Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Люси Дяковска: Докосването до славата абсолютно не ме промени

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Люси Дяковска: Докосването до славата абсолютно не ме промени

"Ще търся една много различна смиреност", споделя поп звездата от No Angels по повод двата празнични концерта "Аве, Мария" със Софийската филхармония

Снимка: Личен архив

Люси Дяковска е българската поп икона в Германия.
През 1995 г. заминава да учи в Хамбург в "Stage School of Dance & Drama".
Изключително успешната й музикална кариера започва с кастинг за Popstars през 2000 г., пак там, в града на Елба, за сформиране на групата "Ноу Ейнджълс" (No Angels). Впечатлява журито и е избрана с още четири певици.

За кратко време "Ноу Ейнджълс" се превръща в най-известната поп група в Германия. Още първият им сингъл "Daylight in your eyes" става тотален хит. Не-ангелите постигат златен и платинен албум и печелят всички награди, давани от европейския музикален бизнес и се превръщат в най-успешната група в Европа, а през през 2008 г. представят Германия на песенния конкурс "Евровизия".

Въпреки натоварената си програма, още в този период създава собствена продуцентска компания "Schmanky Records" и купува студио. Композира музика.

Следват много концерти, самостоятелна соул кариера, участия в мюзикъли, сред които "Котките" и "Джекил и Хайд" и обожанието на публиката.

Днес, Люси Дяковска разделя времето си и професионалните си ангажименти между  Германия и България.

Снимка: Личен архив

Люси Дяковска есклузивно пред Dir.bg в едно предколедно интервю:

- На 27 и 28 декември ти предстоят два новогодишни концерта - "Аве, Мария" със Софийска филхармония, под диригентството на маестро Найден Тодоров. Ще видим ли една различна Люси Дяковска?

- Аз абсолютно си мисля, че Люси някак си тази година претърпя един по-положителен катарзис.

По-скоро - това се дължи на актуалната работа, на работата със симфоничните оркестри. Мисля, че това много ме приземи. Тази емоция, тази доста по-различна отговорност и абсолютно и на 27, и на 28 декември, защото ще има втори концерт, аз мисля, че Люси - аз, ще търси и трябва да намери една много различна смиреност, за да може всъщност да дари публиката с правилната Коледна емоция. Няма как на сцената да видим Люси от No Angels в целия ѝ блясък. Това със сигурност ще бъде една доста пораснала Люси.

  No Angels (Снимка: Личен архив)

- За първи път ще бъдеш на една сцена с оркестъра на Софийската филхармония? Как се появи тази идея?
- Не знам кога точно тази идея се е появила в главата на маестро Тодоров, много ми е трудно да кажа. Защото е трудно да бъдеш в неговата глава - тя е много луда и е много комплексна (смее се), което, разбира се, го и прави толкова уникален творец. Но малко след моя втори концерт с Плевенска филхармония, който беше тази година на 23 юни и в който взеха участие и хорът "Светослав Обретенов", малко след това се видяхме и той ми каза, че смята, че вече е време аз да отделя малко време, енергия и желание за нещо ново и неправено досега със Софийската филхармония.

Снимка: Личен архив

И тогава аз му споделих, че за мен ще е огромна привилегия и радост, и много специална емоция това да бъде по Коледните празници. Коледната музика за мен винаги е била свята и е носела някакво специално усещане. Преди няколко години в Германия имах Коледен концерт с филхармония и сега усетих, че това ще бъде нещото, което аз трябва да направя за Софийската филхармония, щом вече ми се дава тази възможност.

Още Люси Дяковска изправи на крака публиката в зала "България"

Люси Дяковска изправи на крака публиката в зала "България"

- Този път ще "изневериш" на родната ти Плевенска филхармония, с която направихте успешни национални турнета с "Вечер на мюзикъла" и "Разходка по Бродуей". Имаш ли нови проекти с тях?
- Не, с Плевенска филхармония на този етап нямаме нови проекти, защото "Вечерта на мюзикъла" все още е едно изживяване, аз не бих го нарекла проект, това е едно изживяване, което все още ни среща с публиката в различни градове в България и не мисля, че на този етап има нужда да правим нещо ново. Аз в момента работя с Пловдивска опера върху нещо различно. И не бих могла да се разкъсвам чак толкова много.

