СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Режисьорът на "Атентатът" Станимир Трифонов: За никакви идеи не става дума, а за много пари
Филмът за терористичния акт в катедралния храм "Св. Неделя" разкри покъртителни факти. И той все още действа катарзисно!
Автор : / 12304 Прочита 141 Коментара
На 16 април 2025 г. от 18:00 ч. във Филмотечно кино "Одеон" ще се състои специална прожекция на филма "Атентатът" (1998) на режисьора Станимир Трифонов, сценариста Влади Киров и операторите Христо Бакалов и Емил Пенев.
Източник: ФИЛМАУТОР
Историята е не просто сбор от дати и факти - тя е жив разказ, който продължава да ни вълнува и провокира и днес.
Един от най-трагичните, но често премълчавани моменти в българската история, е атентатът в църквата "Света Неделя" от 16 април 1925 година - акт, който отнема живота на над 150 души и ранява стотици.
Днес, 16 април 2025 година, се навършват точно 100 години от този най-кървав терористичен акт в българската история. Докато на онзи трагичен ден - Велики четвъртък, храмът се превръща в сцена на масово убийство, днес - на Велика сряда, столетие по-късно - от 18 часа в кино "Одеон" ще почетем паметта на загиналите с прожекцията на филма "Атентатът" на режисьора Станимир Трифонов.
Той ще бъде сред специалните гости на прожекцията заедно с проф. Любомир Халачев - български кинооператор, сценарист, режисьор и продуцент на филма, проф. Веселин Методиев - историк, университетски преподавател, изследовател на българския политически живот от началото на ХХ век.
Сценарист на филма е Влади Киров, оператори - Христо Бакалов и Емил Пенев.
В "Атентата" режисьорът Станимир Трифонов не просто прави възстановка на събитията, той поставя важни въпроси за морала, идеологията и човешкия избор. В това интервю разговаряме с него за процеса по създаване на филма, предизвикателствата и посланията, които иска да остави у зрителя.
Филмът открива фестивала "25 през 2025" по идея на "Филмаутор" с подкрепата на Национален филмов център и Българска национална филмотека.
Режисьорът Станимир Трифонов
Снимка: BulFoto
- Г-н Трифонов, какво Ви привлече към темата за атентата от 1925 г.?
- През 96-а година с Влади Киров и Любомир Халачев работехме по филма за Георги Стойков Раковски, който спечели "Златна Роза". И там има един парадоксален момент - костите на великия Рaковски, бащата на българската освободителна революция, когато ги ексхумират от румънските гробища, където той е погребан, тъй като там се е споминал, ги пренасят през цяла България и ги прибират на тавана на църквата "Свети Крал", както се е казвала тогава "Света Неделя".
И всъщност взривът заварва костите там. И така се появи идеята да направим филм за самия атентат, който е "чудовищен рекорд" на Българската комунистическа партия. Само да вметна, че до един от атентатите преди двайсетина години в един от американските търговски центрове, това беше "световен рекорд".
Такава е предисторията на филма "Атентатът", той е кандидатствал няколко пъти в Националния филмов център, естествено, не помня на второ или на трето кандидатстване премина, защото преди това имаше в част от комисарите страшно единодушие да не се прави този филм.
- Как подбрахте архивните материали и свидетелствата, които включихте?
- Това е един архив от Българската секция на комунистическия интернационал, който мисля, че постъпи от Русия в Българския държавен архив. Имаше един момент на топли отношения между покойните вече Борис Елцин и нашия президент Жельо Желев, Бог да го прости! Мисля, че имаше идея да започне едно придвижване на български архиви насам, където им е мястото.
Но с падането на Елцин от власт е ясно какво се случи. Вътре в тези документи, всъщност има покъртително откритие и за българските архивни учени, защото много неща се изясниха около този атентат, около деятелността на двамата висши партийни функционери на Комунистическата партия - Димитров и Коларов, и тяхната роля в тези събития, започвайки още от 1923 година.
А трудностите бяха, че аз не можех да повярвам какво чета, честно Ви казвам. Преди това, още в училище ни набиваха в главите, че това са ултралеви, някаква самостоятелна, самооформила се фракция в Комунистическата партия, че всъщност партията им не стояла зад това. Абсолютни лъжи!
Панихида за жертвите, вероятно през 1925 г.
