Светлин Русев е сред най-разпознаваемите български музиканти на световната сцена - цигулар с изключителна международна кариера, професор в Парижката консерватория и артист, който съчетава виртуозност с рядко срещана дълбочина на интерпретацията. Неговият репертоар обхваща широк спектър - от барока до съвременната музика, а сценичните му проекти често поставят граници - и ги преминават.

На 19 април 2026 г. в Централния военен клуб - София той ще изнесе първия си концерт в столицата след своя 50-и юбилей. Събитието, озаглавено "Ad Limites Impossibilitatis II", поставя началото на юбилейния цикъл "50 години съвършенство", реализиран от ОКИ Дом на културата "Средец".

Още

ВИРТУОЗИ

"50 години съвършенство": Светлин Русев открива юбилейната си година с концерт в София

Проектът е част от дългогодишното творческо партньорство между Светлин Русев и композитора и диригент Минко Ламбов - съюз, основан на доверие, свобода и общ критерий за качество.

В този концерт Русев ще изпълни интеграл от произведенията на Йохан Себастиан Бах за соло цигулка - едно от най-големите предизвикателства в класическата музика.

Светлин Русев със съпругата си - виртуозната пианистка Йоръм Сон Снимка: Личен архив

- Вашите интерпретации често се свързват не само с виртуозност, но и с дълбочина и прецизност. Затова ли юбилейният Ви проект с Минко Ламбов и Дом на културата "Средец" носи името "50 години съвършенство". Какво означава съвършенството за Вас?
- Бах е съвършенството. В този проект аз съм слуга на гениалната музика на Бах.

В класическата музика има много ясно разграничение - преди и след Бах. Не случайно го наричаме бащата на композиторите.

Всичко, което идва след него, по някакъв начин стъпва върху това, което той е създал. Моята задача не е да добавям нещо от себе си на всяка цена, а да се опитам да услужа по най-подходящия начин на тази музика. Да ѝ дам пространство да прозвучи.

В този смисъл - да, аз съм слуга на съвършенството.

- Откривате юбилейната си година в София с второто издание на проекта "Ad Limites Impossibilitatis" на 19 април, организиран от Дом на културата "Средец". Каква е за Вас разликата в предизвикателствата между първото издание на проекта с интегралите на Йожен Изаи и Николо Паганини - върхове на виртуозността - и предстоящото второ издание с музиката на Й. С. Бах - музика на абсолютната истина? Кое е по-трудно - техниката или истината?
- Леко подвеждащо е да се мисли, че музиката на Бах е по-лесна в техническо отношение. Всъщност тя е изключително трудна. Преминаването от едноглас в двуглас, триглас и четириглас е свързано с огромни предизвикателства.

Гениалността и съвършенството на тази музика поставят отговорността на изпълнителя на още по-високо ниво. Може би именно това я прави още по-трудна - защото вече не става дума само за техника, а за музика на абсолютната истина.

С развитието си като музикант и като човек осъзнавам тази дълбочина още по-силно.

- Може ли изпълнителят и публиката заедно да се докоснат до това съвършенство?
- Абсолютно. Това е и смисълът. Акустиката на Централния военен клуб - София, където ще се случи концертът на 19 април, дава възможност тази музика да се усети почти физически, на много дълбоко ниво.

Бах е написал всичко изключително прецизно - имаме факсимиле на ръкописа, всичко е там, няма нищо случайно. Колкото повече се занимаваш с тази музика, толкова повече осъзнаваш колко е гениална и завършена.

И точно в този процес се случва срещата - между изпълнителя, музиката и публиката.

Снимка: личен архив

- Какво знаете днес за музиката, което не сте знаели на 25?
- Човек се учи всеки ден. Аз научавам нови неща и днес - не само спрямо 25, а и спрямо вчера.

Имаме щастието да се занимаваме с нещо, което е изключително обогатяващо. Всеки сблъсък с репертоар, с различен инструмент, с различна акустика - всичко това те променя.

