Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар" - запознаване с Илия Бешков в шест стъпки

ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар" - запознаване с Илия Бешков в шест стъпки

Навършват се 120 години от рождението на художника

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Илюстрация: Личен архив

Илия Бешков е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20-ти век

Роден е на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

В периода 1918 - 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва през 1926 г.

Автор: Илия Бешков

Още като студент печата карикатури в сп. "Маскарад", "Див дядо", "Българан", "Стършел", "Вик". Илюстрира изданията на издателствата "Т. Ф. Чипев" и "Хемус". От 1925 г. сътрудничи на в. "Пладне" и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.

От 1930 г. е член на дружеството "Родно изкуство". От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра "Графика" до края на живота си.

Умира в София на 23 януари 1958 г.

На 24 юли 2021 г. се навършват 120 години от рождението му.

Албум

"Не се наказва вината, а куражът"

Това е заглавието на юбилейния му албум с близо 400 карикатури от Илия Бешков, който излезе в изд. "Изток-Запад" за 120 годишнината от рождението на художника /1901-1958/.

Ето какво пише Бешков в 50-те години на миналия век:

"Една редакция ми поиска празнична карикатура, да бъдела хем весела, хем утвърдителна. Щом се смееш, значи се смееш на нещо и това нещо може да бъде само някакъв дефект, недостиг... Утвърждаващ хумор? А защо не, одобрителна плесница. И защо искат тъкмо от мен да правя такива...винетки?"

Неговото творчество между годините 1923-1957 е изцяло историята на България, събитията у нас и по света. Каквото и да погледнем в албума с карикатури на Илия Бешков, то е актуално и днес.

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар. Работата му е да лекува, а не да разкрасява. Всеки предпочита да види един грозен, но жив човек, отколкото мъртва красавица."

"Засегнатите от карикатурата знаят, че това е истината, затова и наказват куража, че си я показал".

Нека разгледаме част от карикатурите в албума, рисувани между 1925-1957 година, чийто смисъл е напълно валиден и днес.

Автор: Илия Бешков

Автор: Илия Бешков

Автор: Илия Бешков

Автор: Илия Бешков

Автор: Илия Бешков

Илия Бешков и цензурата

Мястото на карикатурата е вестникът - най-широката и сериозна обществена трибуна - общественото сърце, което пулсира ежедневно и без чийто ритмичен, свободен и пълнокръвен пулс обществения организъм ще бъде болен. Цензурата и ограниченията на печата през фашиският режим доведоха карикатурата ни до изчезване.

Автор: Илия Бешков

Илия Бешков разказва пред неговия постоянен душеприказчик на когото единствено се е доверил, Станислав Сивриев:

"Един ден ме викат в Дирекцията на полицията при шефа Павлов. Как съм отишъл - само аз си зная! Влизам при него, вървя край кожени кресла и не си усещам нозете. Казвам му: Аз имам дом, господин Павлов. Ако има да уреждаме нещо, защо не предпочетохте моя дом или кафенето? Виждате ли петимата навън? - соча му тротоара .- Това са писатели и художници, мои приятели. Те тръпнат и чакат дали ще изляза оттук. От това си представете на какво зловещо заведение сте шеф."

Илия Бешков с приятели (Снимка: Личен архив)

Павлов се сепна и погледна през прозореца. А на тротоара Коста Петканов, Асен Разцветников, Колю Фурнаджиев, Сашо Стаменов и Асен Пенков. Пенчо Георгиев бе мъртъв, иначе и той щеше да е там...Тогава Павлов наведе глава и ми каза: "Всъщност, Бешков, вашите работи ми харесват. Онез, които са причина да се срещнем, съм ги подлепил на паспарту, а другите си ги изрязвам от вестниците. Но и вие трябва да разберете, че съм ви извикал, защото не можех да постъпя иначе." Отпуснах се на фотьойла непоканен.

"Така ли, сега вече може и да ме обесите!" В това време влезе един тип, за да ме отведе. Но Павлов го изгони твърде грубо. "Ти представяш ли си Илия Бешков в ареста на полицейската дирекция?"

Казвам ти това, за да знаеш какъв разговор е възможен и в една дирекция на политическата полиция през 1941 година. Не ми се вярваше! Павлов бе звяр със зверски инстинкт за опасността - дори при неговото веселие. Славата му бе мрачна, моят ход бе отчаян. Едната интуиция ми подсказа да го изравня със себе си - за да задължа суетата му и предизвикам благородството му. Благородство в полицейската дирекция - какъв абсурд! Но това го изкуши. Изявената от мен дързост първо го респектира, после го погъделичка да се самоукраси с жест. При други обстоятелства той би ме и пребил..."

