ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Тициан умира, покосен от чумата във Венеция
Приживе получава титлата Рицар на златната шпора, а децата му стават благородници
Автор : / 7420 Прочита 1 Коментара
Съвременни художници разглеждат "Диана и Актеон" на Тициан в Националната галерия на 22 октомври 2008 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images
Данте го нарича "Слънцето сред малките звезди". И всички разпознават, за кого се отнася този израз, както и нарицателното Божествения.
Тициан е най-известният художник от Венецианската школа от периода на късния Ренесанс.
Той е майстор и на портрета, и на фоновия пейзаж.
Прочут е с мащабните си платна, както с митологични езически сюжети, така и на християнска тематика.
Земната и небесната любов (1514), Галерия „Боргезе“ (Рим)
Биографите му казват, че целият му живот е рисуване. Сякаш денонощието не му стигало, за да реализира всичко, което вече "живеело" във въображението му. Оставя ни шедьоври, които будят възхищение с детайла, колорита и внушенията си.
Венера и Адонис (ок. 1555-60), Гети център (Лос Анджелис)
Наскоро светът бе стъписан от новината, че е възможно картина на майстор като Тициан да бъде открита като захвърлена в найлонова торба. Става въпрос за картината "Почивка по пътя към Египет" и според експертите тя е нарисувана от Тициан, когато е бил едва 20-годишен.
Картината изобразява Светото семейство - Мария, Йосиф и малкия Исус.
След като автентичността на авторството на творбата бе категорично установена, тя бе продадена за рекордната сума от 17,6 млн. британски лири на търг в аукциона "Кристис".
Новината за находката предизвика много въпросителни и съответното разследване. Всички се питаха, как такъв безценен шедьовър се озовава в найлонова торба на пътя?!? Оказа се, че картината е била открадната от гостна стая в имението Лонглийт в Уилтшър, Великобритания през 1995 година. Намерена е без рамката си в Лондон. Очевидно крадецът или не е знаел какво притежава, или пък е осъзнал, че не е по силите му да предложи такава творба за продажба.
Изнасилването на Европа (1562), Музей „Изабела Стюарт Гарднър“ (Бостън)
Собствениците на картината - наследниците на имението Лонглийт разкриха, че картината е имала много собственици преди тях. Сред притежателите й бил дори австрийският император Йосиф Втори.
Преди време пак в "Кристис" се озова изчезнал портрет от Тициан. Той пък бе открит от карабинери в Торино, след което - върнат на държавата. Разкри се, че тази творба на Тициан, изобразяваща мъж с барета, е била незаконно изнесена от Италия за продажба в Швейцария.
Тициан Вечелио е икона в културната история на Италия. Приживе бил наричан ди Кадоре - от името на родното му място, но остава през вековете като Божествения - прозвище, изразяващо гордостта на италианците, че имат такъв талантлив сънародник.
Не е известна точната дата на раждането на Тициан, защото сведение за това има единствено в едно лично писмо на художника до Филип II, в което той пише, че бил роден през 1474 година. Според изкуствоведи, обаче, е по-вероятно да е роден след 1490-а. Знае се, че е по-големият син на Грегорио и Лучия Вечелио и че баща му бил виден гражданин, управител на замъка на Пиеве ди Кадоре.
Братята Вечелио били изпратени на около 10-12-годишна възраст при чичо им във Венеция. Там първо започнали работа като чираци при известния художник Джентиле Белини, след което се прехвърлили при брат му Джовани Белини. По онова време братята Белини били считани за най-добрите художници на Венеция. Те предават опита си на Тициан.
Предполага се, че първата самостоятелна работа на младия Тициан е един стенопис с изображението на Херкулес в двореца "Морозини дели Специери" във Венеция.
Най-ранната картина на Тициан е "Бягство в Египет" (1507). По онова време той работел съвместно с Джорджоне.
Тициан, ок. 1550 г. / Снимка: Getty Images
Сред ранните му творби са също "Циганската Мадона", съхранявана във Виена, и "Посещение от Мария и Елисавета", която е във Венеция. След смъртта на Джорджоне, Тициан довършва някои от съвместните им работи, като постепенно си изработва собствен стил и се насочва към по-мащабни платна.
