СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Яна Маринова: В един момент реших да "убия" себе си
"Егото е формата на нещата", казва актрисата, с която говорим за отказа от лесния успех, за вътрешния баланс и за "Формата на нещата" като огледало на едно поколение
"В спектакъла "Формата на нещата" има много сериозна тема - за това как хората все по-често забравят, че имат душа и същност, и започват да живеят през външната форма", казва Яна Маринова.
Снимка: Личен архив
Какво се случва, когато формата измести съдържанието? И кога успехът започва да струва повече, отколкото си готов да платиш?
Това са въпросите, от които тръгва разговорът ни с актрисата Яна Маринова, но те бързо излизат извън рамките на театъра и се превръщат в диагноза на времето, в което живеем.
Поводът е новото представление "Формата на нещата" от Нийл Лабют - проект, който среща екипа с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление. Именно там, в директния сблъсък с въпросите на тийнейджърите, Маринова вижда колко рано започват компромисите - със себе си, с истината, с ценностите.
Премиерата на "Формата на нещата" пред широката публика ще бъде на 16 април в Сити Марк Арт Център.
Йордан Ръсин и Яна Маринова по време на репетиции на спектакъла "Формата на нещата" от Нийл Лабют под режисурата на Кристиана Бояджиева.
Снимка: Личен архив
В това интервю говорим без заобикалки - за зависимостта от външния образ, за подмяната на моралните ориентири, за фалшивия блясък на успеха и за онзи момент, в който човек трябва съзнателно да избере кой иска да бъде.
Разговор за театъра, който се оказва само отправна точка към много по-големи теми - за свободата, за личния избор и за цената да останеш верен на себе си.
Яна Маринова в спектакъла "Формата на нещата" от Нийл Лабют по режисурата на Кристиана Бояджиева, чиято премиера за широката публика е на 16 април в Сити Марк Арт Център.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Предстои ти премиера, но преди това спектакълът се срещна с младата публика и в България, и извън нея? Ще ни разкажеш ли за нея?
- Направихме пиесата "Формата на нещата" от Нийл Лабют с Йордан Ръсин в главната роля. Режисьор е Кристиана Бояджиева. В ролите още сме Яна Кузова, Теодор Папазов и аз. Постановката се казва "Формата на нещата" от Нийл Лабют.
Трябва да отбележим, че представлението е реализирано по проект за създаване и разпространение на културни продукти в европейски сцени и платформи, по Националния план за възстановяване и устойчивост.
- А какво се случи с представлението в рамките на проекта?
- Освен че е театрално представление, ние обиколихме цяла България, а имахме и две представления в Германия. В България входът беше свободен за ученици и техните преподаватели - напълно безплатно. Имахме няколко представления в София, едно за хора в неравностойно положение, както и представления в Пловдив, Нови Искър, Кърджали, Бяла Слатина, Бургас. Това беше много важен проект за мен.
Обикновено, когато се захващам с театрален проект или филм, първо ме вълнува ролята. Както всяка актриса, искаш да направиш роля, в която вярваш, че ще бъдеш добра.
Тук обаче за мен по-важно беше какво казва представлението. Защото в "Формата на нещата" има много сериозна тема - за това как хората все по-често забравят, че имат душа и същност, и започват да живеят през външната форма.
"Формата на нещата" от Нийл Лабют - проект, който срещна екипа на спектакъла с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Тоест - лъскавата обвивка, под която всъщност се загубваме?
- Да, загубваме се. И най-страшното е, че често виждаме какво има под тази обвивка, знаем какво стои зад нея, и въпреки това продължаваме да се прекланяме пред нея. Преди можеше да кажеш, че хората не са знаели, че не са имали достъп до истината.
Днес обаче всичко е пред очите ни и пак сме готови да издигаме на пиедестал злото, само защото изглежда успешно, силно, лъскаво, влиятелно.
В пиесата това е заложено много умно. Тя разказва за малките зависимости, които развиваме. Не само очевидните - шопинг, алкохол, наркотици. А и зависимостта да се възхищаваш на хора, които външно блестят, дори когато виждаш порочните им практики. Това за мен е страшно важна тема.
Йордан Ръсин и Яна Маринова в спектакъла "Формата на нещата" от Нийл Лабют под режисурата на Кристиана Бояджиева.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Как беше приета пиесата от по-младата публика?
- Много силно. Понеже в пиесата са засегнати именно техни избори - дали да си в "готиния" приятелски кръг, дали да мълчиш, когато знаеш истината, само и само да не останеш сам, дали да предадеш приятел, за да бъдеш приет, дали да избереш красивото и популярното на всяка цена. Това са все неща, които младите разпознават веднага.
Най-хубавото беше, че след представленията те влизаха в истински спорове. Започваха да обсъждат персонажите - кой е прав, кой не е, защо някой е постъпил така, какво го е накарало да направи това. Много хубаво изследваха причинно-следствените връзки и защитаваха позициите си. А това означава, че в тях започва да работи мислене.