С дядо си Иван Вълев (Снимка: Личен архив)

- Ти си част от една музикантска фамилия. Дядо ти - Иван Вълев, е създател на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци в Плевен, който вече носи неговото име, а баща ти - Любомир Дяковски, в момента е директор на Плевенска филхармония. Ти също композираш. Какво е усещането да принадлежиш на такъв род?
- Винаги съм се чувствала благословена, че съм излязла от утробата на моята майка, която е дъщеря точно на този човек - на Иван Вълев и на светата Мария - моята баба Мария, която беше учител по акордеон.

Като малка в Плевен (Снимка: Личен архив)

И че майка ми, или по-скоро, и че баща ми е решил да вземе точно моята майка за съпруга.

Люси с майка си (Снимка: Личен архив)

С неговия пък род на баща ми - родът Дяковски, винаги съм се чувствала много благодарна, че съм имала възможност да черпя от всички тези хора. От всичките техни умения - различни или близки едно до друго.

С родителите си (Снимка: Личен архив)

Хора, принадлежащи на много различни генерации, но едно много толерантно семейство, едно много благородно семейство, което ме е научило на много хубави неща. Така че, общо взето, усещането е една огромна благодарност!

С брат си Алекс (Снимка: Личен архив)

- А със Северняшкия ансамбъл била ли си на една сцена?
- На една сцена като изпълнител не съм била, но една част от хористите ще бъдат с мен на сцената на зала "България" на 27 и 28 декември и ще изпълнят моята коледна песен, която написах по музиката и по фолклорните мотиви на песен на дядо ми - "Прочула се Неранза". В момента Георги Андреев прави аранжимента за Софийската филхармония на тази моя песен, за която дядо написа коледен текст още когато беше сред нас. Така че моят цял живот е минал със Северняшкия ансамбъл - в репетиционните им зали и на турнета. Снимала съм се във филма за Северняшкия ансамбъл, който Стефан Мушатов направи през 1988 г., тогава бяха създадени едни от най-невероятните клипове. Новата програма на ансамбъла беше заснета и аз участвах в сватбата, която беше заснета в Ловеч. Така че, ако някой ги гледа тези неща, може да ме види танцуваща в северняшка носия.

Люси - шармантна, както винаги (Снимка: Личен архив)

- Как вървят репетициите в Пловдив, където ти предстои участие в танго-операта "Мария де Буенос Айрес" на Астор Пиацола. Харесва ли ти ролята?
- Бях убедена още през лятото, че ще ми трябва много сериозна подготовка за тази роля, макар че през 2004 г. аз изиграх в Германия като същност много подобна роля - на Люси Харис в мюзикъла "Джекил и Хайд". Оказа се, че режисьорката на "Мария де Буенос Айрес" е моя съученичка, с която не се бяхме виждали 20 години, откакто завършихме. Това е Веселка Кунчева. Един жесток режисьор! И много силен като емоция режисьор. Тя доста се беше интересувала за мен и беше преценила, че аз притежавам тази дълбочина за ролята на Мария. Сега работата ни е много интензивна и аз трябва да си призная, че всичко това ме върна към мен самата. В някакъв момент тази година бях усетила, че отивам, не че изчезвам, но някак си бях изпуснала коловоза и абсолютно тази работа много ме върна към мене си. Чувствам се изключително комфортно в тази роля, ако правилната дума е комфорт...

Снимка: Личен архив

- Звучи доста предизвикателно!?

- Макар че е толкова предизвикателна, усещам я много моя. Абсолютно моя! А работата с екипа на Пловдивската опера е страхотна.

