Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

ЛАТИНО ЛИТЕРАТУРА

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

Tell me, what is it you plan to do With your one wild and precious life? / Кажи ми какво смяташ да правиш със своя единствен бурен и скъпоценен живот?

Исабел Алиенде ни поднася поредната епична и дълбоко затрогваща история на страстна и решителна жена с невероятно чувство за хумор, чийто дълъг и бурен житейски път прекосява най-значимите събития на XX век. 

Още

Исабел Алиенде: "На жените с обич" (откъс)

Исабел Алиенде: "На жените с обич" (откъс)

С изключително много продавани романи по света, не е тайна, че Исабел Алиенде е литературен tour de force. 

"Виолета" е маркиран с отражението на пандемиите - книгата започва с испанския грип в романа и завършва с пандемията от COVID 19. Романът няма как да не ни привлече, защото името Виолета носи усещането за страстна, силна и нежна жена с динамичен живот. 

Последната творба на Алиенде "Виолета" дава на феновете ѝ много от отличителните белези на стила на авторката, които така или иначе са очаквали: сърцераздирателни, но честни изображения на режима на Пиночет и сложната, преплетена, безкрайно интересна семейна динамика в отношенията.

Embed from Getty Images

Героинята в най-новия роман на Исабел Алиенде, "Виолета" (превод: Катя Диманова, 368 стр., цена: 25 лв.), е първото момиче от шестте деца на известна и заможна фамилия. Идва на бял свят през 1920 г., когато ехото от Първата световна война още не е отзвучало, а испанският грип стига до бреговете на нейната родина в Южна Америка. Прозорливият баща на семейството успява да преодолее тази криза, за да се сблъска с Голямата депресия, която разклаща необратимо устоите на безметежната буржоазна изисканост.

Семейството на Виолета губи всичко и е принудено да се оттегли в отдалечен и див район на страната. Сто години по-късно, в писмо до любим човек, в последните си дни тя си припомня разрушителни любовни разочарования, периоди на нищета, но и на просперитет, ужасни загуби, но и върховни радости, борбите за права на жените, възхода и падането на тирани, войни и не една, а две пандемии...

Още

Апотеоз на свободата от Исабел Алиенде (ОТКЪС)

Апотеоз на свободата от Исабел Алиенде (ОТКЪС)

"Виолета" описва феминисткото пробуждане насред двойни репресии, държавата от една страна, но и домашната сфера от друга. Романът се чете бързо и обхваща 100 години от живота на Виолета, която споделя спомените си в завещанието на своя внук. Виолета се връща назад в спомени за събитията, които водят до диктатурата на Пиночет в страната и всички полови и класови напрежения в чилийското общество.

Алиенде ни представя отраженията на политическото в най-обикновените ситуации на ежедневния живот. Свежа, хумористична проза, в която има силни женски гласове в страна, където се правят опити те да бъдат заглушени от фашисткия режим. 

Разказът е пълен със случки, виталност и ритъм, можем да го прочетем много бързо и няма как историята да не ни заплени. Невъзможно е да оставите тази книга от скука.

Embed from Getty Images

Историята следва хронологичен наратив, в който ни се разказва като ретроспекция, връщане назад в миналото.

Това, което липсва на романа е може би силна доза драматизъм и напрежение, който се губи заради връщането в едва доловими далечни спомени на една 100 годишна жена, усещането за които вече е започнало да изчезва. Може би заради това Виолета не винаги ни се струва убедителна в думите и разсъжденията си. Понякога героинята се губи в монотонни исторически сцени и трудно успява да ни постави в мощна захапка. 

Предизвикателството с история, която проследява един герой през толкова години е, че сюжетът трябва непременно да е криволичещ в много високи и ниски точки, малки и по-големи кулминации, върхови събития и обрати. Тук по-скоро няма кулминация, а само основни етапи в дълга поредица от епизоди. Заради формата на разказ, в който Виолета разказва живота си на своя внук Камило, историята донякъде създава дидактично настроение.

Въпреки това, "Виолета" може да ви отведе във времената на най-преломните години в Чили и да ви разкаже една красива история за силата на жените над ежедневните патриархални битки, както и възгледите на една освободена жена за мъжете, страстта, децата и любовта. 

