Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

НА ФОКУС

Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

"Свободата на словото и правото на другия станаха нещо съмнително, нароиха се нови цензори, налагат се забрани, изключвания, черни списъци" споделя още писателят

Тодор П. Тодоров/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

"Човекът е машина за утопии, той не може да живее без въображение за бъдеще, без разкази за нови, по-добри светове" казва Тодор П. Тодоров в интервю пред Impressio. 

Още Романът "Хагабула" на писателя Тодор П. Тодоров е номиниран за Европейската награда за литература

Романът "Хагабула" на писателя Тодор П. Тодоров е номиниран за Европейската награда за литература

Тодор П. Тодоров е български писател и философ. Доктор по философия и доцент във Философски факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски", където преподава "Философия на Средновековието и Ренесанса". Интересите му са в областта на история на философията и митологии на бъдещето.

Автор е на сборниците с разкази "Приказки за меланхолични деца", "Винаги нощта" и романа "Хагабула". "Хагабула" печели през 2023 г. Националната литературна награда за български роман на годината на Национален дарителски фонд "13 века България", а през 2024 г. е носител на Специално отличие на Наградата за литература на Европейския съюз. 

С него разговаряме за утопиите, необходимостта от въображение и проекти за бъдеще, за писането и литературата в полето на националното и новите цензори на либералния свят. 

Снимка: Северина Станкева

- Очакваше ли романът "Хагабула" да има такъв голям успех и смяташ ли, че частично той се дължи на това, че книгата няма локален характер и теми?
- Честно казано, нямах представа как ще бъде възприета книгата, най-вече поради жанровата ѝ хибридност и неопределимост по стандарта на пазарните етикети. Маркетинговата логика изисква литературата да отговаря на прости, лесно разпознаваеми деления и ниши, а "Хагабула", струва ми се, е резистентна към подобен подход.

А може и тъкмо на това да се дължи успехът ѝ.

Когато пиша, се опитвам да не мисля за това как ще бъде четено, приемано, разбирано или пък не, онова, което правя. В процеса на писане авторът е сам пред себе си. За локалното не знам, обикновено то обезателно присъства в нашата литература, а по традиция космополитното и универсалното лесно се отъждествяват с безродното.

Този конфликт съпътства нашата култура отдавна. Макар да имам ясна позиция в това отношение, този въпрос не ме вълнува особено.

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

Тодор П. Тодоров и преводачката Анджела Родел на фестивала на българската книга в Брюксел (Снимка: Илко Вакарелов)

- Наскоро взе участие във Фестивала на Българската книга в Брюксел. Какви са разликите в срещите с публиката там, с българите, които живеят в чужбина и събитията за литература в България?
- Бях изключително приятно изненадан от публиката в Брюксел. Там има много жив интерес към българските автори и вълнение от срещите, каквото у нас се случва по-рядко.

Вероятно това се дължи на дистанцията от родната среда и по-рядката възможност за подобни събития.

Още "Хагабула" на Тодор П. Тодоров получи националната награда за български роман на годината "13 века България"

"Хагабула" на Тодор П. Тодоров получи националната награда за български роман на годината "13 века България"

Но не мога да не спомена ентусиазма на организаторите и усилията, които те влагат ежегодно в организирането на фестивала, привличането на значими автори и въобще приближаването на българската литература до публиката там.

Това са преди всичко Българската културна асоциация в Белгия и Българското посолство, но в частност особена заслуга за провеждането на фестивала имат г-жа Рада Ганкова и г-жа Таня Станева, без които нещата не биха се случили по този начин. Иначе публиката там не е само брюкселска, идват хора от цяла Белгия, а също от Нидерландия, Люксембург и други страни в близост.

- Казваш, че българската литература постепенно вече излиза от границите на националното в смисъл, че тя става по-универсална за света, представяйки светове, които са разбираеми и достъпни за читатели от различни националности. Труден процес ли е това и защо?
- Аз мисля, че това е преди всичко естествен и неизбежен процес. Вече има нови поколения български автори, които тепърва ще се радват на успех навън. Вземи например Рене Карабаш, Емине Садкъ, Йоанна Елми, за да спомена само някои от тях. И те не са единствените. Светът се променя, България също.

