СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Люси Дяковска: Трябва да бъдем любопитни към хората, които ни заобикалят, за да не оскотяваме
"Аз много обичам да си пожелавам оптимизъм. Да не се обръщаме прекалено често назад, а да съумяваме да преработваме миналото и да извлечем най-доброто, за да продължим напред", споделя огнената певица
Автор : / 844 Прочита 2 Коментара
Люси Дяковска (Снимка: Александър Богдан Томпсън)
Бяла Коледа" е музикалният подарък на Люси Дяковска и Плевенската филхармония с диригент Георги Милтиядов за предстоящите празници. Два са концертите на плевенските филхармоници, посветени на най-светлия празник Коледа. Първият беше вчера в Ловеч, а днес е в храма на музиката - зала "България" в София.
Темпераментна и устремена, винаги огнена и вдъхновяваща и на сцената, и в живота, Люси Дяковска е днешният специален гост на Impressio:
Люси Дяковска (Снимка: Плевенска филхармония)
- Изключително динамична бе за вас изминалата година. Какво виждате, когато обърнете поглед назад?
- Годината ми започна още в навечерието на Новата година, тъй като и на нея и на първи януари работих. Много бързо след това трябваше да направя малка интервенция в коляното, точно три дни преди да замина за Австралия.
Годината ми започна изключително буреносно с едно изживяване много далече от България, на хиляди километри, което се превърна в една голяма лична победа за мен. Победа на моя дух, на моя характер, на ценностите, които съм получила през живота си и които семейството ми е предало.
Коментирам победата ми в предаването "Аз съм звезда, изведете ме оттук" и вотът, който даде за мен сериозна част от немската публика. Това се базира на всичко, което споменах и разбира се на моята популярност.
Но основната победа беше на човека, който съм днес. Едно признание доста по-различно от това да си номер едно в класациите. Това беше битка на човешкото и на личностното изграждане. Една личностна победа, без да намесвам моите колежки от "Ноу Ейнджълс".
Базирано на това, годината ми продължи изключително интензивно в Германия. И музикално, и в т.нар. ентъртеймънт в телевизията.
В България пък имахме десетки срещи с публиката с Плевенска филхармония и Милица Гладнишка с нашия проект ABBA Symphonie. Навсякъде беше много хубаво, много весело, много цветно.
Люси Дяковска и Милица Гладнишка в проекта ABBA Symphonie (Снимка: Плевенска филхармония)
Люси Дяковска и Милица Гладнишка в проекта ABBA Symphonie (Снимка: Плевенска филхармония)
След всички тези срещи годината за мен, чисто музикално ще завърши на 18 декември в зала "България" отново с Плевенската филхармония и Георги Милтиядов, но с Коледна програма. И ще сложа финала на 31 декември в моя хотел в Плевен, когато ще забавлявам нашите гости.
- Вие сте особено близки с Георги Милтиядов. Бяхте споменали, че той живее в хотела ви.
- Той наистина стана много хубава част от моя живот. Среща, която започна чисто работно, но станахме изключително близки. Аз го приемам като второ мое аз и съм щастлива да го подкрепям с каквото мога.
Огромният му талант се вижда от всички успехи, на които той се радва.
И голяма част от моите успехи, също са свързани с него, с творчеството му, което е създал за мен, респективно и за Плевенската филхармония. А най-новото, което той направи за мен са аранжиментите му за групата ни "Ноу Ейнджълс" и последният ни албум, който записахме като гласове това лято.
Чисто музикално той ще бъде записан в България под неговата палка заедно с Биг бенда и Симфоничния оркестър на БНР. Албумът ще го представим другата Коледа. Не знам дали ще бъде разпространен в България, но всеки ще може да го намери.
