НА ФОКУС
Юрген Хабермас: Титанът на съвременната философия
Предлагаме ви кратко ръководство в основните теории на един от най-важните философи на концепциите за публичния дискурс и демокрацията
Автор : / 1542 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Юрген Хабермас е изключително влиятелна фигура в съвременната философия и социална теория, а работата му е от голямо значение за науката, особено в областта на философията, социологията на знанието и етиката.
Юрген Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф, Германия.
Изучава философия, история, психология, немска литература и икономика в университетите в Гьотинген, Цюрих и Бон. Докторската му степен през 1954 г. е от Университета в Бон, където пише дисертация върху конфликта между абсолютното и трагичното в германския романтизъм.
Франкфуртската школа и критическата теория са ключови теоретични основи в началната кариера на Хабермас.
В края на 50-те той работи с Теодор Адорно и Макс Хоркхаймер в Института за социални изследвания във Франкфурт. Ранната му работа е повлияна от техния критически подход към обществото, културата и политиката.
Основни теми в работата на Хабермас
Централно във философията на Хабермас е понятието за комуникативната рационалност, където рационалността е вкоренена в способността за комуникация и взаимно разбиране, а не в просто инструментален успех.
Хабермас изследва също така ролята на публичната сфера в живота на демократичните общества, аргументирайки се, че жизнената публична сфера е от съществено значение за легитимността на функциониращата демокрация.
Хабермас е защитник на проекта за модерността, който вижда като непрекъснато усилие за реализиране на идеалите на разума, свободата и справедливостта. Той критикува постмодернизма за неговия скептицизъм към тези идеали.
Юрген Хабермас е един най-важните философи на съвременността (Снимка: Getty Images)
Политическа ангажираност
Той е активен обществен интелектуалец в Германия, участвал е в множество политически дебати и се застъпва за демократични реформи, социална справедливост и защита на човешките права.
Работата на Юрген Хабермас е оказала дълбоко влияние върху съвременната мисъл в множество дисциплини.
Неговите теории за комуникативното действие, публичната сфера и демокрацията продължават да формират академичните изследвания и обществените дискусии.
Знание и човешки интереси
В своя труд "Знание и човешки интереси" Хабермас очертава как различните видове знание са свързани с човешките интереси.
Тази рамка предполага, че научното изследване не е лишено от ценности, а се влияе от основните интереси, които го движат, като насърчава по-рефлексивен и критичен подход към научните изследвания.
Обществена сфера и демокрация
Концепцията на Хабермас за публичната сфера подчертава значението на откритата и демократична дискусия за развитието на научното знание. Той се застъпва за включването на различни гласове в научните дебати, което е от съществено значение за легитимността и социалната значимост на научните постижения.
Това е особено актуално в съвременните дискусии за ролята на науката в обществото, общественото доверие в науката и комуникацията на науката.
1981 година - снимка на Хабермас в градината на къщата му на езерото Щарнберг (Снимка: Getty Images)
Критика на позитивизма
Германският философ критикува позитивизма - възгледа, че науката е единствената валидна форма на познание и че тя е напълно обективна и безценна. Той твърди, че тази гледна точка пренебрегва интерпретативните и критичните измерения на човешкото знание. Като оспорва позитивизма, Хабермас открива едно по-всеобхватно разбиране за науката, което включва нейните социални, исторически и нормативни измерения.
Юрген Хабермас е от съществено значение за науката не само заради философските му прозрения за природата на знанието и рационалността, но и заради акцента му върху социалните и етичните измерения на научната практика.
Неговата работа насърчава по-рефлексивен, демократичен и етичен подход към научното изследване, като го прави по-съобразено с нуждите и ценностите на обществото.
Тезата на Юрген Хабермас за светското общество се концентрира около концепцията за постсекуларното общество и идеята за приобщаваща, плуралистична публична сфера. Възгледите му за секуларизма и религията в съвременните общества се развиват с течение на времето, като отразяват по-специално признаването на продължаващото значение на религията в обществения живот дори в силно секуларизираните общества. Е
Религията като източник на смисъл и морал
Хабермас признава, че религията може да бъде източник на смисъл, идентичност и морални насоки за много хора. В едно плуралистично общество този принос трябва да бъде оценен и интегриран в обществения дискурс по начин, който зачита светската рамка на демократичното управление.