Още

"Афродита" от Исабел Алиенде - магична книга с приказки, рецепти и други афродизиаци

"Афродита" от Исабел Алиенде - магична книга с приказки, рецепти и други афродизиаци

Исабел Алиенде започва литературната си кариера "случайно", за да се нареди до най-обичаните латиноамерикански писатели на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия". Следват над 60 милиона продадени копия от произведения, преведени на 35 езика. Много са темите, които превърнаха Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време - любовта, войната, бремето на травматичните спомени, самотата, страховете, които съпровождат човешкия живот. Неизбежни са сравненията с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм. През 2021 г. "Колибри" издаде и есето "На жените с обич" - страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред.

Исабел Алиенде - "Виолета" (откъс)*

Tell me, what is it you plan to do With your one wild and precious life?

Кажи ми какво смяташ да правиш със своя единствен бурен и скъпоценен живот?

Още

"Цвят продълговат в морето" от вълшебницата Исабел Алиенде (откъс)

"Цвят продълговат в морето" от вълшебницата Исабел Алиенде (откъс)

МЕРИ ОЛИВЪР, The Summer Day

Камило скъпи,

Целта на тези страници е да ти оставя някакво свидетелство, защото смятам, че в далечното бъдеще, когато остарееш и си помислиш за мен, паметта може да ти изневери, понеже си вечно разсеян, а с възрастта този недостатък се засилва. Животът ми е достоен за описание не толкова заради добродетелите, колкото заради греховете ми, за много от които ти не подозираш. Разказвам ти ги тук. Ще видиш, че животът ми е истински роман.

Ти си адресатът на моите писма, където е описано цялото ми съществуване, с изключение на един от току-що споменатите грехове, но трябва да изпълниш обещанието да ги изгориш, когато умра, защото са сантиментални и често недоброжелателни. Това резюме ще замести обилната кореспонденция.

Обичам те повече от всеки друг човек на този свят,

ВИОЛЕТА

"Санта Клара", септември 2020

Първа част

Изгнанието (1920-1940)

1

Дошла съм на света по време на буря в един петък на 1920, чумавата година. Вечерта, докато съм се раждала, токът бил спрял, както често ставало при силен вятър, и били запалили свещи и газени лампи, каквито държали винаги подръка за подобни спешни случаи.

Майка ми, Мария Грасия, усетила контракциите, които познавала отлично, понеже имала вече пет деца, и се предала на страданието примирена, че ще роди поредното момче с помощта на сестрите си, които няколко пъти заставали до нея при това изпитание, без да губят ума и дума. Семейният лекар от седмици работел без почивка в една от полевите болници и сметнали за неразумно да го викат за нещо толкова прозаично като едно раждане. В предишни случаи идвала акушерка, винаги една и съща, но жената била сред първите жертви на инфлуенцата, а друга не познавали.

Още

Исабел Алиенде на 75: Важните неща в живота са скътани в скритите камери на сърцето ми

Исабел Алиенде на 75: Важните неща в живота са скътани в скритите камери на сърцето ми

Майка ми пресмятала, че откакто се помни като жена, е била или бременна, или родилка, или се е възстановявала от поредния спонтанен аборт. Най-големият ѝ син, Хосе Антонио, бил навършил вече седемнайсет - в това била сигурна, понеже се бил родил в годината на едно от най-страшните ни земетресения, което изравнило половината страна със земята и оставило след себе си хиляди жертви, но не помнела с точност възрастта на другите си момчета, нито колко неуспешни бременности е преживяла.

Всяка от тях я изкарвала от строя за месеци, а всяко раждане я оставяло напълно без сили и потопена в меланхолия. Преди да се омъжи, била най-красивата дебютантка в столицата, висока и стройна, с незабравимо лице със зелени очи и прозрачна кожа, но прекалено многото раждания били деформирали тялото и изтощили духа ѝ.

Теоретически, тя обичала синовете си, но практически предпочитала да ги държи на удобно разстояние, защото енергията на глутницата хлапаци създавала войнствена суматоха в малкото ѝ женско царство. Веднъж споменала пред своя изповедник, че дяволът я е проклел да ражда само момчета и била наказана със задължението да казва всекидневно по една молитва в продължение на две години и да дари значителна сума за ремонта на църквата. Нейният съпруг ѝ забранил да стъпва повече в изповедалнята.

Още

Уелбек и дяволското му пророкуване: "унищожение" излезе на български (откъс)

Уелбек и дяволското му пророкуване: "унищожение" излезе на български (откъс)

Под надзора на леля ми Пилар домашният прислужник Торито, нашето момче за всичко, се качил със стълба да завърже въжетата, пазени в един гардероб за тези случаи, за двете стоманени куки, завинтени собственоръчно от него на тавана.

