СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Цигуларят Светлин Русев: Музиката прави малки чудеса
"Характерните неравноделни ритми от българския фолклор добавят уникален колорит към универсалната класическа музика", казва музикалният виртуоз
Автор : / 1365 Прочита 0 Коментара
Светлин Русев
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Броени дни след като участва в "Концерт за мир" в катедралата "Сен Луи" в "Музея на армията" в Париж, на 29 януари 2025 г., българският цигулар Светлин Русев, ще свири пред софийската публика за първи път със своя "Страдивариус" от 1716 г., който получи от Министерството на културата за период от 5 години.
Цигулката е закупена от българската държава специално за Минчо Минчев, друг обичан голям български цигулар, който близо 47 години свири с нея. Светлин Русев пристига в София по покана на композитора Минко Ламбов за световната премира на Концерт за цигулка, акордеон и оркестър.
Концертът "Вдъхновение" ще бъде представен на 29 януари 2025 г. от 19.00 ч. в Централен военен клуб в София.
Участва и световноизвестната акордеонистка Вероника Тодорова. Изключителният виртуоз Светлин Русев не за първи път изпълнява творби на Минко Ламбов. За него композиторът е написал първия си концерт за цигулка и оркестър "Camposelice", Двоен концерт за цигулка и пиано, Концертна пиеса за цигулка и оркестър "Quarantinella" и други.
В Париж миналата седмица родният ни виртуозен цигулар с международна кариера беше солист на повторение на концерт за мир от 4 април 1943 г. в "Роял Албърт Хол", Лондон, където цигуларят Йехуди Менухин свири за премирие пред Съюзниците.
След един от най-великите цигулари на 20-и век Менухин, 80 години по-късно Светлин Русев се изправи пред предизвикателството на подобно цигулково изпълнение с шедьоврите Концерт за цигулка и оркестър на Бетовен и "Поема" на Шосон, като възроди тази историческа френско-германска програма.
Светлин Русев (вляво) и композиторът Минко Ламбов
Снимка: Личен архив
- Как мина концертът за мир в катедралата "Сен Луи" в Париж преди броени дни?
- Концертът беше прекрасен, пред пълна зала.
Катедралата "Сен Луи" е едно емблематично място, не е концертна зала с идеалната акустика, но пък се намира в един от най-любимите ми световноизвестни музеи - "Музеят на армията" в Париж.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
slide 1 to 3 of 50
8,00 лв.
16,00 лв.
17,00 лв.
Може би знаете, че там се намира гробницата на Наполеон. Там Берлиоз създава творби, Бърнстейн ги дирижира, там имат голяма традиция и винаги търсят интересна тематика.
Този път тя беше свързана с повторение на "Концерт за мир насред войната" от 1943 г. в "Роял Алберт Хол" в Лондон, където по много интересен начин Йехуди Менухин в подкрепа на Франция свири немска и френска музика. Беше една нова среща с новия диригент на оркестъра на Републиканската гвардия - Бастиен Стил, когото аз познавам като инструменталист, но за първи път работя с него, а от този сезон той е главен диригент на този оркестър.
- Имаше ли български гости на концерта?
- Да, на първи ред на концерта беше един от най-великите, в най-добрия смисъл, български патриоти - Минко Балкански, на 97 години и половина и винаги със своята чаровна усмивка (бел.ред. Минко Балкански е почетен професор по физика на Университета "Пиер и Мари Кюри" в Париж). Той е един хората които са направили толкова много за България.
Сред публиката беше и моето второ семейство, което ме приюти в първите ми две трудни години във Франция, когато бях малък и сам. Това са Елизабет и Койчо Атанасови, едно прекрасно българо-френско семейство.
- Като говорим за въздействието на музиката, имате ли момент от Вашата кариера, когато сте почувствали, че музиката Ви е променила нечий живот или е донесла надежда?
- Абсолютно и всичко това го знаем от научна гледна точка.
