Намерен е автентичен автограф на Софроний Врачански. Това казва проф. Николай Овчаров по повод фотографското проучване на Михаел Чернин и Шай Халеви от Израелската служба по антики.

Още

Новооткрити графити в Йерусалим свидетелстват за български поклоннически пътувания през XVIII и XIX век

Както писа БТА, изследването е разкрило десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Първо за това е съобщил израелският в. "Джерузалем пост".

Проф. Овчаров цитира публикация на БТА относно текст от манастира "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в Светия град, който е автограф и гласи: "Хаджи Стойко от Котил. Година 1776". Археологът посочва, че е прочел в оригинал цялата статия на двамата си израелски колеги.

"Оказва се, че подписите на Хаджи Стойко от Котел са два, като вторият е силно повреден", отбелязва той. Допълва, че пасажът с коментарите на авторите след разчитането на текстовете "променя много представата ни за историята на нашето закъсняло Ранно Възраждане".

Още

Крепченският скален манастир пази най-ранните надписи на кирилица

Николай Овчаров предлага превод на този пасаж. "Котел е известен като родно място на един от стълбовете на Българското Възраждане - българският писател и интелектуалец поп Стойко Владиславов, по-известен с монашеското си име, получено след назначаването му за епископ на град Враца - Софроний Врачански", гласи част от текста на Михаел Чернин и Шай Халеви, предаден от българския археолог.

Според проф. Овчаров изследователите от Израелската служба по антики коментират, че макар в автобиографията на Софроний да не се споменава пътуване до Йерусалим, в нея "се мълчи и за други важни събития от живота му, като срещата с прочутия Паисий Хилендарски".

"Така предлагаме споменатия в този надпис "Стойко от Котил" да се идентифицира със Стойко Владиславов - Софроний Врачански...", гласи още част от пасажа от статията на Чернин и Халеви, представен от проф. Николай Овчаров.

"По този начин според двамата авторитетни колеги от Израел вече разполагаме с автентичния автограф на втория, наред с Паисий Хилендарски, велик родоначалник на Българското Възраждане. Известна е срещата на двамата колоса на националната идея от XVIII в. - Софроний Врачански и Паисий Хилендарски, в Котел през 1765 г.

Тогава атонският монах показва току-що написаната "История славянобългарска", от която котленецът прави т. нар. Първи Софрониев препис", отбелязва българският учен.

Още

На Хераклея Синтика - останки на млади мъже, загинали при голямо земетресение, ценни надписи и част от акропола

По думите му Майкъл Чернин и Шай Халеви отбелязват в изследването си още, че с термина "българи" се обозначават и хората, идващи от всички части на Македония.

"Двамата автори посочват специално надписа от 1881 г., където е записано "Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован". Това селище, заключават те, е "считано за един от центровете на българската национална идея в Македония", допълва Овчаров.

Още

"Аз - Паисий" - великият възрожденец е във всеки от нас

Още

Да откриеш Софроний - щедро документирано и предизвикателно четиво (откъс)

Още

Строят храм на името на Свети Паисий Хилендарски в село Баничан

Още

Паисий ползвал библиотеката на Преображенския манастир за "История славянобългарска"

Още

"Рибният буквар" или родолюбивите поучения на Берон

Още

Петър Богдан - първият Паисий и първият Раковски