ИЗКУСТВО ОТ ДРЕВНОСТТА
Древните гръко-римски скулптури са били ароматизирани
Ново проучване позволява да се преразгледа взаимодействието на древната публика с изкуството в по-широк мащаб - "възхищението от статуя е било не само визуално, но и обонятелно преживяване"
Редактор : / 4102 Прочита 4 Коментара
Скулптура на Афродита по време на изложба на древногръцко изкуство от музея Лувър.
Снимка: Getty Images
От векове учените знаят, че древногръцките и римските статуи далеч не са били безупречни фигури от бял мрамор, каквито днес се показват в музеите, а са били боядисани в богати цветове, украсени с текстил и бижута, и както показва ново проучване, дори са били ароматизирани с парфюми.
Изследването, ръководено от археолога Сесилия Брьонс и публикувано в Oxford Journal of Archaeology, разкрива как тези скулптури са били възприемани в древността не само с очите: те са били погълнати от аромати.
Ггръцки статуи в секцията за антики на Музея на изкуствата "Метрополитън"
Снимка: Getty Images
Брьонс, археолог и уредник в музея Glyptotek в Копенхаген, се обръща към класически текстове и надписи от онова време, за да проучи различните значения на това какво представлява парфюмираната статуя в контекста на древните религиозни и културни практики, съобщава Archaeology News.
В изследването се подчертава значението на парфюма при украсяването на статуи, особено на божества. Римският оратор Цицерон посочва в своите литературни източници практиката на помазване на статуи с ароматни масла.
Статуя на Аполон от Ватикана
Снимка: Getty Images
В Сегеста, в Сицилия, статуята на Артемида е получавала ароматни мазила като част от ритуалните дейности. Надписи от светилището Делос в Гърция допринасят с подробности за разходите и съставките на парфюмите, които са били използвани за поддържане на статуите на Артемида и Хера, като зехтин, пчелен восък, натрон или натриев карбонат и парфюми с аромат на рози.
Поетът Калимах също споменава ароматите в описанието си на статуята на египетската кралица Береника II, като казва, че тя е "влажна от парфюм". Това ясно показва, че тази традиция не се е ограничавала само до божествените фигури, а се е прилагала и за кралски особи и уважавани лица.
Скулптура в Атина
Снимка: Getty Images
Освен религиозна стойност, парфюмираните скулптури осигуряват мултисензорно преживяване за поклонниците и зрителите. На фестивали като Флоралия в Рим към тях се добавят ароматни гирлянди от рози и виолетки, което обогатява обонянието около тези статуи.
Древните скулптори и придружители използват специални техники за нанасяне и запазване на тези аромати. Една от тях се нарича ганозис, което означава, че върху статуите се разнасят восъци и масла, смесени заедно. Някои класически автори, като Витрувий и Плиний Старши, споменават за използването на понтийски восък и специални масла за запазване на блясъка и оцветяването на скулптурите, като същевременно им придават приятен аромат.
Статуя на Хермес в археологическия музей на мястото на древна Олимпия в Гърция.
Снимка: Getty Images
Друга документирана практика, която надхвърляла парфюмирането, била Kosmesis, при която статуите били обличани в тънки платове и украсявани със скъпоценни камъни. Гръцкият географ Павзаний разказва за известната статуя на Зевс в Олимпия, която редовно била мазана със зехтин, за да се предпазят компонентите ѝ от слонова кост от влажния местен климат.
Въпреки че тези оригинални парфюми отдавна са избледнели, научното изследване показа, че съществуват веществени доказателства в подкрепа на тези исторически свидетелства. Върху портрета на кралица Береника II са открити следи от пчелен восък, което подсказва, че той може да е бил подложен на древна парфюмна баня. Също така археологическите находки от Делос разкриват парфюмерийни работилници, в които най-вероятно са се произвеждали ароматите, използвани в религиозните ритуали.
Изложба, посветен на класическа скулптура на древен Рим и Гърция в Лондон.
Снимка: Getty Images
Работата на Брьонс поставя под въпрос дългогодишното убеждение, че класическите скулптури са чисто визуални обекти. Вместо това тези нови открития предполагат по-богато, по-вълнуващо сетивно преживяване. Парфюмите не се използват само за естетика; употребата им поражда символика и дълбоки религиозни обвързаности, при които тези статуи са били считани за живи въплъщения на богове и почитани фигури.
Това откритие приканва към по-широко преосмисляне на начина, по който древната публика се е ангажирала с изкуството. Като признават, че скулптурите са били предназначени не само за гледане, но и за мирисане, историците и археолозите получават по-дълбоко разбиране за ролята на сетивното възприятие в древността.
Скулптури от Археологически музей на Делос
Снимка: Getty Images
Както отбелязва Брьонс, "възхищението от статуя в древния свят е било не само визуално, но и обонятелно преживяване".
Това откритие позволява да се преразгледа взаимодействието на древната публика с изкуството в по-широк мащаб.
Главата на статуята на градската богиня на Филипопол Тюхе бе открита в Епископската базилика в града
Британският музей съобщи, че провежда "конструктивни дискусии" с Гърция за скулптурите от Партенона
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}