РЕАЛНОСТИ И СВЕТОВЕ
Носителят на "Гонкур" Ерве Льо Телие: Инстаграм не създава уникални хора, а прави еднакви идентичности
"Фактите толкова притесняват героите ми, че те предпочитат да забравят за тях или да ги няма. Това се случва и с нас днес. Ние мразим фактите", споделя един от най-нашумелите френски писатели
Автор : / 2041 Прочита 3 Коментара
Френският писател Ерве Льо Телие, носител на "Гонкур" представя своя роман "Аномалията" в София (Снимка: Издателство "Колибри")
Френският писател Ерве Льо Телие е математик, журналист, издател, доктор по езикознание, активен член на експерименталния литературен кръг "Улипо" и автор на множество разкази, новели, стихове, есета и романи. През 2020 г. Ерве Льо Телие е удостоен с най-престижната френска литературна награда "Гонкур" за романа "Аномалията", издаден на български от издателство "Колибри".
"Аномалията" е сложен, заплетен, динамичен и в същото време силно въздействащ роман. Можем да го четем като роман-пъзел, в който играем през цялото време, за да стигнем до край в навързването на събитията и странните преживявания на героите. Романът съчетава в себе си различни жанрове. Той е и фантастичен, футуристичен, но също така е и психологически трилър, драма и политическа сатира.
По време на полет до Ню Йорк пътниците, които живеят двоен живот, изпитват ужаса на турбуленцията и се озовават в позната, същевременно странна нова реалност.
Юни 2021. След тежка турбуленция самолетът Париж-Ню Йорк каца принудително на летище "Кенеди". Три месеца по-рано при същите обстоятелства същият самолет със същите пътници на борда: наемният убиец Блейк, писателят Виктор Мисел, поп певецът Слимбой, адвокатката Джоана Удс, архитектът Андре Вание... - общо 240 души, е кацнал на същото летище.
Невъзможно събитие, предизвикано от немислими причини, последвано от разтърсващи срещи между двойниците? Копията? Програмите? Между Аз и Аз с всички последствия - драматични, комични, тъжни и не толкова, щастливи и не дотам, до които би могъл да доведе хвърленият от Аза поглед върху собствения му огледален образ.
Ерве Льо Телие представи "Аномалията" във Френския институт в София. Срещаме се и говорим за дублирането на реалности, страхът от собственият ни Друг, нашият Doppelgänger, какво означава реалността от гледна точка на един математик и как днес, в света на Instagram и селфитата, можем да различаваме копието от оригинала.
- Господин Льо Телие, кое Ви вдъхнови да напишете тази антиутопична, научно-фантастична, но донякъде и реалистична политическа сатира?
- В началото исках да напиша просто кратък разказ или новела как срещам себе си. Имах тази идея през 2018 г. Започнах да я пиша и реших, че е прекалено кратко, за да опиша всички възможни ситуации, в които срещаш себе си и всички реакции, които може да намериш след това.
Всеки един би имал различна реакция. Така реших да пожертвам собствената си и да видя всички други възможни. Написах 17 малки истории на различни хора. В романа има и период от врем. Това са 5 месеца, които променят живота на всеки един. За пет месеца може да се случи всичко.
Можеш да се разболееш, да срещнеш някого, да се разделиш с някого, да имаш дете и т.н. Какво ще се случи, ако жена не е бременна, но нейната двойничка е. Написах романа за 11 месеца, в началото на 2020 г. Това беше началото на ковид кризата, която продължава и до днес. Докато траеха корекциите, реших да добавя още малко към романа.
Основната идея на книгата е какво ще стане, ако имам втори шанс и има четири месеца разлика между различните ми аз. Какво съм направил, какво не бих направил така, кое е правилно и кое грешно? Другото, което смятам за интересно в романа е, че всеки един от героите носи със себе си различен начин на писане. За мен като писател това беше изключително любопитно. Другото, което ме водеше в идеята ми за тази книга беше, че исках да се срещна с другия си Аз, но не по приказния начин.
Исках това да бъде съвсем в рамките на материалистичното, научното и фактологично. Как можех да обясня на читателя, че може да има дублиране на личности в днешния свят? Възможно ли е това? Съществуват ли тези герои или са във виртуален свят? Ние не живеем ли също във виртуален свят? Трябваше да сложа в тези светове неща, които хората разпознават.
