СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Елеонора Иванова: Не искам страхът да ме спира, нека любопитството да ме води
"Постоянно се чудя дали съм поела по правилния за мен път", признава Елеонора
Автор : / 4879 Прочита 1 Коментара
Колаж: Петя Александрова
Снимки: Личен архив
"Дяволски игри" с Мики Рурк грабна четири награди на Международния филмов фестивал "Капри Холивуд"
"Понякога си мисля: "Аз се вземам твърде насериозно, прекалено се вторачвам в разни неща... Казвам си: "Стига толкова! Просто се забавлявай. Наслаждавай се на това богатство, което имаш, наречено живот. Стига си гледала всичко толкова в черно."
Желанието ми е да се забавлявам. И да минавам с кеф през този живот", изповяда талантливата актриса.
Елеонора Иванова е родена е на 26 юни 1998 г. в София. Посещава театрални школи през детството си.
През 2017 г. завършва 22 СЕУ в София. Същата година е приета в НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" в специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на д-р Ивайло Христов, която завършва през 2021 г.
През декември 2020 г. е носителка на приза "Най-Най-Най" за актриса на класа си, и на първата стипендия "Стефан Данаилов", заедно с Боян Фърцов.
През 2023 г. е избрана за "Жена на годината" в категория "Актриси".
Нори и нейните звездни роли - Поли от тв сериала "Братя", Ели от филма на Валери Йорданов "Шекспир като улично куче", Барби от игралния филм на Мариан Вълев "Чалга", Лулу от едноименната пиеса на Франк Ведекинд, любимата на Пер Гюнт от Ибсен в театър "София", Жулиета в "Ромео и Жулиета" на Стайко Мерджев в Пловдивския драматичен театър, "Котка върху горещ ламаринен покрив" на Стайко Мурджев" в Театър "София"...
Сега предстои да я гледаме като Ива в българо-британската продукция "Дяволски игри" (2023) на режисьора Бен Чарлс Едуардс.Елеонора Иванова в едно специално интервю за Impressio за стремежа да не нараняваш по пътя нагоре, за менторите, които те палят, за добрите герои и за злодеите, за моментите, в които се движиш над земята и ти идва да пееш...
Елеонора Иванова
Снимки: Личен архив
- Елеонора, кажи ми как стигна ти до ролята на Ива от "Дяволски игри", с която ти е било толкова трудно да се разделиш накрая?
- До Ива стигнах с кастинг, разбира се. По-късно разбрах - Деси Тенекеджиева ми сподели - през този кастинг са минали огромен брой чуждестранни актриси. След това са решили да пробват и българки.
Благодарна съм, че спечелих награда преди време в "Полет в изкуството" на Фондация "Стоян Камбарев" и там Деси Тенекеджиева ме е забелязала. Бях участвала и в един късометражен филм на Крис Захариев, който беше продуциран от Фондацията и от Деси.
И така - тя се свърза с мен, разказа ми много подробно за филма - нещо, което рядко се случва, беше много полезно, запали ме още от самото начало.
Изпрати ми сцените. Извиках най-добрия ми приятел вкъщи и ги записах на self-tape. Каза си, че ще пратя първия вариант, защото знаех, че всичко нататък ще ме дразни все повече и повече, защото никога няма да съм достатъчно доволна. Така че пратих първия вариант.... Малко по-късно Деси ми се обади с прекрасната новина.
Радостта ми не продължи много дълго (смее се). Защото знаех какво изпитание ме очаква - да снимам на чужд език и въобще - толкова трудна роля, толкова много локации, толкова много срещи с толкова много актьори и професионалисти...
Знаех, че трябва много да се стегна и просто да се гмурна в сценария, защото отговорността е голяма.
- Ти си участвала в доста добри филми и доста добри роли си направила - може да кажа, че в един смисъл си късметлийка на хубави роли и в театъра, и в киното. Имаше ли нещо по-различно сега в процеса на работа в "Дяволски игри"?
- Така е, късметлийка съм, късметлийка се чувствам!
Всеки процес е много различен. Честно казано, сега връщайки се назад, споменът ми е доста идеалистичен. Аз помня работата по филма с едно много леко темпо, много приятно и много осмислено.
Неслучайно жанрът е обявен като фентъзи трилър. Фентъзито вътре на мен ми е любимото нещо. Има едно усещане за особеност, странност. Животът вътре не е битов, не е познатият живот. Хората са една идея по-различни от нас. Целият свят вътре е малко по-специален.
Плакат на филма "Дяволски игри", реж. Бен Чарлз Едуардс
Източник: BLACK Sea Film
Страшно много ми хареса да битувам в този свят. Страшно много ми харесва начина, по който всеки един от екипа - пред и зад камера - се старае да изгради този свят, в който аз реално почувствах, че пълноценно живея.