Люси Дяковска с Георги Милтиядов (вляво) и Веско Ешкенази (Снимка: Плевенска филхармония)
Люси Дяковска, Милица Гладнишка и Плевенска филхармония обединяват енергията си в ABBA SYMPHONIE
По този повод се сещам за една интересна среща, която имах наскоро на летището във Франкфурт. Един българин ме спря с молба да му разпиша нещо и извади от чантата си едни наш сингъл от 2001 г., който си купил два дена по-рано от музикален антикварен магазин. И ми каза: "Аз събирам вашата музика!" Аз не можах да повярвам. Същият този господин ме чакаше след мое интервю в Би Ти Ви, за да му разпиша и останалите албуми на "Ноу Ейнджълс", които си е купил.
Това са срещи, които са абсолютно безценни! Преди двайсетина години такива моменти бяха нормални, но в днешно време се срещат много рядко, особено българин, започнал да колекционира нашите дискове. (смее се)
Люси Дяковска (Снимка: Плевенска филхармония)
- Догодина правите 25 години от създаването на "Ноу Ейнджълс". Как се съхранява толкова време приятелството и връзката ви?
- 25 години ще празнува предаването "Попстарс", където ние се срещнахме. Реално на 5 февруари 2026 г. ще бъде нашият голям четвъртвековен юбилей. На 5 февруари 2001 г. беше издаден сингълът "Daylight in Your Eyes" и всичко друго е история. (смее се)
През тези 23-24 години имахме не малко време, когато не бяхме едно цяло, не бяхме една с друга и една до друга, време разделно...
По-важното е, че след много тежки турбулентни преживявания свързани с нас, ние два пъти съумяваме да се намерим и единствената причина за това е нуждата от музиката и да я изживяваме отново заедно на сцената.
Всеки път, когато сме започвали наново не сме знаели какво ще се случи. Просто скачахме, давахме всичко от себе си и ако някой има нужда от нас, знаехме, че той ще ни намери. По-важното е, че ние имаме нужда една от друга, че искаме да изживяваме всичко това отново заедно. И това е нашата рецепта.
- Връщам ви в родния Плевен и инициативите, които сте започнали там извън музиката. Кое движи това вдъхновение?
- С времето Плевен се оказа многократно по-ценен за мен от това, което всъщност знаех вече че е. Никога не станах един от тези хора, потърсили житейския си късмет някъде извън България и имащи нужди от това да загърбят, да забравят, да омаловажат всичко, което е било преди това. Имаме много примери за подобни българи, които излизат извън България и казват аз нямам общо, аз не искам да се обръщам назад.
За мен не беше никакъв проблем да продължа стремглаво напред извън България, но да не спирам да се обръщам назад и да си припомням какво съм получила от семейството си, от образованието си, какво е допринесла средата, в която съм израсла за пътя, по който продължавам, бил той и на друго място.
Мисля, че винаги имах много ясна осъзнатост - коя съм, защо съм тази, как искам да продължа живота си и какво остава важно за мен. Никога не съумях да омаловажа ценностите на мен като българка, респективно и на българите. Нещо, което много малко хора правят, а това носи изключително много негативи за нас.
Благодарение на това, което се случи по съвсем естествен начин с мен, аз никога не си загубих връзката. Никога не ме беше срам - една много важна дума, от мястото, от което съм!
Моята личност е толкова интензивно свързана с Плевен, че независимо на кой край на света се намирам или в България, срещне ли ме човек от там или с корени от Плевен, на мен ми се споменава с огромна гордост.
Уникален феномен, който за мен е необясним!
Мисля, че това се дължи на комуникацията, която абсолютно неосмислено и непланирано аз създадох през годините. Под никаква форма не мисля, че плевенчани са нещо повече от хората в другите ни градове, за да имаме тази комуникация. Но аз съм толкова тясно свързана наистина с Плевен, че го нося със себе си.
Това никога не ми е пречело да съм свързана и с други градове в света и в България, за да се чувствам изключително приветствана навсякъде. Огромно богатство, което аз имам, и за което съм изключително благодарна!
