БЪЛГАРИ В ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА
Панчо Владигеров се опитал да спаси от смърт Сашо Сладура
125 години от рождението на автора на рапсодията "Вардар"
Автор : / 9535 Прочита 10 Коментара
Корица на CD, композиции на Панчо Владигеров
Неслучайно Националната музикална академия носи неговото име - "Проф. Панчо Владигеров". На академията е дарен и роялът на Панчо Владигеров. Той е изтъкнат музикален педагог - сред неговите възпитаници са много български композитори и пианисти със световна известност, като Алексис Вайсенберг, Милчо Левиев, Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Пенчо Стоянов и др.
С негова творба - "Концерт за пиано и оркестър Nr. 1" се дипломира световноизвестният диригент Херберт фон Караян. В продължение на 11 години Владигеров пише музика за спектаклите на големия немски режисьор Макс Райнхард, поставяни в Берлин и Виена.
Източник: Регионална Библиотека "Христо Смирненски" Хасково
Панчо Владигеров е универсална личност в света на музиката - композитор, музикант, диригент, педагог и общественик. Той е сред най-изтъкнатите наши композитори. Създава истински национални емблеми на музиката, като рапсодия "Вардар" и "Българска сюита". Всъщност е от българско-еврейски произход и е роден в Швейцария, но прекарва по-голямата част от живота си в България и умира в България.
По повод 125-годишнината от рождението на Панчо Владигеров от 11 март т.г. у нас е пусната в обръщение монета с неговия лик. Родът Владигерови е голяма гордост за България - брат на Панчо Владигеров е известният цигулар Любен Владигеров. Синът му Александър Владигеров е автор на аранжимента на "Дилмано, Дилберо". Внуците му също са известни музиканти.
През 2006 година внукът на Маестрото, кръстен на него - Панчо Владигеров-младши, учредява Фондация "Духовното наследство на Панчо Владигеров". На големия наш композитор през 2013 година е кръстен 6-километров проток в Антарктика.
Панчо Владигеров / Източник: БТА
Панчо Владигеров е космополитна личност с международно признание. Той е два пъти носител на Менделсоновата награда като композитор по време на т.нар. си берлински период (1912 - 1932). През 1968 година получава престижната награда на Виенския университет "Готфрид фон Хердер", за принос в европейското културно наследство.
Панчо Владигеров е бил представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. През 1949 година е делегат на Световния конгрес на мира. Владигеров е не само талантлива, но високо авторитетна личност, и с право може да бъде наречен посланик на българската култура по света.
Още
Маестро Найден Тодоров представя Панчо Владигеров с историческия Симфоничен оркестър на Тюрингия
Роден е в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Любопитен факт: Ражда се на 13 март 1899 година и е кръстен от родителите си Панко-Данило. 18 часа преди това се родил брат му близнак - Любен-Рафаил. Никой в онази цюрихска клиника дори и не подозирал, че новородените близнаци един ден ще бъдат имена от висок ранг в музиката - Любен ще стане цигулар, а Панчо - пианист и композитор.
Панчо Владигеров е едва на 8, когато изнася първия си концерт. След години ще се ожени за Екатерина Жекова - дъщеря на първата си учителка по музика. През 1908 година трагедия сполита семейството - умира баща му. Майката решава с децата да се премести в София. Панчо се записва да учи в Музикалното училище. Негов учител там по теория на музиката и композиция е големият Добри Христов. После следва композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин. Завършва с отличие и Академията по изкуствата в Берлин. Преди това отбива военната си служба в родината.
Панчо Владигеров, 1928 г. / Източник: Държавна агенция „Архиви“
През 1932 година, когато в Германия става опасно дори да си полу евреин, Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години.
Работен момент на композитора / Източник: Съюз на българските композитори
Тук, у нас, написва операта "Цар Калоян" (1936) - първата българска опера, поставяна в чужбина. Следват Симфония № 1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), "Импровизация и токата" (1942), балета "Легенда за езерото" (1946), "Концертна фантазия за виолончело и оркестър", "Българска сюита", "Еврейска поема", "Люлинска импресия", миниатюрите "Шумен" и "Акварели" и мн. др. симфонични и камерни произведения, песни и сценична музика.
След 9 септември 1944 година Владигеров написва Симфония №2 "Майска" (1949) и увертюрата "Девети септември" (1949), както и няколко масови хорови песни. Но това не е било за лична кариерна изгода на композитора. Владигеров не се нуждаел от това - вече имал световна известност. А и тези негови произведения сами по себе си не са музикален компромис.
