БЪЛГАРСКОТО КИНО
Иван Бърнев ме научи да стрелям с пушка
Говори младият актьор Марко Ноков, който дебютира на големия екран във филма "Стадото", от 21-и февруари в кината
Автор: 5966 Прочита 4 Коментара
/
Марко Ноков е едва на 16 години. В десети клас е в училище "Увекинд" в София. Тренира ски-алпинизъм, играе тенис и прави дебют в киното.
- Как попадна във филма "Стадото"?
- Разбрах, че Милко (режисьорът на филма) търси русо момче на моята възраст, изпратих снимки и след това се срещнах с него. Поговорихме си, предполагам, че и на двамата ни беше приятно и той ми предложи ролята на Никола.
Веднага се навих да участвам, беше ми любопитно, а и никога не знаеш кога пак ще има такава възможност.
- Имаше ли кастинг за ролята ти?
- Не знам дали е имало други момчета, които са се явили за ролята. На мен ми се стори лесно, може би имах късмет. Наистина нямам идея дали е имало конкуренция.
- Това е твоят дебют в киното. Имаш ли желание да се развиваш като актьор?
- В този момент имам други приоритети като ски-алпинизмът и училището. Но не изключвам възможността в бъдеще отново да се върна към актьорството, стига да имам такава възможност, а и да е за хубав филм.
- Кое беше най-забавното по време на снимките?
- Екипът беше невероятен! Срещнах страхотни хора и беше много интересно да видя как се прави един филм отвътре. Всеки имаше важна роля и заедно направихме нещо невероятно. Имаше много приятно настроение през цялото време и много причини да се усмихвам.
- А кое беше най-трудното?
- Най-трудното за мен беше да си научавам репликите и да се фокусирам пред камерата, но мисля, че се справих.
- Във филма играеш син на Иван Бърнев. Как се разбирахте с него? Той помагаше ли ти за ролята?
- Иван беше страхотен! Освен че много ми помагаше за ролята, ме научи и как да стрелям с пушка, докато снимахме сцената на стрелбището.
Разбирахме се супер и с него ми беше много интересно и приятно да си говорим.
- В "Стадото" участва и Захари Бахаров. Как беше да си във филм с голяма родна звезда?
- Захари като е пред камерата, всичко изглежда толкова лесно, че забравяш, че това е роля. Виждал съм го и преди това, но на живо беше супер интересно как е спокоен, уверен и знае какво прави. Но колкото и добри да са актьорите, разбрах колко е важен режисьорът и как Милко е направил нещо уникално.
В неговия стил, ритъмът е такъв, че изведнъж всеки малък детайл става супер важен. Жестовете, предметите, тишината.
Всичко има повече смисъл, без излишни думи. Милко не разказва просто една история, а прави много повече, като поезия, кара те да се усещаш и да се замисляш, ама не директно, а под повърхността.
- Режисьорът Милко Лазаров подготвяше ли те за сцените? Разкажи ни за работата си с него.
- Милко е много готин и в работата ни не е имало затруднения, той подходжа с голямо доверие към актьорите.
Преди всяка сцена ми разказваше какво се случва, защо героят ми е там, за да разбера контекста. Милко е много интересен и обсъждахме различни теми.
Режисьорът Милко Лазаров
Снимка: Любомир Младенов
- Семейството ти как прие филма? Какво ти казаха след премиерата?
- Имам изключително готино семейство и всички много ме подкрепят в почти всичко, с което се захвана. Не са имали никакви критики, но и да са имали бих ги препратил да си говорят направо с Милко.
Всички много се вълнуваха от участието ми във филма.
Двете ми сестри дори дойдоха на снимките. Едната даже участва като статист на въртележката.
- Защо според теб зрителите трябва да гледат "Стадото"?
- Защото не се случва често да можем да гледаме в кино толкова хубав български филм, който говори за толкова важна тема.
А и Милко наистина се е постарал да създаде една поезия, която след като я гледаш дълго остава в мислите ти.
Препоръчвам да го гледате в кино, защото кадрите са страхотни. Филмът е сниман на лента, а не дигитално и това се усеща на големия екран в кинозалата. Не е същото на лаптопа. Гледайте го.
Екип на Impressio
Третият филм на режисьора Милко Лазаров тръгва по кината в цялата страна на 21 февруари. "Стадото" (международно заглавие "TARIKA") имаше своята световна премиера на един от най-големите и стари кино фестивали в света BFI Лондон през месец октомври 2024, а на 13-и ноември 2024-а откри Киномания в зала 1 на НДК.
Филмът беше представен на филмовите фестивали в Кайро и Калкута, където получи наградата за най-добър филм.
Филмът е продуциран от Веселка Кирякова, РЕД КАРПЕТ, в ко-продукция с ZDF/ARTE, 42film - Германия и AMOUR FOU - Люксембург. Финансиран от ИА Национален филмов център, Eurimages, Mitteldeutsche Medienförderung, Film Fund Luxembourg, Creative Europe Media. Световен разпространител - Films Boutique, разпространител за България - Purple Rain.