За съжаление преди няколко дни, предишната вечер преди концерта в катедралата "Сен Луи" бях в Неврологично отделение на една от големите парижки болници, за да видя мой близък, който получи инсулт и има мозъчен кръвоизлив.
И самият логопед и всички други лекари казаха колко е важно да се докосне до музиката. Отидох с цигулката и му посвирих, изключително сърцераздирателен и тъжен момент за мен, но и уникален миг на неговата реакция - усмихна се, позна ме и се опита да ръкопляска. Музиката прави малки чудеса!
- Йехуди Менухин е вдъхновение за поколения музиканти със своята хуманност и майсторство. Срещали ли сте се с него?
- Имах щастието два пъти да имам контакт с него. Той беше президент на журито на международния конкурс "Маргарита Лонг - Жак Тибо" на който съм лауреат през 1996 г. А през 1997 г. свирих под неговата палка като диригент на Френския национален оркестър на гала концерт и отделно имахме контакт чрез една организация в Белгия, където той имаше други дейности чрез неговата фондация.
Той е естествено е голям пример за мен. Изключително ерудиран човек и си позволявам да го цитирам когато казвам, че това не е моята цигулка, а че имам щастието и шанса да съм цигуларят на този инструмент за известно време.
Както е в моя случай в момента от почти три месеца насам. На 31 октомври 2024 г. веднага след като мина церемонията в София, беше моят първи концерт с цигулката "Стдивариус" от 1716 г. - световна премиера на друго произведение на Минко Ламбов, чиято българска премиера предстои сега в сряда. Това е "Валонската сюита", написана по поръчка на Кралския Валонски оркестър в Белгия.
Но въпреки това, че наскоро имах много тежък маратон с двоен рецитал от Соловите сонати на Йожен Изаи, някои които не познавах и не бях свирил никога, и 24-е капричии на Паганини - това беше едно по-активно, дори силово сближаване с инструмента, затова си позволявам да цитирам проф. Минчо Минчев, който наскоро каза, че в неговия случай навремето му е отнело година и половина.
Така че този процес е абсолютно неспирен, уникален и обогатяващ. Много неща влияят на начина по който този инструмент отговаря, на начина, по който цигулката ни връща и ни кара да музицираме. Т.нар. интерактивност в днешно време, е нещо много специално и приятно, защото няма нищо рутинно в този процес. Всеки ден е обогатяващо сближаване.
- А след като върнахте цигулката на фондация Nippon с каква цигулка свирихте преди да получите тази от Министерството на културата в България?
- 9 години имах шанса да свиря на нея от 2012 г. до 2021 г., след това имах на разположение цигулка, която принадлежи на Amundi от Париж, която е доста по-мъничка и тясна, с уникален размер - уникален инструмент. Всички части с изключение на горната дъска, са на Николо Амати, който е бащата на лютиерите и е довел цигулката до съвременната й форма, а най-известният негов ученик е Антонио Страдивари, който доста по-късно през 1720 г., почти 70 г след това, прави горната дъска за този инструмент.
Инструмент с чудесен характер, изключителен топъл глас, но колкото и арогантно да звучи - несравним с цигулката, с която в момента имам щастието и честта да творя и да изпълнявам произведения.
- Какво за Вас е най-силното послание на музиката в трудни времена?
- Макар че Бетовен често е композирал по поръчка, едва ли е предполагал, че неговата музика ще се изпълнява векове наред. Въпреки че няколко века са само миг в историята на човечеството, класическата музика има универсална стойност, която ще остане.
Тя носи резонанс и вибрация, които са жизненоутвърждаващи, и е истинска загуба за хората, които не се осмеляват да прекрачат прага на концертната зала. По този начин те губят връзката с човечността.
За мен това е изключително важно и почти мисионерско - да успея да въздействам на публиката чрез тези вибрации, чрез резонанса, чрез споделянето на емоции и пътешествие.
Тази музика дава възможност на хората, дори и за минути или часове, да не усещат тежестта на ежедневието, да забравят за грижите си и да останат млади духом.
