БУНТАРИ НА СЦЕНАТА
Арестуват я на неин концерт
Пяла е с Павароти, Бочели, Стинг и Шакира
Автор : / 26456 Прочита 7 Коментара
Мерседес Соса акомпанира на барабан на 2 март 1967 г.
Снимка: Sepia Times/ Universal Images Group via Getty Images
През 60-те години на миналия век тя се превръща в една от иконите на Латинска Америка като певица и политическа активистка. Нещо повече, тя става идол на младите. Получава прозвището "Гласът на Латинска Америка". Толкова е естествена и сърцата, че народът я заобичва като своя дъщеря.
Името й е Мерседес Соса, а песента, която времето не изтрива от паметта на поколения хора от цял свят е "Gracias a la Vida" ("Благодаря на живота").
Мерседес Соса е лауреат на много международни награди, а също и посланик на добра воля на УНИЦЕФ за Латинска Америка и Карибите. Гастролите й в Северна Америка и Европа преминават при огромен интерес, а съвместните й изпълнения с Лучано Павароти, Андреа Бочели, Стинг, Лолита Торес, Шакира и други големи звезди на музикалната сцена, буквално са взривявали залите с аплодисменти.
Тази невероятна жена напусна нашия свят през 2009 година, но гласът й продължава да обхожда планетата и да разчувства хората по необикновено емоционален начин.
Мерседес Соса е потомка на френски преселници и индианци. Необикновената генетична "смес" е родила темпераментна и борбена жена. Соса е преследвана политически след военния преврат през 1976 година и през 1980-а емигрира във Франция и Испания.
През 1982 година, след падането на мракобесния режим, отново се завръща в родината си.
През 2017 година, посмъртно на певицата, се състоя световната премиера на документалния филм "Танго в Париж: Спомени за Астор Пиацола", в който можем да я видим като участник в лентата. Действието във филма на режисьора Родриго Х. Вила се развива преди четири десетилетия в Латинския квартал в Париж.
Астор Пиацола - човекът, който качи тангото на концертната и оперната сцена
В дома на едно младо семейство се събират известни аржентински и френски артисти. Това е домът, в който се завързва едно необикновено приятелство - между домакина Хосе Понс r големия Астор Пиацола.
Понс записва много от техните срещи, изпълнени с музика и увлекателни истории, и тези уникални кадри съставят филма. Той включва още лична кореспонденция и фотографии от епохата, и е истинско свидетелство за живота и съдбата на един от най-великите майстори на тангото - великия Пиацола.
Соса е част от това уникално време и от тази уникална среда от големи артисти, сред които са тя и другите две големи звезди на Латинска Америка - Астор Пиацола и Орасио Ферер.
Гласът на Мерседес Соса е контра алт, който приковава вниманието с плътен тембър. Към него се добавят необикновената й визия и дълбоко съдържателните текстове на песните й. През 60-те години на миналия век Соса прокарва нов стил - направлението nueva canción (нова песен).
В композициите й живеят в необикновено съчетание индиански, кубински и бразилски ритми.
Кариерата на певицата е дълга и необикновена като гласа й. Започва да пее пред публика едва 15-годишна. Изпълнява главно фолклорни композиции и песни от автори като чилийската певица Виолета Пара. По-късно Пара ще създава песни специално за Мерседес Соса.
Тези песни се превръщат в химни на борбата за свобода на Латинска Америка.
Аржентинската певица Мерседес Соса (вляво) и Густаво Сантаола по време на концерта по случай 10-годишнината на Центъра за мир „Перес“ в операта в Тел Авив на 27 октомври 2008 г. в Тел Авив, Израел.
Снимка: Getty Images
Мерцедес е родена на 9 юли 1935 година в бедно семейство. Тя самата още от дете се счита за дъщеря на индианското племе аймара. Изучава ритуалите и музиката на своите предци - южноамериканските индианци. Френските й корени пък добавят към това финия стил на шансона.
