Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Кристин Льоненс: Литература, мода и поколения жени, които ни дават уроци

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Кристин Льоненс: Литература, мода и поколения жени, които ни дават уроци

Работила като модел и позирала за Юбер дьо Живанши и Пако Рабан, новозеландско-белгийската писателка е авторка на 4 романа, включително "Caging Skies", адаптиран във филма "Джоджо Заека" от кинорежисьора Тайка Уайтити и спечелил награда "Оскар"

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още Кристин Льоненс и Даниел Келман пристигат за церемонията по награждаване на Синелибри

Кристин Льоненс и Даниел Келман пристигат за церемонията по награждаване на Синелибри

Срещаме известната новозеландско-белгийска авторка Кристин Льоненс, която представи лично своя завладяващ роман "По дирите на Амбър" в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри. 

Кристин Льоненс е авторка на 4 романа, преведени на 24 езика. През 2017 г. романът ѝ "Caging Skies" е адаптиран за театралната сцена, а две години по-късно кинорежисьорът Тайка Уайтити го пренася на големия екран.

В резултат на това филмът "Джоджо Заека" печели десетки отличия, в т.ч. награди "Оскар" и BAFTA в категория "Най-добър адаптиран сценарий", наградата "Избор на публиката" на Международния филмов фестивал в Торонто през 2019 г., наградата на Британската филмова академия, наградата на WGA, и в крайна сметка е избран за един от 101-те най-добри сценария на WGA на 21 век.

Текстът печели и наградата Humanitas за писане, предназначено да насърчава човешкото достойнство, смисъл и свобода. И филмът, и книгата са номинирани за награда USC Scripter 2020 и печелят награда AFI за приноса си към културното наследство на Америка.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

За да осигури образованието и ранната си писателска кариера, се изявява като фотомодел - позирала е за модните дизайнери Юбер дьо Живанши, Пако Рабан, Нина Ричи и др. През 1996 г. печели награда за най-добър оригинален сценарий от "Centre National du Cinéma". През 1999 г. Кристин Льоненс издава първия си роман "Primordial Soup".

Последният засега роман на Кристин Льоненс, бестселърът "По дирите на Амбър", е любовна история, която се развива на фона на антиядреното движение през 80-те, а в момента е в процес на екранизация от продуцентите на "Телма и Луиз".

В интервюто Кристин Льоненс споделя за опита си като модел, първоначалните опити да пише и първи срещи с литературата, женските образи в романа й "По дирите на Амбър", както и пътя на романа й Caging Skies от книгата до сцената на наградите "Оскар", когато излиза с Тайка Уайтити да вземе наградата за най-добър адаптиран сценарий. 

Още Даниеле Лукети: Надявам се зрителите да се наситят на сериали и да се завърнат в киното

Даниеле Лукети: Надявам се зрителите да се наситят на сериали и да се завърнат в киното

- Кога осъзнахте, че изпитвате любов към писането? Какво си спомняте от този период?
- Аз бях преди всичко голям читател. Бях от онези деца, които отиваха в библиотеката и взимаха по много книги. Определено започнах да чета книгите на родителите ми, когато вече бях достатъчно голяма. Четях сестрите Бронте, много ги харесвах, макар да бях още дете.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Беше ми интересно да разгадавам отношенията между мъжете и жените и да се опитвам да намирам логика. Не схващах всичко, но ми беше любопитно. Беше като игра, не разбирах хората какви са като не са приятели и докъде могат да се простират човешките отношения.

По това време си спомням, че се срещнах и с творчеството на Албер Камю и "Чужденецът".

Опитвах се да чета книги на различни езици и тогава си дадох сметка, че литературата не е само на английски и има различни литератури по света. Открих Моравия, Пирандело. Бих казала, че по това време откривах литературата.

Още Филм за поета Едуард Лимонов е големият победител на "Синелибри"

Филм за поета Едуард Лимонов е големият победител на "Синелибри"

Дядо ми един ден ми каза, че според него ще стана писателка, защото пиша ужасно дълги писма до хората.