Харесва ми, че филмът се занимава с едни много сериозни теми по един "особняшки" начин. Това ми харесва.
Филмът е щур, странен, нашите герои са странни, те са странници. На мен това ми беше много сладко за работа. И след това като зрител, когато гледах - също...
- Остана ли удовлетворена като гледа филма?
- Аз съм много критична винаги. Мразя и да се гледам. Някой път имам чувството, че ще вдигна температура, понякога даже вдигам.
Но честно казано, това, което си поставих като цели, задачи за мен самата, ми се сториха до голяма степен постигнати. Рядко съм така. Мисля, че просто това, което съм искала да предам, съм го предала. И въобще смятам, че филмът е интересен. И много се надявам публиката да му даде шанс да влезе и да го види.
Аз рядко съм доволна, но в този случай бих казала, че филмът оправда очакванията и желанията ми. Което за един толкова критичен човек като мен, е огромно постижение. И може би най-просто казано - хареса ми.
Кадър от филма "Дяволски игри", реж. Бен Чарлз Едуардс
Източник: BLACK Sea Film
- Вие бяхте на Международния филмов фестивал "Капри Холивуд"в Италия, взехте награди. Кои думи от членове на журито, казани лично на теб, те развълнуваха?
- За съжаление, те не говореха добре английски, аз определено не говоря италиански. С много малко хора успях да си разменя цяло изречение. Въпреки това, ние усещахме, когато хората са развълнувани. Тази емоция няма няма нужда от превод.
Самият Франко Неро ми връчи наградата, просто си кимнахме и се разбрахме.
- Във филма работите с големи звезди. Какво няма да забравиш от срещите си с тях на снимачната площадка?
- Изненадах се, когато още преди началото на снимките Гари Стреч предложи да ми помогне. Не знам дали беше идея на Деси Тенекеджиева или негова, няма значение. Рядко се случва актьор, колега да ти предложи помощта си.
Естествено, на терен всички си помагаме, но предварително да отделил време за мен и то не веднъж - понякога онлайн, понякога на живо се срещахме. Това си е сериозна работа, това е сериозен труд. За мен това е много ценно. Бях впечатлена и продължавам да съм впечатлена.
- Предимно за езика или за изиграването на сцените ти даваше съвети?
- Предимно за езика, но освен това обсъждахме сцените... Никой не може да ми каже, освен режисьорът, как трябва да изиграя една сцена. Даже режисьорът не ти казва точно как трябва. Това е моя задача. Аз също съм творец в крайна сметка.
По-скоро обсъждахме, по-скоро си говорихме. Той има повече опит от мен. Но той не се налагаше, не ми е казвал какво да правя и как. Не, напротив - просто си говорихме. Това беше нещо, което ми направи впечатление.
През цялото време се чувствах равна с всеки един от екипа. Няма значение той колко повече филми от мен има зад гърба си, или къде е живял, или къде е работил, къде е творил. Всички сме равни в крайна сметка и всички сме там за едно и също нещо. А то е да направим един качествен продукт.
- Ти за първи път работиш с такива големи световни звезди? Има ли разлика в тяхното поведение по време на процеса, като ги сравниш с колегите си в България?
- Не съм видяла особено голяма разлика. Всеки човек има индивидуално отношение към работата. Не мисля, че разликата е в това кой колко е популярен, важна е хигиената към работата. Имала съм късмет да работя, в повечето случаи, с колеги, които са били хигиенични към професията.
- По време на снимките имаше ли интересни истории, които би разказала?
- Този филм преливаше от интересни случки, защото ние снимахме и с животни, и с деца. Снимахме на много интересни локации.
Снимахме под вода, например. Да снимаш под вода се оказа доста по-сложно, отколкото изглеждаше, поне за мен. Беше леко страшничко. Дори съвсем наскоро си говорих с моята дубльорка Йоана. Тя макар че се е подготвяла специално за каскади в басейн, каза, че всъщност е било наистина страшно. Но мисля, че и двете сме се справили добре, и в крайна сметка във филма влязоха кадри и от моите, и от нейните опити, за което съм много благодарна.
На кастинга ме попитаха мога ли да карам колело... Естествено, че казах, че мога. Аз мога, но не бях карала колело от дете. Обаче те ме пуснаха по един много, много неравен терен и още на първия дубъл се пребих. Ужасяващо. И така - доста криво ми тръгна с първите ми кадри. Ударно! (смее се)
- Историята в "Дяволски игри" е за доброто, злото, черното, бялото. Къде е границата между добро и зло? Има ли в доброто зло, а в злото добро? Кое е бяло, кое е черно? Доколко те занимаваха тези въпроси в твоя живот досега?
- Разбира се, това са теми, които още от деца ни вълнуват. Помня, когато бях много малка, може би 4-5 годишна, или дори по-малка, гледах някакво филмче по телевизията - имаше добри герои и злодеи.