Макрон, има такъв, който прилича на Тръмп, Венсан Касел, Ед Шийран, Елтън Джон. Поп-културата внася елементи от реалността. Има обаче и други, които са фантастични. Всички те правят реалността възможна. Читателят вярва, че този свят е реален.
- Как мислите, фикцията ли е повече като реалността или обратното - реалността е повлияна от това, което вече се е случвало в художествения свят?
- И двете. И затова е толкова интересно.
Когато пишеш художествена литература е важно да не вярваш в реалността. Това е още от началото на литературата. Още от Омир.
Оръжията, които са използвали древните гърци, троянците, са били оръжията на времето. Когато четем за тези битки, ние трябва да си представим всички тези оръжия и троянски коне. Всичко това е реалност. Нищо днес го възприемаме като митология. То не е.
Във времето, когато е писано, то не е било митология, а напълно реалистично. То е поп-култура.
Поп-културата е навсякъде - и при Флобер, при Пруст, например той споменава за Kodak. Фотографията. Това е нещо ново тогава. Така героите винаги остават свързани с реалността. Суан използва Kodak. Това са неща, които можем да намерим във всяка епоха и е напълно естествено. Именно те ни отвеждат в епохата.
Същото е и при Зола, още повече при Балзак. Няма писател, който да не построява книгата си върху реалността. Независимо дали е реалността на неговото време или реалността, която се опитва да пресъздаде - като Саламбо при Флобер, който се опитва да ни отведе в различен, античен свят. Поп-културата на времето носи на романа силата, с която хората ще повярват, че той е истина.
- В различни реалности ли живеем днес или реалността е една единствена?
- Има два отговора на Вашия въпрос. Единият е физичният. И по-точно квантово-физичният. Той ни дава отговора, че има различни видове свят и различни негови измерения. Кванотивите частици могат да се появяват на две места едновременно. Това е удивително.
Фактът, че живеем в различни реалности може да се докаже в днешния свят, в който хората живеят и в своите малки балони, извън самата реалност. Те обаче мислят, че реалността е тази, на балона. Това е повлияно най-вече от социалните мрежи.
Има реалност за мюсюлманите, за християните, за плоскоземците. Всички те понякога не се засичат. Това до голяма степен е повлияно и от склонността на днешното общество да насочва усилия в търсенето на своите истини. Така наречената склонност за потвърждаване.
Препрочитаме, търсим и тълкуваме информация по начин, който подкрепя нашите ценности. Вярваме, че ако някой около нас вярва това, което ние изповядваме, то ние сме напълно прави. Не търсим и не се нуждаем от опозиция на мисленето си.
Понякога мнението на хората е по-важно от фактите. Това е едно от нещата, за които става дума в книгата. Ситуацията, в която героите се срещат с фактите и те конфронтират понякога собствените им възгледи. Понякога фактите толкова ги притесняват, че те предпочитат да забравят за тях и да ги няма. Това се случва с нас днес. Ние мразим фактите.
Представянето на романа "Аномалията" на Ерве Льо Телие в София (Снимка: Издателство "Колибри")
- В романа Ви се поставя и въпросът за копието е оригиналът. Той е централен за поп-културата. Аз копие ли съм на нещо или оригинал? Това също така не е нещо ново. Но сякаш социалните мрежи засилват тенденцията да се възпроизвежда копие на нещо.
- Така е, това не е нещо ново за културата ни. Обаче въпросът Ви отново има два отговора. От една страна обществото ни налага необходимостта на всяка цена да бъдем индивидуалности. Но ние сме толкова нарцистични. Отиваме в Инстаграм, за да покажем колко сме уникални.
Правим си селфита. Това ужасно ме депресира. Никога не си правя селфита.
Опитът да искаш да си уникален обаче не те прави уникален, защото всички хора правят така. Тоест ти ставаш обратното на уникален. Някой носи дънки. Ок, всички носят дънки. Джеймс Дийн е носил дънки и това е било бунтарско, но днес не е така.