Майка ми, по нощница и на колене, увиснала с по едно въже във всяка ръка, се напъвала известно време, което ѝ се сторило цяла вечност, ругаейки като каруцар с изрази, които никога друг път не използвала. Леля Пия, клекнала между краката ѝ, стояла в готовност да хване новороденото, преди да стигне пода.

Вече била сварила отварите от коприва, пелин и седефче за след раждането. Грохотът на бурята, която блъскала капаците и къртела парчета от покрива, заглушил стоновете и продължителния финален вик, когато съм подала първо главата и веднага след нея покритото си със слуз и кръв тяло, което се хлъзнало между ръцете на леля ми и тупнало на дървения под.

- Ей че си схваната, Пия! - извикала Пилар, вдигайки ме за единия крак. - Момиче е! - добавила тя с изумление.

- Не може да бъде, огледай я добре - изтощено промълвила майка ми.

- Казвам ти, сестро, няма пишка - отвърнала другата.

Още

Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Същата нощ баща ми се прибрал късно вкъщи, след като вечерял и поиграл на карти в клуба, и влязъл директно в стаята си, за да се съблече и натърка профилактично със спирт, преди да се срещне с близките си. Поръчал чаша коняк на дежурната прислужница, която изобщо не се сетила да му съобщи новината, понеже не била свикнала да разговаря с господаря, и отишъл да поздрави жена си. Ръждивата миризма на кръв го известила за случилото се още преди да е прекрачил прага. Заварил жена си да отдъхва на леглото, зачервена и с мокра от потта коса, но с чиста нощница. Вече били отвързали въжетата от тавана и разчистили ведрата с изцапани кърпи.

- Защо не ме повикахте! - сопнал се той, след като целунал жена си по челото.

- Как искаше да го направим? Шофьорът беше с теб, а никоя от нас нямаше да тръгне пеш насред бурята, ако въоръжените ти гавази въобще ни пуснеха да излезем - сопнала му се не особено любезно Пилар.

- Момиче е, Арсенио. Най-сетне имаш дъщеря - намесила се Пия, показвайки му пакета, който държала в ръцете си.

- Слава Тебе, Господи! - измърморил баща ми, но усмивката му помръкнала, като видял какво се подава от гънките на шала. - Има яйце на челото!

- Не се притеснявай. Някои деца се раждат така, но след няколко дни стават нормални. Това е знак, че ще бъде умна - импровизирала Пилар, за да не му каже, че дъщеря му се е приземила в живота с главата надолу.

- Как ще я кръстите? - попитала Пия.

- Виолета - отсякла майка ми, без да даде възможност на мъжа си да се намеси.

Още

Отиде си видният израелски писател Авраам Йехошуа

Отиде си видният израелски писател Авраам Йехошуа

Това е славното име на прабабата на моята майка, която извезала герба върху първото знаме на Независимостта в началото на ХХ век.

Пандемията не сварила семейството ми неподготвено. Когато се заговорило за умиращите, които се влачели по улиците край пристанището, и за притеснителния брой посинели тела в моргата, баща ми, Арсенио дел Валие, изчислил, че тази напаст ще дойде до столицата само след ден-два, но не се разтревожил, защото я очаквал. Приготвил се за тази вероятност с бързината, която прилагал във всичко и която му била послужила да развие бизнеса си и да направи пари.

Той единствен от своите братя бил напът да възстанови престижа на богат човек, който отличавал моя прадядо и дядо ми наследил, но с годините постепенно загубил заради многолюдната челяд и пословичната си честност. От петнайсетте деца на дядо единайсет останали живи - внушителен брой, доказващ устойчивостта на кръвта Дел Валие, както се хвалеше баща ми, само че за издръжката на такова голямо семейство се изискват усилия и средства и богатството постепенно се стопило.

Още

Вижте кои са първите лауреати на наградите "АртАкция" за изкуство с кауза

Вижте кои са първите лауреати на наградите "АртАкция" за изкуство с кауза

Преди пресата да назове името на болестта, баща ми вече знаел, че става дума за испанския грип, защото бил в течение на световните новини благодарение на чуждестранните вестници, които пристигали в клуб "Унион" със закъснение, но съдържали повече информация от местните, както и от едно радио, сглобено от самия него по указанията в наръчника, с което влизал във връзка с други радиолюбители и така, сред шума и пиукането на късовълновите съобщения, научавал за големите щети, нанесени от пандемията на други места.