През комедията те много ясно се виждат отстрани. И точно това е ценността - когато млад човек се види отстрани, има шанс да се замисли и да не повтори нещо разрушително. Получавахме коментари от типа: "Не мога да повярвам, че не съм осъзнавал, че това се случва с мен" или "Да, еди кое си момче няма право да ми причинява това..." За мен това беше малка победа.
Яна Маринова се срещна с младата публика след представлението "Формата на нещата".
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Защо го приемаш толкова лично?
- Защото аз самата на тази възраст, а и дори по-късно, имах въпроси, на които не бях намерила отговор. Сега съм във възраст, в която човек прави равносметка. Осъзнавам, че има неща, които още като тийнейджърка не съм разбрала. Вероятно заради трудното ми детство. И затова за мен беше много удовлетворяващо да виждам как днешните млади хора стигат до тези прозрения.
- Ти всъщност говориш за ценностна система. Това ли е големият проблем днес?
- Да. Разбира се, технологиите също са огромна тема. Но аз не се чувствам човек, който може да говори компетентно за тях в технически смисъл. За мен по-важното е друго - че чрез технологиите и чрез медиите много лесно може да бъде подменена ценностната система. Всеки богат и влиятелен човек може да си купи медии, да пропагандира през тях и да влияе на мисленето на хората. И това страшно обърква.
Особено в България, където ние така и не успяхме истински да преживеем демокрацията по нормален начин. След 1989 г. тя дойде изкривена. Виждаме го и в културата - толкова години европейските средства не стигаха до хората, а потъваха някъде. Сега, в последните години, започва нещо да стига и затова виждаме повече продукции, повече театър, повече движение. Това е хубаво. Но много хора все още не могат да повярват, че е възможно нещо да се прави честно и смислено.
"Формата на нещата" от Нийл Лабют - проект, който срещна екипа на спектакъла с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Увеличиха се спектаклите, филмите, продукциите. Но не станахме ли и повече консуматори на изкуството?
- Проблемът не е в това, че хората консумират изкуство. Проблемът е, че не го правят достатъчно и не го правят дълбоко. Аз в момента буквално се разделям с близки хора, защото виждам, че не разбират какво е емпатия, съчувствие, човечност. А са умни, успели хора. И им казвам: отидете на театър, гледайте една класическа пиеса, за да си дадете сметка, че онова, което обсъждате на маса, отдавна е преживяно, осмислено и казано в изкуството.
Много хора живеят с илюзията, че щом са успешни в работата си, това ги прави завършени личности. Не е така. Успели хора, които се държат като деца. И се гордеят с това, че не понасят отговорност за жестокостта в постъпките си.
"Формата на нещата" от Нийл Лабют - проект, който срещна екипа на спектакъла с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Имаш предвид и това, че много хора търсят лесното забавление?
- Да, това също е тема. Разбирам напълно, когато някой каже: "Искам да се разтоваря, да се посмея". Няма нищо лошо. Но има разлика между лекото и безсмисленото. Има халтура, която просто е халтура. И който иска това - добре, нека си го гледа. Но мислещите хора страдат, когато попаднат на нея. Защото усещат подмяната и това ги боли.
Трябва да има баланс. Не казвам, че трябва да забраним леките жанрове. Но когато човек има нужда от стойност, не може да я замени с нещо кухо.
- В един момент казваш, че си "убила Яна Маринова". Какво означава това?
- Образно казано. Преди около три години взех съзнателно решение да се откажа от гоненето на успеха на всяка цена. Осъзнах, че много от нещата, които съм правила, са били в синхрон с очакването да бъда харесвана, успешна, видима, винаги усмихната, винаги добре изглеждаща, винаги удобна за публиката и за индустрията.
В един момент разбрах, че това започва да ме превръща в част от някаква матрица. И си казах: повече не ме интересува какво ще ме направи успешна. Интересува ме какво ще ме направи щастлива.
Затова започнах да правя неща, които не са ми в зоната на комфорт. Например участвах в "Като две капки вода", въпреки че много добре знаех, че не мога да пея. Но това беше нещо, което ме изкарваше от образа, в който всички са свикнали да ме виждат. После започнах да взимам уроци по пеене и сега участвам с малка роля в първия си мюзикъл.
Не правя компромис с вкуса си, не искам да играя халтура за пари, но искам да правя неща, които ме развиват и ми носят радост.
Яна Маринова се срещна с младата публика след представлението "Формата на нещата".
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
Йордан Ръсин в разговор след представлението "Формата на нещата".
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Значи "убитата Яна" е по-скоро егото?
- Да, точно така. Егото е формата на нещата. Егото е онова, което не е същността. И когато започнеш да живееш през него, тялото и нуждите му почват да командват душата. Свикваш с адреналина, със славата, с възхищението, с еуфорията. Това също е зависимост.
Аз никога не съм употребявала наркотици, но знам много добре какво е да си пристрастен към еуфорията. Защото съм живяла в опасност още от дете, а после неусетно започваш да търсиш тази висока доза адреналин и в живота си като възрастен.
- А щастлива ли си днес?
- Щастлива съм в моментите, в които намирам баланс. В които махам перфекционизма. В които си позволявам да бъда истинска. Да бъда и силна, и уязвима. Да работя с хора, които харесвам. Да правя неща, които може да не са голям комерсиален успех, но са смислени за мен.