Изобщо, в музиката й, както казва един музиковед, "живеят няколко генетични кода". Мерседес Соса чудесно съчетава всичко, което слуша в песните на френски, италиански и испански емигранти в Аржентина.
Вече споменахме, че за пръв път се появява пред публика на 15, но как добива славата си на такава възраст, е много интересен момент от нейния живот. Тя участва в един музикален конкурс, организиран от местна радиостанция и спечелва награда, която я подсигурява с двумесечен договор за работа като фолк певица. Цяла Аржентина любопитства, кое е това момиче, с този невероятен глас? И скоро момичето е поканено да участва в Националния фолклорен фестивал. Популярността на Мерседес Соса започва да расте.
Народните песни, които изпълнява, я превръщат в народна любимка.
През 1959 година записва първия си албум "La Voz De La Zafra". Хората я разпознават не само като талантлива певица, но и като честен глас по протести и митинги в защита правата на гражданите. Хунтата открито я обявява за свой враг, но тя не се страхува да нарече заплахите "мръсна война". Не успяват да сломят волята й. Соса изразява с музика и слово отчаянието на обикновените хора и техния зов за свобода.
Гласът й е чут от милиони угнетени хора по света. Мерседес Соса приживе се превръща в легенда. От нея се възхищават най-големите звезди на световната музикална сцена, като Лучано Павароти, кубинеца Силвио Родригес, ангелогласният Андреа Бочели.
След падането на хунтата от власт, Мерседес Соса отново се завръща в Аржентина и организира големи концерти.
Пълни оперни зали. Записва албуми. Дисковете й се разпродават в огромни тиражи и стават бестселъри.
Рисувана емоция, породена от "Танго с Пиацола"
Няма да е пресилено да кажем, че Мерседес Соса се превръща в идол на своя народ и еталон за младите хора в Латинска Америка. В Аржентина знаят текстовете на песните й наизуст. Казват, че огромни тълпи от хора са пеели заедно с нея по площадите.
Необикновената й харизма зареждала множеството с енергия за бунт. Веднъж френски критик сравнява влиянието й над масите с "шаманство". "Тя знаеше как да привлече хората към себе си - не с магия, с искреност, но да - песните й бяха като заклинание!", казва един аржентински композитор.
Театро Колон в Буенос Айрес – най-голямата оперна сцена на Латинска Америка
Красотата на гласа й позволява да пробва различни музикални стилове. Соса се превръща в посланик на аржентинската музикална култура. С първия си съпруг - Матус Мануел, стават пионерите на новото музикално направление nueva cancion. То обединява артисти, които споделят в песните си преживяванията на обикновените трудови хора, техните мечти и проблеми. Това е изкуство, което навлиза дълбоко в народната душа, защото я изразява по спонтанен и силно емоционален начин.
През 1976 година певицата провежда голямо турне из Европа и Америка. Общуването с хората я зарежда с нови идеи. Мерседес Соса има 40-годишна успешна кариера, по време на която издава над 40 албума с успеха на бестселъри.
Благодаря ти живот,
Че ми даде толкова много,
След като ми даде две ярки звезди.
Гледам ги и
Виждам разликата между
Черно и бяло,
Дълбочината на бездънното
Звездно небе,
И в тълпата от хора,
Този, когото обичам.
Това е текстът на песента "Благодаря на живота". Песен, която тя изпълнява по толкова въздействащ начин, че сякаш е създадена за нея. И да, тя наистина е създадена за нея от Виолета Пара. "Мерседес я пее така, сякаш прониква в самата сърцевина на света - където и ти можеш да проникнеш, докато звучи гласът ѝ. Ставайки част от Вселената, въвличайки се във водовъртежа от знание, което е само по силите ѝ - докато тя пее, и ти ставаш съучастник, съавтор на нейния специален дар. Щом тя спре да говори - и публиката, замръзнала за няколко секунди, смаяна, избухва в аплодисменти, сякаш освободена от магия". Така пише един чужденец, попаднал на изпълнението на Мерседес Соса.