Снимка: "Изгубената България"
- Във филма поставяте въпроса как да възприемаме извършителите - като терористи, идеалисти или нещо друго. Какъв е Вашият личен отговор?
- Най-голямата лъжа е, че те били млади, че били идеалисти и че ставало дума за идеи.
За никакви идеи не става дума. Става дума за много пари!
Това е брутално скъпа акция, финансирана от Съветската държава. И вътре в документите откровено се говори за пари.
Дори Цола Драгойчева по време на процеса, който се води, когато става дума за парите им, веднага процесът се води при закрити врата. Тя се оплаква, че била с една от от най-ниските заплати. И тогава, според мен, дойде голямото отрезвяване.
И в един миг дори леко се шокирах, като че ли бях склонен да се откажа да правя този филм, защото имах чувството, че от страниците на архивите капе кръв.
И този раздел от българската история и до ден днешен, отворете учебниците по история в средното училище и ще видите, че тишината и полуистините са ужасни.
Те са ужасни, защото истината за тези хора, имам предвид извършителите на терористичния акт от 16 април 1925 г. в катедралния храм "Света Неделя", е премълчавана. Вътре е Коста Янков, син на македонския воевода Никола Янков.
Коста Янков, по този въпрос също се мълчи, е зет на Димитър Благоев, когото считат за основател. Той е основател на Българската социалдемократическата партия на тесните социалисти.
Така че въобще не става дума за случайни хора тук.
Храмът в първите дни след жестокия акт
Снимка: "Изгубената България"
- Виждате ли паралели между събитията от 1925 година и днешната политическа и социална реалност?
- Абсолютно отчетливи и успоредни има.
Цялата пропаганда хибридна война, която върви срещу България в качеството ѝ на член на НАТО и на Европейския съюз, е отново инспирирана и финансирана от Русия. Искам да Ви кажа, че това е особено отчетливо за познавачите. Сто години от европейската история се оказват нищо за имперска Русия. Тя продължава да прави едно и също нещо. В потрес съм просто.
То е да не очакваме от североизток да дойде осмисляне. Само Ви припомням, че в Русия никога не е имало демокрация. Никога.
И в Русия селяните никога не са имали и нямат своя земя. Там частната собственост е непозната в руското селско стопанство. Независимо дали става дума за имперска Русия в класическия й вид, или за Съветската империя. Така че да се говори за братска дружба, братски чувства, че сме едно и също. Не, не сме едно и също. Уверявам Ви!
Защото мой приятел банкер, когато правихме филма, изчисли парите, които Съветският съюз е налял за терористични движения на Балканите в периода 1921-1926 година. Става дума за тогавашни преизчисления през 1998 година - 27 милиарда щатски долара.
Давате ли си сметка за колко пари става дума? Това е гнусната истина. Тя е брутална.
Аз не разбирам русофилията на нашите сънародници, както не разбирам умилението им и топлата носталгия по комунизма. Аз също носталгувам по младостта си.
И никога няма да се откаже от младостта си. Но човек трябва да има куража да отдели собствената си младост от социалния, културния и политическия контекст. Та са две различни работи.
Аз съм бил щастлив в младостта си въпреки комунизма. Не благодарение на комунизма, разбирате ли? Дори сега, когато ни говорят за набор на войска отново, аз си спомням 25 месеца от първия и единствения ми и последен живот, може би, когато съм бил в комунистическата народна армия, която си беше затворът, пар екселанс.
Така че сложни са тези работи, но ние трябва да ги осмислим. Изненадва ме медийната тишина. Предишни години почти не се е споменало за атентата.
Все пак се изкушавам да си мисля, че след появата на филма, ако се не лъжа през 2000 година, Георги Първанов в качеството си на депутат, той май беше тогава и генерален секретар на тази партия, от трибуната на Народното събрание поднесе извинения за атентата.
Поне от формална гледна точка този акт беше извършен, защото филмът тогава разкри покъртителни факти. И той все още действа катарзисно!
Присъствието на проф. Веселин Методиев е още една причина да се видим днес в кино "Одеон" от 18 часа. А за тези, които не успеят да дойдат, могат да го гледат тази вечер от 19 часа в ефира на БНТ2. Ще се излъчи, защото продуцентът направи дигитализирано копие.
- Как реагира публиката след първите прожекции? Получихте ли обратна връзка, която Ви изненада?
- Шокирани бяха хората. Разбира се, русофилите със зачервени от нерви глави се нахвърлиха против този филм.
