Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Иво Милев - съблазнителят

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Иво Милев - съблазнителят

Смелостта да разкажеш живота на художника с новата книга "Биография на Илия Бешков"

Илия Бешков. Човекът омлет - автокарикатура 1940 г. (Снимка: ХГ "Илия Бешков" - Плевен)

Още

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар" - запознаване с Илия Бешков в шест стъпки

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар" - запознаване с Илия Бешков в шест стъпки

"През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това непосилно желание ми отне и мира, и чистотата."

Илия Бешков

Това е мотото, което следва Иво Милев в написването на Биографията на Илия Бешков. Кое кара автора да се обърне към един толкова труден и опасен жанр като писане на биографии за известни хора? И как успява да ни съблазни да прочетем от кора до кора новата му книга?

Може би преди този отговор, трябва да разберем:

Кой е Иво Милев?

Иво Милев (Снимка: Личен архив)

Завършил е известната Немска езикова гимназия в Ловеч, учил е право в Софийския университет "Климент Охридски" и понастоящем е заместник директор на Националната Художествена галерия, ръководи изложбената и проектната дейност. Като изкуствовед пише книги за художници, които не са били сред "утвърдените" по времето на "соца", защото не са били в крак с изискванията "отгоре". Това са портрети на Тодор Цонев "Художникът в сянка", Николай Ников "Един парижанин в София", "Лика Янко "Рисунки", пише за Никола Танев в книгата "На път", за Кочо Гърнев" книгата "Художници на поетичната реалност"...

Съставител е на току-що излезлия внушителен том "История на българското изобразително изкуство" съдържащ непубликувани ръкописи и публикувани статии на големия ерудит изкуствовед Кирил Кръстев 1904 -1991, като по този начин възвръща блясъка на името му с разказите за сто и петдесет родни художници, чието творчество е минало пред очите му за деветдесет годишното му житие.

Иво Милев е работил няколко години като продуцент и сценарист на телевизионните сериали "Стъклен дом", "Отплата", автор е на криминалния роман "Случаите на инспектор Тюхчев", на документалния роман " КБ" - емоционална равносметка на чувствата.

14 март 2012 г. Представяне на сериала "Отплата" в Cinema City. От ляво надясно: главният сценарист Иво Милев, режисьорът Иво Симеонов и Светлана Василева (Снимка: BulFoto)

Още

Авторът на последната книга за Людмила Живкова: Липсват данни да е имало разследване за смъртта й

Авторът на последната книга за Людмила Живкова: Няма данни за разследване на смъртта й

Самият Иво Милев е странна птица, а основното у него е неимоверното му търпение при издирване, проучване на архиви. Прави го с години без да се плаши от тяхното количество. Малко хора са готови да преобърнат 50 хиляди страници, например, както е било с книгата за Людмила Живкова, за да представят най-достоверно личността й с нейните цели, упования, драматични сблъсъци. Започнал е този труд, за да се превърне в сценарий на телевизионен сериал.

Когато книгата му "Животът и смъртта на Людмила Живкова" на изд. "Сенс" се появи през 2018 г., тя предизвика голям шум, а мненията бяха на двата полюса. Авторът казва, че нито за миг не се е поколебал да издаде книгата, над която е работил с години, дори без съгласието на семейство Живкови. Но дъщерята Евгения Живкова, отначало сдържана, му е оказала пълно съдействие.

Сега Иво Милев представя новата си книга "Биография" на Илия Бешков на издателство "Книгомания".

Кога започва да се интересува от Бешков? Още като ученик той остава силно впечатлен когато чете "Словото на Бешков". Постепенно трупа информация. Днес на своите 49 години той казва, да пишеш за Бешков е прекрасно.

Така според него, човек става съпричастен към съдбата на своя народ, чрез неговите силни и ярки личности. Така помагаш и на другите да видят това хубаво, което ти си видял като им го преразказваш, така градиш и личната си биография.

Източник: "Книгомания"

- Преди четири години издадохте биография на Людмила Живкова - имаше полемика и мнения в двете крайности. Току що издавате биографията на художника Илия Бешков - многостранна личност. Това начало на серия от биографии ли ще бъде?
- Както казва Унамуно - претенциозно, но не се сещам за друго, по-добро - всяка биография, в крайна сметка е автобиография.