"Изток-Запад" вече представи в книгата "Черната тетрадка" изд. 2015 г. част от "Досието" на художника водено от 1925 до смъртта му през януари 1958 г.

"Винаги бях в опозиция...Бях карикатурист и журналист. Друго не можех, друго не биваше да бъда. Такъв бях нужен, такъв станах."

"Хуморът стои над Закона - той е по-силен от него. Защото законът не може да се смее. Хуморът е абсолютна свобода. Той обезвредява престъпника."

"Ако една карикатура е била вярна за 1953 г, тя ще е вярна и за 1957 г. Но сега не мога да рисувам, понеже трябва да правя еднодневки, да премълчавам."

Бешков и църквата

Богомил Райнов го пита, защо след като е рисувал стръвно много карикатури срещу поповете, е бил най-ревностен посетител в църквата "Света София"? Бешков му отговаря че по едно време е рисувал поповете, по друго време е станал ревностен почитател на християнската идея. Идеята никога не го е напускала. Но големия грях на църквата е, че канонизира, догматизира, изопачава тая идея до степен да я превърне в маша за експлоатация...

Случка с Екзарх Стефан

Като добър християнин ухапах екзарх Стефан. Наскоро след като се отпечата моята карикатура за него "Срещнаха се и не се познаха" - имаше голям прием на писатели, художници, журналисти. Цъфна и екзархът. Аз го наблюдавах скрито и видях как ме посочиха: ей това е Илия Бешков. Тръгна той към мене, издут като гемиджийско платно. И ми сграби ръката усмихнат: -Талант, голям и чист талант сте вие, господин Бешков. Помнете, че съм го предрекъл: вие ще бъдете голямата гордост на нацията."

С една карикатура аз не само осмивам една личност, аз я и утвърждавам - най-малко, защото признавам нейното съществуване и й отдавам значение. Екзархът с интуиция и дълбока интелигентност бе схванал точно това. Който ме лишава от правото да го направя тема на една карикатура, той се самолишава от възможностите да бъде третиран като личност. Това става обикновено след като човек сам се откаже да бъде личност, а по-голямо зло от това кой би би могъл да му стори?

Автор: Илия Бешков

Бешков и Бай Ганьо

Ето ти го Бай Ганьо. Гол! Това е една от измамите ни за него. Винаги ни се е виждал безкрайно прост, безкрайно ясен, а той не е ни едното, ни другото. Алеко десетилетия вече не ми дава да се успокоя. Нашето слово, покълнало из дълбините на Византия, е слово за молитви и съновидения. Алеко намери в него друг звук. Умните той стъписа, лекомислените - разсмя. Аз мисля, че в търсене графическия израз на Алеко един художник би могъл да намери творческата си съдба.

Дори сега, докато край смъртта заживях нов живот, Бай Ганю е в мене: с чепат бастун, в министерски автомобил, с редакторско перо и бердана - заплашващ всекиго и от всичко изплашен ...От Алеко извличам целия си възглед за хумора. Той не е отрицание, а преутвърждаване: не е злонравно дирене на грозното, а съвършена мярка за красота. Алеко сам разбра тия неща. и ги разбра великолепно - иначе нямаше кой да му ги подскаже, откъде да ги вземе. Гогол четеше своите "Мъртви души" и плачеше. Алеко също е плач.

Автор: Илия Бешков

Из словото на Бешков - откъси

Англия, Америка и Русия

Ние ви познаваме от малкия обикновен шрифт на книгите, с които печатим и нашите книги. Чрез тоя шрифт знаем и сме оценили с възхитително смирение и благодарност Гогол, Шекспир, Марк Твен...

Ние нямаме, пък и не можем да имаме друга представа за вас, за вашата многолюдност, пространственост и материална мощ. С тях не ще ни привържете към себе си, не ще увеличите почитта и любовта към вас, нито ще прибавите нещо към моралния си ръст.

Вие ще ни уплашите, както детето се плаши от Слона... О, да бяхте като слона, който не увеличава плахостта на детето, не размахва огромните си зъби и туловище над него... Ние сме възлюбили малката си страна, а вие огромните си империи с една и също любов. Тя е от Бога. Да я почитаме ли, да я отречем ли, или да я проспим, както свинята в съня си смачква своите малки, които са на гръдта й.