Аз тогава си мислех - "защо добрите герои просто не кажат на лошите, че са лоши? Те явно не го разбират, затова са лоши. Аз мислех, че те са лоши, защото не знаят, че това, което правят, е грешно. Не можех да си представя, че някой целенасочено иска да прави зло, да наранява някого.
Това са моите първи размишления по темата. И честно казано, това мое убеждение продължи доста дълго. Аз мислех, че никой не е злодей по собствена воля. До ден днешен си го мисля - може би никой не иска да бъде лош, но просто не разбира, че е такъв.
Обаче напоследък все по-често си казвам: "А, бе, тези хора май много добре знаят какво правят. Много добре го осъзнават!
Та както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Не знам дали наистина е така.
Елеонора Иванова
Снимки: Личен архив
Замислям се върху тези теми. Замислям се най вече, когато рефлектира върху самата мен - дали изборите, които правя, действията, които предприемам, не накърняват някого. Аз мисля, че това трябва да е най-важната цел на човек в живота - да не наранява останалите.
- Какъв партньор беше Димитър Николов в "Дяволски игри"?
- Точно такъв, от какъвто имам нужда. Аз обичам, когато се работи, да се работи сериозно, да се работи концентрирано. Не съм от хората, които обичат да се разсейват. Веднага видях, че Димитър действа по същия начин. Видях, че сме от един отбор. И че всъщност и на него му се иска изключително съсредоточено и концентрирано да си свършим работата.
Зарадвах се, защото още на първия ден той дойде при мен и ми казва: "Абе, извинявай, искаш ли да си минем текстчето 10-ина пъти?" Казах му: "О, супер! Аз най-често съм този досадник. Радвам се, че сме на една вълна."
Много лесно работих с него. Много лесно. Страхотен професионалист. Не малко филми има зад гърба си, не малко роли. Усеща се, че той наистина знае какво прави и защо го прави.
- В богатата ти биография в театъра и в киното, кои свои партньорства би отделила като много успешни?
- О, това не бих се наела да го направя, просто със сигурност ще изпусна някого. Списъкът е огромен. И тук съм привилегирована и късметлийка. Срещнала съм се със страхотни хора и страхотни професионалисти.
Не мога да не спомена за "Суматоха". Това всъщност са моите колеги от Академията, моите състуденти, с които създадохме това сдружение.
Толкова приятно ни беше да работим 4 години заедно, че ни се прииска да продължим да го правим в Сдружението. Затова ще отделя тях като хората, с които работа с голямо удоволствие. Много сме, 20 човека!
Елеонора Иванова
Снимки: Личен архив
- Кой те запали по актьорството и ти си каза: "Ето, аз искам да стана актриса"?
- Много е странно. Няма човек, няма конкретна случка, няма причина, няма нищо, което да ме е накарало да си кажа, че искам да стана актриса. Аз просто си го исках от малка. Не знам, дори преди да съм стъпила на театрална сцена, дори преди всичко, аз просто исках да се занимавам с това. Знаех, че това е моето нещо, без абсолютно никакви доказателства. (смее се)
- И как се движеше по този път?
- Моите родители винаги са били изключително подкрепящи и каквото не съм поискала, това не съм получила. Аз винаги ще бъда безкрайно благодарна, че съм глезена от дете - бях много обичана и много подкрепяна и продължавам да бъда от моите родители. Те винаги са били моят гръб. Още като малка ме записаха в детска школа. И още оттогава, всяка събота и неделя съм в детска актьорска школа. След това преминах в младежка актьорска школа, където всъщност са и първите ми сериозни учители, ментори, както ги наричам, с които и до ден днешен работя. Това са Башар Рахал и Зафир Раджаб. Те бяха хората, които поставиха основата на моя вкус за изкуство.
- Кой е Учителят, който те водеше по пътя на актьорството?
- Безспорният ми ментор е професор Ивайло Христов.. Може би никога няма да ми писне да го гледам и да го слушам този човек. Мъдростта му, отношението му към живота, отношението му към изкуството... Никога няма да ми писне да се уча от него, да се вдъхновявам от него, да си "крада" от него...
Това е за мен един неизчерпаем извор. Споменах сдружението "Суматоха". Благодарение на него ние съществуваме такива, каквито сме. Благодарение на него ние изградихме този екип, защото екип не се става току-така. Той е човекът, който ни сплоти, който ни запали с едно и също пламъче.
А това е нещо безценно, според мен. Абе, ние, студентите на Ивайло Христов, си знаем!..
- Ивайло Христов гледал ли е твои постановки и филми? Гледал ли е "Дяволски игри"?
- Не, нищо не е гледал. Тоест, от моите спектакли нямам представа, много не следя. И не го каня, това е ужасно. Аз много рядко каня мои познати хора да ме гледат. Който иска да заповяда, но предпочитам да не знам изобщо кой е в публиката, защото някак си ми е много по-лесно да играя пред непознати, отколкото пред близки.