Преди много ме интересуваше да доведа всичко до успех, да има голяма реализация, да се случи "както трябва". Сега ми е по-важно да съответства на вътрешния ми мир.
"Формата на нещата" е проект, който срещна екипа на спектакъла с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Сцената или киното е по-близо до теб днес?
- Театърът винаги ми е бил страст. Просто дълго време не ми беше лесно да бъда там постоянно. Аз всъщност не съм минала по класическия път. По образование съм икономист, работех като управител на ресторант. Попаднах в актьорството сравнително късно. Първата ми роля дойде, без да съм учила за това. После се наложи да наваксвам - и с практика, и с обучение.
Учила съм в Нов български университет, била съм и в школата на Лий Страсбърг в Лос Анджелис. Всичко това ми помогна да намеря увереност на сцената. Защото аплодисментите невинаги казват истината. Понякога хората харесват теб самия, не непременно ролята, която си направил.
На мен ми трябваха проверки - да ме гледат колеги, режисьори, хора, чието мнение уважавам. Техните оценки ми дадоха самочувствие да остана в театъра.
"Формата на нещата" е проект, който срещна екипа на спектакъла с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Сигурно е много трудно?
- Много е трудно. Особено в България. Защото няма достатъчно работа, а ако искаш наистина да се развиваш като актьор, не можеш просто между другото да се занимаваш с бизнес и "покрай това" да си актьор. Това става до едно ниво. Ако искаш да узряваш в професията, трябва да работиш постоянно.
Но аз никога не съм имала проблем да кажа, че не знам достатъчно и че имам още много да уча. И вярвам, че всеки ден от живота ми оставя белег, който един ден може да бъде предаден в роля.
Яна Маринова се срещна с младата публика след представлението "Формата на нещата".
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Казваш, че си непримирима към подмяната на ценностите. Това ли е най-важното за теб?
- Да. Непримирима съм към възхваляването на злото и към превръщането на доброто в символ на слабост. Разбира се, животът не е черно-бял и самите ние често изкривяваме доброто - понякога не искаме да поемаме отговорност, не искаме да излизаме от комфорта си, не искаме да ни боли. Но нито саморазрушението, нито страхливото пазене от болка са нормален път.
Трябва да си готов да загубиш нещо - работа, приятелства, удобство - в името на това да останеш верен на себе си. Иначе за какво изобщо живеем и се срещаме?
"Формата на нещата" е проект, който срещна екипа на спектакъла с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Виждам, че при теб това минава и през личен опит.
- Да. Аз много ясно знам какво е да минеш през трудности, през насилие, през объркване, през слава, през еуфория и после да трябва да лекуваш психиката си. Защото и славата е нещо, от което трябва да се лекуваш. Свикваш с нея и си мислиш, че тя е естественото състояние. А после идва момент, в който може вече да не си в центъра и тогава трябва да разбереш кой си без това.
Ако не приемеш, че големият публичен успех може и никога повече да не ти се случи, не можеш да живееш спокойно. За мен беше важно да приема, че мога да правя стойностни неща до края на живота си и без тази външна истерия около името ми. Това е много трудно, но е освобождаващо.
"Формата на нещата" е проект, който срещна екипа на спектакъла с млада публика в цялата страна и провокира неочаквано откровени разговори след всяко представление.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- Има ли нещо, което те е спасило по пътя?
- Да. Книгите, изкуството, театърът, майка ми. Тя ме е водила на театър, на опера, на балет, говорила ми е за фината материя, за психологията, за мисленето. Всичко това е останало в мен. И дори когато съм вървяла към пропадане, нещо в мен ме е спирало.
Още на 20 години съзнателно реших, че искам да имам дете. Усетих, че ми трябва нещо по-силно от мен самата, което да ме издърпа, да ми даде смисъл и посока. И точно така стана.
- Изкуството тогава какво е за теб?
- Изкуството е начин да се лекуваш. Да се лекуваш без лекарства, без да бягаш от себе си, без да се подменяш.
Когато говориш истински и когато гледаш истинско изкуство, то ти връща нещо човешко, което иначе лесно можеш да изгубиш.
Йордан Ръсин и Яна Маринова в спектакъла "Формата на нещата" от Нийл Лабют под режисурата на Кристиана Бояджиева.
Снимка: Ivan Dimitrov Photography
- И на финала - какво предстои?
- На 16 април е премиерата на "Формата на нещата" в Сити Марк Арт Център - вече с билети за широка публика. Там играем също и "Любовни писма" на 2 май.
Със "Слънчева линия" на Мартин Киселов също подготвяме следваща дата. Така че има какво да се случва.
Интервю на Тина ФИЛОСФОВА
Филм по идея на Яна Маринова сваля маските на домашното насилие
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('http://pinterest.com/pin/create/link/?url=https://impressio.dir.bg/interview/yana-marinova-v-edin-moment-reshih-da-ubiya-sebe-si&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2026%2F04%2F13%2F2972453%2F800x480.jpg%3F_%3D1776106931&description=Яна Маринова: В един момент реших да "убия" себе си', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}