Илия Бешков (Снимка: Личен архив)

Ако сте силни, бойте се от силата си - тя е вашето изпитание, както ние се боим от слабостта си и се съобразяваме с нея. Защото ако отречем любовта, и с нея живота - ние ще бъдем един малък труп, а вие огромен мъртвец.

О, аз се срамувам като помисля само, че би могло да се окажем по-благородни, по-деликатни и по-великодушни от вас. Как бих желал вие да сте благородните, вие да сте разумните и великодушните, та утре да не останем като малко дете в пустинята на едно безкрайно омерзение.

Ако сме виновни, Бог ще ни накаже.

Но пазете си да не сте вие избраните проводници на Божията Казнь. Писано е: "ще ти изпратя неразумен народ да те вразуми".

"Свобода има само в изкуството, а в живота само ограничения. Погрешно и парадоксално е да гоним осъществяване на пълната свобода в живота, където сме роби сами на себе си, а да се ограничаваме в изкуството, където единствено сме свободни. Мъдрият човек съзнава ограниченията на живота и свободата на духа. И приема едното и брани другото. Хората обикновено пеят за свобода, но малцина пеят като свободни.

Аз не зная кое освен изкуството, може да помогне и спаси една родина. Платон, Фидий, и Омир още помагат и спасяват Гърция. За твореца няма давност.

Детинството е единствения източник на светлина и умиление, които ние не можем да потулим с цялата мрачина в живота си.

Враждуват неуверените в себе си, та чрез враждата да пробутат фалшивата си легитимация за истинска... Аз съм "приятел" на своите противници, за да не им дам нищо. А безрасъдствата срешу противника завършват накрая с реверанс и предлагане на живи късове национална тъкан върху златен поднос...

Балканите не са Канада. Ние тук сме задължени на три цивилизации: елинска, тракийска и римска. Поради това не е допустимо да не зная мистиката на Черно море, митичната поезия на Егея, музикалния ритъм на балканските планини. В балканците е изявено единството на тези три цивилизации и то ни задължава с единство помежду ни, което не е задължително за Канада.

Автор: Илия Бешков

Не е вярно, че само в днешно време има такива остри идейни различия. Те са вечни, непрестанни и правят чест на човека. Така не могат да мислят обаче мнозина хора, групи и лагери.

Нещастията и кръвопролитията се дължат на дързостта, безскрупулността, егоизма и тъпата жестокост на тия хора, които са заели известни и стари идейни позиции в живота без да са морално и нравствено подготвени и достойни за тях.

Не моралните и материални противоречия раждат убийството, а непреодоления животински нагон у човека-убиец. Това се потвърждава от факта, че почти всички убийства от политически и социален характер са извършени от хора и групи, които съвсем не са били в глад и мизерия. А общество от такива хора е неспасяемо.

Последните дни на Илия Бешков

В края на 1957 г. вече мъчително болен, той по настояване на писателя Сава Попов, започва да илюстрира книгата му с приказки "Хитър Петър" - това са последните му илюстрации. Прави ги с върха на кибритена клечка топната в туша.

Автор: Илия Бешков

Ето какво разказва Сава Попов:

"Отначало Бешков направи няколко рисунки с перо. Но не остана доволен. А и перото му не беше в ред. "Остарях вече и инструмента ми се похаби . Не мога да правя с него каквото ми се иска!" - оплака се той. Сложи в цигарето си половинка цигара и запуши. После с нокът отцепи края на една кибритена клечка, топна я в туша...и магарето на Хитър Петър оживя върху белия лист. Бяхме с Мана Парпулова. (художничка, ученичка на Бешков, б.а.) И двамата възкликнахме от възторг. Тази вечер Бешков направи много магарета и още няколко виртуозни рисунки. Най-харесваше рисунките със старците и бабите. Рисуваше сватби, кръщенета, кучета, попове и се шегуваше с героите си.

Един ден започна да рисува погребални ковчези и погребения. Направи цяла серия с ковчези: жени оплаквачки, фенери и кръстове натоварени на коли , магарета.

"Стига тия ковчези" - казах му и с усилие се засмях.

За всеки човек и ковчег - отговори сериозно той. - Ти не знаеш! Хитър Петър ще ме погребе...Той рисуваше Хитър Петър яхнал магаре натоварено с ковчег.. Да-а, - тъжно се усмихваше Бешков - Ето го, той идва с моя ковчег. Добър, усмихнат, с цвете...С него ще дойде и моето спасение.

- Глупости! - опитах се да го отклоня.

А той: За глупостта и с глупостта не можеш да спориш, а смъртта е истина!

