ЛАТИНО ЛИТЕРАТУРА
"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)
Tell me, what is it you plan to do With your one wild and precious life? / Кажи ми какво смяташ да правиш със своя единствен бурен и скъпоценен живот?
Редактор : / 1300 Прочита 0 Коментара
Исабел Алиенде ни поднася поредната епична и дълбоко затрогваща история на страстна и решителна жена с невероятно чувство за хумор, чийто дълъг и бурен житейски път прекосява най-значимите събития на XX век.
С изключително много продавани романи по света, не е тайна, че Исабел Алиенде е литературен tour de force.
"Виолета" е маркиран с отражението на пандемиите - книгата започва с испанския грип в романа и завършва с пандемията от COVID 19. Романът няма как да не ни привлече, защото името Виолета носи усещането за страстна, силна и нежна жена с динамичен живот.
Последната творба на Алиенде "Виолета" дава на феновете ѝ много от отличителните белези на стила на авторката, които така или иначе са очаквали: сърцераздирателни, но честни изображения на режима на Пиночет и сложната, преплетена, безкрайно интересна семейна динамика в отношенията.
Героинята в най-новия роман на Исабел Алиенде, "Виолета" (превод: Катя Диманова, 368 стр., цена: 25 лв.), е първото момиче от шестте деца на известна и заможна фамилия. Идва на бял свят през 1920 г., когато ехото от Първата световна война още не е отзвучало, а испанският грип стига до бреговете на нейната родина в Южна Америка. Прозорливият баща на семейството успява да преодолее тази криза, за да се сблъска с Голямата депресия, която разклаща необратимо устоите на безметежната буржоазна изисканост.
Семейството на Виолета губи всичко и е принудено да се оттегли в отдалечен и див район на страната. Сто години по-късно, в писмо до любим човек, в последните си дни тя си припомня разрушителни любовни разочарования, периоди на нищета, но и на просперитет, ужасни загуби, но и върховни радости, борбите за права на жените, възхода и падането на тирани, войни и не една, а две пандемии...
"Виолета" описва феминисткото пробуждане насред двойни репресии, държавата от една страна, но и домашната сфера от друга. Романът се чете бързо и обхваща 100 години от живота на Виолета, която споделя спомените си в завещанието на своя внук. Виолета се връща назад в спомени за събитията, които водят до диктатурата на Пиночет в страната и всички полови и класови напрежения в чилийското общество.
Алиенде ни представя отраженията на политическото в най-обикновените ситуации на ежедневния живот. Свежа, хумористична проза, в която има силни женски гласове в страна, където се правят опити те да бъдат заглушени от фашисткия режим.
Разказът е пълен със случки, виталност и ритъм, можем да го прочетем много бързо и няма как историята да не ни заплени. Невъзможно е да оставите тази книга от скука.
Историята следва хронологичен наратив, в който ни се разказва като ретроспекция, връщане назад в миналото.
Това, което липсва на романа е може би силна доза драматизъм и напрежение, който се губи заради връщането в едва доловими далечни спомени на една 100 годишна жена, усещането за които вече е започнало да изчезва. Може би заради това Виолета не винаги ни се струва убедителна в думите и разсъжденията си. Понякога героинята се губи в монотонни исторически сцени и трудно успява да ни постави в мощна захапка.
Предизвикателството с история, която проследява един герой през толкова години е, че сюжетът трябва непременно да е криволичещ в много високи и ниски точки, малки и по-големи кулминации, върхови събития и обрати. Тук по-скоро няма кулминация, а само основни етапи в дълга поредица от епизоди. Заради формата на разказ, в който Виолета разказва живота си на своя внук Камило, историята донякъде създава дидактично настроение.
Въпреки това, "Виолета" може да ви отведе във времената на най-преломните години в Чили и да ви разкаже една красива история за силата на жените над ежедневните патриархални битки, както и възгледите на една освободена жена за мъжете, страстта, децата и любовта.
