КОСМОПОЛИТИ
Двамата с Луис Тифани декорирали дома на Марк Твен
105 години от смъртта на Самюъл Колман
Автор : / 1530 Прочита 0 Коментара
„Финал – Първото международно състезание за американската купа, 8 август 1870“ (1870), Музей на изкуството „Метрополитън“, худ. С. Колман
Сигурно знаете, че има река Хъдсън, но има и такова движение в изобразителното изкуство, кръстено на нея - Хъдсън ривър. То се ражда в Америка в средата на XIX век и е представлявано от група пейзажисти, чиито естетически възгледи са повлияни от романтизма.
Картините, заради които движението получава името си, изобразяват долината на река Хъдсън, планините Кетскил, Адирондак и Уайт маунтинс.
„Есенно езеро“, худ. С. Колман
Художниците от движението често пътували екстремно - през доста необичайни пътища, за да събират впечатления от природния пейзаж. Рядко имали възможност да рисуват на място. По време на тези експедиции си правели скици и бележки, които да им послужат по-късно при рисуването.
Забележително е, че именно художници от второто поколение на това движение основават музея "Метрополитън" в Ню Йорк (1869).
„Планината Чокоруа“, худ. С. Колман
За художниците от Хъдсън ривър е характерен реализмът, детайлното и понякога идеализирано изобразяване на природата. Творците от второто поколение започнали да рисуват не само в Америка, но и зад граница.
А художникът, за когото ще стане дума днес, е рисувал толкова разнообразни пейзажи от различни места по света, че го наричат "пътешественика". Става въпрос за американеца Самюъл Колман.
„Маслиновите дръвчета на Ривиерата“ (1884), Музей „Смитсониън“, худ. С. Колман
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
И тук е мястото да добавим, че той не е бил само художник, но и декоратор и писател. Човек с разностранни интереси и учител на великия майстор на най-скъпите лампи в света - Луис Тифани. Малка справка: Известната марка "Тифани" е основана от Чарлз Луис Тифани - един от най-успешните бижутери на Америка. Луис е едно от шестте му деца. Наричат го Краля на стъклото, защото е автор на истински шедьоври в декоративното изкуство от времето преди войните. Преди няколко години една от лампите на Луис Тифани от серията "Водна лилия" бе продадена на търг за 3,372,500 долара.
Според едно изследване, по света днес има само още 14 такива лампи, като пет от тях са музейни експонати.
Кресло на Колман и Тифани, ок. 1891–92
Луис Тифани започва художественото си обучение след като завършва Военна академия (Eagleswood Military Academy). После заминава за Ню Йорк и Ню Джърси, за да учи при най-добрите художници-пейзажисти на своето време - Джордж Инес и Самюъл Колман. Двамата с Колман ще завържат приятелство и творческо сътрудничество в областта на интериорния дизайн.
Колман е роден на 4 март 1832 година в Портланд, щата Мейн в САЩ и живее почти век - умира на 26 март 1920 година в Ню Йорк, преди 105 години, на 88-годишна възраст.
Той се премества в Ню Йорк със семейството си още като дете. Баща му отворил книжарница и имал образована клиентела. Това изиграло голяма роля за интелектуалното израстване на младия Самюъл. Завършва National Academy of Design и излага първите си творби още докато учи там през 1850 година.
Четири години по-късно отваря собствено студио в Ню Йорк. Още на следващата година бил избран за член-кореспондент на академията. За пълноправен член е одобрен през 1862-ра.
През 50-те и 60-те години на XIX век започва да рисува пейзажи в стилистиката на движението Хъдсън ривър. Според изкуствоведите емблематична за този период е картината му "Поля с диви цветя при Конуей" (1856), която е част от колекцията на художествения център "Франсис Леман Льоб" в колежа "Васар".
А като най-типична за движението негова картина посочват "Кралят на бурите над Хъдсън" (1866), която сега е част от колекцията на музея "Смитсониън".