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Илюстрация: Личен архив

Из записките на Станислав Сивриев:

23 януари 1958 г. последният ден на Илия Бешков

В правителствения санаториум във Владая Бешков отиде без охота. Откъсването му от улица "Янтра" той почувства като прерязване на пъпна връв и беше убеден, че никога няма да мине със своите ученици по бул. "Руски". Късно следобед на 23 януари 1958 г. отидох да го видя. Почуках и влязох. Бешков беше с подути ръце и крака, които някак се чуждееха на неговото изнемощяло тяло. Дишаше бързо, предсмъртно. Пое ми ръката, притегли ме към кушетката и рече:

- Ти ли си, земляк? Ела, седни до мене, земляците най-добре се разбират на тоя свят - и се хвана с две ръце за сърцето. - Защо не доведе приятелите? Оох, отивам си...

- Не приказвай глупости! Има ли нещо ново в дневника? - опитах да обърна разговора. - Имам - и той посочи с очи "Черната тетрадка" на масата. - Остави я сега! Вода, вода ми дайте! Донесоха му айрян. Той допря чашата до устните си и я хвърли на пода. - Говеда! Никога не дават на човека каквото пожелае... В същия миг думите му се сринаха и започна да бълнува: - Чакай, чакай... Катеричката, катеричката... Хвани ми я! Не... ще я рисувам... Бяха дошли професорите Пухлев, Шаранков, Пенчев, Мавродинов. По лицата им се усещаше безнадеждност. Събраха се в съседния кабинет. Там отведоха и Бешков, а след малко влезе някой, който взе "Черната тетрадка". Лекарският консулт написа протокола - декомпенсация трета степен.

С професионална сдържаност на хора, повикани след като тяхната компетентност е изпреварена от съдбата, те дадоха устните си нареждания за точно изпълнение на едно дълго разписание от процедури. Вследствие на гладуване болният бе загубил всичките си резерви от захари и мазнини, а белтъчините му бяха намалели до неимоверност. Бешков понесе първата белтъчна инжекция много болезнено, но всички въздъхнаха облекчено - не получи шок.

Втората трябваше да се постави след два часа при почти 100% риск, ала друг изход нямаше. Тръгнахме си с Шаранков.

Пред професора се опитах да развързвам болестния възел на Бешков: - Като пълен профан по вашите работи имам впечатление, че лекуването на Бешков от години насам бе в погрешна посока. Той така бързо бягаше от преследващата го смърт по глобуса на живота, че я настигна от обратната страна. Като пазеше поразеното си сърце от претоварване, загуби съвсем апетит и волята му се насочи към едно стоическо гладуване.

Професор Шаранков каза: - И аз мисля, че ние имаме сложен случай с ипохондрия. Съжалявам, че през последните години съм бил далеч от Бешков. Струва ми се, че можеше да се спаси за известно време. След два часа телефонът от Владая донесе:

"В 22 часа и 15 минути при втората белтъчна инжекция агонизиращият Бешков почина."

Александър Гетман

Още

Ненадминатият рисувач Илия Бешков

Ненадминатият рисувач Илия Бешков

Още

Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

Още

Илия Бешков - на фокус в галерия "Лоранъ"

Илия Бешков - на фокус в галерия "Лоранъ"

Още

Анастасия Панайотова - артистичният път на една ученичка на Бешков

Анастасия Панайотова - артистичният път на една ученичка на Бешков

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Изложбата "Вазов в София" се открива пред Народния театър

На 22 септември за втори път ще бъде връчена награда за духовен принос на името на народния поет

Италия се прекланя пред Данте в деня на смъртта му

Честванията на 700-годишнината от смъртта на поета (1265-1321) започнаха в Италия още през март

Фредерик Бегбеде: Вдигам чаша за Белмондо и за неприемливата смърт

"Подобно на Дийн Мартин, Белмондо винаги е знаел как да сложи двата пола в джоба си: жените искаха да спят с него, а мъжете им да го почерпят питие - понякога беше обратното" пише Бегбеде във "Фигаро"

5 незабравими превъплъщения на Жан-Пол Белмондо

Големият френски актьор ни напусна на 88 години, но ролите му остават

Напусна ни звездата на Новата френска вълна Жан-Пол Белмондо

Актьорът постига международна слава в революционната класика на Новата вълна на режисьора Жан-Люк Годар "Без дъх"

Жорж Сименон, между романите, жените, маниите си и самоубийството на дъщеря си

32 години от смъртта на "бащата" на инспектор Мегре