НАХОДКИ
Новооткрити графити в Йерусалим свидетелстват за български поклоннически пътувания през XVIII и XIX век
"Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период", съобщават изследователите
Редактор : / 911 Прочита 2 Коментара
Снимка: istock Getty Images
Десетгодишно момче откри 100-годишен кръст в Йерусалим
Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим, съобщава "Йерусалим пост", цитиран от БТА.
"Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, датиращи от османския период", обясняват изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от израелската служба за антики.
В проекта е използван мултиспектрален анализ, за да се разкрият избледнелите текстове.
"Графитите ни позволяват да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период", пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на "българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество".
Снимка: istock Getty Images
Изследването документира надписи в три манастира - "Свети Теодор", "Йоан Предтеча" и "Свети Харалампий".
В манастира "Свети Теодор" един от надписите гласи "Хаджи Стойко от Котил. Година 1776". Авторите отбелязват значението на Котел и уточняват, че икономическият просперитет на селището е довел до появата на много заможни жители. "През XVII век Котел е станал център на текстилната промишленост", пишат те.
Друг текст гласи "Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От (Га)браво. 1794". Габрово е описан като "един от важните центрове на Българското възраждане".
В друг надпис имената са "Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог". Проучването идентифицира и търговски символи, като авторите обясняват, че "такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад (Сърбия)".
Древни артефакти разкриват детайли за възхода и падението на Йерусалим
В манастира "Йоан Предтеча" надписите включват "Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) "Свети Георги" в Белащица". Друг гласи "Хаджи Михаил свещеник от Истанбул". Изследователите обясняват, че "през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи".
В манастира "Свети Харалампий" подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са "хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария". В друг надпис от 1881 г. е записано "Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован" - селище, "считано за един от центровете на българския национализъм в Македония".
Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб. Надпис от 1854 г. гласи "Нетко от Копривщица". Авторите отбелязват, че "Копривщица се е ползвала със специален статут: жителите ѝ са били освободени от данъци... и на мюсюлманите е било забранено да живеят там".
В надпис от 1780 г. са изброени седем поклонници от Свищов, сред които "хаджи Стоян, син на хаджи Петко... хаджи Иван и хаджи Манчу (синове) на хаджи Ангел от Свищов".
"Масовите поклоннически пътувания на жителите на града до Светите земи продължават и през първата половина на ХХ в., по времето на британския мандат в Палестина", отбелязват авторите.
Изследването дава рядък поглед върху многовековното духовно пътуване на българските християни до Божи гроб, обобщава "Йерусалим пост".
Рядка керамична газена лампа на 1700 г. бе открита при разкопки в Йерусалим
Рядък каменен печат на 2700 години е открит близо до Храмовия хълм в Йерусалим
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}