Константин Добройков е железен. Той също работи върху аранжименти за Коледния концерт в София. Мисля, че това ще е едно от най-предизвикателните произведения, правени в България - най-малкото защото не е класическа опера, не е класически театър. Това е една танго-опера, разбира се, но е по-скоро оперен театър. Не оперетен, а повече театър. Предполагам, че и това е причината ръководството на Пловдивската опера да избере точно Веселка Кунчева, която е театрален режисьор.

Много хубавото нещо е, че премиерата ще бъде на 13 януари, в рамките на трите дни, в които се открива културната столица Пловдив. И всъщност ние с "Мария де Буенос Айрес" ще открием столицата на културата, което и за мен лично е наистина огромно предизвикателство.

С No Angels (Снимка: Личен архив)

- Беше част от добилата изключителна популярност немска поп груп  No Angels, с която представихте Германия на Евровизия през 2008 г. Продължават ли срещите ти с немската публика?
- Да, те продължават. Дори в момента съм в Мюнхен и пътувам към телевизионно студио, в което ще се срещна с моята колежка Сенди, с която не сме се виждали от шест години. (смее се) И днес за първи път ще застанем като No Angels само двете, за голямо съжаление. За първи път от седем години ще застанем пред немските камери като No Angels в едно предаване. Иначе срещите ми с немската публика продължават само като Люси от No Angels, но не и под формата на No Angels. Това, разбира се, много ми липсва, но положението в момента е такова, че ние не можем да се намерим една друга поради ред причини - било то професионални, било то най-малкото житейски и семейни. Сенди живее в Лос Анжелис.

На летище София с No Angels (Снимка: БулФото)

- Немският период в живота ти, докосването до славата там - промениха ли те? Превърнаха ли те в друг човек?
- Аз не искам да кажа, че съм имала немски период в живота ми. Той абсолютно продължава. От 18-годишна аз съм си германка, ако мога така да кажа, колкото и това нелепо да прозвучи за много хора. За мен беше много важно аз да стана германец, да се интегрирам повече от сто процента, да науча всичко за държавата, за историята, за културата, за традициите, защото мисля, че това е най-ценното, което един човек може да научи и то да му даде много. Ако се допълни с културата и с начина на живот на една друга нация, на една друга държава -аз с огромно удоволствие направих това и го правя до ден днешен. И мисля, че това ми е помогнало в абсолютно всичко, което съм днес. Макар и понякога в България да се сблъсквам с хора, които не разбират моите понякога доста немски разбирания, това е о.к. Аз съм о.к. с това. Достатъчно толерантен човек съм да приемам мнението на всички.

Докосването до славата абсолютно не ме промени! Със сигурност е имало малки периоди, в които съм се чувствала различна, некомфортно, но ясно е, че когато пред хотела ти има сто души и чакат да излезеш, навсякъде знаят името ти и те дърпат, е нормално да изискваш частици от ежедневието за уединение.

Това понякога също си го изисквам. Хората абсолютно не разбират, че човек понякога има нужда да бъде сам, но аз винаги си останах Люси, която от малка много си харесвах. Това не го казвам аз, защото си го знам, заради моето собствено мнение, а заради мнението на много хора, които ме познават от малка и които до ден днешен ми казват: "Боже, ти си все още онази малка Люси, която си знаем, и такава си остана!".

Снимка: Личен архив

- Сега си по-изискваща, по-дисциплинирана?
- Абсолютно! Много изискваща съм. Това понякога дразни другите хора, особено по отношение на работата. Много често се сблъсквам с правене на физиономии - от страна на хора в оркестъра, хора от екипи, защото аз винаги имам много ясни представи как нещо трябва да се случи, как нещо трябва да звучи; докато това не се постигне, не спирам да дълбая. Дори ако трябва да се репетира по два-три, по четири часа преди представление, докато се постигне резултата. Защо? Защото в крайна сметка ние всички заставаме на една обща сцена, за да дадем най-доброто от себе си на публиката. И това не е само веднъж на премиера, това е абсолютно всеки път. Колкото и рутинно да става нещо, то не бива да става рутина. Колкото и често то да се изпълнява. И това е нещото, което аз винаги много изисквам.

