Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Милчо Левиев в "Артистът не е самотен остров" (откъс)

БИОГРАФИИ

Милчо Левиев в "Артистът не е самотен остров" (откъс)

Опознайте многоликия ни джаз музикант и пъстрия му житейски и професионален лабиринт

Милчо Левиев "Артистът не е самотен остров" от Владимир Гаджев

Вече можете да намерите на пазара биографичната книга за Милчо Левиев "Артистът не е самотен остров", подписана от Владимир Гаджев, под знака на "Колибри".

Темата на книгата е Милчо Левиев. Всъщност не е само тема, а лайтмотив. Основен герой. В музиката лайтмотивът е централната идея, обединяваща тематично построение.

В книгата на Владимир Гаджев личността и делото на Милчо Левиев обединяват цялата многоцветна и богата на информация конструкция. За конструкцията на книгата можем да направим паралел с музикалната конструкция на "кончерто гроссо" (concerto grosso) - шест части, които могат да се четат отделно, но винаги в рамките на цялото. Различно е излъчването на частите и това е следствие от компресираната информация за политика, музика, обществени нагласи, "неизбежната" Държавна сигурност и множеството любопитни личности. И тази пъстра и динамична картина се обединява от лайтмотива - Милчо Левиев.

Милчо Левиев (Снимка: BulFoto)

"Аз мисля, че Милчо Левиев не е достатъчно познат в "публичното пространство". Вярно, половината от живота му е преминал в чужбина, но въпреки това проявите му като музикант многократно надхвърлят познанието за него. Сравнително малък кръг музиканти са имали късмета да бъдат с него в компания, където той веднага става неформален лидер - с невероятното си чувство за хумор, с импровизациите си /примерно да имитира как Панчо Владигеров говори на унгарски/, с бликащата си изобретателност. Тази същата изобретателност го откроява още в студентските му години. В книгата ще прочетете и мнението на академик Васил Казанджиев за "Токатината" на Левиев - пиеса, в която ние, студентите по пиано бяхме влюбени. Както и много мнения за Милчо, които за първи път се популяризират на български. Тази изключително богата на всестранна информация и документи книга ще ви помогне да проумеете по-цялостно картината на близкото ни минало, събирателния образ на времето, прехода към настоящето и ще ви даде ключ за разбиране на множество музикално-естетически процеси в бъдещето." - проф. Пламен Джуров

Владимир Гаджев (р. 1944 г.) е музикален критик, писател и лектор в Националното музикално училище "Любомир Пипков", София. Автор е на книгите "Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света" ("Conemann" и "Кибеа", 2000), "A Love Supreme/Веселин Николов и неговите "Бели, зелени и червени" (Изд. ателие "Аб", 2004), "Now's the Time/Джазът в България и българите в джаза" ("Изток-Запад", 2010), "Когато Западът среща Изтока/От фолк към етноджаз и уърлд мюзик" ("Изток-Запад", 2012), "Преследващият звуци" ("Изток-Запад", 2012), "Щрихи към портрета на Никола Гюзелев" ("Стефан Добрев", 2016). През 2018 г. във Великобритания излезе сборникът "The History of European Jazz/The Music, Musicians and Audience in Context" (Equinox/Europe Jazz Network, 2018), в който разделът за България е написан от Владимир Гаджев.

Из: Милчо Левиев - "Артистът не е самотен остров" от Владимир Гаджев

СОВАЛКА ПРЕЗ ОКЕАНА И СТАРИЯ КОНТИНЕНТ В НОВИЯ ХХI ВЕК

Feci, quod potui, faciant meliora potentes. (Сторих каквото можах, по-добро по-добрите да сторят.) Думи, с които римските консули предават своите пълномощия на приемника си.

В НАВЕЧЕРИЕТО на новото хилядолетие Милчо Левиев все повече започва да гледа към Европа и дори споделя, че вече мисли за окончателно установяване в някоя от южните страни на континента. Първоначално споменава Испания, което е твърде логично с оглед на голямата испанскоговореща среда в Лос Анджелис. Както и заради богатото фолклорно и класическо музикално наследство на тази страна, в което, подобно на Америка, се преплитат влияния от различни континенти. Сам по себе си този факт е сериозно предизвикателство към неговото творческо любопитство.

По-късно се отказва от това си намерение.

Макар и в седмото десетилетие на своя живот, Милчо Левиев продължава да бъде все така неистово работлив. В Нюрнберг, Германия, не са забравили изненадалия ги още през 1968 г. българин и го канят за участие в своя "Карнавален концерт", програмиран от оркестъра на оперния театър в града. На пулта е заместник генералният музикален директор Фабрицио Вентура, а солист е "утвърденият джазов източно-западен скиталец", както пресата обявява Милчо Левиев. Включени за изпълнение са произведения от Джордж Гершуин ("Рапсодия в синьо") и Ленард Бърнстейн (от мюзикъла On the Town, както и от музикалната драма West Side Story). Тези класически за американското музикално изкуство заглавия са напълно по вкуса на българина, който многократно е изпълнявал и записвал "Рапсодията" с обширни импровизационни вметки.