Аз се уча и чрез преподаването. Когато работя със студентите си, когато им обяснявам нещо, това неминуемо се връща при мен и влияе на моето собствено изпълнение. Това, че преди дни преподавах Втората соната в Консерваторията, със сигурност ще повлияе на начина, по който ще изсвиря Бах тази неделя.

- Вие сте и преподавател в една от най-престижните музикални институции в Европа. Кое е това, което намирате за най-важно в комуникацията с учениците си и това, което държите те да научат от Вас? Несъмнено младите силно се вълнуват от брилянтната Ви техника и мечтаят за същите умения, но това ли е най-важното в действителност?
- Щастлив съм, че мога да предам на студентите си моя опит, знания, техника и всичко, което съм преживял в своята концертна практика. Не мисля, че техниката е най-важното.

Важно е тя да служи по най-добрия и полезен начин на гениалната музика, написана от великите композитори - като Бах, а след него класиците, романтиците и съвременните автори - за да можем да се изразяваме по начина, по който бихме искали.

Аз се уча и чрез преподаването. Когато работя със студентите си, когато им обяснявам нещо, това неминуемо се връща при мен и влияе на моето собствено изпълнение, казва Светлин Русев Снимка: личен архив

- След толкова години на световни сцени - какво остава предизвикателство?
- Всяка една нота е предизвикателство. С напредването на възрастта и опита това става още по-сложно, защото си много по-наясно какво трябва да бъде. Имаш по-ясна представа за звука, за посоката, за резултата.

Идеята е изпълнителят да може да чуе предварително това, което ще излезе от инструмента му, и да го "проектира" в реалност.

При Бах това е особено трудно, защото трябва да създадеш цял свят с един инструмент - с четири струни и един лък. Във фугите, например, започваш от едноглас, който постепенно се превръща в двуглас, триглас, четириглас - това е полифония, която е изключително трудна за постигане на цигулка. От инструментална гледна точка това е огромно предизвикателство.

Но принципът остава един и същ - винаги може по-добре.

Светлин Русев (вляво) и композиторът Минко Ламбов Снимка: Личен архив

- Ще има ли трето издание на "Ad Limites Impossibilitatis" - и ако да, има ли накъде още да се разширят тези граници?
- Както казва Джордже Енеску: "След като сме минали през Хималаите и Еверест", а това са Шаконата и партитите на Бах, сонатите на Изаи и капризите на Паганини, е много трудно да се продължи нататък. Но аз се надявам, че ще има трето издание и вече имам някои идеи, които включват и българска музика, разбира се.

- През годините Вашият път нееднократно се е пресичал с музиката на Минко Ламбов - в произведения написани специално за Вас, във филмова музика, в различни сценични и концертни проекти. Какво е нужно, за да се създаде такова доверие между композитор и изпълнител и да направи тази творческа среща толкова устойчива във времето, че музиката да започне да звучи като обща съдба?
- С Минко процесът на работа е много интересен, защото се познаваме много добре. Той ми дава пълна свобода на действие, но в същото време вървим по един и същи път.

Това е много важно - да имаш свобода, но и обща посока. За мен музиката е разделена на две - хубава и не толкова хубава.

На този етап от развитието си имам щастието да мога да избирам с кого да работя и каква музика да изпълнявам. Работата с композитор като Минко, който пише хубава и смислена музика, се превръща в удоволствие и в истинско удовлетворение.

Светлин Русев (вдясно) и композиторът Минко Ламбов Снимка: Личен архив

- Минко Ламбов е първият композитор, който Ви посвещава произведение, а през годините Вашето приятелство се превръща в поредица от мащабни общи проекти. Какво е усещането да знаете, че една музика е написана специално за Вас - не просто за цигулка, а за Вашия звук, темперамент и вътрешен свят?
- Изключително съм щастлив от това дългогодишно сътрудничество - признателен и благодарен, защото музиката е прекрасна, а това е естествено и основно изискване за мен.

