руснакът Юл Брунър бил без конкуренция за тези роли, но както казахме, и за много други персонажи, примерно като библейския Соломон. Негова партньорка в "Соломон и Савската царица" (1959) е Джина Лолобриджида. Брунър се е снимал и в романтични комедии, като "Леко, с чувство" (1960) и "Удивителният пакет". Участвал е и в експериментално кино, като филма на Жан Кокто "Завещанието на Орфей" (1960).
25 февруари 1962 г.: Филмовите звезди Клаудия Кардинале, Лесли Карон и Юл Бринър (Тайдже Хан) (1920 - 1985) на репетиция за Кралското филмово представление на „Уестсайдска история“ в Уест Енд, Лондон
През 1962 година се снима в приключенската драма "Бягство от Захрейн" (1962), и в "Тарас Булба", в ролята на Тарас. Прави забележителна роля, но като цяло продукцията по произведението на Гогол, разочаровало актьора и той се зарекъл никога повече да не участва в екранизации по произведенията на руски автори, правени в Холивуд.
Режисьорът Сесил Б. ДеМил и актьорът Юл Бринър обсъждат пасаж от Светата Библия преди снимките на филма си „Десетте заповеди“, около 1955 г.
Снимка: Getty Images
1966-а е особено плодотворна в професионален план за актьора - снима се в четири филма: "Завръщането на великолепната седморка", "Макът също е цвете", "Да изтръгнеш едра сянка" и "Тройният кръст". На следващата година влиза в ролята на султан в приключенската драма "Дългият дуел" и на екшън герой в "Двойникът". През 1969-а участва в престижната драма на Брайът Форбс "Лудата от Шайо" като партньор на графиня, а в ролята на графинята играе Катрин Хепбърн.
Отляво надясно, актрисата Одри Хепбърн (1929 - 1993), актьорът Юл Бринър и съпругата му Дорис в Женева, Швейцария, 12 април 1965 г.
Снимка: Getty Images
В периода 1971-1973 година продължава да се снима интензивно, като изиграва дори каубой-робот, който вдига бунт в увеселителен парк.
Филмът е футуристичната драма на Майкъл Крайтън и се казва "Светът на Дивия запад" (1973). Представлява изобличителна сатира на западния капитализъм.
Юл Бринър (1920-1985) чете брой на International Herald Tribune, Великобритания, 13 март 1961 г.
Снимка: Getty Images
Юл Бринър е разпознаваем в старите ленти от златните години на Холивуд с необикновеното си излъчване и пластичност. Изиграл е толкова много и различни персонажи, че рядко дори най-големите кино звезди от неговото поколение могат да се похвалят с такова широко амплоа. Той просто, както казва един критик, "можеше всичко". Освен, да удължи живота си. Отива си от този свят малко сърдит на съдбата, но на екрана остава завинаги онзи Юл Бринър, който записва името си сред легендите на световното кино. Дори да беше играл само във "Великолепната седморка", пак щеше да бъде сред холивудските звезди.
Еми МАРИЯНСКА