Имаше акция, организирана от една организация, и си позволиха там от едно НПО да ме привикват. Едва ли не да обяснявам защо този филм е направен. И те никога няма да се откажат от това. Нравът им просто няма да бъде сменен, очевидно, те са закърмени с всичко това. Не мога да разбера.
- Документалното кино често се възприема като "тежко", но Вие успявате да го направите въздействащо. Как постигате този баланс между факти и емоция?
- Конкретно по казуса за атентата в "Света Неделя" сме се придържали само единствено към фактите. И приносът за това на първо място е на покойния вече за съжаление сценарист Влади Киров.
А оператори са Емил Пенев и Христо Бакалов. Въпросът е, че сама разбирате, трябва да си нравствен и емоционален урод, за да не те побърка тази фактология.
И да видиш как едни хора, офицери, всичките са офицери. Да, разбирам - Ньойски договори, разформироването на българската войска.
Мога да разбера тази им екзистенциална трагедия.
Но да се обърнеш срещу собствената си държава, да се превърнеш в чужд агент, при това скъпо платен, и да избиеш стотици хора, защото няма точна статистика след раните си колкото души са се споминали. Има едни документални кадри - през 90-а година бяха прожектирани само тези кадри, където бесят тримата на мястото на някогашния хотел "Славия".
Само че тази хроника има една втора част - с погребенията. И когато видях тези кадри, защото те бяха крити, аз изпаднах в още един шок.
Това е конвейер. Това е дълга процесия от катафалки. Погребалните бюра не са можели да насмогнат, катафалки е нямало в София, за да погребат жертвите от този чудовищен акт.
Нали разбирате, става дума за цвета на нацията! Те след 19 години "наваксаха", така да се каже, пропуска си.
И каквото не бяха избили през 1925-а, от есента на 1944-а го подкараха. И приключиха до към то февруари 1945-а. Знаете историята - след Болшевишкия преврат през есента на 1944-а година. Това е тя, българската история.
Погребението на жертвите
Снимка: "Изгубената България"
- Какво бихте искали зрителят да запомни след като изгледа "Атентатът"?
- Трябва да запомним, че те са били тук. И за съжаление все още са тук. И че трябва да бъдем изключително внимателни.
И да разсъждаваме с главите си, когато се опитват да промият мозъците ни. Виждате какво се случва сега покрай приемането на еврото. За уникалния български лев, за изгубената национална независимост, ако се приеме еврото и какви ли не други глупости. Които са пропагандни руски клишета. Нищо друго не са те.
Това искам да се запомни, че България е европейска държава. Винаги е била. Дори през онези чудовищни 45 години от есента 1944-а до началото на 90-а година през миналия век.
И че България трябва да си остане част от Европа. Ние сме европейска държава и европейски народ при всичките ни недостатъци. Не съм сляп. Нямам илюзии. Но пътят на България е този, на който сме се застанали.
Кой е другият? Към поръчителите на атентата в "Света Неделя" ли? Това е.
Режисьорът Станимир Трифонов
Снимка: BulFoto
- Работите ли по нов проект, който също разглежда исторически събития?
- В момента работим с нашия екип по игралния проект "Вечерна сватба", чието действие се развива през 1934 година. Но в него няма политически пласт.
Опитвам се поне в този си филм да не се занимавам с политика. Още повече, че тези специалисти по избиване на хора са ми вече дошли до гуша. Той е любовен филм, но се развива в онзи исторически контакт. Аз меланхолично носталгувам по Третата българска държава.
Периодът между двете световни войни, както знаете, е един от най-силните периоди в българската история, във всяко едно отношение.
И се надявам, че Третата българска държава, аз го виждам - бавно, мъчително, колебливо, ха напред - ха назад; но се изправя, възражда се като феникс от пепелищата на комунизма. И че България е България.
Интервю на Нели Жекова/"ФИЛМАУТОР"
Фотографът Валерий Пощаров: В проекта "Баща и син" накрая винаги я има ръката, за която да се хванеш
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Frezhisyorat-na-atentatat-stanimir-trifonov-za-nikakvi-idei-ne-stava-duma-a-za-mnogo-pari&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F04%2F15%2F2867540%2F768x432.jpg%3F_%3D1744728169&description=Режисьорът на "Атентатът" Станимир Трифонов: За никакви идеи не става дума, а за много пари ', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}