Томас Ман пък - още по-претенциозно става - говори в същия дух за "автобиографичен инстинкт" при писането въобще. В случая имам предвид писането за хора, които са ми интересни, които по някакъв начин са ми близки и чиито живот може да бъде за мен някаква равносметка. В тази връзка, аз май постоянно пиша за себе си и в този смисъл това е един непрекъснат процес.

Бешков е прекрасен да се пише за него. Животът му е, "историографичен" от една страна, ако мога така да се изразя, или "летописен".

Както казва неговият приятел и много добър познавач, Владимир Свинтила - за него трябва да се пише в стила на житийната агиография. И от друга - животът му е драма - работно аз я структурирах в драмата на Фауст, в нейните две части, като пресечната линия в случая на Бешков е превратът от 1944 г., разбира се с много преходни модулации.

Най-кратко: биографията на Бешков е биография на богомилски "оглашен", много близо дори до "съвършен".

Много странно, но сега като поставяте в един въпрос и Людмила Живкова, и Илия Бешков - съм сигурен, че между тях има нещо много общо, въпреки цялата отврата на Бешков от комунизма, неговата идеология и практика.

То може да се изрази най-точно в думите на самия Бешков: "През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това непосилно желание ми отне и мира, и чистотата." И в крайна сметка - убива и двамата.

Илия Бешков. Автопортрет (Снимка: Архив Наследници)

В Брежневите "години на застоя", се появява една жена, различна от всичко, което социалистическият блок може да предложи. Ексцентрична със своето облекло и дръзки заявления, отворена и открита за контакти, връзки и приятелства. Ясно заявяваща реформаторските си нагласи. Неслучайно медиите на запад я харесват и толерират толкова. Тяхното отношение към нея е фрапантно положително за разлика от отношението им към когото и да е източно-европейски политик или държавник.

След работа с над 50 000 страници архивен материал, в по-голямата си част неизползван досега, книгата за Людмила Живкова представлява ултимативния биографичен разказ на дъщерята на бившия първи Тодор Живков. В центъра на този разказ е личната драма и трагедия на една жена, умряла с чувството, че е предадена, изоставена и излъгана, дори от собствения си баща, а смъртта ѝ и до днес продължава да буди загадки.

Богомилските пристрастия на Людмила Живкова ми бяха също много интересни...

И вече на въпроса ви - да, това отдавна вече е част от серия от биографии.

Илия Бешков. Къпещи се. 1936 г. (Снимка: ХГ "Илия Бешков" - Плевен)

- За първи път някой се осмелява да обясни недовършената поради ранната му смърт теория на Бешков за "перспектива на сферата" и то на разбираем за обикновения човек език.
- "Сферата" е от ключово значение за разбиране на човека, мислителя и художника Бешков.

Както е инстинктивен, интуитивен богомил, той е и интуитивен гностик или платоник. За него формите са въплътени идеи. Идеите са прости и еднозначни, ако мога така да се изразя, формите са груби и недодялани, макар да притежават вътрешна сила и подтик към съвършенство.

Илия Бешков, "Старини" (Снимка: Галерия "Лоранъ")

Най-велик труженик на това поле е природата, но и човек също се включва в този продължителен усилен процес. Бог, излъчил идеите, сякаш се е отстранил. Човек съдейства на Бог и на природата.

Основният принцип, основната идея, по които са конструирани света и космоса са тези на сферата. Това е център, организиращ принцип. В природата няма прави линии, правата линия е абстракция, всичко е част или наченки на сферичност, сякаш в стремеж да се оформи окончателно в сфера.

Илия Бешков в дома си на ул. "Янтра" №13, 50-те години на ХХ век (Снимка: Архив Наследници)

От тук, разбира се, това е и основен принцип на изобразяване. Бешков е против идеята, че изкуството наподобява природата. То е наподобително, когато следва и имитира формата. За това е и Бешковата мотивировка в графиката (той държи на това, че е график) - графиката си служи с линията - в природата, освен че няма прави линии, няма въобще линии. Линията е човешко творение за изразяване на идеи.

За Бешков линията е способна пряко да изразява идеи, без да се минава през изкривяванията на природното. И тук основен принцип е сферичността - всяко тяло поставено в пространството, благодарение на тежестта си, обема си, гравитацията, образува около себе си сфера. Това, в крайна сметка, е светлината, която така да се каже се втурва към формата и описва, изразява, създава обемите.