Той го е знаел преди аз да го знам, защото, когато ми го каза, нямах никаква идея, че един ден ще се занимавам с литература и писане. Учих в театрален колеж, занимавах се и с моделство, за да знам повече за начина на игра и поведение например в телевизионните реклами. Тогава осъзнах, че ме интересува не толкова процеса на играене на дадена роля, а историята.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още Жаклин Вагенщайн: "Синелибри" е единственият по рода си фестивал в света

Жаклин Вагенщайн: "Синелибри" е единственият по рода си фестивал в света

- Писането някакъв вид терапия ли е за автора? Това е самотно занимание, което те кара да се отделиш от другия свят и да създаваш напълно нов такъв.
- Да, абсолютно. Мисля, че това е така. Първо ми помага да разбирам хората по-добре, защото това не е лесно, хората са сложни същества - емоционални, духовни, променящи се. Писането ми помага да структурирам себе си, но и да намеря баланс, докато правя структура на самия текст.

Също така трябва да си добре организиран, защото ако имаш семейство, не можеш да бъдеш сам през цялото време.

- Вие имате три деца, как животът на една писателка може да бъде съчетан с голямо семейство?
- Да, не е лесно. Но ще кажа нещо много важно, защото когато имах едно дете, то през цялото време искаше да играе с мен, а когато се родиха братята му, той си играеше с тях и аз имах повече време. Но като тръгнаха на градина и училище, започнах да разполагам с повече време.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Тогава сядам и започвам да пиша, нямаш време за вдъхновение и така нататък - времето ти е ограничено, часовника тиктака и трябва да съм максимално организирана, за да си свърша работата. Когато пораснаха, трябваше да ги водя на уроци по музика или спорт, често съм писала и в колата, докато ги чакам.

Още Ново италианско кино и поредица от дискусии за Ромен Гари в рамките на Синелибри

Ново италианско кино и поредица от дискусии за Ромен Гари в рамките на Синелибри

- Как ви промени работата ви като модел? Имате ли различна перспектива към жените, половете и изобщо идеята за женското тяло като обект?
- Мисля, че ми помогна. Тогава ми казваха, че една от причините да ме вземат е, че съм много мила и възпитана и това правеше впечатление. Но честно да призная, ако не бях висока и слаба, също фотогенична, никога нямаше да стана модел.

Но имаше толкова много напрежение около идеята да изглеждаш млад и красив.

Това много ме стресираше. Когато имах снимки за списания като "Вог" и "Мари Клер", не можех да спя по цяла нощ, защото бях ужасно стресирана, че трябва да спя, за да изглеждам красива. Тогава много се измъчвах и усещах този натиск.

Това, което открих през създаването на герои в писането си е, че хората са много комплексни и различни същества, които имат различни лица, различни характеристики на лицето и тялото. Всичко това трябва да бъде възприето за нормално, както например хората с много кучета обичат всички кучета еднакво - те са различни породи, малки, големи, но стопанинът се държи с тях еднакво. Така трябва да бъде и с различните хора. Не трябва всички да изпълняват един идеал.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още Поетичен спектакъл и "Партенопа" на Сорентино откриха десетото издание на Синелибри

Поетичен спектакъл и "Партенопа" на Сорентино откриха десетото издание на Синелибри

- Мисля, че хората имат много погрешни проекции към това какво е красотата.
- Така е, защото т.нар. beauty индустрия трябва да изкарва пари от тези проекции. А обикновените жени чувстват, че трябва да доказват тези стандарти. Но ето ще дам пример с Майка Тереза. Тя беше възрастна жена, имаше много бръчки, но аз я намирах за много красива, въпреки че не е ползвала козметика.

Така и като бях в Индия видях много красиви хора, които бяха красиви най-вече, защото бяха такива, каквито са - истински.

Всяка бръчка има история и затова харесвам културите, които оценяват възрастта като нещо хубаво и възвишено, а не като някакъв недъг. Надявам се това скоро да се промени в културата ни и да започнем да оценяваме качествата на всяка възраст.