Левиев, който гастролира вече в Jazz Ost-West, е майстор на изненадващи преобразувания и комплексни парафрази. "Рапсодията в синьо" представлява за този специалист на cross over само едно скеле за неговия богато шлифован поглед върху джазовата история, при който и хуморът му изобилства.

Светът току-що прекосява границата на милениума, а джазменът вече прави още по-гигантски крачки през океана: в Турция, през България, та чак в Бразилия, където свири със Sao Paulo Jazz Sinfonica (2001). Следва посещение в Москва (2002) и музициране в голямата концертна зала на консерваторията, след което на изкуството на нашия джазмен се наслаждават и в Санкт Петербург. През 2003 г. преходът между двата континента се обрамчва от концерти в България (все по-чести), Гърция, Русия и солов рецитал в Claremont College, California.

МИЛЧО ВЕЧЕ Е НАПРАВИЛ ново свое откритие в лицето на живялата в България гръцка певица Вики Алмазиду. В следващото близо десетилетие и половина той организира голяма част от проектите си у нас и в чужбина - концертни, звукозаписни и лекторски - около нейното участие. Така на бял свят се появяват албумите Quiet Love (a mini jazz opera in 11 acts) (Ethnic Art, MK 16130), 2004; Milcho Leviev & Friends (Multisonic), 20010; Song of the Clown (Pancho Wladigeroff-Milcho Leviev) (NBU), 2010, в които артистката демонстрира своите големи възможности - органично чувство за суинг, красив тембър, топъл глас, интелигентно музициране. Очевидно интензивното сътрудничество между двамата води Милчо Левиев до решението да избере за своя поредна резиденция Солун, Гърция, който по думите му съчетава в атмосферата си по нещо от Пловдив, София и Варна, взети заедно. Все по-голямо артистично сближаване между двамата превръща съседните Гърция и България в най-близката дестинация на техните разностранни проекти, към които приобщават музиканти и от двете страни. Което продължава и в педагогическата им практика.

Милчо Левиев и Вики Алмазиду (Снимка: BulFoto)

От споменатите албуми непременно трябва да се постави динамичен акцент върху Song of the Clown. Главно заради отново появяващата се сянка на Панчо Владигеров, която съпътства творчеството на Милчо Левиев още от неговия ранен "български период". В дъното на проекта лежи академичната програма на Нов български университет "Райнхард и Владигеров", насочена към отбелязване на 110-годишнината от рождението на композитора (2009). Със съдействието на музея "Панчо Владигеров" в София и още няколко институции ученикът на Владигеров получава достъп и се запознава с нотния текст на музиката му към няколко от постановките на театралния реформатор Макс Райнхард в Берлин и Виена. Той прави своя избор и както пише академик Васил Казанджиев, само музикант от ранга на Милчо Левиев може да си позволи да претвори и доразвие идеите, заложени в театралната музика на ранния Владигеров, и то със средствата на съвременния джаз и модерната електронна техника. Така в сътрудничество с музикантите Вики Алмазиду (вокал), Валери Костов (звук инженер), Фред Селдън (флейта и сопран саксофон), Венци Благоев (тромпет и флюгелхорн), Козма Пападопулос (кларинет) и актьора Ицхак Финци (четец) се появява албумът Song of the Clown (2010). Това е и най-цялостният проект на Милчо Левиев при интерпретирането на музика, създадена от учителя. Нека припомним, че още през 1969 г. с разрешението на автора той оркестрира написаната през 1925 г. пиеса Foxtrot, изпълнена две десетилетия по-късно от симфоничния радиооркестър (диригент Александър Владигеров) и включена в звукозаписния интеграл на Панчо Владигеров. Точно с този запис, любезно предоставен от Златния фонд на БНР, завършва CD Song of the Clown.

Особено интересна асоциативна връзка се открива при представянето на проекта в програмата на ХIХ международен театрален фестивал "Варненско лято" (10.06.2011). Услужливата и старателно съхранявана градска памет за тези най-стари у нас музикални тържества подсказва, че още при откриването им (23.07.1926) гвардейският оркестър, дирижиран от Панчо Владигеров в летния общински театър, изпълнява марш от музиката към "Сънна игра" на Стринберг. А почти век по-късно Милчо Левиев и неговите колеги изпълняват Song of the One in Love от музиката към същата постановка. За да потвърдят старата, макар и не дотам обичана истина, че всяко поколение има правото да интерпретира произведенията на класиците и да внася в тях духа на своето време.