Фактът, че правя първите стъпки "по снега", без да се влияя от записи в YouTube, плочи, дискове и т.н., е много интересен, важен и изключително обогатяващ. Минко ми дава пълна свобода на идеи - за щрихи, регистри, различни цигулкови похвати, октавиране, промени и т.н. в процеса на нашата работа.

Неговото доверие към мен е изключително високо. Естествено, това идва с още по-голяма отговорност, но усещането е уникално и съм истински признателен за това доверие.

Светлин Русев (вдясно) и композиторът Минко Ламбов Снимка: Личен архив

- Днес вече не ви свързват само отделни произведения, а и обща културна мисия - включително предстоящото национално турне с Дом на културата "Средец", майсторски класове, заснемане на документален филм, обща продуцентска дейност и др. Какво може да очакваме от подобно партньорство?
- Като мисионер на тази музика смея да кажа, че можем да очакваме много интересни проекти и важни за нас инициативи, които са част от подобна мисия и чрез които се надяваме да бъдем полезни на обществото.

Мисията включва участие в обществени каузи, образователни инициативи, майсторски класове, концерти, звукозаписи и др.

Подготвяме и документални филми, които ще открехнат завесата към по-лични моменти от живота на артисти като мен. Чрез майсторските класове се надявам да задълбочим контакта със следващото поколение. Това е възможност да помогнем на младите ни колеги и да ги насочим към собствената им вяра.

Интеграл на Изаи от първото издание на Ad limites imposibilitatis Снимка: личен архив

- Следващата Ви обща среща с музиката на Минко Ламбов ще е и особено лична - Световната премиера на новата "Концертна пиеса за две цигулки и симфоничен оркестър", написана специално за Вас и дъщеря Ви Клое, която ще се състои на 21-ви април в зала "Катя Попова" - Плевен с участието на Плевенска филхармония и под диригентството на автора. Какво е чувството да споделите такава премиера именно с нея?
- Уникално е чувството. Дъщеря ми преди няколко дни навърши 21 години и съвсем скоро завършва магистратура в Парижката консерватория.

За мен това е шанс да споделя сцената с нея - за първи път с оркестър, за първи път в такава форма, и то със световна премиера, написана от Минко. Емоцията е наистина много силна. Очаквам този момент с огромно нетърпение.

Дъщерята на Светлин Русев - Клое Русев Снимка: Личен архив

- Какво Ви предстои през тази година и кога да очакваме националното турне на юбилейния Ви проект "50 години съвършенство", който реализирате с Дом на културата "Средец"?
- Турнето ще се състои във втората половина на годината и ще обхване най-големите български градове. Още този месец имам поредица от концерти. Във Варненската опера ще изпълня Концерта за цигулка на Чайковски под диригентството на Георги Димитров.

След това в НДК, с оркестъра на Българско национално радио под палката на Константин Илиевски, ще представим "Рапсодия Вардар" от Панчо Владигеров.

На 21 април в зала "Катя Попова" в Плевен предстои и специален концерт с Плевенска филхармония - със световната премиера на ново произведение на Минко Ламбов, който ще бъде и диригент. В програмата е включено и "Интродукция и Рондо капричиозо" от Сен-Санс.

Светлин Русев (вдясно) и композиторът Минко Ламбов Снимка: Личен архив

- По какъв начин българската публика се различава от международната - има ли нещо специфично в тази среща?
- Всяка публика е различна, но българската има нещо много специфично. Има хора, които са изключително подготвени и разбират в дълбочина, но има и много нова публика - хора, които идват за първи път. И точно те често дават най-искрените реакции.

Моята цел е като "мисионер" на класическата музика тези хора, за времето на концерта, да забравят за ежедневието си. Ако успеем да ги "подмладим" дори за час-два - значи сме си свършили работата. Публиката в България е топла, емоционална и много интересна като смес.