Тодор П. Тодоров, Елена Алексиева и Светлозар Желев (Снимка: Илко Вакарелов)

- Имаш ли наблюдения, доколкото имаш опит с "Хагабула", дали става по-възможно и по-лесно български книги да стигат до международен литературен пазар?
- Това е по-сложен процес, в който освен авторите участват агенти, издатели, преводачи. Често механизмът за достигане до големия международен пазар е бавен и пълен с препятствия, но принципно да - по-лесно е и вече се случва. Има и хора, които лично полагат много усилия, за да направят този процес възможен.

Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, е човек, чиято цялостна биография е свързана с подпомагането на българската литература и желанието тя да получи полагащото ѝ се внимание навън. Това е тежка работа, свързана с борби и пречки от всякакъв порядък, за съжаление често също държавни и институционални, много пъти неблагодарна работа, неразбрана, незабелязана.

Още Литературните маршрути през юли ни водят из творчеството на Дора Габе, Витоша и Младост

Литературните маршрути през юли ни водят из творчеството на Дора Габе, Витоша и Младост

Но заслугите и успехите му в тази посока са факт, който няма как да бъде подминат. Неслучайно аз го наричам "министър на книгата" и действително, ако някога на някое правителство му хрумне да учреди подобно министерство, това е човекът за поста.

Иначе Министерството на книгата функционира неформално, като невидима мрежа, и включва всички онези, които работят по някакъв начин за каузата, най-вече през лични познанства и частни усилия, по-често въпреки, отколкото с помощта на държавните политики.

От няколко години у нас съществува и първата литературна агенция "София", където Гергана Панчева прави всичко възможно български автори да стигат до международния пазар.

Източник: Издателство "Жанет 45"

Още Юрген Хабермас: Титанът на съвременната философия

Юрген Хабермас: Титанът на съвременната философия

- Романът ти "Хагабула" е определелян много като "феминистки", на пръв поглед исторически, но реално повече в стилистиката на магическия реализъм. Западната либерална култура днес преувеличава ли в еманципиращите си жените претенции? С други думи - живеем ли в справедлив за жените свят през спокойствието на географското ни разположение и идеология?
- Не, съвсем не. Естествено, има много други места по света, където положението на жените е далеч по-незавидно, но това не е оправдание.

Освен това Европа съвсем не е толкова хомогенна. У нас например вицове, обидни оценки и предразсъдъци за жените традиционно минават като нещо напълно нормално. Много жени изграждат отношението към себе си през подобен поглед. А това също е насилие.

За социалните и политическите измерения на този проблем дори няма да отварям дума.

И в лелеяната от нас Западна Европа положението все още е далеч от идеално. Лошото е, че често усилието за преодоляване на тези тенденции бързо преминава в диктат на една нова нормативност, до "прибиране" на жените в малцинството на Другите, което компрометира феминизма и го превръща в нещо съвсем различно. Но това е друга тема.

Снимка: European Union Prize for Literature

Още Романът на Здравка Евтимова "Една и съща река" беше издаден в Босна и Херцеговина

Романът на Здравка Евтимова "Една и съща река" беше издаден в Босна и Херцеговина

Трудно е, освен това, да говориш като мъж за тези неща, тъй като лесно може да бъдеш обвинен в т.нар. mansplaining. Но това е риск, който аз съм поел. Смятам, че има неща, за които е необходимо да се говори, независимо от пола. Противното би било лицемерно и фалшиво. Никой не може да ти отнеме правото да изговаряш истината.

Обвинението в mansplaining е принципно дискриминативно.

"Хагабула" разказва за това как историята на света е по същество мъжки проект и как онова, което наричаме "цивилизация", е изградено върху подчинението и изключването на жените. В много отношения културата ни, светът ни е резултат от насилие.

Още Писателят Александър Томов: Журналистиката в много случаи е първа власт

Писателят Александър Томов: Журналистиката в много случаи е първа власт

- "Хагабула" също така има утопичен финал, с което отпраща към нещо твърде актуално в днешни дни - мечтите по изгубената магия, по идеите за възможността за по-добър свят. Нуждаем ли се днес от повече утопии или както казва Енцо Траверсо, проекти за бъдеще?
- Да, живеем във време на глад за утопии, в привидно безалтернативен свят. От друга страна цялата Модерност е своеобразна фабрика за това, което аз наричам "митологии на бъдещето". Човекът е машина за утопии, той не може да живее без въображение за бъдеще, без разкази за нови, по-добри светове.

Този глад връща мнозина към трупа на миналото, към една социо-психична и символна некрофилия. Като няма бъдеще, ще се храниш от миналото.