Следял хода на вируса от самото му начало, знаел как настъпва като съдбовен вихър през Европа и Съединените щати и заключил, че след като е нанесъл толкова трагични поражения в цивилизовани страни, можело да се очаква, че в нашата, където средствата били по-ограничени, а хората по-невежи, ще бъде още по-страшно.

Още

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

"Ад"-ът на Данте и "чистият език" на поезията

Испанската инфлуенца, която за по-кратко нарекли "грип", идвала с близо двегодишно закъснение. Според научната общност от заразата ни предпазвали географското разстояние, естествената преграда на планините откъм едната страна и на океана откъм другата, благодатният климат и отдалечеността, но народът единодушно приписал факта на намесата на отец Хуан Кирога, комуто били посветени превантивни процесии.

Това е единственият светец, който си заслужава да почиташ, защото никой не може да се мери с него по домашни чудеса, въпреки че Ватиканът не го е канонизирал. През 1920 година обаче вирусът нахлул славно и величествено с неочаквана от никого мощ и разбил на пух и прах научните и теологическите теории.

Болестта започвала с непреодолим мъртвешки студ, с тресавището на треската, безмилостно главоболие, остро парене в очите и гърлото, делириум с ужасяващата гледка на смъртта, която седи и чака на половин метър разстояние. Кожата ставала все по-тъмно синьо-морава, ръцете и краката почернявали, кашлицата възпрепятствала дишането, белите дробове се давели в кървава пяна, жертвата стенела от ужас и краят настъпвал от задушаване. Късметлиите си отивали за няколко часа.

Още

"Изобретяване на самотата" от Пол Остър (откъс)

"Изобретяване на самотата" от Пол Остър (откъс)

Баща ми подозирал, основателно, че по време на войната в Европа инфлуенцата била причинила по-голяма смъртност сред войниците, натъпкани в окопите без възможност да избегнат заразата, отколкото куршумите и ипритът. Тази чума поразила със същата свирепост Съединените щати и Мексико, а после преминала в Южна Америка. Вестниците пишели, че в други страни труповете се трупали като дърва за горене по улиците, защото не смогвали да ги погребват, а и нямало достатъчно гробища, че била заразена една трета от човечеството, а жертвите били повече от петдесет милиона, но новините били толкова противоречиви, колкото и ужасяващите слухове, които се разпространявали.

Били изминали осемнайсет месеца от подписването на примирието, сложило край на четирите страшни години на голямата война в Европа, и едва тогава взели да прозират истинските мащаби на пандемията, прикривани от военната цензура. Нито една страна не приемала броя на жертвите си; само Испания, останала неутрална в конфликта, пускала новини за болестта; затова накрая я нарекли "испанска инфлуенца".

Още

Носителят на "Гонкур" Ерве Льо Телие: Инстаграм не създава уникални хора, а прави еднакви идентичности

Носителят на "Гонкур" Ерве Льо Телие: Инстаграм не създава уникални хора, а прави еднакви идентичности

Преди хората в нашата страна умирали по обичайните причини, т.е. непреодолима бедност, пороци, свади, инциденти, заразена вода, тифус и старческо изхабяване. Това бил естествен процес, който оставял време за достойни погребения, но с идването на грипа, който нападал с ожесточението на тигър, се наложило да лишават умиращите от утеха и прощални ритуали.

Първите случаи били засечени в края на есента в игралните домове на пристанището, но никой, с изключение на баща ми, не им обърнал нужното внимание, тъй като жертвите били недотам добродетелни жени, престъпници и трафиканти. Говорело се, че става дума за венерическа болест, донесена от Индонезия от минаващи моряци. Но много скоро станало невъзможно да се крие всеобщата неволя и вината да се хвърля върху безпътицата и разгулния живот, защото злото не правело разлика между грешни и праведни.

Вирусът надвил отец Кирога и се разхождал съвсем свободно, нападайки свирепо стари и млади, бедни и богати. Когато цялата театрална трупа и неколцина членове на Конгреса легнали болни, таблоидите обявили настъпването на апокалипсиса и тогава правителството решило да затвори границите и да постави под наблюдение пристанищата. Но вече било късно.

Още

Хеттрик за Мураками

Хеттрик за Мураками

Още

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

Още

Сатира, смях и 17 хулигански разкази от Русия (откъс)

Сатира, смях и 17 хулигански разкази от Русия (откъс)

Още

Ясен Гюзелев: Рисувам срещу линейността на времето

Ясен Гюзелев: Рисувам срещу линейността на времето

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.