Исабел Алиенде започва литературната си кариера "случайно", за да се нареди до най-обичаните латиноамерикански писатели на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия". Следват над 60 милиона продадени копия от произведения, преведени на 35 езика. Много са темите, които превърнаха Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време - любовта, войната, бремето на травматичните спомени, самотата, страховете, които съпровождат човешкия живот. Неизбежни са сравненията с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм. През 2021 г. "Колибри" издаде и есето "На жените с обич" - страстна апология на женската устойчивост и непримиримост, на творчеството, което тласка историята напред.
Исабел Алиенде - "Виолета" (откъс)*
Tell me, what is it you plan to do With your one wild and precious life?
Кажи ми какво смяташ да правиш със своя единствен бурен и скъпоценен живот?
МЕРИ ОЛИВЪР, The Summer Day
Камило скъпи,
Целта на тези страници е да ти оставя някакво свидетелство, защото смятам, че в далечното бъдеще, когато остарееш и си помислиш за мен, паметта може да ти изневери, понеже си вечно разсеян, а с възрастта този недостатък се засилва. Животът ми е достоен за описание не толкова заради добродетелите, колкото заради греховете ми, за много от които ти не подозираш. Разказвам ти ги тук. Ще видиш, че животът ми е истински роман.
Ти си адресатът на моите писма, където е описано цялото ми съществуване, с изключение на един от току-що споменатите грехове, но трябва да изпълниш обещанието да ги изгориш, когато умра, защото са сантиментални и често недоброжелателни. Това резюме ще замести обилната кореспонденция.
Обичам те повече от всеки друг човек на този свят,
ВИОЛЕТА
"Санта Клара", септември 2020
Първа част
Изгнанието (1920-1940)
1
Дошла съм на света по време на буря в един петък на 1920, чумавата година. Вечерта, докато съм се раждала, токът бил спрял, както често ставало при силен вятър, и били запалили свещи и газени лампи, каквито държали винаги подръка за подобни спешни случаи.
Майка ми, Мария Грасия, усетила контракциите, които познавала отлично, понеже имала вече пет деца, и се предала на страданието примирена, че ще роди поредното момче с помощта на сестрите си, които няколко пъти заставали до нея при това изпитание, без да губят ума и дума. Семейният лекар от седмици работел без почивка в една от полевите болници и сметнали за неразумно да го викат за нещо толкова прозаично като едно раждане. В предишни случаи идвала акушерка, винаги една и съща, но жената била сред първите жертви на инфлуенцата, а друга не познавали.
Майка ми пресмятала, че откакто се помни като жена, е била или бременна, или родилка, или се е възстановявала от поредния спонтанен аборт. Най-големият ѝ син, Хосе Антонио, бил навършил вече седемнайсет - в това била сигурна, понеже се бил родил в годината на едно от най-страшните ни земетресения, което изравнило половината страна със земята и оставило след себе си хиляди жертви, но не помнела с точност възрастта на другите си момчета, нито колко неуспешни бременности е преживяла.
Всяка от тях я изкарвала от строя за месеци, а всяко раждане я оставяло напълно без сили и потопена в меланхолия. Преди да се омъжи, била най-красивата дебютантка в столицата, висока и стройна, с незабравимо лице със зелени очи и прозрачна кожа, но прекалено многото раждания били деформирали тялото и изтощили духа ѝ.
Теоретически, тя обичала синовете си, но практически предпочитала да ги държи на удобно разстояние, защото енергията на глутницата хлапаци създавала войнствена суматоха в малкото ѝ женско царство. Веднъж споменала пред своя изповедник, че дяволът я е проклел да ражда само момчета и била наказана със задължението да казва всекидневно по една молитва в продължение на две години и да дари значителна сума за ремонта на църквата. Нейният съпруг ѝ забранил да стъпва повече в изповедалнята.
Под надзора на леля ми Пилар домашният прислужник Торито, нашето момче за всичко, се качил със стълба да завърже въжетата, пазени в един гардероб за тези случаи, за двете стоманени куки, завинтени собственоръчно от него на тавана.
