СРЕЩИ С БЪЛГАРСКОТО КИНО
Режисьорът Милко Лазаров: Не знам дали съм талантлив или измамник
Председателят на Съюза на българските филмови дейци Милко Лазаров споделя пред публиката в неформална атмосфера за предизвикателствата в работата си и бъдещето на независимото кино.
Автор : / 1768 Прочита 0 Коментара
17 септември 2019 г. Милко Лазаров с наградата за култура на Столична община (Снимка: BulFoto)Българският режисьор Милко Лазаров е първият от поредица срещи-беседи на Камерна сцена "Славянска беседа", организирани от културния отдел на Столичния район "Средец". Без предварително зададени теми и без обвързване с конкретни произведения, разговорите целят свободен и приятелски обмен на мисли и идеи.
Организаторът на поредицата разговори с режисьори е Емил Стефанов, който споделя, че идеята е да се стигне до честен и откровен разговор между зрители и режисьори.
На първата от тези срещи, режисьорът на "Отчуждение" и "Ага" сподели за своите големи вдъхновители от киното и литературата, за творческия процес, когато идеята за филм започва да гори и след това - стъпките в неговата реализация.
"Най-големият ми сблъсък с автори, които наистина са ме впечатлявали е сблъсъкът с Достоевски и препоръчвам на всички, които попадат в по-тревожен период, да се обърнат към него", посъветва Милко Лазаров.
Милко Лазаров разказа и повече за участието си в новия филм на Камен Калев "Февруари", който тази година е сред селектираните на кинофестивала в Кан. Той самият още не е гледал филма на Калев, но сподели, че снимачният процес е бил изключително интересен - "с по-малък екип и по-умозрителен". Още не е ясно кога "Февруари" ще може да бъде гледан по екраните, тъй като ситуацията с вируса е непредсказуема.
Режисьорът коментира и ситуацията с COVID-19 - на въпрос от публиката дали би снимал такъв филм, той отговори, че не, защото историята с вируса е опасна, но банална в крайна сметка.
"По време на карантината осъзнах, че съм водил един живот на автоизолация и това не беше много приятна констатация"
Лазаров сподели пред зрителите, че понякога не знае дали е талантлив или е измамник, тъй като не осъзнава дали киното е дадено свише или това е манипулативна естетическа измама, в която имаш качествата да подредиш нещата в един филм както трябва.
Милко Лазаров открехна завесата към новия си филм, който е на ниво сценарий и в момента кандидатства по европейски проект за неговата реализация.
"Филмът ще бъде сниман в България. Тесктът ми харесва, това реално не е нов филм, това е нов текст. В него ще има планини, кози, България, граници, огради, религиозни търсения. Може би ще е по-различен от "Ага". Там мястото беше много по-различно, имаше различна динамика и естетика. Още не знам накъде ще ни отвее вятъра."
Кадър от филма "А̀га" (2018), режисьор Милко Лазаров
Зрителите попитаха и за работата по "Ага", филм, който, оказа се, е разчувствал много хора. Милко Лазаров сподели, че почти целият материал, който са снимали с оператора Калоян Божилов в Сибир е използван във филма - имали са много стриктна работа по това какво искат от снимките.
"Правенето на филм е обща кауза на целия екип. Не може да има пробойни. Започнахме на минус 30, завършихме на плюс 2-3. Външните снимки ги направихме по-рано, защото ни трябваше замръзналата река. В нито един момент аз не съм усетил никакъв дискомфорт - глад, студ, носталгия. Това беше една безкрайна паника и напрежение. Не помня какво беше. На първия дубъл камерата замръзна. Калоян Божилов не смееше да ме погледне в очите, защото очакваше да го застрелям. Лентата летя 8 пъти до Париж през Москва."
Кадър от филма "А̀га" (2018), режисьор Милко Лазаров
Кадър от филма "А̀га" (2018), режисьор Милко Лазаров
Накрая завършихме срещата с въпрос на Impressio, който се отнасяше за политкоректността в съвременното кино - това ли е съвременният цензор на киното и също така, как Лазаров си представя бъдещето на независимото кино?
Според него всичко в киното става все по-зависимо от парите, но освен това, хората също се интересуват от това кой колко ще им даде и все по-малко филм може да им задържи вниманието. Режисьорът твърди, че съвременното кино се намира в хермафродитна среда, с единия крак трябва да има публика, защото, ако няма публика, за какво се финансира, от друга страна да бъде направено не за масова консумация.
"За политкоректността - да, съгласен съм, че има филми, които си осигуряват място на големите фестивали заради това, но не може да бъдеш на голям фестивал, без филмът ти да отговаря на нивото на един от трите големи фестивала. Режисьорът е притиснат от куп обстоятелства, продуценти, Европейската комисия, която решава какво да финансира, от конюнктурата на пазара...Но умението на един режисьор е и да ссе измъкне от всичко това и да измами всички, за да може да придобие тази абсолютна свобода или смърт."