НА ФОКУС
Обичам ледения дъх на самотата: Емил Стойчев в Софийската градска галерия
Изложбата "Въображението е моята кръвна система" е едно от най-интересните събития на годината в културния живот на града
Автор : / 4450 Прочита 2 Коментара
Художникът Емил Стойчев в Софийската градска галерия
Източник: PR
Големият български живописец Емил Стойчев отбеляза своята 90-годишнина с ретроспективна изложба под мотото "Въображението е моята кръвна система" в Софийската градска художествена галерия. Изложбата се откри на 27 февруари и ще продължи да бъде там до 6 май. Това е добра възможност повече хора да я видят.
Причината това събитие да е важно за градския културен живот е, че Емил Стойчев е един от най-чудноватите и неразгадаеми артисти, започнал своята кариера през 60-те години на ХХ век. През 30-те години на същия век са родени група художници, които оставят след в България и отвъд нея - това е поколението на Христо Явашев - Кристо, Емил Стойчев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона и др.
Кураторът Иво Милев сподели пред нас, че "това поколение художници, удачно или не, още от времето на социализма е наричано "априлско". Поводът за подобно наименование е Хрушчовото размразяване, приело българското си съответствие на Априлския пленум на БКП през 1956 г., когато - малко или повече успешно - е направен опит за критика на досегашния режим и отчитане на грешки, допуснати с култа. Но и от тук насетне дозите отпускана свобода в културния сектор ще зависят от блюдата на партията.
Предстоят фалшиво създадени очаквания, разочарования, игра на котка и мишка, премерени отпускания и повторни затягане на режима. В такава среда е съдено да живее и твори т. нар. "априлско" поколение художници. И те научават тази игра. Това са творците, които се явяват за пръв път на сцената около Априлския пленум и началото на 60-те години на ХХ век и основно такива, които носят нов, значително по-разкрепостен облик във визуалните ни изкуства."
Това са артисти, които освен български творци, оставят следа и в световното изкуство и имат диря в европейския контекст на колекционери и изложби.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Това поколение има различни пътища, които се преплитат или не, но преди всичко те всички започват да бъдат активни през 60-те години - специфичен исторически момент, в който постепенно сталинисткия суров строй започва да се размразява и да се провиждат наченки на новаторство и идеи за модернизъм и в социалистическия строй.
В изложбения салон на ул. Гурко - 1 се осъществява една важна изложба, която се казва Национална изложба на младите художници през 1961 г. Емил Стойчев взема участие в нея, а след откриването ѝ в българското общество се появяват полемики и дискусии относно показаното от т.нар. "млади художници".
Тази изложба се смята за историческа заради това, че именно в нея се провиждат нови тенденции, които ще очертаят един напълно нов стил и едно напълно ново поколение, което очевидно иска да реформира социалистическия реализъм. В нея участват Светлин Русев, Мария Столарова, Иван Кирков, Георги Баев, Енчо Пиронков, Георги Божилов - Слона и др.
Много творби са подложени на критика, заради новите визии и хоризонти, които разкриват пред българската традиция в живопистта. Емил Стойчев е работил като театрален художник и това се откроява явно в неговите творби. В началото той рисува индустриални пейзажи, които обаче не са буквални и напълно в контекста на реализма.
С Иво Милев говорим и специално за моментите, които очертават творчеството на художника, ето какво сподели той:
"Емил Стойчев, както и Генко Генков, започва като пейзажист, но докато за Генко жанра да остава предпочитан, за Емил Стойчев това е само преход.
Емил Стойчев прави опит да отговори и на повика на времето, така да се каже, рисува и индустриални пейзажи, всъщност, много особени индустриални пейзажи, които трудно могат да бъдат в подкрепа на партийна тематика; той рисува и композиции на обществени теми: екология или войната, например, но те също носят особена специфика и в никакъв случай не са тезисни.
Художникът Емил Стойчев в Софийската градска галерия
Източник: PR
Емил Стойчев никога не е бил тезисен художник. В един момент от пейзажите художникът започва да се обръща към човека, досега само загатната фигура в неговите екстериори, той се превръща в център, смислов център, а психологизмът е от изключителен интерес.
Така се раждат неговите портретни композиции, с подчертано семантична плоскост за прочит. Това става през 70-те години. От тук пътят му е към неговите фигурални композиции, където значението зад изобразеното, метафората стават ключови. Това не са самоподразбиращи се изображения. В общи линии това е кодът на визуалния му език, който той следва и до днес."
В специалното луксозно издание на каталога към изложбата на Стойчев в СГХГ, Неда Живкова пише, че успеха на Емил Стойчев се дължи преди всичко на изложбите му в чужбина и е интересен начина, по който те се случват - все пак във време, в която обикновено говорим колко нямаме достъп до чужбина и Европа. Случая с Емил Стойчев не влиза съвсем в клишето.
"През 70-те и 80-те се активизира работата на външнотърговското дружество "Хемус", като неговата роля е да популяризира българското изкуство в чужбина, като създава контакти с различни европейски галерии" - това споделя Неда Живкова.