Източник: Издателство Колибри

Още Мария Бакалова пред Dir.bg: "Стажантът" изследва как Тръмп се е превърнал в този, който е днес

Мария Бакалова пред Dir.bg: "Стажантът" изследва как Тръмп се е превърнал в този, който е днес

- В София сте, за да представите книгата си "По дирите на Амбър", вашият последен роман. Имате страхотно изградени женски персонажи, разкажете повече за тях и как се вдъхновихте да ги създадете? Имат ли връзка с реалния ви живот?
- Нищо конкретно, но например майката на Амбър пресъздава чудесно образа на жената от това поколение. Тя работи много, има емоции, но не ги показва много, затова това поколение често е наричано silent generation ("тихото поколение" - бел.ред.). Тези жени са страдали много, но никога не биха говорили за това, никога не биха разкрили нещо такова.

Спомням си като дете, че виждах майка си тъжна и я питах защо, тя никога не ми отговаряше. Просто не се говореше за това. Те държат много вътре в себе си и може би дори не знаят как да го изразят. Амбър за мен е онази жена от 70-те, която вярва в идеала за живота, който се опитва и да живее. Но светът реално не продължи в посоката на идеалите на това време.

Имали са мечти и те наистина се опитват да ги живеят. Гледах много документални филми за младите жени от това време.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още Уилям Болдуин пред Dir.bg: Киното е моята страст, но политическите цели са ми по-важни

Уилям Болдуин пред Dir.bg: Киното е моята страст, но политическите цели са ми по-важни

- В "По дирите на Амбър" срещате различни поколения, смятате ли, че различните поколения могат да учат едно от друго и предишните поколения да са урок за следващите?
- Да, така мисля. Нормално е, когато хората са млади, да се опитат да се диференцират и да искат да бъдат не такива, каквито са били техните по-възрастни родители. Това е човешката природа. Но тя е и феномен, защото по-късно това се променя.

Има период на желания за това младото поколение да отрече всички други с техните вярвания, но това е въпрос на време, защото те после се завръщат отново и търсят историите на своите предци, за да разберат повече за себе си.

Има неща, за които много съжалявам днес. Например майка ми много обичаше да шие дрехи и шиеше много добре. Тогава тя ни шиеше и искаше да ни прави различни неща, които да носим, много красиви и оригинални, искаше да ме учи и мен да шия. Но аз исках тениски, дънки LEVIS и кецове.

За мен това бяха на-хубавите дрехи. И ушитите дрехи не ми се струваха красиви, а сега е обратното. Днес много бих се радвала да си правя дрехи. И понякога все още се обаждам на майка ми, за да я питам да ми даде съвет за някоя рецепта.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още Майк Дауни: Нуждаем се от нова форма на колективизъм

Майк Дауни: Нуждаем се от нова форма на колективизъм

- Героите в романа ви са поставени пред избори, решения, съмнения. Смятате ли, че хората са съзнателни същества или по-скоро са емоционални?
- Ние обичаме да се възпримаме за повече разумни същества. Разумът ни контролира всичко, но въпреки това, съм се убедила, че човешкото същество е емоционално.

Емоциите могат да бъдат много силни, могат да има огромно влияние върху хората и това как се държат.

Емоциите според мен играят много по-голяма роля от това, което хората вярват и им отдават като значение. Така че аз вярвам, че сме преди всичко емоционални същества и колкото повече осъзнаваме това, се опитваме да го контролираме и ако можем, управляваме.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още Паоло Сорентино: Съвременният Фелини и носталгията по великата красота

Паоло Сорентино: Съвременният Фелини и носталгията по великата красота

- Какво се случва с проекта за филма, който предстои да бъде направен по "По дирите на Амбър"?
- В момента сме на ниво, че намерихме режисьор на филма, няма да кажа още кой е, но е голямо име! Имаме и актьорите, сценария. Следващата стъпка е да се организират датите за снимане.

- Предстявяте ли си кино докато пишете книгите си?
- Не, представям си писане и литература. Иначе не се получават добри книги. Знам, че има писатели, които пишат книги като за кино, но не са толкова добри. Важно е романът да бъде роман. 