Трудното политическо неразвитие на моя роден град винаги ме е карало да направя каквото мога и чисто от социална гледна точка имам нуждата да оставя някаква следа. Моето семейство винаги е правело неща за града. Полилеят, например, който е в мавзолея там е дарение от мен и от нашето семейство. Баща ми през годините е правил страшно много инициативи, тъй като и градът е дал много на цялото ми семейство.
Родителите на майка ми са дошли от Луковит и Плевен им е дал перспектива в музикална насока, а баща ми идва от Дупница, но е сред основателите на операта "Христо Бръмбаров".
Плевен ни е дал много и винаги сме имали нуждата и изпитвали някакъв вътрешен дълг да върнем всичко това.
И с моя хотел и бизнес не е по-различно, защото аз все още работя той да се развива. Всичко, което изработвам като артист влагам в него и в парка, което след време се надявам да се превърне в бизнес, който поне малко ще работи и за мен. Но на този етап вярвам, че всичко което правя има смисъл и важно най-вече за мен.
- Ще ви отклоня малко, с темата за оцеляването, с която започнахме. Какво ни липсва в 21 век?
- В животинския свят се наблюдава оцеляването. Там живееш, за да оцеляваш. В животинския свят кръговратът на живота е ограничен, до всяко едно поколение и този модел е идентичен винаги. В този свят няма възможност да създаваш по начина, по който ние хората можем да го правим и да обогатяваш собствения си свят. Един лъв ще мине живота си през определени фази, които малкото лъвче ще повтори - ще създава поколение, ще търси плячка да се храни.
Тук идва мястото на любопитството и възможността да обогатиш живота си с това, което ти дава необятното пространство на земята и другия.
Любопитството и да намираш нови пътища, дори и в една стандартна професия и стационарен работен ден - те са много. Просто ние трябва да бъдем любопитни към живота, към хората, които ни заобикалят, било то и непознати. За да не позволяваме все повече и повече оскотяването.
Социалният живот, който едно време го е имало - да седнеш на мегдана, да лудуваш, да си говориш... това е нещото, което винаги ни е обогатявало нас хората. Да научиш нещо за другия, за предишния, то да допълни твоя мироглед. Взаимно да се обогатяваме, аз съм огромен фен на това.
- С празничния концерт "Бяла Коледа" завършвате тази година. С какво ще зарадвате публиката?
- Този концерт винаги е една комуникация между Филхармонията, мен и публиката.
По време на тази комуникация ние доста по-дълбоко се опитваме да навлезем в душите на хората. Да ги закачим емоционално, да ги обвържем по един личен начин с нас.
Не е само това повърхностно изкуство, което много често е изключително важно, защото е важно изкуството да дава възможност да се отпуснем, да не бъдем затормозени допълнително.
Хората искат да дойдат и да изживеят нещо, което да не ги натоварва. Аз обаче вярвам, че успяваме всеки път да изпратим зрителите и слушателите малко по-щастливи и по-осмислени.
Програмата е великолепна. Ще чуем страшно много класически оперни шедьоври, немски, австрийски и английски. Тази година обаче ще наблегнем и на по-модерните коледни шедьоври. Идеята е за вдъхновяващо музициране и просто да бъдем заедно.
По-голямата част от произведенията са аранжимент на Георги Милтиядов, има и произведения, направени от Румен Бояджиев-син и също от великолепния Константин Добройков. И тримата много различни и разнородни, което прави програмата много разчупена, между класическа, симфонична, силно биг бендова.
Имаме невероятен тромбон в очите на Вили Стоянов, който каза, че концертът ще бъде поне десет минути по-дълъг, заради шоуто, когато той свири.
- Ще пожелаете ли нещо на вас и на нас?
- Аз много обичам да си пожелавам оптимизъм. В него визирам, да не се обръщаме прекалено често назад, а да съумяваме да преработваме миналото и да извлечем най-доброто, за да можем да продължаваме напред. Много е важна динамиката напред, защото тя става все по-трудна и по-трудна.
Искам да си припомняме, че трябва да гледаме оптимистично напред!
Интервю на Тина Философова
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}