Ecce homo (1543), Музей на историята на изкуството (Виена)
През 1516 година завършва олтара на базиликата "Санта Мария" във Венеция. Той е истински шедьовър, известен под името "Възнесение Богородично". В тази своя творба Тициан пресъздава връзката между преходното и безкрайното, като в отделни сцени рисува Земята и Рая.
В онзи период е рисувал и много портрети на мадони, които и днес удивляват не само с излъчването на лицата, но и с експресивния фон.
Венера Урбинска (1538), Уфици (Флоренция)
Вече споменахме, че основното в живота на Тициан било рисуването, но той имал и спътница в живота - Чечилия. Неговата муза била обикновено момиче, дъщеря на бръснар от родното му Кадоре.
Без брак им се родили две момчета - Помпонио и Орацио.
Венера Анадиомена (1520), Национална галерия на Шотландия (Единбург)
За жалост, много млада Чечилия била повалена от тежка болест и на смъртния си одър пожелала Тициан официално да признае момчетата за свои синове. Едва тогава Тициан сключил брак с нея. И не щеш ли, се случва Божие чудо - Чечилия оздравява и ражда още две деца - две момичета. От дъщерите на Тициан оцелява едната - Лавиния. От синовете му - Помпонио. Орацио умира скоро след смъртта на Тициан, а той му бил любимец - помощник в работата.
Портрет на Томазо Мости (1520)
Важно е да се каже, че колкото и да слагал на първо място работата си, личното щастие на Тициан с Чечилия и децата се оказал много важен. Периодът, в който с Чечилия отглеждат децата си, бил много плодотворен за него.
Именно тогава Тициан създава творбата си "Земната и небесната любов" (1514), съхранявана в галерия "Боргезе" (Рим), и "Жена с огледало" (ок. 1514), която се намира в Лувъра, Париж.
Жена пред огледалото (ок. 1515), Лувър (Париж)
Следваща голяма негова творба е поръчаната от Алфонсо I д"Есте картина "Христос на монетата".
Днес тя се съхранява в Галерията на старите майстори в Дрезден. Предполага се, че е създадена около 1516 година.
Христос на монетата (ок. 1516), Галерия на старите майстори (Дрезден)
Според изкуствоведите зрелият период на Тициан, в който той оформя стила си, датира от 30-те години на 16 век нататък. Тогава той бележи най-големите си постижения и получава голямо признание.
След като изработва портрет на император Карл V в Болоня, бил обявен за Рицар на златната шпора.
Портрет на Карл V в кресло (1549), Стара пинакотека (Мюнхен)
От онзи момент нататък децата на Тициан получават благороднически титли. Това било рядка чест за художник. Приживе Тициан се ползвал с голямо уважение - сравнявали го с Микеланджело и Рафаело заради мащабните му творби, а като портретист го считали за равен на Рембранд и Веласкес.
През последните три десетилетия от живота си Тициан основно работел за Филип II, рисувайки портрети.
Художникът си останал все такъв работохолик и перфекционист до късна възраст.
Имал творби в ателието си, върху които работел с години и дори десетилетия.
Последната творба на Тициан някак иносказателно се казва "Пиета". В нея изрисувал сина си Орацио, застанал пред Спасителя. Тази творба по-късно е завършена от Джовани Франческо ди Палма.
Подреждат творби на Тициан в Apsley House на 29 юни 2015 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images
Тициан умира, покосен от чумата във Венеция на 27 август 1576 година, на достолепната 90-годишна възраст. Бог му дал дълъг и пълноценен живот.
Тленните му останки били положени в базиликата "Санта Мария" до картината му "Мадона от Пезаро".
Гробницата на Тициан във Венеция
Най-известните творби на този чародей на четката - "Венера и Адонис", "Изнасилването на Европа", "Носенето на кръста", "Венера Урбинска", "Ecce Homo" и др., и до днес впечатляват с майсторството си.
Божествения е гордост не само за своите сънародници, но обожествяван заради таланта си и от ценителите на изобразителното изкуство по целия свят. Четката на Тициан е сътворила непреходна красота, която ни въздейства по неповторим начин и несъмнено е обречена на вечност.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}