Тя е нещо изключително ценно, което ни помага да запазим човечността си - нещо, което, за съжаление, все повече се губи в съвременния свят.
- Вие не за първи път изпълнявате творби на Минко Ламбов. Как бихте описали творческата ви връзка и какво ви вдъхновява в неговата музика?
- Преди да работим заедно, нас ни свързва едно прекрасно приятелство от гледна точка на това, че сме човешки същества.
Чест и удоволствие е, че в своето творчество той има произведения, посветени на мен. Има първи концерт с цигулка, втори двоен концерт, който направихме в София и в Турция, има пиеси.
Той направи преработка на "Циганската рапсодия" на баща си Кирил Ламбов. Бог да го прости! И сега е и първото ни сътрудничество с Вероника Тодорова и прекрасния инструмент акордеон.
С нетърпение очаквам това произведение, засега съм чул само демо версията, така че нещата ще се случат във вторник сутринта на първата ни репетиция в София. В произведението има фолклорни елементи, неравноделни тактове, танго и джаз елементи, които се свързват от различни жанрове и това е нещо необичайно.
- Акордеонът е сравнително необичаен инструмент в класическата музика. Как според вас той се вписва в контекста на този концерт?
- По много интересен и уникален начин. Аз от 25 години свиря с бандонеон (подобен на акордеоните), който се използва в аржентинското танго. Съвсем наскоро, по-миналата неделя, свирих танго квинтет.
Много добре се съчетават двата гласа на инструментите, убеден съм, че така ще бъде и сега. Интересното е, че такъв традиционен инструмент има в България и във Франция, където съм прекарал голяма част от живота си.
Минко Ламбов и акордеонистката Вероника Тодорова
Снимка: Личен архив
Светлин Русев (вдясно) и композиторът Минко Ламбов
Снимка: Личен архив
- Концертът за цигулка, акордеон и оркестър е световна премиера. Какви предизвикателства и емоции ви донесе подготовката за това произведение?
- В този случай интересен момент е с т.нар. първи стъпки, тъй като нямаме записи, нямаме други интерпретации.
Ние поставяме първия камък на катедралата, която предстои да се построи, а това винаги е много вълнуващо и е особена отговорност още повече пред българска публика в София. Всичко това прави концерта специален и уникален.
- Какво значение за вас има изпълнението на български композитор на световна сцена?
- Аз съм горд, че мога да допринеса с една капка в разпространението на българска музика и култура.
Считам се патриот, но и го правя, защото тази музика го заслужава и го изисква.
Ако говорим например за Панчо Владигеров, като може би е най-известният български композитор, неговият първи концерт за цигулка и оркестър се създава от Берлинска филхармония - това е най-високо световно ниво и е грехота да не го познават на други места.
Когато музиката е качествена, тя заслужава и трябва да се свири. Аз имам късмета и шанса да избирам с какво да се занимавам и когато хора като Емил Табаков ми предложат да изсвиря тяхно произведение без ангажимент, няма как да не го направя. Видях партитурата, докато обядвахме с Найден Тодоров, колко качествено е написано произведението и че заслужава да се изпълни и това се случи неведнъж в България.
- Как виждате ролята на българската музика и култура в международния контекст?
- Българската музика допринася значително за обогатяването на универсалната класическа музика, която съществува от векове и със сигурност ще продължи да живее по същия начин.
Всяко произведение, свързано с българската музикална традиция - танци, песни, хармонии и характерните неравноделни ритми - добавя уникален колорит към световната сцена.
Сред моите любими бисове, например, вдъхновени от българския фолклор, са "Ръченица" на Петър Христосков и "Дайчово хоро".
Всичко, което носи духа на неравноделните ритми, е не само дълбоко свързано с нашата идентичност, но и впечатляващо за международната публика със своята оригиналност и енергия.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Светлин Русев, Радиосимфониците и маестро Илиевски с празничен концерт за Деня на независимостта
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}