Името й - "Мерседес" на испански означава "милостива". Самата певица неведнъж е разказвала, че е трябвало да се казва Марта, но баща й "забравил" заръката на майка й, докато вървял към кметството, за да запише новородената си дъщеря, и я кръстил Мерседес.
"Баща ми беше шефът на къщата, разбира се, но в крайна сметка правеше това, което майка ми искаше. И тогава, откакто се помня, ме наричаха Марта. Аз съм Марта и много повече ми харесва да съм Марта, отколкото да съм Мерседес Соса. Никой не го вярва, но е така... В крайна сметка, зад затворените врати ще бъде както искат майките, а навън ще бъде както си мислят хората. Така че в моя дом определено съм Марта. А за другите или Мерседес, Милостивата, или Ла Негра - "Черната", заради косата ми."
Вече казахме, че пресата я кръщава "Гласът на Латинска Америка", но някъде ще срещнем също така прозвището "Гласът на безгласните". Защото Мерседес Соса изразява "гласа" на най-онеправданите; на онези, чийто глас никога не се чува. Редкият й талант и обичта на хората я прави изразител на този "ням копнеж за присъствие, зачитане и разбиране".
Самата тя, както вече споменахме, е родена в бедно семейство. Ражда се на 9 юли 1935 година в едно малко селце - Сан-Мигел-де-Тукуман. Индианските й предци столетия преди появата й се трудели в Аржентина и Боливия. На 15 тя изпълнява националния химн на училищна сцена и всички - и ученици, и учители, притихват - над множеството полита като птица с разперени криле нейният глас. Така проникновено, че "присъстващите изглеждаха така, сякаш за пръв път вникнаха и останаха развълнувани от химна, който бяха слушали много пъти преди това", разказва очевидец. Сред гостите имало хора от местното радио. Така започва всичко, което разказахме. С едно изключение - не споменахме, как родният й баща приел предложението да подпише онзи договор. Той направо изпаднал в ярост, че предлагат на дъщеря му нещо, което "не било свързано с труд".
"Че да пееш работа ли е?!", ядосвал се баща й, като всеки селянин, който цял живот изкарвал хляба си като предците си - на полето. Човекът възприел договора като "неприлично предложение" към дъщеря му. Но дори да й беше забранил да подпише, Мерседес пак щяла да направи онова, което си е наумила. Такава била от малка - с упорит характер. Когато започват успехите й, баща й постепенно усмирил гнева си.
Мерседес не се оставила на вълната на успеха самонадеяно. Записала се на уроци по пеене при Маргарита Паласиос и Антонио Тормо, майстори по народно пеене. Само с едно нещо, по нейно признание, не можала да се справи до края си - със сценичната треска преди всяко излизане пред публика.
Тангото - танцът на страстта
На 22 се омъжва за Мануел Матус, "човек-явление" за Аржентина. Продуцент, композитор, китарист. Когато двамата се срещат, той вече минавал трийсетте. Именно Матус продуцира първия албум на Мерседес. Двамата заживяват след женитбата си в Мендоса, който наричали "града на слънцето и хубавото вино". Там срещат бъдещия автор на повечето песни на Соса - поетът Армандо Гомес. По онова време Аржентина е известна с разцвета на тангото, но Мерседес не тръгва по този път, а продължава с фолклора.
През 1963-та Матус, Соса и Гомес основават направлението "нова песен", към което ще се присъедини и легендарната Виолета Пара. Именно тя, както вече казахме, написва "Благодаря на живота", но по ирония на съдбата през 1965 година тази талантлива жена се самоубива заради нещастна любов.
Годината 1964-та е лоша и за Мерседес - съпругът й Мануел Матус я напуска и я оставя сама със сина им Фабиан. Мерседес е разбита от мъка. Чувствала се предадена, но не се срамувала да признае, че още обича съпруга си. По онова време няма никакви средства за съществуване.