Понякога е много трудно и невъзможно, но за максимално доброто качество влизам във всяка битка! С когото и да е!

Автографи за феновете (Снимка: Личен архив)

По-дисциплинирана - определено да! Но някак си в момента, в който аз заминах за Германия, усетих, че всъщност съм дисциплинирана. Явно начинът, по който, особено като тийнейджър, израснах и баща ми ме държеше здраво в ръка, оказа много голямо влияние. В момента, в който аз заминах, ми се наложи да се самодисциплинирам, за да се случат нещата по този начин, по който се случваха, а не само да си седя в къщи и да си клатя краката извън училище. Буквално 17-18 часа аз в денонощието съм на път, прибирах се към 12 през нощта просто защото живеех много далече от града и сутринта трява да стана пак в шест, за да бъда в осем и половина в училище - и така всеки ден. Но това е най-ценното в моя живот и никога не бих го заменила за нещо друго.

С момичетата от No Angels (Снимка: Личен архив)

- Как избра да учиш точно в Stage School of Dance & Drama в Хамбург?
- (Реагира бурно.) Ами аз не избрах, просто така се случиха нещата. Не ме приеха в НАТФИЗ, за което днес съм много благодарна, разбира се. И една приятелка на баща ми, която беше от Хамбург - Ерика Щааде, знаеше, че аз пея, знаеше, че имам много силни сценични наклонности и му пусна запис - документален филм за училището, и му каза: "Виж какво има в Хамбург. Тя дали не иска? Дали да не я пуснеш?!" И баща ми ми го пусна и ме попита: "Какво мислиш?". И аз от своя страна исках , разбира се. "А и ако искаш - каза той - аз ще направя всичко възможно, за да можеш ти да отидеш там". Говоря за финансовата част, и така заминах. Разбира се, трябваше да мина през изпит. Минах явно успешно, защото ме в взеха в училището. (смее се) И така!

Снимка: Личен архив

- Най-великите концерти, които си гледала в Хамбург?

- Първият концерт беше на Джанет Джексън. Това беше само два месеца, след като аз пристигнах в Хамбург и щях да припадна, защото дори не вярвах, че нещо такова би било възможно да ми се случи. До този момент!

Защото все пак ние в България в началото на 90-те години гледахме само МTV, някъде ако някой е записал видеокасета в чужбина и я е донесъл, и си я въртяхме между приятелите, за да видим някой видео клип и така изобщо не можехме да си представим, че някой ден можем да отидем на концерт, камо ли пък то на Джанет Джексън. И аз попаднах там и това беше абсолютно незабравимо изживяване.

Снимка: Личен архив

- Мислила ли си да създадеш група в България? Или вече се ориентираш изцяло към солова кариера?
- Не, никога не съм мислила да създавам група, защото има само една група - най-голямата ми любов - и това са No Angels! Така че аз в България винаги съм била солов изпълнител. Досега не съм мислила да правя на български моите солови неща, но кой знае. Мисля, че хората ме приеха като симфоничен изпълнител или изпълнител на оркестрова музика, нека да го наречем, и усещам, че ме приемат много повече като такъв изпълнител, отколкото като модерен дунда-дунда с банда изпълнител, което за мен е абсолютно о.к.

Подготовка за сцената (Снимка: Личен архив)

- А мюзикълът? Все пак ти имаш точно такава специализация?
- Да, но когато аз специализирах, изобщо нямах намерение, или поне първите години нямах никакво желание да работя като мюзикъл изпълнител, защото вярвах, че ако вляза в роля, ще изгубя Люси. А в крайна сметка се оказа, че това изобщо не е така и че Люси изцяло фигурира във всяка роля, която съм играла досега във всички мюзикъли.

В гримьорната (Снимка: Личен архив)

Явно успявах винаги да я намеря и тя да не пречи на ролите. Може би така си подбирам ролите. Може би подсъзнателно ги подбирам така, че по някакъв начин да пасват на Люси. (смее се) Как говоря за нея в трето лице!...