Владигеров е искал, чрез личния си авторитет и заслуги, да се застъпи пред властта за свои талантливи колеги музиканти, като Александър Николов-Сашо Сладура и Трифон Силяновски, изпратени в лагера "Белене".
Срещу песента "Септември 1944 година", която подарил на партийния функционер Добри Терпешев, се опитал да спаси от смърт и брата на жена си, царския офицер Антон Жеков. Народният съд отменил смъртното му наказание, но въпреки това Жеков бил е разстрелян през март 1945 година.
Владигеров бил близък и с министъра на външните работи Димитър Шишманов, на когото посвещава "Есенна елегия". Застъпва се и за него, но Шишманов бива екзекутиран през 1945-а.
Тези наивни усилия на Владигеров, чрез музикални "подаръци" и авторитета си да спаси интелектуалци и свои приятели, му правят чест и доказват висотата му като духовна личност.
Източник: Национална музикална академия
Самият той, заради приноса си за културата, остава недосегнат от политическите превратности. Удостоен е по време на социализма у нас с най-високите държавни отличия. Маестро Владигеров ни завещава огромно по мащаби и жанрово богатство творчество - над 20 хиляди страници нотни ръкописи, окачествени поетично от музиковедите като "вариации на багри и теми".
Големият наш поет-символист Николай Лилиев изнася реч през 1949 година, като директор на Народния театър "Иван Вазов", по повод 50-годишния юбилей на Панчо Владигеров. В тази реч Лилиев казва:
"Наша национална гордост и слава, неговите неувяхващи творби винаги ще носят очарованието и свежестта на едно голямо и пламенно въображение..."
С Алексис Вайсенберг, като негов учител / Източник: Съюз на българските композитори
В интервю гениалният пианист Алексис Вайсенберг пък споделя: "Панчо Владигеров е моят учител, на когото аз дължа всичко - моля ви, отбележете - всичко. Винаги ще съм му благодарен. С гордост отбелязвам и в интервюта, и в разговори по телевизията на всички страни, в които съм концертирал, и в анотациите на плочите и програмите си незабравимия "първи" период в моята родина - учението ми при Панчо Владигеров.
Той е гений с душа на дете, а това е белег на неизтощимата му жизнена енергия, отразена преди всичко в неговото творчество. Той е световноизвестен композитор. Толкова българска е музиката му, толкова неповторими акценти има в нея! Произведенията му се приемат радушно навсякъде, където съм ги свирил - и в Европа, и в Америка."
Същият искрен възторг срещаме и в писмо до Владигеров от световноизвестния цигулар Давид Ойстрах: "Скъпи мой Панчо! С удоволствие ти съобщавам, че слушах твоя втори концерт... Както винаги, твоята музика е пълна с живот, изобилстваща от ярки цветове и отличаваща се със сочен темперамент. Ти пишеш като млад 20- годишен юноша! Браво!..."
Всъщност, всички които са познавали Панчо Владигелов казват, че той запазва своя младежки възторг и вдъхновение от живота до края на дните си.
Възпоменателна монета "125 години от рождението на Панчо Владигеров" / Източник: БНБ
Кариерата На Панчо Владигеров е наистина шеметна. Още като студент печели Менделсоновия конкурс. Работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин. Изнася концерти в Германия и Франция. България, обаче, е винаги в сърцето му. Написва баладата "Луд гидия" по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков. Рапсодията му "Вардар" - първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност, е базирано върху песента на Добри Христов - "Едничък чуй се вик". Така композиторът популяризира и други големи творци на литературата и изкуството на България.
Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 година в София.
Днес паметна плоча на композитора Панчо Владигеров има върху фасадата на дома му на ул. "Генерал Паренсов" 24 в София.
Паметна плоча на Панчо Владигеров на фасадата на дома му на ул. „Генерал Паренсов“ 24, София
В Шумен се намира музеят на неговото детство - прекрасна къща, чиято атмосфера ни пренася в едно друго време.
От 1986 година в Шумен е учреден Международният конкурс "Панчо Владигеров".
Музеен комплекс „Панчо Владигеров“ в Шумен
Прочутата рапсодия "Вардар" на Панчо Владигеров и до днес е най-разпознаваемата музикална емблема на България, а значимостта на творчеството му е оценена като принос за голямата европейска култура.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}