- Той още първата година ли те взе в своя клас?
- Отидох много уверена. Просто казах: "Аз няма начин да не съм при този човек! Няма как!" Въобще не съм се притеснявала. Аз знаех, че ще влеза в неговия клас.
Това беше за мен естественото развитие на моя живот.
Материалите, които си избрах, ги избрах, защото на мен страшно много ми харесваха. Подготвях се при Зафир Раджаб. Но те не са работени кой знае колко. Те просто ми прилегнаха. И не съм имала нужда от много работа. Мисля, че това е много важно, между другото, при кандидатстването - да намериш материали, които ти прилягат. Нещо, в което можеш да бъдеш уверен, можеш да бъдеш себе си, да покажеш себе си. Защото, струва ми се, че на тази възраст ние още не сме започнали обучението си и е нормално да изберем нещо, което е близко до нас. В крайна сметка, ние отиваме да покажем себе си...
Мики Рурк в новия филм на Деси Тенекеджиева, режисиран от Бен Чарлз Едуардс - "The wheels of heaven"
- "Винаги действай не от страх, а от любопитство". Това е важна част от твоята житейска философия". Защо толкова ти допада?
- Истина е, че всеки ден си повтарям тази мисъл. Наистина. Днес си я повторих, вчера си я повторих. Наистина, може би цял живот ще си повтарям това. То такъв е животът, не само нашата професия.
Пред толкова много избори сме поставени... Особено на възрастта, на която съм в момента, постоянно се чудя дали съм поела по правилния за мен път. Понякога това може да те парализира. Понякога наистина се чувствам като парализирана. Сякаш просто наистина не знам накъде да поема.
И в тези моменти пак това е мисълта, която ми идва в главата. Защото не искам да бъда водена от страха. Не искам страхът да ме спира да опитвам нови неща и да се боря за определени неща. Искам любопитството да ме води.
Елеонора Иванова на снимачната площадка на сериала "Братя"
Снимки: Личен архив
- Какво друго те води?
- Понякога си мисля: "Аз се вземам твърде насериозно. И прекалено се вторачвам в някакви неща... Стига толкова! Просто се забавлявай. Наслаждавай се на това богатство, което имаш, наречено живот. Стига си гледала на живота толкова в черно."
Желанието ми е да се забавлявам. И да минавам с кеф през този живот".
Елеонора Иванова
Снимки: Личен архив
- Имало ли е роля, след която си помислила: "Е, Нори, това вече беше върхът"?
- О, не! Леле, леле, не, слава Богу. Не, ще е ужасно. Ако стигна дотам така да мисля, значи положението е много страшно.
Особено след премиера никога нямам такива чувства. Има представления обаче, които минават много добре. Понякога усещам истински живот вътре. И след това, когато се прибирам, имам чувството, че целият свят е малко по-светъл за мен. И сякаш стъпвам малко над земята. Случва се... Рядко ми се случва, но когато ми се случи, е много вълшебно усещане. Иска ми се да пея, иска ми се да танцувам по улицата.
Но не е често, повече съм самокритична.
Последният път ми се случи след едно представление на "Ромео Жулиета" в Пловдивския театър. Обичам да съм Жулиета! А в Пловдив последно Жулиета е била Цветана Манева!
Елеонора Иванова
Снимки: Личен архив
Пловдивската публика е с вкус. А нашата постановка е малко по-особена. Моята Жулиета няма нищо общо с традиционната. Тя е смела, бунтарка, воюва за любовта си. Влюбва се в Ромео напук на родителите си, напук на враждебната среда, която я заобикаля. Тя се хвърля към смъртта, като към авариен изход, защото смъртта е единствената възможност тази любов да просъществува. И тя се хвърля без страх в тази бездна.
Аз се доверих изцяло на режисьора Стайко Мурджев и колегите.
- А какво ти предстои сега?
- Приключих едни снимки, за които не мога да разкажа все още нищо. Премиерата на "Дяволски игри" в момента е основното нещо, което ме вълнува. Съвсем скоро излиза и филмът "Есента на ловеца", където също имам малка роля. Филмът е на Андре Шандел, а в главната роля е Ивайло Христов.
Когато гледах този филм, страшно много плаках, защото Ивайло Христов е просто гениален, а сценарият е отвратително красив. Искам да кажа и, че се спуках да се смея от тънкия хумор, който е типичен за Ивайло Христов, и се радвам, че режисьорът го е уловил по толкова прецизен начин, този тънък, красив хумор. Това искам да кажа...
- Желая ти успех, Елеонора!
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Повече за филма "Дяволски игри" следете на:
WEBSITE | FACEBOOK | INSTAGRAM
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}