„Кралят на бурите над Хъдсън“ (1866), Музей „Смитсониън“, худ. С. Колман
След Гражданската война в Щатите Колман започва да рисува в по-романтичен стил. Пътешествията му го захранвали с много впечатления и идеи. Много от картините му изобразяват чужди градове и пристанища.
Първото му пътуване зад граница датира в периода между 1860-а и 1861 година. Тогава пътувал из Франция и Испания. През 70-те го привличали повече средиземноморските брегове и архитектурни обекти като замъци, мостове, арки и пр. Градските му пейзажи се отличават с реализъм на изображението, като в същото време в тях има някаква призрачна загадъчност.
„Долината на Канауха“ (ок. 1888 – 1890), Музей „Смитсониън“, худ. С. Колман
През 60-те години на своя век, Колман създава и много картини, изобразяващи провинцията около Ърлингтън. Именно това е времето и мястото, откъдето тръгва сътрудничеството му с Луис Тифани.
Когато след Гражданската война започва модата на акварела, Колман станал един от основателите и дори първи председател на Американското акварелно общество. По онова време бил голям почитател и на офортите. Усъвършенствал се в офорта с голямо усърдие и става един от първите членове на Нюйоркския офортен клуб. Публикува няколко свои офорта от пътуванията си в Европа, които предизвикали огромен интерес.
„Дърам, Англия“ (1880), худ. С. Колман
Въпреки напредването на възрастта, Колман бил чутовен работохолик и експериментатор. През 80-те години на XIX век той започнал да се занимава с вътрешна декорация. Както вече споменахме, сътрудничел си с Луис Тифани и двамата заедно работили по дизайна в дома на Марк Твен в Хартфорд.
По-късно двамата в съавторство изработват и интериора на един от най-аристократичните домове на Пето авеню.
„Кралят на бурите над Хъдсън“ (акварел), худ. С. Колман
По време на пътешествията си художникът се запалил по колекционерството на декоративни азиатски предмети. Ще се изненадате, как през цялото това време, докато рисувал и създавал дизайнерски проекти, успял да напише и две книги. Едната е върху проблеми на изкуството, но другата е по... геометрия.
Заглавието на първата е "Хармоничното единство на природата", а на другата - "Пропорционална форма".
„Входът на Валенсия“ (1885), худ. С. Колман
Последните му работи са пейзажи от негови пътувания през западните части на Съединените щати. Работел до последния си дъх. Умира на 88 през 1920 година, в дома си в Ню Йорк.
Погребан е в гробището "Woodlawn" в Бронкс, Ню Йорк.
Неозаглавен офорт на ферма, Музей „Смитсониън“, худ. С. Колман
В днешно време много уфолози и почитатели на пророчествата за Края на света, сочат една от неговите картини - "Прагът на гибелта", за "апокалиптична рецензия за Края". Тя поразява с преобладаващо червения цвят на платното и пламъците, и наистина внушава усещането за Апокалипсис.
Дали художникът е имал точно това предвид, можем само да гадаем. Според някои по-скоро е вложил своя представа за "сърдития Космос", и как като че ли "експлодират" звезди. Астрономията е обяснила това явление като произход на "супернова" звезда. Простичко казано, когато звездите експлодират на края на съществуването си, освобождават огромно количество енергия. В астрономията това явление се описва като раждането на "супернова" звезда. А когато става дума за експлозия на някоя особено голяма звезда, то вече говорят за "хипернова".
„Прагът на гибелта“ (1836 – 1838), Бруклински музей, худ. С. Колман
Самият Колман е звезда, космополитна личност на своето време. Той е благословен с дълъг живот и неизчерпаема енергия. Не пропилява времето си - пътува, скицира, пише и рисува. Оставя ни пейзажи с непреходна стойност. Експериментира смело в дизайна.
Многостраннните интереси и енергията на този човек ни изумяват и несъмнено го поставят сред личностите в авангарда на новото време.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}