В мюзикъла "Котките" (Снимка: Личен архив)

Всичко, което досега съм правила на сцената, е откроявало някак си нейните черти. И мисля, че това с годините ми даде огромното удоволствие всъщност да се обърна към мюзикъла с тази силна емоция.

С баща си след спектакъл (Снимка: Личен архив)

- Какво не знаят феновете за Люси Дяковска? Къде си в първата свободна вечер?
- Аз мисля, че феновете категорично не знаят, че вечерите Люси ги прекарва вкъщи. Не знам. Вероятно всички си мислят, че аз съм някакво парти чудовище... Истината е обаче, че аз вече от доста време не стъпвам по клубовете, по запушени места. Много лошо ми влияят. Понякога излизам, разбира се, с приятели, но става все по-рядко.

Снимка: Личен архив

Повече време отделям на себе си вкъщи, защото ежедневието някак си е... не е напрегнато, но е изтощаващо. Този постоянен контакт с хората навън е наистина много приятен, но когато вечер се прибера, обожавам да си пусна просто някакъв сериал и да се изключа по този начин. Феновете със сигурност не знаят, че аз вече към десет и половина - единайсет съм в леглото. (Смее се.) Най-късно! Че ставам в седем и половина - осем всяка сутрин и така по този начин имам наистина много пълноценни дни. Много ми е трудно, когато имам късно участие и не успея да си легна преди един-два часа. На следващия ден съм абсолютно унищожена.

Снимка: Личен архив

- Музиката запълва изцяло живота ти. Но все пак ти каква музика слушаш?
- О, Господи, слушам винаги тематично, когато подготвям някакъв проект. Разбира се, слушам различна музика, свързана с този проект. Но много обичам моят айпод, защото аз съм все пак човек, който има айпод от 160 гигабайта и той е абсолютно пълен с музика. Всичките мои дискове.

Аз имах може би над 1500 албума, събрани през годините. Всичките и още много други купувани албуми са в този айпод и там може да се намери почти всеки артист от света на популярната музика, като започнем през кънтри, етно, поп, рок, джаз - Даяна Крол, Queen, Шерил Кроу, Мелиса Едеридж, ABBA, Пол Макартни... Господи, дори не мога, няма как да изброя всички артисти. Но като цяло обожавам да слушам албуми. Модерна, комерсиална музика почти не слушам, просто защото не ме стимулира.

Аз нямам и време да слушам и радио. Но абсолютно обръщам внимание на всичко ново, което се прави в България и в Германия, защото смятам, че е много важно да сме постоянно или поне аз да съм постоянно в час с времето и с актуалната музикална динамика.

Снимка: Личен архив

- Имаш вид на човек, който винаги е себе си. Притежаваш заразяваща енергия. Свободолюбив дух. Харесваш себе си. Харесваш хората, с които общуваш. Това ли твоята формула за щастие?
- Ти вече каза всичко! Да, харесвам себе си и не мисля, че има нещо грешно в това, напротив! Много често на това се гледа някак си по лош начин, особено при нас в България. Когато за един човек казват: "Този пък какъв е самовлюбен. За какво се мисли?". Това са много често първите коментари, които се чуват. За да бъдеш според мен ползотворен човек за обществото, ти на първо време трябва да харесваш себе си. Не харесваш ли себе си, означава, че няма да харесаш нищо в този живот - нищо и никого. И това е опасно. Ние го виждаме на всяка крачка.

Снимка: Личен архив

Виждаме хора, които са недоволни със себе си или от себе си. Поради някаква причина. Поради нещо, което може би им се е случило. И започва да излиза тази горчивина наяве, която е според мен безпощадна. И тя може да обезобрази и най-хубавото и просто създадено нещо.

Поредната доза адреналин (Снимка: Личен архив)

Така че аз мисля, че да, моята формула за щастие, за ползотворен живот е това и тук изобщо изключвам успеха, защото не мисля, че успехът е нещото, което ни прави щастливи. Успехът е много субективно нещо. Успех не е в това ти да изкараш някаква сума пари или да напълниш зала 1. Както много често тук се казва: аз напълних зала 1 и това означава, че съм бил много успешен.

