ПОГЛЕД
Биография хвърля нова светлина върху живота на Майстора
Вчера отбелязахме 141 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора, по този повод предлагаме книгата "Владимир Димитров - Майстора. Биография" от Иво Милев
Автор: / 2930 Прочита 0 Коментара
Излезе биографичната книга за Владимир Димитров-Майстора по повод 140 години от рождението му, автор е Иво Милев, а издателството "Книгомания" (Източник: Издателство "Книгомания")
"Майстора е пристрастен художник. Той не прави нищо друго освен да рисува. Дори неговите нужди са сведени до минимум. Прави едно-единствено нещо и това е да рисува. Цял живот", разказва Иво Милев.
Impressio публикува ексклузивен текст на директора на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров по повод книгата.
Според Хърбърт Бътърфилд "умът на всеки от нас съдържа една бъркотия от картини и разкази... които образуват това, което сме построили за себе си от миналото... и то отново влиза в игра от зърването на някои стари руини... или от някакво романтично загатване...
Камбана на катедрала, споменаването на Аженкур или самото остаряло изписване на някоя дума могат да бъдат достатъчни, за да тръгне умът да странства в своите картинни галерии на историята"1. И колкото повече човек се стреми да се доближи до миналото, да го опознае, да присвои опита от него, толкова повече осъзнава, че "всички исторически източници са залети от субективност още от самото начало"2.
Никъде това не се разкрива така ярко както в полето на изкуството, опити за историзиране на което винаги са белязани както от вкуса на историка, от неговите предпочитания и познания, така и от подхода на създаване на този исторически разказ. Опитаме ли се да създадем неутрален наратив, изтъкан единствено от сбор от всички факти, рискуваме да доведем историята до низ от неразбираеми личности, събития, артефакти, на който никой не би обърнал внимание. В този смисъл тъкмо субективната интерпретация, макар и ограничаваща знанието, прави предаването на историческия разказ възможно.
Но за да бъде исторически, той трябва да борави с корпус от факти. Факти, които, от една страна, са невремеви и несвързани, докато не бъдат заплетени заедно в някакъв разказ, а от друга - подборът им вече е част от субективния поглед на историка.
Отбелязвам всичко това, за да изтъкна, че в големия свят на изкуството, всеки стремеж за създаване на единен исторически наратив е не просто невъзможен, но той същностно променя артефактите, наследени от миналото, защото оценката за значението на конкретна творческа проява се преплита и с оценката за нейната естетическа стойност.
Тъкмо в това е и голямото достойнство на новата биография на Владимир Димитров - Майстора, която се появи на пазара наскоро. Книга, в която този "недостатък" или "позитив", едва ли някога ще можем да констатираме убедително, е съзнат в пълнота от нейния автор Иво Милев. Приел тази "непостижимост на обективното", той освобождава погледа си от "археологическата прецизност" при взиране във фактите - тяхното издирване, обследване и сетнешно подреждане в единен наратив.
Оттласква се от сковаващата хватка на "научния подход", каквото и да означава това в света на изкуството, и се фокусира към анатомията на разбирането си за този, когото Кирил Кръстев определя като "като безспорната кулминация и патриарх, не само на движението за Родно изкуство, но и единодушно смятан за най-характерния и представителен български живописец след Боянския майстор през ХIII век и Захарий Зограф през XIX век"3. Към Владимир Димитров - Майстора и неговото време.
Доказателство за първенството на художника в пантеона на българското изкуство, доколкото въобще имаме право да говорим за такъв предвид "ненаписаната история" на изкуството у нас, е не само неговата разпознаваемост сред публиките, присъствие в съзнанието на обществото, но и огромната литература, посветена на Владимир Димитров - Майстора.
Текстове, които са довели до своеобразното митологизиране на фигурата и делото му като неотделими части от историята на културата в Третата българска държава.
Тази иконичност на художника и необозримост на посветената му литература изправя всеки негов нов изследовател пред сковаващи мисленето перипетии, които често за историка на изкуството се превръщат в непреодолими.
Нещо повече - водят до генерирането на разкази, които просто ревизират наследените такива, но по-важното е, че най-често са лишени от "субективната интерпретация" и респективно се обособяват в "импотентни наративи", неспособни да предадат историческото познание. Ето защо писането за "великите" е трудоемко и в известен смисъл всякога е рисково начинание, застрашаващо автора му да бъде подложен на безмилостния ропот на "експертите".
Тъкмо в такъв контекст можем да мислим и книгата на Иво Милев "Владимир Димитров - Майстора. Биография". Провокирана от 140-годишнината от рождението на художника, тя е част от редицата инициативи през 2022 г., с които бе отбелязано изумителното присъствие на Майстора в българската култура. Изданието е дело на издателство "Книгомания", което през последните години активно продуцира пренасянето на знанието за фигури от българския културен елит в своеобразни съвременни биографични наративи.
Така на пазара се предлагат издания, чрез които можем да надникнем в света на личности като Невена Коканова, Людмила Живкова, Стефан Данаилов, Цветана Манева, Татяна Лолова - разпознаваеми от поколения българи "публични икони". Именно сред тях се подрежда и изданието за Илия Бешков, което бе представено през 2021 г. и негов автор отново е Иво Милев.