И да носиш дънки, не си Джеймс Дийн. Изглежда, че това, което искаме да ни направи индивидуалности, реално ни прави копия на нещо, което е имплицитно. Момичетата трябва да бъдат слаби и да имат дълги крака. Мъжете трябва да са метросексуални, в същото време и мачовци, което води до конфликт.
Това е в основата на обществото ни днес, различните правила, по които трябва да се водим, какви трябва да бъдем и какви искаме да бъдем. Фактът, че сме копия на нещо, което дори не знаем какво е, означава, че хедонизмът в обществото ни води до някакви конфликти. Иначе как 9 милиарда човека съществуват заедно? Това е изключително сложен въпрос.
- Донякъде книгата Ви наподобява сценарий на телевизионен сериал, което намирам за изключително интересно и като критика точно на тези неща, за които си говорим. Виждате ли романа си като сериал на Нетфликс?
- Не мисля, че е построен като сериал. Всяка кратка новела се занимава с отделен герой в романа ми и ако това стане на сериал, той ще изгуби зрителите си. Мога да си представя романа ми като сериал, просто защото е много визуален, фотографски дори. Живеем в свят на образи, филми.
Преди много исках да стана филмов режисьор. Но реших, че не е за мен, защото има прекалено много колективна работа. Книгите обаче съществуват и преди филмите, така че във всяка книга можем да намерим филм. Примерно в "Клетниците" на Виктор Юго има цели сцени, които аз постоянно виждам като филм.
Не бих имал против романът да стане сериал. Имах предложение за сериал още преди книгата да бъде публикувана. Хората, които купиха правата очакваха той да има голям успех и изчакаха докато успехът се завърти. Цената му обаче нарастна доста от тогава. Те са много честни хора, но нямаха идея, че все пак романът ще стане толкова популярен. Те все още чакат да видят на каква цена могат да го продадат на продуценти. Тя се вдига постоянно.
- Темата за образа на Doppelgänger-а в литературата има много дълга традиция. От Лорд Байрон, през Едгар Алън По, Е.Т.А. Хофман, Достоевски, Стивън Кинг... Вие имахте ли предвид някои от тези литературни традиции?
- Ако видите тези ситуации, някои от тях напомнят и митични сюжети, като например митът за Амфитрион. Зевс заема неговото място като прави секс със съпругата му. Другата ситуация я наричам Венера. Например "Портретът на Дориан Грей", който и остарява, но в същото време и вечно млад.
Имаме и ситуация, в която Другият е врагът, нещо като в "Доктор Джекил и Мистър Хайд". Или пък двойникът при Достоевски.
Но историята, която най-много ме интересуваше сякаш беше тази на Борхес и по-точно разказът му "Другият". Това е разговор между младия Борхес и стария Борхес. Тя се случва в Кембридж, Масачузетс. Има около 40 години разлика между двамата. Това са наистина много години. Интересувам се от хора, които хем са еднакви, хем са различни.
Представянето на романа "Аномалията" на Ерве Льо Телие в София (Снимка: Издателство "Колибри")
Ерве Льо Телие подписва книги във Френския институт в София (Снимка: Издателство "Колибри")
- Появява се чувството за unheimlich*.
- Да, точно, unheimlich, непреводимият термин. Различията между двата героя е това, което ме интересува. И скъсих разликата между тях на три месеца. През тези три месеца хората са еднакви физически, но психически различни. Защото нещо им се е случило. Темата за Doppelgänger-ите е наистина стара, затова е много трудно да намериш нов път за нея.
Ерве Льо Телие подписва книги във Френския институт в София (Снимка: Издателство "Колибри")
*Unheimlich е термин, който носи много спорове около своя превод, поради което често не бива превеждан еднозначно. Може да означава "обезпокоително-странно"; "ужасяващо странно"; "тревожна странност". Терминът идва от есето на Зигмунт Фройд "Das Unheimliche" (1919).
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fnositelyat-na-gonkur-erve-lyo-telie-instagram-ne-sazdava-unikalni-hora-a-pravi-ednakvi-identichnosti&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F03%2F30%2F2333103%2F768x432.jpg%3F_%3D1648730401&description=Носителят на "Гонкур" Ерве Льо Телие: Инстаграм не създава уникални хора, а прави еднакви идентичности', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}