"Съпругата ми Йоръм Сон има невероятна лекота - може да седне и буквално за ден да научи нещо ново", споделя Светлин Русев. Снимка: Личен архив

- След толкова години работа в чужбина, какво място заема България днес във Вашия професионален и личен избор?
- България е нещо много специално за мен. Това е малка държава, но е дала изключително много големи музиканти - концертмайстори, певци, диригенти. Това е наистина феномен.

Аз съм патриот в най-добрия смисъл на думата. България ми е дала много - най-вече основата. Това, което съм получил в началото, е незаменимо. Моята детска мечта е да си построя къща в България и съм щастлив, че днес я реализирам.

От малък живея във Франция, имам френски паспорт и дори говоря френски по-добре от български, но никога не съм се възприемал като французин и няма да го кажа.

Винаги съм бил много горд с това, че съм българин.

- Тази година е важна за Вас и в личен план - наскоро станахте баща за трети път. Как намирате баланс между сцената, пътуванията и семейството?
- От логистична гледна точка не е лесно - организационно е доста сложно. Имам обаче голям късмет, че съпругата ми също е музикант - Йорам Сон е световно призната пианистка и това много ни помага да се разбираме и да се организираме.

Когато е възможно, тя пътува с мен, свирим заедно, имаме записи и общи проекти - включително и такива като "Going Home Project", оркестър без диригент на който съм музикален директор. Това създава естествен баланс, защото споделяме една и съща среда.

Дългогодишното ни приятелство постепенно се превърна в нещо много повече. А отскоро сме и родители на дъщеря ни Нели, която кръстихме на моята майка.

- Съпругата Ви също е сред най-търсените пианисти в света. Това прави връзката Ви по-лесна или по-предизвикателна?
- Колегите ни често казват, че сме една от най-балансираните и щастливи двойки, които познават.

Отнасяме се с огромно уважение и възхищение един към друг - това е най-важното. При нас конкуренцията е по-скоро забавна. Тя има невероятна лекота - може да седне и буквално за ден да научи нещо ново.

В ситуации като бисове, когато трябва да реагираш на момента, това много помага - просто го правим заедно.

Музикалното семейство Светлин Русев и Йоръм Сон Снимка: Личен архив

- Какво Ви помага да издържате на този интензивен ритъм извън музиката?
- Както при всеки нормален човек - малките неща. Чаша хубаво вино, добър ресторант, кино, спорт... когато остава време. За съжаление, не остава достатъчно често.

Занимавал съм се с бойни изкуства, с тенис - но ако не ги практикуваш редовно, те започват да създават повече напрежение, отколкото да разтоварват. Затова с времето се наложи да се откажа от част от тези неща.

- Какво си пожелавате на 50?
- Здраве! Другото се купува, урежда, организира.

- Какво бихте казали на младите музиканти?
- Да запазят вярата си.

Времената са сложни и често обезсърчават, но музиката има смисъл. Трябва целенасоченост, търпение и постоянство. И най-вече - да вярват в това, което правят.

Интервю на Христина ХРИСТОВА

Още

МУЗИКАЛНИ ВИРТУОЗИ

С паметен концерт на цигуларя Светлин Русев завърши 25-ият "Европейски музикален фестивал"

Още

ВИРТУОЗИ НА ЦИГУЛКАТА

Именитият цигулар Светлин Русев закрива "Колекция Stradivarius" на Европейския музикален фестивал

Още

МУЗИКАЛНИ ПРАЗНИЦИ

"На границата на невъзможното" с виртуоза на цигулката Светлин Русев

Още

ВИРТУОЗИ НА ЦИГУЛКАТА

Световноизвестният цигулар Светлин Русев отвежда публиката "На границата на невъзможното"

Още

СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА СИМФОНИЧНА МУЗИКА

Светлин Русев и Плевенска филхармония представят световната премиера на "Quarantinella" от маестро Минко Ламбов

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Цигуларят Светлин Русев: Музиката прави малки чудеса

Още

МУЗИКАЛНИ ПЪТЕШЕСТВИЯ

Светлин Русев ще свири за първи път у нас на 300-годишна цигулка "Страдивариус"