МУЗИКАЛНИ ПРАЗНИЦИ
Маестро Емил Табаков и Светлин Русев откриват новия сезон на Софийската филхармония с Чайковски и Бетовен
Събитието е на 15 септември от 19 ч. в Зала "България"
Редактор : / 996 Прочита 0 Коментара
Емил Табаков (Източник: Софийска филхармония)
На 15 септември от 19 ч. в Зала "България" маестро Емил Табаков и виртуозният български цигулар Светлин Русев откриват новия сезон на Софийската филхармония с две обичани от всички почитатели на класиката творби:
Пьотър Илич Чайковски - Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, Лудвиг ван Бетовен - Симфония №4
Пролетта на 1878 е знаменателен период за Чайковски. Той постепенно започва да излиза от душевната криза, предизвикана от женитба през 1877 с Антонина Милюкова, и последвалата я дълбока депресия. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, но работата върви трудно. Компания му прави неговият ученик, Йосиф Котек, към когото Чайковски изпитва сърдечна привързаност.
Купи билетДвамата музицират заедно. По онова време композиторът вече е автор на няколко произведения в концертния жанр, в това число и за цигулка и оркестър. Вдъхновен от "Испанската симфония" на Лало, Чайковски решава да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър.
Работата върви бързо и само след месец творбата е завършена, независимо от факта, че втората част е почти изцяло преработена (оригиналната версия на частта по-късно влиза като първа от трите пиеси за цигулка и пиано "Спомен от едно красиво място" ). Тъй като Чайковски не е цигулар, той се съветва с Котек за соловите цигулкови моменти на творбата. "Колко присърце взема той моя концерт", пише козпозиторът на своя брат Анатоли в деня, в който привършва работата над втората част. "Той го свири възхитително!".
Чайковски смята да посвети концерта на Йосиф Котек, но се въздържа заради разнеслите се слухове, че двамата с младежа са в интимни отношения. През 1881 той скъсва с Котек, след като цигуларят отказва да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера. Независимо от всичко обаче, на Котек е посветен Валсът-Скерцо за цигулка и оркестър в сол мажор, написан през 1877 и публикуван година по-късно.
Следващият цигулар, към когото Чайковски насочва своето внимание, е Леополд Ауер. Той му посвещава своя концерт, както вече е сторил и със своята "Меланхолична серенада" и го помолва да бъде пръв изпълнител на творбата. Макар и поласкан, Ауер отказва, смятайки че планираната за март 1879 премиера ще се провали и ще трябва да се търси нов солист.
Десетилетия по-късно цигуларят споделя пред Нюйоркското списание "Musical Courier", че първото чувство, което е изпитал, е било на огромна благодарност, но след това е съжалил, че Чайковски не му е показал творбата още в процеса на работата. "Много неудобни места щяха да бъдат спестени" - казва изпълнителят.
Светлин Русев (Източник: Софийска филхармония)
Купи билетВ крайна сметка първото изпълнение на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски. Премиерата на цигулковия концерт е на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер. Чайковски променя посвещението си и го адресира към Бродски.
Четвъртата симфония заема особено място в музикалното наследство на ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН. Тя е едно от редките му лирични произведения в областта на голямата симфонична форма. Изпълнена с идилични картини и топли искрени чувства, тази симфония е озарена от светло щастие и неслучайно е толкова любима на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на вдъхновение. Роберт Шуман я нарича "стройна елинска девойка между двама исполини - Третата и Петата симфонии".
Творбата е завършена в средата на месец ноември 1806 - по времето, когато Бетовен работи над своята Пета симфония. По думите на големия изследовател на творчеството на композитора - Ромен Ролан, тя е създадена на един дъх, без обичайните предварителни ескизи и е като "чисто цвете, съхранило благоуханието на онези дни, най-ясните в неговия живот".
Месеците, предшестващи появата на Четвъртата симфония, наистина са от най-щастливия период в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, които са прекрасни пианистки, а техният брат Франц по думите на Бетовен е "негов най-добър приятел и брат". Именно на Франц е посветена завършената по онова време знаменита клавирна соната опус 57, наречена "Апасионата". Любовта към Жозефина и Тереза изследователите отнасят към най-сериозните чувства, които някога е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал.
По-голямата й сестра Тереза смята, че Жозефина и Бетовен просто са създадени един за друг. От друга страна, икономката на Тереза разказва за любовта между нея и композитора и дори за несъстоял се техен таен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: "Когато мисля за нея, сърцето ми бие така силно, както в онзи ден, когато я срещнах за първи път". Година преди смъртта му, Бетовен е видян да плаче над портрета на Тереза, който той целува, с думите: "Ти беше така прекрасна, така съвършена, че приличаше на ангел" . Тайният годеж, ако такъв изобщо се е състоял, е в края на май 1806. Точно по това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.
Светлин Русев (Източник: Софийска филхармония)
Купи билетТворбата носи посвещение: "На благородния силезиец - Граф фон Оперсдорф". Но макар графът да е платил ексклузивните права на симфонията за първите шест месеца, на премиерата тя не е изпълнена от неговия оркестър. Симфонията прозвучава за първи път през 1807 година във Виена, на частен концерт в дома на друг покровител на Бетовен - Принц Лобковиц. А официалната премиера е година по-късно - през месец април 1808 във Виенския "Бургтеатър". На следващата година са публикувани и оркестровите щимове , но цялата партитура излиза от печат едва през 1821. Ръкописът, който по онова време е бил притежание на Феликс Менделсон-Бартолди, днес се съхранява в Берлинската държавна библиотека и може да бъде видян онлайн.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}