Римските гладиатори влизат в историята като безстрашни и смели мъже. И никой не казва и дума, че е имало жени-гладиатори. Повечето от гладиаторите - мъже и жени, били роби, и причината поради която се учели на тази професия, са парите, борбата за оцеляване.

Техният девиз бил "Достоен живот, или смърт!" Жените-войни били не по-малко квалифицирани в боя от мъжете.

Преди да се яви в колизея /др. колизеума/, всеки гладиатор минавал през жестоко обучение. Бойците били научавани да водят стилен бой, който да бъде максимално интересен за публиката. Оттам и фразата "Хляб и зрелища!" - Зрелищата били равни на хляба за тълпата. А за самите гладиатори - борба за хляб. Много военнопленници ставали гладиатори, за да могат да издържат семействата си. Гладиаторски борби в Рим се водели над 1000 години. Гладиаторите били обличани в специални костюми и доспехи. В течение на времето победените не били убивани, а им се давала възможност за мач-реванш.

Допускането на жени в тази професия целяло в кървавото зрелище да бъде внесен още един зрелищен елемент - сексуалността, която твърде много се харесвала на древните римляни. А и не само на тях!..

Статуя, открита в колизей

Участията на жени в гладиаторски битки претърпяли исторически развой. Първите гладиаторки се сражавали със... зайци. Тези представления много развеселявали публиката. След това гладиаторките излизали на арената срещу глигани. Последвали и боеве между две жени, и едва тогава - на жени с мъже.

Бронзова статуя на жена-гладиатор

Още

Кой е тайният музей на еротичното изкуство в Неапол?

И тъй като гладиаторите-мъже се сражавали голи до кръста, за да бъде ясно обозначен пола на бойците, и жените се сражавали топлес. Женският костюм се състоял от свободна къса пола, наколенници и шлем. Въоръжението - щит и меч. В края на битката жената сваляла шлема си, за да може публиката да види лицето й. Тя отмахвала косите си и вдигала високо над главата си меча, поздравявайки с него публиката. Възторгът от женските победи бил неописуем.

Хляб и зрелища: Битка между гладиатори и диви зверове в Древен Рим (Илюстрация от 19 в.)

Още

Древният жесток обичай на кастрацията

Но за да стигне до победата, гладиаторката минавала през дълъг и изтощителен тренировъчен период. На жените не било разрешено да тренират заедно с мъжете, но учителите им били мъже. Младите момичета посещавали специални курсове, казано на съвременен език, в които до съвършенство овладявали гимнастиката и бойните изкуства. За невръстните гладиаторки били устройвани летни лагери, където те за пръв път водели истински боеве, преди да се появят в амфитеатрите.

Трябва да се отбележи, че никое момиче в Древен Рим не можело да се посвети на гладиаторската професия, без разрешението на баща му. Ако по една или друга причина, момичето имало само баща и той умре, при което става негов наследник, на девойката се назначавал настойник, който да се разпорежда с финансите и живота й занапред.

Още

Откриха "малък Помпей" в Югоизточна Франция

Като казахме, че гладиатори ставали предимно роби и лица от небогати семейства, то имало и такива ексцентрични младежи от висшата класа, които също имали желанието да станат гладиатори.

Сред тях не били изключение и жените. Това било единствената възможност жена да се докаже сама в обществото и да получи знатен сан със собствени сили - да стане финансово независима и свободна да избира живота си, без да се съобразява с волята на баща си. Гладиаторки от висшата класа, очевидно са ставали еманципирани момичета и търсачки на силни усещания.

Още

Домът на целомъдрените любовници, съхранен под пепелта на Везувий, отново отваря в Помпей

Мъжете-гладиатори си имали семейства. Жените-гладиаторки, обаче, рядко пристъпвали към брак, и това се считало за "позор" от страна на семействата им. Фактът, че се сражавали голи, също се тълкувал като нещо опозоряващо родата им, и нерядко роднините на тези момичета гледали на тях като на леки жени. Животът им по-нататък бил обречен на дистанция от близките.

В същото време, жени-гладиаторки са ставали истински звезди. Археолози открили в Турция старинна плоча, на която са изобразени жени-гладиаторки с имената Амазонка и Ахилия. Предполага се, че това са били бойните им прозвища - женски вариант, по аналогия с митичните герои с тези имена. Със сигурност, за да бъдат изобразени на плоча, и двете млади жени са били много известни гладиаторки-победителки.

Плочата с двете момичета-гладиаторки

Още

Защо египетските статуи са без носове?

През 2000-та година археолози намерили недалеко от амфитеатър в Лондон, и гробница на жена-гладиатор, чиято възраст експертите определят на 25-30-години. Съдейки по тленните й останки, младата жена е умряла съвършено здрава. Гробницата била украсена с гладиаторски елементи, така че няма съмнения, че тя е била убита по време на битка. Жената е била погребана с почести. Съгласно римското право, гладиаторите не били погребвани в общи гробища извън града. Това също подсказва, че макар и с предимно плебейски произход, те са били на почит в обществото.

Гробница на гладиаторка

Гладиаторските битки били най-любимите спортни събития в Древен Рим. За тях в Римския Колизеум пристигали хора от цялата империя. Имало обичай всеки да носи сувенири на любимите си бойци. На жените-гладиаторки подарявали статуйки, или кукли.

Древноримска мозайка, изобразяваща битка на гладиатори с тигър, запазена в Музея на мозайките в Истанбул (Снимка: Shutterstock)

Още

Мистериозно изчезнали артефакти от човешката история

Що се отнася до кървавото зрелище с участието на жени, то довеждало до истинска екзалтация публиката. В тази връзка истинско "ноу-хау" на представленията внесъл известният с жестокостта си император Нерон. Той заповядал етиопските жени-робини да излизат на арената за боеве с диви животни. Давали им съвсем малки кинжали, за да се защитават, и тези жени - необучени в боя, почти винаги загивали. Още по-жесток от Нерон се оказал император Домициан, който заставял робините да се сражават нощно време, при осветление от няколко факела. Това правело зрелището още по-любопитно за публиката, но пагубно за беззащитните срещу зверовете нещастни жени. Най-често те буквално били изяждани на живо от тях!..

Колизеумът в Рим е най-големият амфитеатър за гладиаторски битки в древния свят (Снимка: Shutterstock)

Още

"Алкохолна археология" или как са се напивали предците ни

Тази кървава жестокост била спряна със закон през 200 г. н.е. от император Септимий Север. Той забранил жени да излизат на арената. Как взел това решение? - Императорът станал свидетел на Олимпийските игри в Гърция, където участвали и жени-спортистки. По презумпцията, че и римските гладиаторки също биха решили да се състезават по този начин с мъжете и в спортните мероприятия като олимпиадите, той решил че това не бива да се допусне, и сложил край на женскитке амбиции за мъжки бой.

Император Септимий Север

Излиза, че Септимий Север издал заповедта си не по цивилизационни, или хуманни причини, а по чисто дискриминационни такива. Е, имало и една обективна - че примерът на гладиаторките пречел на браковете в Древен Рим.

Брак или еманципиран живот?

Всъщност Септимий Север дава такъв пример на всички следващи властници в историята, че жени се появяват за пръв път на Олимпийски игри чак през 1900 година в Париж.

Еми МАРИЯНСКА