Според Зигмунт Бауман несигурността, кризите и отсъствието на проекти за бъдеще, произвеждат т.нар. ретротопии - търсенето на убежище в едно въображаемо минало. Това обаче ни прави още по-слаби и уязвими - вместо мечта, бъдещето става опасност. "Хагабула" предлага и друга перспектива - когато катастрофата отваря възможност за утопия.

Снимка: European Union Prize for Literature

Още Берлинският литературен фестивал ще посрещне 150 автори от 50 страни

Берлинският литературен фестивал ще посрещне 150 автори от 50 страни

- Литературните ти проекти може да са за излизане на литературата от локалното, но за сметка на това, в политически контекст, обратно, изглежда хората искат да се върнат към националното, към някакъв суверенитет, "който ги пази и защитава". Кои са големите страхове на западното общество днес?
- Голяма част от т.нар. Западен свят се оказва захвърлена днес в небивала досега ситуация. В тази ситуация бъдещето е компрометирано, "наранено" е, то не предлага много надежда, а светът като цяло изглежда все по-безприютно място. Затова хората избират имунологични техники и стратегии, през които да оцеляват.

Някои се хващат за това, което им дава усещане за сигурност и идентичност - локалното, традиционното, родното. Онова, което е познато и устойчиво. В това има някаква терапевтика. Разбира се, хич не е трудно тези енергии да се капитализират политически.

От другата страна са глобалистите, които буквално живеят в друг свят, по-бърз и динамичен, свят с други форми и начини на живот. И тези два свята не могат да се срещнат, между тях има разлом и конфликт, който ще определя политическата психо-география на близкото, а вероятно и по-далечното бъдеще.

Още Философът Петер Слотердайк: В извънредно положение държавата сваля кадифените си ръкавици

Философът Петер Слотердайк: В извънредно положение държавата сваля кадифените си ръкавици

За съжаление, западното общество сякаш вече се страхува от онова, което някога е бленувало и което исторически го е изграждало.

Свободата на словото и правото на другия станаха нещо съмнително, нароиха се нови цензори, налагат се забрани, изключвания, черни списъци.

Либералният свят забрави какво значи свобода и инклузивност. Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още Книгата "Свети вълк" на Елена Алексиева стана роман на годината

Книгата "Свети вълк" на Елена Алексиева стана роман на годината

Още Георги Господинов: Някак трябва да се справим с дефицита на бъдеще

Георги Господинов: Някак трябва да се справим с дефицита на бъдеще

Още Владимир Зарев: Без читатели писателят се превръща в нещо абсурдно!

Владимир Зарев: Без читатели писателят се превръща в нещо абсурдно!

Още Писателят Борис Акунин е разследван за разпространение на невярна информация

Писателят Борис Акунин е разследван за разпространение на невярна информация

 

ИЗБРАНО
Коментирай6

Календар

«Февруари 2025»
ПВСЧПСН
272829303112
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272812
3456789

Препоръчваме ви

Севар Иванов: Всяка роля, свързана с лични битки, е много голямо предизвикателство

Актьорът за новия български филм "Терапията", реж. Станислав Христов

Фотографката Белинда Ричардс: Винаги ме е привличало да показвам характерите на кучетата

"Харесва ми да създавам техни портрети, които са истински произведения на изкуството", разказва майсторката на фотографията

Катя Тричкова: "Човекът, който не можеше повече да мълчи" показва последиците от мълчанието

Продуцентката на филма споделя, че са търсили финансиране близо две години преди да бъде номиниран за награди "Оскар" и "Сезар" и да бъде награден от фестивала в Кан и Европейските филмови награди

Анна Марайке-Хес: WARRIOR кани публиката да свърже силата с уязвимостта

"Суровостта на изпълнението - чрез физичност, движение и глас - създава огледало, в което зрителите могат да се изправят пред собствените си страхове, ограничения и желания", казва хореографът за танцовия си спектакъл WARRIOR

Виолистът Себастиан Айб: Публиката усеща всичко - и триумфа, и провала

Роденият във Виена музикант ще излезе на сцената на Военния клуб на 9 и 10 февруари като част от амбициозния проект на фестивал Алегра - The Beethoven Project

Индологът Свами Тиртха: Срещата с духовния ми учител ми даде отговори на всички въпроси

Любимият автор на Роби Уилямс и Боно пристига в България, за да представи лично своята нашумяла книга "Черната книга - медитации за всеки ден", издадена на български език от Фондация "Калпатару"