Майка ми, по нощница и на колене, увиснала с по едно въже във всяка ръка, се напъвала известно време, което ѝ се сторило цяла вечност, ругаейки като каруцар с изрази, които никога друг път не използвала. Леля Пия, клекнала между краката ѝ, стояла в готовност да хване новороденото, преди да стигне пода.
Вече била сварила отварите от коприва, пелин и седефче за след раждането. Грохотът на бурята, която блъскала капаците и къртела парчета от покрива, заглушил стоновете и продължителния финален вик, когато съм подала първо главата и веднага след нея покритото си със слуз и кръв тяло, което се хлъзнало между ръцете на леля ми и тупнало на дървения под.
- Ей че си схваната, Пия! - извикала Пилар, вдигайки ме за единия крак. - Момиче е! - добавила тя с изумление.
- Не може да бъде, огледай я добре - изтощено промълвила майка ми.
- Казвам ти, сестро, няма пишка - отвърнала другата.
Същата нощ баща ми се прибрал късно вкъщи, след като вечерял и поиграл на карти в клуба, и влязъл директно в стаята си, за да се съблече и натърка профилактично със спирт, преди да се срещне с близките си. Поръчал чаша коняк на дежурната прислужница, която изобщо не се сетила да му съобщи новината, понеже не била свикнала да разговаря с господаря, и отишъл да поздрави жена си. Ръждивата миризма на кръв го известила за случилото се още преди да е прекрачил прага. Заварил жена си да отдъхва на леглото, зачервена и с мокра от потта коса, но с чиста нощница. Вече били отвързали въжетата от тавана и разчистили ведрата с изцапани кърпи.
- Защо не ме повикахте! - сопнал се той, след като целунал жена си по челото.
- Как искаше да го направим? Шофьорът беше с теб, а никоя от нас нямаше да тръгне пеш насред бурята, ако въоръжените ти гавази въобще ни пуснеха да излезем - сопнала му се не особено любезно Пилар.
- Момиче е, Арсенио. Най-сетне имаш дъщеря - намесила се Пия, показвайки му пакета, който държала в ръцете си.
- Слава Тебе, Господи! - измърморил баща ми, но усмивката му помръкнала, като видял какво се подава от гънките на шала. - Има яйце на челото!
- Не се притеснявай. Някои деца се раждат така, но след няколко дни стават нормални. Това е знак, че ще бъде умна - импровизирала Пилар, за да не му каже, че дъщеря му се е приземила в живота с главата надолу.
- Как ще я кръстите? - попитала Пия.
- Виолета - отсякла майка ми, без да даде възможност на мъжа си да се намеси.
Това е славното име на прабабата на моята майка, която извезала герба върху първото знаме на Независимостта в началото на ХХ век.
Пандемията не сварила семейството ми неподготвено. Когато се заговорило за умиращите, които се влачели по улиците край пристанището, и за притеснителния брой посинели тела в моргата, баща ми, Арсенио дел Валие, изчислил, че тази напаст ще дойде до столицата само след ден-два, но не се разтревожил, защото я очаквал. Приготвил се за тази вероятност с бързината, която прилагал във всичко и която му била послужила да развие бизнеса си и да направи пари.
Той единствен от своите братя бил напът да възстанови престижа на богат човек, който отличавал моя прадядо и дядо ми наследил, но с годините постепенно загубил заради многолюдната челяд и пословичната си честност. От петнайсетте деца на дядо единайсет останали живи - внушителен брой, доказващ устойчивостта на кръвта Дел Валие, както се хвалеше баща ми, само че за издръжката на такова голямо семейство се изискват усилия и средства и богатството постепенно се стопило.
Преди пресата да назове името на болестта, баща ми вече знаел, че става дума за испанския грип, защото бил в течение на световните новини благодарение на чуждестранните вестници, които пристигали в клуб "Унион" със закъснение, но съдържали повече информация от местните, както и от едно радио, сглобено от самия него по указанията в наръчника, с което влизал във връзка с други радиолюбители и така, сред шума и пиукането на късовълновите съобщения, научавал за големите щети, нанесени от пандемията на други места.