Светлината се движи сферично. От друга страна човешкото зрение е също сферично и само в този смисъл трябва да схващаме израза на Бешков: "сферична перспектива".

Снимка: Архив Наследници

Всъщност това е "перцептивна" перспектива - начин на нашите възприятия. И понеже осъзнатостта е от ключово значение за проява на човешкото, разбирането за начина на виждане, неговото осъзнаване е от съществено значение за художника, за изобразяващия човек, но и не само за него.

Илия Бешков. Разпятие. 1942 г. (Снимка: ХГ "Илия Бешков" - Плевен)

- Какво във вашата работа е водещо - обективната истина, емоцията, фактите?
- Фактите не са истина, както казва Бешков. Така че, от фактите към истината. А емоциите са само допълнителен бонус. Преодоляване на скуката и досадата от фактите и истината...

- Кои други личности сте "нацелили"? Това май е работа за цял живот?
- Колкото и странно да звучи, още Николай Мавродинов сравнява Бешков с Владимир Димитров - Майстора. На пръв поглед парадоксално, но изключително вярно наблюдение.

Просто Майстора е обратната страна на Бешков. Така, че следващият ми биографичен проект, по всяка вероятност, ще бъде за Владимир Димитров - Майстора. Същият богомил, същият гностик, същият неистов човек като Бешков. Това са героите, които липсват, за които се съжалява и се създават митове .

Илия Бешков в Париж. На балкона на Hotel du Bresil. 1939 г. (Снимка: Архив Наследници)

- Тези книги изискват колосален труд, как се запасявате с търпение да разлистите хиляди страници и документи?
- Ненавиждам скуката и търся всякакви форми да й се изплъзна.

Единственият начин за това е не като я атакуваш пряко, а косвено - чрез действието, а не чрез очакван резултат. Всичко е в извървения път и извършената работа. Резултатът е само допълнително, не много важно следствие. Търпението и спокойствието са важни средства за борба с досадата.

- Можем ли да оприличим в такъв случай, начина ви на работа, с копнежа, с мъчително-радостното приближаване на влюбения към любимата?
- Това е ваше хрумване, ваше право.

Интервю на Савка ЧОЛАКОВА

Още

Ненадминатият рисувач Илия Бешков

Ненадминатият рисувач Илия Бешков

Още

Илия Бешков - на фокус в галерия "Лоранъ"

Илия Бешков - на фокус в галерия "Лоранъ"

Още

Анастасия Панайотова - артистичният път на една ученичка на Бешков

Анастасия Панайотова - артистичният път на една ученичка на Бешков

Още

Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

Още

Новата биография на Людмила Живкова излиза на 5 декември

Новата биография на Людмила Живкова излиза на 5 декември

Още

Тя доказа, че културата е огън, който плаши демагозите като пожар

Тя доказа, че културата е огън, който плаши демагозите като пожар

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Диана Димитрова: След Ирина и "Тютюн" вече не съм същата

На финала се чувствам мръсна, опетнена. В коридора на театъра има огледало. Дори не искам да виждам изображението си отсреща по време на действието, изповяда актрисата

Сценаристът на "Амели" Гийом Лоран пред Dir.bg: Аз съм мечтател

Специално интервю на Юлия Владимирова с френския сценарист и писател Гийом Лоран, който беше в София като председател на журито на международния кино-литературен фестивал Синелибри

Антонио Санчес и Тана Алекса: Джазът е свобода

Четирикратният носител на "Грами" Антонио Санчес и неговата съпруга Тана Алекса ще бъдат гости на седмия Plovdiv Jazz Fest

Марко Мескида, наричан "европейският Кийт Джарет": Искам да създавам музика без етикети

"Искам да бъда артист на 21-ви век и да имам дълбока и силна връзка с пианото" споделя Марко Мескида пред Impressio

Ивайло Знеполски: Изкуството да живееш с идеите

През миналата година проф. Ивайло Знеполски навърши своя 80-и юбилей. Кинотеоретик, културолог, семиотик, изследовател на медиите и на историята на близкото минало, той е учен с международно признание. По този повод галерия Алма Матер открива изложба в негова чест

Маестро Бошнаков: "Сънят на Пилат" завършва с вярата, че любовта продължава и в смъртта…

"Музиката на танцовата мистерия е много въздействаща и ярко изобразителна", споделя диригентът Владимир Бошнаков дни преди световната премиерата на спектакъла на 16 октомври в Зала 1 на НДК