Книгата "Владимир Димитров - Майстора. Биография" е сред най-новите попълнения в каталога на издателството и още корицата ѝ, на която съзираме кривоносият, в нещо привидно "сбъркан", автопортрет на художника, ни подсказва, че става дума за книга, в която разказът, ако и да не е оттласнат от клишетата за "героя си", то ще се фокусира върху различни, необследвани в детайли негови прояви - в житейски и творчески план. И действително, корицата на изданието не ни подвежда - тя отразява изключително прецизно съдържанието ни - отвъд каноничното.
Прекрачил границите на биографичното писане, авторът на книгата ни повежда в света на Владимир Димитров - Майстора, построен драматургично - през пролог с три картини, в който очертава развитието на драмата в пет действия, за да достигнем до епилога - времето на творческия заник на художника в задушаващата репресираща стагнация на българската реалност след 1944 г.
В книгата не само се проследява житейският и творчески път на живописеца, позволяващи да осмислим въобще художествения живот в страната ограничен от годината на раждане и смърт на Майстора - от 1882 до 1960 година, но и ни се предлага съвършено отличителен от съществуващите метод за оглеждане на една митологизирана в множество нейни изяви личност.
Това е книга-маркер за настоящото ни съвремие. Без робуване на утвърдените представи, в много отношения дръзко, смело, арогантно в очите на някои дори, авторът на книгата води разказа навлизайки в територии, които могат да се определят като десакрализиращи.
Ярък пример за това е опитът на Иво Милев да очертае психологическия профил на художника според характерологията на Вилхем Райх. Тя ни позволява да "причислим Майстора към "пасивно-фемининен" характер с външни прояви: подчертана стеснителност, свръхлюбезност, смирение, неловкост в държанието си с другите, хипохондрични идеи за наследствена обремененост, страхови състояния, сексуална слабост и подчертано чувство за малоценност.
Отношението към парите обикновено се свежда до прахосничество, до средство да се получи така нужното утвърждаване и уважение на околните", а сетне ще поясни, че "в основата на пасивния и фемининния характер на мъжа винаги лежи идентификация с майката:
"Той винаги ще бъде женствен и ще иска да бъде мъжествен", пише Райх. И още: "Азът на подобен невротичен характер е или аскетичен, или постига сексуално задоволяване с цената на чувство за вина.
Транссексуални българки във фотографска възстановка на картините на Владимир Димитров - Майстора
Мощният Свръх-аз в невротичния характер не съдържа положителни, утвърждаващи сексуални елементи, той налага отвръщане и отвращение от сексуалния живот. Сексуално незадоволен и неспособен да бъде задоволен, невротичният характер в края на краищата е принуден да води аскетичен начин на живот, който приема за идеал и който се състезава обикновено с един свръхморал или по-скоро с претенция и начин на живот, подчинени на свръхморал от строги норми.
При Фройд този процес се нарича сублимация и е резултат на отклонение на стремежа на либидото от първоначалната му цел и като цяло описва пътя на насочване на енергията към по-висша, социалнозначима цел."
За да подири аргументи за подобно възможно разчитане на сакрализираната фигура на художника, напълно логично, Иво Милев прибягва и до оглеждане на автопортретното му наследство. В това число и варианта на автопортрета му на фона на брезова гора от около 1921 г., репродуциран и на корицата на книгата.
Според Иво Милев "множество елементи в него сякаш са наистина сгрешени - носът, очите и погледът, скулите, челото... Но едва ли бихме допуснали, че този роден и още повече култивиран рисувач би допуснал такива елементарни пропуски в творението си.
Това е едно внимателно изучавано лице, което неговият притежател не харесва особено, наблюдавано и оглеждано от различни гледни точки, преправяно и доработвано многократно. Опитът на Майстора е да надмогне обичайната за дотогавашните му портрети реалистична прилика, да синтезира и стилизира образа и в същото време да го постави в една силно декоративна среда, нещо, което не е правил дотогава."
Казано по друг начин - биографичният разказ е белязан от оценките на автора му, с които навярно не малко читатели, а още повече експертите, ще спорят. И тъкмо в това предзададено напрежение, умишлено или не, само авторът може да изповяда, мисля е и голямото достойнство на книгата "Владимир Димитров - Майстора. Биография".
Иво Милев е юрист по образование, който към настоящия момент е ръководител "Проекти и експозиции" в Националната галерия, а от няколко години се изявява и като куратор на едни от най-добре посрещнатите от публиките кураторски проекти в пространствата на Националната галерия.
Навярно тъкмо и затова споделя усмихващо в едно свое интервю, че "Както е доказала историята, културната история - от юрист става всичко, докато от писател става само писател, от художник - само художник и т.н."
Всъщност единствено времето ще покаже от кого какво става, но е факт, че новата книга, посветена на Владимир Димитров - Майстора е явление на българския книжен пазар. Неподражаемо авторско обследване, субективна интерпретация на природата и творчеството на един от колосите в българската история на изкуството. Книги, с каквито мнозина други общества са привикнали, а ние тепърва се учим да общуваме с тях.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}