ПОГЛЕД
Дребната чилийка с голямо сърце
Най-известната писателка на латиноамериканския свят Исабел Алиенде навърши 80 години
Автор : / 4620 Прочита 3 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg; Снимка/ Кремена Димитрова: Таня Чохаджиева
"За нея смело мога да кажа, че е латиноамериканската Кари Брадшоу, но със сериозна литературна опитност" казва Кремена Димитрова за Исабел Алиенде.
Едва ли има човек, който да не знае коя е Исабел. Почти всяко нейно заглавие е в челната десетка на най-продаваните книги по света.
Алиенде е жена с история и роднини, които са променили историята. Баща й е първи братовчед на президента на Чили Салвадор Алиенде (1970-1973), а историята на семейството й може да бъде видяна в "Къщата на духовете".
Исабел Алиенде, освен посланичка на латиноамериканската култура по света и авторка с милиони почитатели на всички континенти, приема каузата за правата на жените като своя собствена, създавайки фондация на нейно име.
На 2 август тя навърши 80 години, а творчеството ѝ е толкова богато, че си струва да направим равносметка за силата на думите ѝ, магическият ѝ реализъм в наследството на други големи имена като Маркес и Борхес и жените като отправна точка за света.
"Пише на достъпен, разбираем език, с откритост и лекота като че ли е на сбирка с приятелки, а всъщност разкривайки важни социални и екзистенциални теми" споделя още Кремена Димитрова.
Кремена Димитрова (Снимка: Таня Чохаджиева)
Разговаряме с Кремена, маркетинг и пиар експерт, специалистка по Алиенде, нейна голяма почитателка и промоутърка, представяла многократно нейните романи.
Говорим си за страстта в писането, първата ѝ среща като читателка с литературата на Алиенде, женските въпроси и неспирната енергия, която извира от писателката, независимо от зрелостта на възрастта ѝ.
- Кремена, това е разговор по случай 80-ата годишнина от рождението на Исабел Алиенде, чиято литература ти познаваш добре, предстявяла си многократно нейните романи, правила си интервюта със самата Алиенде. Кое е онова, което най-много те е впечатлява от нейната личност през годините и това, което те е накарало да я почувстваш близка?
- Всичко стана много естествено и като че ли беше предопределено. Беше преди 10-ина години, работех в театъра, когато от издателство "Колибри" ми се обадиха да ме поканят да участвам в премиера на поредна книга на Алиенде.
Бяха следили моя интерес към латиноамериканската литература и култура и отдадеността ми към популяризирането им. Съгласих се, без да се замисля, още повече, че се почувствах поласкана от поканата. Аз самата бях най-малко "известна" от 6-те посланички на Алиенде.
За протокола ще спомена останалите: Гери Турийска, Искра Ангелова, Ирмена Чичикова, Таня Карабелова, Мария Илиева. Трябваше да се подготвим да прочетем откъс от книгата и да кажем нещо от типа "Защо харесвам Алиенде?". Аз се подготвих като за реч с благодарност за Оскарите! Голямо вълнение беше, дори си намерих рокля с латино мотиви.
Снимка: Личен архив/ Кремена Димитрова
Афинитетът ми към мама Исабел беше повече от предопределен и заради друго обстоятелство - изконната ми любов към Патриарха на магическия реализъм - Габриел Гарсия Маркес. Прочетох "100 години самота" във възраст, в която се изграждах като личност и я приех като своя лична Библия. От тогава ползвам апропо и никнейм "Ремедиос". Дори понякога така се подписвам в официални документи, един път имах проблем с това!
Крачката от Маркес до Алиенде е бърза и кратка. Започва се с "Къщата на духовете" за отскок и после се продължава книга по книга като футболен фен на пореден мач на любим отбор. Дори и мачът да не е успешен, любовта си остава.
Източник: Издателство "Колибри"
С две думи - беше любов от първата страница! А защо - нима любовта се обяснява?
Пак за протокола: 3 години след случката с премиерата се озовах на работа в "Колибри".
В продължение на 7 години съм водила всички кампании за книгите на Алиенде, имах и достъп до личен контакт с нея (за интервюта), както и до ръкописите, преди издаване. Нима не е прекрасно! Като дете в магазин за играчки!
- Факт е, че Алиенде е изключително продавана писателка, с многобройни тиражи и обичана от милиони по целия свят. Кое е онова, което я превръща в икона на латино-американската литература?
- Дребната чилийка с голямо сърце има своята голяма мисия - да популяризира каузата на жените, стъпвайки върху традициите на магичното и разказваческото изкуство на южния континент, използвайки личната си история, и експлоатирайки класическата романова структура.
Пише на достъпен, разбираем език, с откритост и лекота като че ли е на сбирка с приятелки, а всъщност разкривайки важни социални и екзистенциални теми.