Милчо Левиев (Снимка: BulFoto)

ДЪЛГИТЕ ПОЛЕТИ през океана в една или друга посока, разбира се, носят физическа умора на нашия артист. Но пък откриват и все повече нови хоризонти, защото той вече е преодолял ранното си младежко убеждение, че в Европа интересът към джаза е проява на снобизъм. Има и допълнителен, много мощен стимул, който го задържа на Западното крайбрежие - откриването на L.A. Jazz Institute. Налага се да припомним, че с наближаването на милениума високоцивилизованите страни от Европа и Америка започват трескаво да ревизират своята културна история между двете световни войни. Много от пропуските, допуснати било поради невнимание, било поради недостатъчно зряла визия за значението им, вече се попълват. В Европа сред тези пропуски е и историята на континенталния джаз. В навечерието на новото хилядолетие се изтупват от дебелия прах всички материали по темата - аудиозаписи, филмови ленти, нотен материал, плакати и афиши, специализирана литература, медийни публикации, стари инструменти и пр. Реставрират се повредени записи и звуконосители, а към редица от музикалните академии се открива и специалност "Аудиореставрация". Така се събира внушителен архив, който, старателно преопакован, отива по предназначение към обществени библиотеки и музеи, но и към масовия потребител. А в САЩ дори преравят архивите на отдавна несъществуващи малки радиостанции, реставрират записи на различни музикални предавания и ги издават на съвременни звуконосители. Тяхната документална стойност се гарантира и от включените автентични реклами на съвсем забравени и излезли от употреба стоки и услуги.

Споменатата тенденция не подминава и Лос Анджелис. В Града на ангелите през 2000 г. се създава L.A. Jazz Institute с основна цел да обобщи появата и развитието на джаза в този край на САЩ; да събира и изследва всеки негов исторически знак в щата Калифорния, но и в по-широк американски ареал. Друга негова цел е да инициира и подкрепя различни прояви на съвременното развитие на джаза и да поддържа буден интереса към него. Към момента L.A. Jazz Institute вече притежава една от най-големите звукозаписни колекции в света с около 200 хиляди различни звуконосители, видеофилми, нотни ръкописи, партитури, плакати, специализирана литература, програми и всичко, което е свързано с живота на джаза по Западното крайбрежие. За краткото и очевидно делово време на своето съществуване той е придобил и личните архиви на поредица от големи музиканти. Освен това продуцира два големи фестивала, както и L.A. Jazz Orchestra, The Colegiate Neophonic Orchestra of Southern California, JazzWest Radio Productions и The Lighthouse Record Company. Точно този неправителствен институт се превръща в мощен двигател на организирания джазов живот в Лос Анджелис, като в същото време поддържа жива паметта за изкуството на редица от най-големите артисти на американската сцена, включително на Дон Елис. Като един от музикантите на "Дон Елис биг бенд" и съидейник на покойния лидер в откриването на нови пътища в джаза Милчо Левиев намира своето естествено място в програмите на L.A. Jazz Institute. Едно от първите му участия е със солов рецитал в проекта The Ellington Reunion, осъществен с подкрепата на Claremont College (02.09.2004). Появата на Института и незабавното му гмуркане в дълбоките води на деловата работа зареждат творческата активност на българина с ново гориво. Както става ясно от календара, само след четири месеца той навлиза в особено интензивната и богата на негови артистични изяви 2005 г., разпределена между Америка и Европа. Понятието "совалка", въведено за политическата активност на държавния секретар на САЩ (1973-1977) Хенри Кисинджър, в случая може да се използва и за джазовия живот на Милчо Левиев между двата континента.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

Завръщането на Яворов (откъс)

Завръщането на Яворов (откъс)

Още

Христо Мутафчиев - Черно на бяло (откъс)

Христо Мутафчиев - Черно на бяло (откъс)

Още

Катерина Хапсали ви кани на "Сливовиц" (откъс)

Катерина Хапсали ви кани на "Сливовиц" (откъс)

Още

Тринайсет "бижута" от Труман Капоти в "Музика за Хамелеони" (откъс)

Тринайсет "бижута" от Труман Капоти в "Музика за Хамелеони" (откъс)

Още

"Тайната библиотека на Леонардо" (откъс)

"Тайната библиотека на Леонардо" (откъс)

Още

"Уловеното време" - изповедта на Андрей Тарковски (откъс)

"Уловеното време" - изповедта на Андрей Тарковски (откъс)

Още

Фредерик Бегбеде и неговият "Живот без край" (откъс)

Фредерик Бегбеде и неговият "Живот без край" (откъс)

Още

"Музите се чуват" - нечестив, смайващ разказ за едно пътуване до Ленинград

"Музите се чуват" - нечестив, смайващ разказ за едно пътуване до Ленинград

Още

"Баба Яга снесла яйце"- нестандартна интерпретация на страховитата старица, била някога Велика богиня (откъс)

"Баба Яга снесла яйце"- нестандартна интерпретация на страховитата старица, била някога Велика богиня (откъс)

Още

"Има много врани в небето. Граченето им прилича на човешки крясък" - откъс от най-новия роман на Георги Тенев

"Има много врани в небето. Граченето им прилича на човешки крясък" - откъс от най-новия роман на Георги Тенев

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.