СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Овидий умира в изгнание, прокуден от Рим по морални причини
Авторът на "Метаморфози" изгорил оригинала на поемата си
Автор : / 8167 Прочита 4 Коментара
Скулптура на Публий Овидий Назон в родния му град Сулмон(а) (Снимка: iStock by Getty Images)
Един от най-известните поети от времето на Римската империя - Овидий, е роден на 20 март 43 г. пр.н.е. Най-известната му творба - поемата "Метаморфози", го поставя сред най-значимите майстори на словото. Наричат го "любовен елегист на древността".
Признат е за един от тримата канонични поети на латинската литература, наред с Вергилий и Хораций. Овидий оказва силно влияние върху европейската литература и е един от основните източници за опознаване на класическата митология.
Освен на поемата "Метаморфози", Публий Овидий Назон е автор на три големи сбирки с еротична поезия: "Героини", "Любовни елегии" и "Любовно изкуство". Други негови известни произведения са поемата "Фасти" и стихосбирките "Тъги" и "Писма от Понта". Има сведения, че е автор и на изгубената във времето трагедия "Медея".
Овидий е роден в годината на убийството на Юлий Цезар, в Сулмон (дн. град Сулмона), на изток от Рим, във влиятелно семейство. Имал по-голям брат. Двете момчета получили образование по риторика и плановете на родителите им били Овидий да завърши право. Той самият не изпитвал влечение към обществените науки. Бил силно емоционална и мечтателна личност.
Твърде рано загубва брат си, който умира едва на 20. Овидий преживял смъртат му толкова драматично, че напуснал Рим, където учели заедно. За известен период от време се опитал да задоволи амбициите на баща си и сменил няколко длъжности на държавен служител.
В крайна сметка един ден обявил на баща си, че неговото призвание е поезията. Всъщност, още на 18 рецитирал свои стихове пред публика и всички останали с категоричното впечатление, че младежът се отличава с неоспорим поетичен талант.
През първите години на литературната си кариера Овидий пишел главно поезия с еротична тематика. За най-старо запазено до наши дни негово произведение се смята "Героини" ("Heroides") - писма на митологични героини до техните любими, в период на раздяла. Според изследователи на Овидий, тази негова творба стъпва върху друга, по-ранна - "Любовни елегии", която не е запазена.
В някои древни хроники се споменава за нея. Според достигналото до нас, тази творба представлявала сбирка от еротични стихотворения - послания към жена, на име Корина. В тези сладострастни творби Овидий успял да прояви с пълна сила ярък талант, което направило името му популярно. Приблизително по същото време написал и трагедията "Медея".
Силно емоционалната природа на Овидий оказала отражение и върху личния му живот. Той бил непредсказуемо влюбчив, което довело до това, че до 30-тата си година вече бил два пъти разведен и за трети път женен. Единствената му дъщеря изглежда наследила непостоянството на баща си и го дарила с внуци от различни бащи.
В крайна сметка, Овидий задържал третия си брак, благодарение на стабилния характер на последната си съпруга, която се оказва негова голяма духовна опора по време на изгнанието му.
Около 2-ра година пр.н.е. Овидий публикувал "Любовно изкуство" - творба, пародираща дидактиката в поезията и нещо като своеобразно ръководство за съблазняване на жени. От днешна гледна точка това може да ни изглежда малко несериозно, но на своето време Овидий вече бил признат за един от най- значимите римски елегисти.
Така че цялата римска общественост прегърнала с овации и следващата му подобна творба - "Средства против любовта".
Към 8-а година пр.н.е. Овидий завършва най-амбициозното си произведение - "Метаморфози" ("Metamorphoses") - епическа поема в 15 книги. Поемата е истинска енциклопедия на трансформациите в гръцката и римската митологии, от появата на Вселената до обожествяването на Юлий Цезар. Написана е в ритмиката на т.нар. хекзаметър и се первръща в литературен "канон" за елегична поетика на своето време.
Известно е, че Овидий е пътувал много до Атина, Мала Азия и Сицилия, където създал приятелства с други известни поети. Негови приятели били рано починалият Тибул и Вергилий. Но с последния се виждали рядко, защото Вергилий не живеел в Рим.
С какво "Метаморфози" продължава да вълнува читателите и днес? Тя ни среща с оригинални превращения на човешки същества в животни, скали, цветя, съзвездия - изобщо, във всякакви други форми на живот. Работейки върху "Метаморфози" Овидий се вдъхновил и от астрономията, и започнал да пише "Фасти" - друга поема в 6 книги, посветена на римския празничен календар. В нея са описани стари римски обреди и легенди. Съдържа и ласкателства към император Август.
