ЧОВЕШКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ
В Древен Рим е имало жени-гладиатори
Боят се водел топлес
Редактор : / 12318 Прочита 0 Коментара
Илюстрация: Shutterstock
Римските гладиатори влизат в историята като безстрашни и смели мъже. И никой не казва и дума, че е имало жени-гладиатори. Повечето от гладиаторите - мъже и жени, били роби, и причината поради която се учели на тази професия, са парите, борбата за оцеляване.
Техният девиз бил "Достоен живот, или смърт!" Жените-войни били не по-малко квалифицирани в боя от мъжете.
Преди да се яви в колизея /др. колизеума/, всеки гладиатор минавал през жестоко обучение. Бойците били научавани да водят стилен бой, който да бъде максимално интересен за публиката. Оттам и фразата "Хляб и зрелища!" - Зрелищата били равни на хляба за тълпата. А за самите гладиатори - борба за хляб. Много военнопленници ставали гладиатори, за да могат да издържат семействата си. Гладиаторски борби в Рим се водели над 1000 години. Гладиаторите били обличани в специални костюми и доспехи. В течение на времето победените не били убивани, а им се давала възможност за мач-реванш.
Допускането на жени в тази професия целяло в кървавото зрелище да бъде внесен още един зрелищен елемент - сексуалността, която твърде много се харесвала на древните римляни. А и не само на тях!..
Участията на жени в гладиаторски битки претърпяли исторически развой. Първите гладиаторки се сражавали със... зайци. Тези представления много развеселявали публиката. След това гладиаторките излизали на арената срещу глигани. Последвали и боеве между две жени, и едва тогава - на жени с мъже.
Бронзова статуя на жена-гладиатор
Кой е тайният музей на еротичното изкуство в Неапол?
И тъй като гладиаторите-мъже се сражавали голи до кръста, за да бъде ясно обозначен пола на бойците, и жените се сражавали топлес. Женският костюм се състоял от свободна къса пола, наколенници и шлем. Въоръжението - щит и меч. В края на битката жената сваляла шлема си, за да може публиката да види лицето й. Тя отмахвала косите си и вдигала високо над главата си меча, поздравявайки с него публиката. Възторгът от женските победи бил неописуем.
Хляб и зрелища: Битка между гладиатори и диви зверове в Древен Рим (Илюстрация от 19 в.)
Древният жесток обичай на кастрацията
Но за да стигне до победата, гладиаторката минавала през дълъг и изтощителен тренировъчен период. На жените не било разрешено да тренират заедно с мъжете, но учителите им били мъже. Младите момичета посещавали специални курсове, казано на съвременен език, в които до съвършенство овладявали гимнастиката и бойните изкуства. За невръстните гладиаторки били устройвани летни лагери, където те за пръв път водели истински боеве, преди да се появят в амфитеатрите.
Трябва да се отбележи, че никое момиче в Древен Рим не можело да се посвети на гладиаторската професия, без разрешението на баща му. Ако по една или друга причина, момичето имало само баща и той умре, при което става негов наследник, на девойката се назначавал настойник, който да се разпорежда с финансите и живота й занапред.
Откриха "малък Помпей" в Югоизточна Франция
Като казахме, че гладиатори ставали предимно роби и лица от небогати семейства, то имало и такива ексцентрични младежи от висшата класа, които също имали желанието да станат гладиатори.
Сред тях не били изключение и жените. Това било единствената възможност жена да се докаже сама в обществото и да получи знатен сан със собствени сили - да стане финансово независима и свободна да избира живота си, без да се съобразява с волята на баща си. Гладиаторки от висшата класа, очевидно са ставали еманципирани момичета и търсачки на силни усещания.
Мъжете-гладиатори си имали семейства. Жените-гладиаторки, обаче, рядко пристъпвали към брак, и това се считало за "позор" от страна на семействата им. Фактът, че се сражавали голи, също се тълкувал като нещо опозоряващо родата им, и нерядко роднините на тези момичета гледали на тях като на леки жени. Животът им по-нататък бил обречен на дистанция от близките.
В същото време, жени-гладиаторки са ставали истински звезди. Археолози открили в Турция старинна плоча, на която са изобразени жени-гладиаторки с имената Амазонка и Ахилия. Предполага се, че това са били бойните им прозвища - женски вариант, по аналогия с митичните герои с тези имена. Със сигурност, за да бъдат изобразени на плоча, и двете млади жени са били много известни гладиаторки-победителки.
Плочата с двете момичета-гладиаторки
Защо египетските статуи са без носове?
През 2000-та година археолози намерили недалеко от амфитеатър в Лондон, и гробница на жена-гладиатор, чиято възраст експертите определят на 25-30-години. Съдейки по тленните й останки, младата жена е умряла съвършено здрава. Гробницата била украсена с гладиаторски елементи, така че няма съмнения, че тя е била убита по време на битка. Жената е била погребана с почести. Съгласно римското право, гладиаторите не били погребвани в общи гробища извън града. Това също подсказва, че макар и с предимно плебейски произход, те са били на почит в обществото.
Гладиаторските битки били най-любимите спортни събития в Древен Рим. За тях в Римския Колизеум пристигали хора от цялата империя. Имало обичай всеки да носи сувенири на любимите си бойци. На жените-гладиаторки подарявали статуйки, или кукли.
Древноримска мозайка, изобразяваща битка на гладиатори с тигър, запазена в Музея на мозайките в Истанбул (Снимка: Shutterstock)
Що се отнася до кървавото зрелище с участието на жени, то довеждало до истинска екзалтация публиката. В тази връзка истинско "ноу-хау" на представленията внесъл известният с жестокостта си император Нерон. Той заповядал етиопските жени-робини да излизат на арената за боеве с диви животни. Давали им съвсем малки кинжали, за да се защитават, и тези жени - необучени в боя, почти винаги загивали. Още по-жесток от Нерон се оказал император Домициан, който заставял робините да се сражават нощно време, при осветление от няколко факела. Това правело зрелището още по-любопитно за публиката, но пагубно за беззащитните срещу зверовете нещастни жени. Най-често те буквално били изяждани на живо от тях!..
Колизеумът в Рим е най-големият амфитеатър за гладиаторски битки в древния свят (Снимка: Shutterstock)
Тази кървава жестокост била спряна със закон през 200 г. н.е. от император Септимий Север. Той забранил жени да излизат на арената. Как взел това решение? - Императорът станал свидетел на Олимпийските игри в Гърция, където участвали и жени-спортистки. По презумпцията, че и римските гладиаторки също биха решили да се състезават по този начин с мъжете и в спортните мероприятия като олимпиадите, той решил че това не бива да се допусне, и сложил край на женскитке амбиции за мъжки бой.
Излиза, че Септимий Север издал заповедта си не по цивилизационни, или хуманни причини, а по чисто дискриминационни такива. Е, имало и една обективна - че примерът на гладиаторките пречел на браковете в Древен Рим.
Всъщност Септимий Север дава такъв пример на всички следващи властници в историята, че жени се появяват за пръв път на Олимпийски игри чак през 1900 година в Париж.
Еми МАРИЯНСКА