Снимка: Личен архив

Аз мисля, че е нещо много повече от това думата "успех". Тя не трябва или не бива, не мисля, че е редно да бъде определяна от цифри. Само тогава, когато ти си едва ли не на върха, ти си успешен, а се забравя за стотиците хиляди и милиони артисти, които абсолютно влияят и бутат музиката и развитието на музиката напред, без те да са на върха на класациите или да имат някакви цифри, които да ги определят за успешни. Успехът е нещо, което човек сам дефинира за себе си. Нещо, с което да бъде горд, с нещо създадено... Ти може да си безработен родител и да си ужасно успешен, защото си възпитал и създал човек, който да е гордост за обществото. И да е правилният, и положителният фактор, който да влияе в това общество. Така че да - моята формула е най-вече да дефинираме пред себе си успехите не по цифри, а по възможности, по човечност.

Снимка: Личен архив

- Желая ти успех на 27 и на 28 декември в зала "България"!
- Много благодаря! С огромно удоволствие съобщавам, че концертът на 27-и е изцяло разпродаден и всъщност успехите ще трябва да бъдат и за 28 декември, защото сега остава да поканим всички хора, които не са успели да си закупят за първата дата, могат да го направят за 28-и.

И трябва да добавя, че двата концерта са с участието на актьора Владо Пенев. Приказката е абсолютно допълваща и той ще ни разведе из великолепния музикален свят на Рудолф, и на мен лично ще ми бъде много любопитно какво Рудолф накрая на това музикално Коледно пътешествие ще има да каже на публиката.

Така че каня всички и на 28 декември от 19 часа в зала България! И на Вас, и на всички читатели на Dir.bg желая великолепни коледни празници! Аз, Софийската филхармония, маестро Найден Тодоров и Владо Пенев Ви благодарим за отношението и за вниманието!

Весела Коледа и ще се видим на 27 и на 28 декември в зала "България"!

Интервю на Мая Филипова

Още Люси Дяковска тръгва на турне с "Разходка по Бродуей"

Люси Дяковска тръгва на турне с "Разходка по Бродуей"

Още Най-доброто от световния мюзикъл с Люси Дяковска

Най-доброто от световния мюзикъл с Люси Дяковска

Коментирай41

Календар

Препоръчваме ви

Михаил Зигар: Политическият активизъм е проблемът на свободната журналистика

Осъденият в родината си руски журналист и дисидент смята, че разделението днес е между циничния капитализъм и капитализма с човешко лице и че в Русия все още има хора, които мечтаят за различно бъдеще

Калина Павлова: Unseen Scene ни позволява да преживеем изкуството отвътре навън

На 5-и и 6-и декември в зала 2 на Топлоцентрала, Unseen Scene представя два специални концерта на тъмно с участието на българския музикален проект WOOMB - събития, които обещават пътуване отвъд невидимото

Бояна в Страната на голямото кино, където се сбъдват мечти

"Като се върнах от Лос Анджелис, започнах да работя по първия си независим кино проект в България и имам шанса да го правя с прекрасни млади и талантливи колеги", разкрива младата актриса

Ванина Кондова за "Онзи, другият Ню Йорк", носталгията и търсенето на приндлежност

"Носталгията е адски ирационално чувство - появява се абсолютно неочаквано, в странни моменти. Просто изпълзява от нищото, хваща те за врата", споделя актрисата, сценарист и режисьор

Фронтменът на Група "Хоризонт" Валери Славчев: "Измислените истини", които ни събират

"Нашите песни не са тип "летен хит", нещо което да минава и отминава бързо, а песни, които няма как да те оставят безразличен", разкрива музикантът

Паулина Георгиева: Моделът за успех днес изисква много жертви

Разговор с писателката по повод най-новия ѝ роман "Малки грехове", издаден от издателство "Книгомания"