Владимир Пенев на изложбата "Въображението е моята кръвна група" в СГХГ
Източник: PR
Всъщност тогава Емил Стойчев е видян от европейските колекционери и участва в изложби извън България, което допринася за успеха му. Тези контакти за това поколение художници, имат много важно значение, защото тогава в Европа кипи духа на модернизма, сюрреализма е актуален, както и дада движението - изобщо късния авангард и сюрреализъм на 70-те е на мода.
Това, което прави силно впечатление в изложбата в Софийската градска галерия, е че тя е събрала най-значителното количество произведения на Стойчев до момента и представя изключително ангажирано и компетентно неговия цялостен космос.
Вежди Рашидов също е сред гостите на изложбата на Емил Стойчев
Източник: PR
Голяма част от този космос остава мистериозен и неразгадаем, защото Стойчев наистина е вдъхновен от Салвадор Дали и неговите мотиви, издващи от сънищата и несъзнаваното. Затова Емил Стойчев може да бъде вписан в поколението, което търси реалности отвъд баналната реалност на ежедневието.
Неговите произведения са едновременно ежедневени, но в същото време представят странни и чудновати елементи, които са световете на фантазията и онова, което може да бъде наречено непредставимо и повлияно от нефигуралната живопис.
"Аз съм един конструктор, конструирам сюжета" казва Емил Стойчев.
Емил Стойчев не е приет в Художествената академия в София, но това не му пречи да участва в общи изложби и да утвърди своя живописен стил с природни пейзажи, индустриални пейзажи и портрети.
Това, което можете да видите в СГХГ в момента е загадъчен свят, който в същото време е визуален и поетичен.
В съзнанието си се опитваме да намерим думите, с които бихме могли да опишем видяното и да потърсим връзките между тези думи и това, което е реално и не до там.
Калин Вельов и Емил Стойчев
Източник: PR
Затова донякъде определението фантастичен реализъм е най-подходящо за работата на Емил Стойчев. Неговият свят е едновременно близък и далечен, той ни води едновременно на непознато, но в същото време и до болка познато място.
Според Иво Милев "фантастичен реализъм" е термин, който, мисля че Емил Стойчев сам изковава за творчеството си или поне се съгласява, че в него се крие тази двойнственост: реалност и фантазия или въображение. Милев продължава, че българското изкуство много късно се включва в informel или по-конкретно - абстрактното изкуство.
От изложбата става видима концепцията за самотния артист, който винаги остава самотен в своите стремежи и търсения.
"Аз съм художник на драматичното", казва Стойчев.
Кураторът Иво Милев казва, че драмата е и в този опит на съзнанието да се освободи от условностите, и в същото време - упованието му в тях. Според него Стойчев не е морализатор, по-скоро е амбивалентен към човешките явления в света, към доброто и злото. Иво Милев смята, че именно в това е драматизмът, за който говорим.
Кураторът Иво Милев в ателието на Емил Стойчев
Източник: PR
"И срещу това стои един цялостен, противоположен проект за живеене и устойчивост, в българското изкуство сходен само с този на Майстора. Това е проект на сигурност чрез откази в един свят, обречен на разпад - от живеенето в ателието, в личното и частното, до текстовете, които той пише, затворени във визуалните му дневници, недостъпни за чуждо око, стигащ до отказа от продажби и преднамерена затвореност...
Емил Стойчев е един от тези неистови герои, опитали се да се освободят от хватката на света и неговите условности, съобразявайки се с които живеем. Една илюзия, и по-добре тя да бъде красива".
Емил Стойчев и Иво Милев
Източник: PR
"Обичам ледения дъх на самотата" казва Емил Стойчев.
Магичният реализъм на художника е едновременно тъжен и скептичен, той в никакъв случай не цели да морализира. Но в същото образите на Емил Стойчев могат д а бъдат описани трудно. Затова питам Иво Милев какъв е стилът, към който най-много принадлежи художникът?
Изложбата на Емил Стойчев ще бъде в Градската галерия до 6 май
Източник: PR
Алеко Константинов. Das Wunderkind: Той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение!
"Това са образи на неща, но не самите неща в тяхната категориална или понятийна подреденост или предназначение в обичайната ни човешка практика. Бих казал, че Емил Стойчев е феноменолог. Феноменологията е едно от най-влиятелните философски учения на ХХ век, а Стойчев е интуитивен феноменолог.
В какво се състои опитът на феменологията: да разгледаме света пред нас вън от понятията и категориите, които съзнанието ни предопределя за тях, т.е. един вид да го извадим пред скоби.
Изложбата на Емил Стойчев ще бъде в Градската галерия до 6 май
Източник: PR
Нашето съзнание и понятията създават структурата на света и ние го схващаме чрез тях, само благодарение на подобна "решетка" на съзнанието. То това ли е реалният свят? По-скоро това е света на нашето съзнание и нашия опит, изградил това съзнание, но не на нашето непосредствено преживяване.
Животните и децата имат друг поглед върху света, който съществено се различава от нашия. Емил Стойчев е художник на подобен опит. Не случайно, той казва "изкуството е бебешка игра". Ако трябва да визуализираме феменологичния опит, може би ще се натъкнем на визуални език на Емил Стойчев."
"Въображението е моята кръвна група" ще бъде в Софийската градска художествена галерия до 6 май.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}