Журналистическия й опит пък й помага да има достатъчно добра подготовка в предварителното събиране на информация и прочувания за конкретните исторически събития, които използва за рамка на сюжетите си.
За нея смело мога да кажа, че е латиноамериканската Кари Брадшоу, но със сериозна литературна опитност.
- Защо Алиенде сменя журналистиката, за да стане писателка?
- Хаха, чудесен въпрос! Всъщност това е съвет, който тя получава от не кой да е друг, а от самия Пабло Неруда, който й казал, че прекалено развинтено въображение има за журналист и е по-добре да се насочи към литературата. И, слава Богу, тя го е послушала.
- В книгите на Алиенде винаги има силни автобиографични елементи, историите ѝ са изпълнени със страст, емоции, любов, страст, удоволствия... Доколко литературата ѝ е отражение на живота ѝ?
- Вероятно само тя може да даде правилен отговор на този въпрос, аз мога само да допускам. Фикцията и автофикцията отдавна вървят ръка за ръка, а животът на Алиенде е толкова много изпълнен с обрати и перипетии, че е неизчерпаем източник на сюжети и вдъхновение. А и, да не забравяме каузите на Исабел Алиенде, на които тя се отдава всячески след смъртта на дъщеря си Паула и създаването на Фондацията за защита правата на жените.
Във всяка своя книга от тогава досега тя вплита актуални теми, които я вълнуват и по които работи.
Книгите са най-успешната пиар кампания със социална насоченост.
Родовата й история пък заради фамилията, която носи - Алиенде, е обект на непрестанен интерес, защото е неизбежна част от историята на Перу и Чили. (Нали не забравяме, че тя е родом от Перу, но емигрира в Чили).
Не без значение за творчеството й са и 3-те брака, които има Исабел и опитът й с мъжете като цяло. Нима това не е достойно за разказване?!
- Всеизвестен е фактът, че Алиенде е изявена феминистка. Каква е ролята ѝ за чилийските жени, как се заема с тази кауза?
- О, не само за чилийските, а за жените по цял свят! Всъщност именно с малко популярните проблеми на жените в племената в Африка, в бедните райони на Индия и Азия - това са обрязвянето, продажбата на невръстни момичета с цел брак, насилието, табутата, забраните, бедността и мизерията, болестите, правата на образование и развитие.
Алиенде създава Фондацията, за да запази паметта на дъщеря си Паула, но и защото е вече добре продавана авторка и "инфлунсър", тя се кач ва на влака на литературната си популярност, за да агитира за човешки права.
Тя е Нелсън Мандела в пола, но без да е лежала в затвора.
Първоначалният капитал, с който стартира дейността на Фондацията, реално са парите от продажбите на книгата й "Паула". А тласъкът да се отдаде на каузите е личната й битка да помага на жените в памет на дъщеря й. За да може чрез направеното добро да живее вечно.
Допреди няколко години, Исабел пътува много и се среща лично с тези "онеправдани" жени, тези срещи са нейният двигател за сюблимиране на мъката в творчество.
- Наскоро излезе книгата "Виолета", която ти представи. Това също така е феминистка книга, поставяща на фокус една нерадостна политическа ситуация за жените и женските енергии в опит да бъде преодоляна. Има ли нещо общо между всички женски персонажи на Алиенде и какво е то?
- Те са борбени, страстни и красиви, те са модел за подражание и вдъхновение. Затова всяка жена иска да се припознае в нейните героини.
Смятам, че е хубаво и мъжете да хвърлят по едно око, за да ни разбират по-добре. Това, разбира се в рамките на шегата. Но все пак е всеизвестна истина, че персонажите й са много добре психологически изградени и оправдани.
Всяка една героиня на Алиенде минава през труден избор и през препятствия в името на запазване на личността си и в нейното усъвършенстване, всяка една от тях е жертва на страстта си, но и проницателна личност, която знае своите уроци и оцелява след ударите на Съдбата - дали това ще е катастрофа, чума, грип, война, пожар, няма значение, жената на Алиенде е като феникс, който винаги оцелява.
- Ставайки на 80, променя ли се Алиенде в последните години и в каква посока, как зрелостта ѝ влияе - като жена, като писателка, дори като външност?
- Освен, че се изруси и спря да пътува активно, по никакъв друг начин! Но и ковид, уви, доста допринесе за това, всички като че ли се затворихме повече и оценихме уюта на домашното общуване и прелестите на личните ритуали за щастие. В това отношение Алиенде е магьосница! Трябва да видите дома й - цветя, светлини, свещи, покривки, вещи с памет и спомени, и най-вече - куче!
Е, и любящ мъж, разбира се.
Учудващо е колко свежо чувство за хумор и автоирония притежава тя, как ни най-малко не мрънка и не страда заради възрастта, а търси нови източници на удоволствие и страст.
Като порасна искам да съм като нея!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}