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още Отличената с шест номинации за "Оскар" сатира "Джоджо Заека" тръгва по кината

Отличената с шест номинации за "Оскар" сатира "Джоджо Заека" тръгва по кината

- Oчаквахте ли успеха на романа ви Caging Skies? По-късно излязохте заедно с Тайка Уайтити да вземете "Оскара" за най-добър адаптиран сценарий за филма "Джоджо Заека", който беше номиниран в шест категории, включително за най-добър филм.
- Не очаквах "Оскар", но знаех, че щом филмът е правен от Уайка Уайтити, си мислех, че може би ще има внимание към него и вероятно може и да попадне в списъка на Оскарите. Харесвам филма на Тайка.

Белгийско-новозеландската писателка Кристин Льоненс гостува в София, за да представи романа си "По дирите на Амбър" (Снимка: Тихомира Крумова)

Още "Имало едно време в Холивуд", "1917, "Ирландецът, "Паразит" и "Джоджо Заека" - основни претенденти за "Оскар"?

"Имало едно време в Холивуд", "1917, "Ирландецът, "Паразит" и "Джоджо Заека" - основни претенденти за "Оскар"?

- Имали ли сте някакви противоречия по време на работата?
- Той ми представи сценария и аз знаех през цялото време какво се случва.

Той е виждал така филма, аз знаех какво да очаквам от сценариите. Има тези емоции, в които се смееш, но след като се смееш, спираш и така... Филмът е различен, защото романът ми е по-мрачен и повече базиран на историческа основа. Например сега пиеса по книгата ще се играе в Токио, със страхотен каст от японски актьори.

Това ще е нещо различно, интересно и ново за мен и за моята книга.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още "Малки грехове" - роман с потенциал за филмова адаптация ни провокира да помислим за призванието си

"Малки грехове" - роман с потенциал за филмова адаптация

Още Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

Още Фолкер Шльондорф пред Dir.bg: Никой не може да предскаже бъдещето на киното

Фолкер Шльондорф пред Dir.bg: Никой не може да предскаже бъдещето на киното

Още Маргарете фон Трота пред Dir.bg: Историческата вина на германците не може да бъде изличена

Маргарете фон Трота пред Dir.bg: Историческата вина на германците не може да бъде изличена

Още На живо от Берлинале: Неустоимата Кейт Бланшет

На живо от Берлинале: Неустоимата Кейт Бланшет

Още Сценаристът на "Учителската стая" пред Dir.bg: Германия е изправена пред страхове

Сценаристът на "Учителската стая" пред Dir.bg: Германия е изправена пред страхове

 

 

 

Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Таня Джарова-Салюстио: Музиката е нещо вечно, което остава и след като последният тон отзвучи

"Да се задържиш на върха е комбинация от физическа издръжливост, ментална сила и дълбока любов към музиката", казва концертмайсторът на "Виена Шьонбрун Оркестра"

Михаил Зигар: Политическият активизъм е проблемът на свободната журналистика

Осъденият в родината си руски журналист и дисидент смята, че разделението днес е между циничния капитализъм и капитализма с човешко лице и че в Русия все още има хора, които мечтаят за различно бъдеще

Калина Павлова: Unseen Scene ни позволява да преживеем изкуството отвътре навън

На 5-и и 6-и декември в зала 2 на Топлоцентрала, Unseen Scene представя два специални концерта на тъмно с участието на българския музикален проект WOOMB - събития, които обещават пътуване отвъд невидимото

Ванина Кондова за "Онзи, другият Ню Йорк", носталгията и търсенето на приндлежност

"Носталгията е адски ирационално чувство - появява се абсолютно неочаквано, в странни моменти. Просто изпълзява от нищото, хваща те за врата", споделя актрисата, сценарист и режисьор

Фронтменът на Група "Хоризонт" Валери Славчев: "Измислените истини", които ни събират

"Нашите песни не са тип "летен хит", нещо което да минава и отминава бързо, а песни, които няма как да те оставят безразличен", разкрива музикантът

Паулина Георгиева: Моделът за успех днес изисква много жертви

Разговор с писателката по повод най-новия ѝ роман "Малки грехове", издаден от издателство "Книгомания"