Гражданска солидарност
Хабермас подчертава значението на гражданската солидарност в едно плуралистично общество. Той твърди, че взаимното уважение и признаването на различните светогледи са от съществено значение за социалното сближаване и стабилността на демократичните институции. Това изисква ангажимент за диалог и разбирателство между гражданите с различни убеждения.
Публичната сфера, според Хабермас, е ключово пространство за демократичния живот, където гражданите участват в открит, рационален дискурс по въпроси от общ интерес.
Нейните характерни черти включват всеобхватност, независимост от държавните и пазарните влияния, зависимост от медиите и комуникациите, както и ролята ѝ за формиране на общественото мнение и оказване на влияние върху политическите действия. Здравината и жизнеността на публичната сфера са от съществено значение за функционирането на демокрацията и изразяването на гражданския живот.
Архитектът на теорията за публичния дискурс се занимава задълбочено с понятията глобализъм и капитализъм, особено в контекста на тяхното въздействие върху демокрацията, обществото и публичната сфера. Ето някои от основните му мисли по тези теми:
Едно от първите издания на "Комуникация и еволюцията на обществото" от Юрген Хабермас
Той признава дълбокото въздействие на глобализацията върху съвременните общества. Той разглежда глобализацията като неизбежен и сложен процес, който преоформя политическия, икономическия и културния пейзаж. Той обаче подчертава и няколко критични опасения и предизвикателства, свързани с глобализацията:
Хабермас критично разглежда влиянието на капитализма, особено на неговата напреднала, глобализирана форма, върху обществото и демокрацията. Неговата критика се корени в по-широкия му анализ на рационализацията и жизнения свят (сферата на личния и културния живот) срещу системата (икономическите и политическите структури).
Криза на легитимацията
Криза на легитимацията: Хабермас обсъжда възможността за криза на легитимацията в капиталистическите общества, когато способността на държавата да поддържа социалния ред и общественото доверие се подкопава от нейната неспособност да се справи с неравенствата и нестабилността, породени от капиталистическата система.
Той подчертава значението на социалната държава за смекчаване на отрицателните ефекти на капитализма, като твърди, че социалните политики и институции са необходими за защита на хората от несигурността на пазара и за насърчаване на социалната справедливост.
Бъдещето на демокрацията в капиталистическия и глобализирания свят
Хабермас не призовава за пълно премахване на капитализма, а по-скоро за неговата реформа. Той се застъпва за форма на капитализъм, която е регулирана и ограничена от демократични институции и социални политики, за да се гарантира, че той служи на общото благо, а не задълбочава неравенството и социалната фрагментация.
За да се справи с предизвикателствата, породени от глобализацията, Хабермас подкрепя укрепването на демократичните институции както на национално, така и на глобално равнище. Това включва застъпничество за по-приобщаващи и участващи форми на управление, които могат по-добре да представляват интересите на глобалните граждани и да гарантират, че икономическата глобализация е в съответствие с демократичните и социалните ценности.
"Теория и практика" - едно от ключовите произведения на Юрген Хабермас
Мислите на Юрген Хабермас за глобализма и капитализма подчертават напрежението между тези сили и демократичните идеали. Той признава трансформиращото въздействие на глобализацията и капитализма, но също така подчертава необходимостта от демократични реформи и създаване на структури за глобално управление.
Неговата визия включва създаването на по-всеобхватен и основан на участието глобален ред, в който демократичните принципи ръководят икономическите и политическите процеси и в който жизненият свят е защитен от посегателствата на системните императиви.
Отношението на Хабермас към крайната десница
Реакцията на германския философ към крайнодесните и неонацистките партии в Германия е категорично противопоставяне и защита на демократичните ценности.
Той подчертава значимостта на защитата на демократичните институции, насърчаването на включващ обществен дискурс, развиването на образование и историческа осведоменост, разрешаването на социално-икономическите неравенства и мобилизирането на гражданското общество.
Хабермас вижда тези усилия от решаващо значение за противодействие на заплахата, която представлява крайнодесния екстремизъм, и за осигуряване на здравето и устойчивостта на демократичното общество.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}