Следял хода на вируса от самото му начало, знаел как настъпва като съдбовен вихър през Европа и Съединените щати и заключил, че след като е нанесъл толкова трагични поражения в цивилизовани страни, можело да се очаква, че в нашата, където средствата били по-ограничени, а хората по-невежи, ще бъде още по-страшно.
Испанската инфлуенца, която за по-кратко нарекли "грип", идвала с близо двегодишно закъснение. Според научната общност от заразата ни предпазвали географското разстояние, естествената преграда на планините откъм едната страна и на океана откъм другата, благодатният климат и отдалечеността, но народът единодушно приписал факта на намесата на отец Хуан Кирога, комуто били посветени превантивни процесии.
Това е единственият светец, който си заслужава да почиташ, защото никой не може да се мери с него по домашни чудеса, въпреки че Ватиканът не го е канонизирал. През 1920 година обаче вирусът нахлул славно и величествено с неочаквана от никого мощ и разбил на пух и прах научните и теологическите теории.
Болестта започвала с непреодолим мъртвешки студ, с тресавището на треската, безмилостно главоболие, остро парене в очите и гърлото, делириум с ужасяващата гледка на смъртта, която седи и чака на половин метър разстояние. Кожата ставала все по-тъмно синьо-морава, ръцете и краката почернявали, кашлицата възпрепятствала дишането, белите дробове се давели в кървава пяна, жертвата стенела от ужас и краят настъпвал от задушаване. Късметлиите си отивали за няколко часа.
Баща ми подозирал, основателно, че по време на войната в Европа инфлуенцата била причинила по-голяма смъртност сред войниците, натъпкани в окопите без възможност да избегнат заразата, отколкото куршумите и ипритът. Тази чума поразила със същата свирепост Съединените щати и Мексико, а после преминала в Южна Америка. Вестниците пишели, че в други страни труповете се трупали като дърва за горене по улиците, защото не смогвали да ги погребват, а и нямало достатъчно гробища, че била заразена една трета от човечеството, а жертвите били повече от петдесет милиона, но новините били толкова противоречиви, колкото и ужасяващите слухове, които се разпространявали.
Били изминали осемнайсет месеца от подписването на примирието, сложило край на четирите страшни години на голямата война в Европа, и едва тогава взели да прозират истинските мащаби на пандемията, прикривани от военната цензура. Нито една страна не приемала броя на жертвите си; само Испания, останала неутрална в конфликта, пускала новини за болестта; затова накрая я нарекли "испанска инфлуенца".
Преди хората в нашата страна умирали по обичайните причини, т.е. непреодолима бедност, пороци, свади, инциденти, заразена вода, тифус и старческо изхабяване. Това бил естествен процес, който оставял време за достойни погребения, но с идването на грипа, който нападал с ожесточението на тигър, се наложило да лишават умиращите от утеха и прощални ритуали.
Първите случаи били засечени в края на есента в игралните домове на пристанището, но никой, с изключение на баща ми, не им обърнал нужното внимание, тъй като жертвите били недотам добродетелни жени, престъпници и трафиканти. Говорело се, че става дума за венерическа болест, донесена от Индонезия от минаващи моряци. Но много скоро станало невъзможно да се крие всеобщата неволя и вината да се хвърля върху безпътицата и разгулния живот, защото злото не правело разлика между грешни и праведни.
Вирусът надвил отец Кирога и се разхождал съвсем свободно, нападайки свирепо стари и млади, бедни и богати. Когато цялата театрална трупа и неколцина членове на Конгреса легнали болни, таблоидите обявили настъпването на апокалипсиса и тогава правителството решило да затвори границите и да постави под наблюдение пристанищата. Но вече било късно.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fbukvi%2Fvioleta-na-isabel-aliende-silata-na-zhenite-v-razmirni-vremena-otkas&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F06%2F27%2F2375546%2F768x432.jpg%3F_%3D1656319690&description="Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}