На 30 е, но се чувствала стара и съкрушена. По-късно ще разкаже за тогавашната си драма в песен.
Певицата напуска Мендоса и се установява в Буенос Айрес. Там стъпва на краката си, готова да покори света. Записва втория си албум и участва във "Cosquin", най-големия фолклорен фестивал в страната. Именно там се случва оглушителният й успех. На сцената я въвежда аржентинският музикант Хорхе Кафруна, който казва на публиката: "Длъжни сте да чуете този глас на една жена от Тукуман - Мерседес Соса!" Следва истински триумф.
От PolyGram веднага й предлагат да запишат трети неин албум. През 1967-а той излиза с името "Аз пея не за да пея". Две години по-късно Мерседес ще изпълни "Cancion con todos" и тази песен ще се превърне в неофициален химн на Латинска Америка.
Кризата в Чили роди нов жанр в изкуството - "апокалиптична лирика"
През 1969 година Мерседес ще запише албум с песни на Виолета Пара и Виктор Хара, певеца и поета, когото чилийската хунта на Пиночет уби зверски на стадиона в Сантяго. Този албум изразява нейните собствени политически възгледи. Мерседес стига до тях по собствено убеждение. Като дете родителите й я възпитавали в духа на режима на Хуан Перон, като негови привърженици, но скоро, пораствайки, тя ще стигне до извода, че няма добър диктаторски режим; че свободата е несъвместима с всеки тоталитаризъм.
Соса става член на аржентинската компартия през 60-те години на миналия век. Режимът на диктатора Хорхе Видела започва през 1976-а. С него, и гоненията на комунисти. Соса е в черния списък на аржентинската хунта.
Аржентинската певица Мерседес Соса изпълнява по време на концерта по случай 10-годишнината на Центъра за мир „Перес“ в операта в Тел Авив на 27 октомври 2008 г. в Тел Авив, Израел. Точно година преди да почине.
Снимка: Getty Images
През 1978-а певицата погребва втория си съпруг Почо Мацители, а хунтата налага забрана на концертите й. Това е вторият много тежък период в живота й. Въпреки забраната Мерседес участва в публични протести и организира концерти. Арестуват я по време на неин концерт в Ла Плата.
Разказват, че тя продължила да пее в ареста, а долу пред полицейското управление се събрали хора, които пеели заедно с нея. Това вбесило властите, защото никой не очаквал точно такава форма на протест. Под натиска на петиция от международни организации, била освободена.
Соса напуска Аржентина. Пее в Париж и Мадрид. Прави нови записи в Европа. След падането на режима на хунтата, се връща в Аржентина. Получава предложение да замине за Ню Йорк. Ще запише песен с Шакира - "La Mazа". Следва покана от папа Йоан Павел Втори да посети Ватикана.
В Рим ще пее с Павароти и Бочели.
През 2003-та, вече възрастна, Мерседес Соса продължава да експериментира. Изнася съвместен концерт с великата аржентинска пианистка Марта Аргерих.
Певицата напусна нашия свят на 4 октомври 2009 година, на 74 години. Точно на рождения ден на своята приятелка Виолета Пара. Ковчегът с тялото й поставят в Двореца на Националния конгрес в Буенос Айрес. Хиляди хора се стичат да се сбогуват с "дъщерята на народа". По молба на певицата прахът й е разпръснат на три места - над родния Тукуман, в Мендоса и в Буенос Айрес.
Две години след погребението на певицата, синът ѝ Фабиан основава музея "Мерседес Соса" в Сан Телмо, исторически квартал на Буенос Айрес. Този музей се превръща не само в паметно място за певицата, но и в център на латиноамериканската култура. В Тукуман има статуя на Соса, а денят на смъртта й е обявен за "Ден на народния артист".
Тези факти достатъчно красноречиво говорят, каква значимост придават в Латинска Америка на личността на Мерседес Соса.
Еми МАРИЯНСКА