Овидий не успява да завърши тази своя поема, а комплиментите в нея към императора, не го спасили от изгнание. Октавиан Август го изгонва от Рим и го праща в град Томи, провинция Понта, на Черно море, на границата на Империята (днес Констанца, Румъния). До наши дни не е известна причината, поради която любимецът на императора е бил прогонен далече от трона - "при варварите".
Съществуват версии и догадки по темата, в две посоки - че или е бил изгонен заради "неприличната" си поезия, или защото е станал свидетел, или участник в неморална сцена. Самият Овидий намеква за някаква своя "грешка". Според някои, просто станал неволен свидетел на изневяра на императорската внучка, която също била изгонена за безнравственост.
Самият Овидий очевидно също е гадаел истинската причина за гнева на императора, защото ту говори за "грешката", ту изтъква стихотворенията си. За това свидетелства едно негово писмо, в което поставя ударение върху своите творби с еротично съдържание.
Във всякакъв случай, причината е била от морален характер. Времето съвпада с програмата на Октавиан Август за морална реформа. Някои, които били изловени в пристъпването й, били наказани и по-строго от Овидий - с конфискация на имуществото. Така че поетът се отървал сравнително леко - само с изгнание.
Съпругата му останала в Рим, за да пази семейните имоти и се опитвала да измоли съпруга си пред императора, но Октавиан Август не го удостоява с милостта си. Поетът не бил реабилитиран и от наследника му на трона - Тиберий.
И макар че написва "Товарът става лек, когато го носите със смирение", до смъртта си Овидий не се примирил с изгнанието си. Напълно отчаян, далеч от семейството си и забавленията в Рим, самотен "сред варварите", в пристъп на гняв поетът унищожил най-добрата си творба - "Метаморфози".
Тя достига до нас благодарение на копия, съхранени от негови приятели. От изгнание той изпратил на близките си и своите "Писма от Понта" и "Тъги" (др. "Скръбни елегии", или "Скръбта" ). Започва да ги пише по пътя и ги завършва по време на изгнанието си. Вероятно се е надявал, че оплаквайки се от съдбата, ще убеди Октавиан Август да му прости.
Овидий умира в изгнание около 17-а /18-а година сл.н.е.
Още през 14-16 в. неговите "Метаморфози" били преведени на главните европейски езици и оказали огромно влияние върху литературата и изкуството. Творбата на Овидий буквално засенчила всички предишни митологични източници от древния свят. Поемата "Метаморфози" била замислена като епос и съдържа около 250 митологични и фолклорни легенди - безценен извор на поезия от древния свят.
Несъмнено Овидий е блестял с неограничен поетичен талант. Бил е личност със свободен дух и интелект, блестящ с остроумие, естественост и точност на изразяване. Все качества, които го издигат като всепризнат класик на древността. "Ще дойде златен век и хората ще живеят без закони и принуда, като вършат добро и справедливост напълно доброволно" е негова фраза.
Мисъл, изпреварила времето си със своя стремеж за пълноценна свобода и добротворчество. Овидий е последният от известните поети от Августовия век, със смъртта на който приключва Златният век на римската поезия.
Статуята на Овидий в Констанца
Любопитна е една история, свързана със статуята на Овидий в днешна Констанца. Тази статуя датира от 1879-а година и е дело италианския скулптор Еторе Ферари. Любопитното е, че скулпторът я готвел за родния град на поета в Италия, а реализира проекта на мястото на заточението му.
През 1925-а година идентично копие било монтирано и в Сулмон. Статуята е върху бяла мраморна основа, върху която е инкрустирана плоча с текст от "Тъжно". Монументът в Констанца преживял няколко перипетии. През 1916-а година бил разрушен, и по-късно отново възстановен пред Музея на националната история на археологията (MINAC) в града.
Вестник "Фарул Константи" от 12-и февруари 1883-та година информира за бал с тномбола "в полза на издигането на статуята на Овидий". Средствата били събирани в продължение на години, и "Овидий" отново стъпил на пиедистала си в града на 18-и август 1887-а година. Но, в различна позиция - с лице към града и с гръб към морето.
Впоследствие претърпява още няколко "метаморфози", които градските власти предприели, за да "не стои нещастен, като изгнаника някога".
Овидий - цитати
"Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода."
"Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам."
"Времето руши всичко."
"Противодействай в началото."
"Талантът не се увеличава от аплодисментите."
"Позволено е и от врага да се поучиш."
"Дори от тихо море се бои крушенецът."
"Колкото човек е по-велик, толкова повече смирява гнева си."
"Все забравеното търсим, отреченото все желаем."
"Дали дава или отказва, жената винаги е доволна, че я молят."
"И пръстенът се изтрива от употреба."
"На обещания всеки може да бъде богат."
"Докато дишам, се надявам."
"Капката камък дълбае."
"Вярвайте на опитния."
"Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}