Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Юрген Хабермас за коронавируса: Никога досега не е имало толкова много знание за нашето незнание

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Юрген Хабермас за коронавируса: Никога досега не е имало толкова много знание за нашето незнание

Един от най-влиятелните философи на съвремието ни споделя своите виждания за кризата в момента

Юрген Хабермас (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Философът Юрген Хабермас за настоящия натиск, да се действа и живее в несигурност и за неговата ранна ваксинация срещу притеглянето към прозата на Ницше.

В интервю за германския Frankfurter Rundschau, Хабермас споделя своите виждания за кризата с коронавируса.

Юрген Хабермас е един от най-влиятелните философи на съвремието ни. Според него обществените последици от пандемията с коронавируса все още не могат да се предвидят.

Юрген Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф, израства в Гумерсбах, преподавал е в Университета във Франкфурт, а днес живее в Щарнберг. Епохален принос за науката има неговото дискурсивно теоретично продължение на марксистката критическа теория. То се вписа като прецизна обосновка на демократичната правова държава.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Професор Хабермас, как живеете по време на кризата с коронавируса, как я преживявате?
- Мога само да кажа какво ми минава през ума тези дни. Нашите комплексни общества постоянно се сблъскват с огромни различни "несигурности", но те обикновено възникват локално и неедновременно, по-често незабележимо в една или друга подсистема на обществото и се отработват своевременно от съответните експерти. За разлика от тези случаи, екзистенциалната несигурност сега се разпространява глобално и едновременно, и то именно в главите на едни медийно свързани индивиди. Всеки бива запознаван с рисковете, защото за борбата с пандемията, с оглед на претоварените здравни системи, самоизолацията на всеки един е най-важната единична променлива величина.

Освен това несигурността е свързана не само със справянето с епидемичните опасности, но и с напълно непредвидимите социални и икономически последствия. В този смисъл - за разлика от експертите по вируси, в момента няма експерти, които биха могли да оценят със сигурност тези последствия. Еспертите по икономически и социални науки трябва да се въздържат от небрежни прогнози.

Може да се каже едно: никога досега не е имало толкова много знание за нашето незнание и такава принуда да се действа и живее в несигурност.

Embed from Getty Images

- Вашата нова книга "Също една история на философията" е вече в трето издание. При това темата не е никак лека - връзката между вяра и знание в западноевропейската мисловна традиция. Очаквахте ли такъв успех?
- Не, човек не мисли за това, когато пише книга. Страхува се само да не направи грешки - във всяка една отделна глава мисли за всички възможни противоречия, които биха възникнали сред експертите, които познават детайлите по-добре.

- Аз самият забелязах един дидактичен ход - повторенията, връщанията, дистанцираните обобщения структурират цялото и се грижат за глътката въздух. Вие, както изглежда, искате да улесните достъпа до книгата на любопитните лаици.
- Досега моите читатели са били основно сред академичните среди, студенти по различни специалности, както и учители, някои от които преподават етика и социални науки. Този път обаче, откакто се появи тази книга и започнаха да идват писма към мен, се натъкнах на съвсем различна читателска аудитория. Разбира се, тези, които се интересуват от темата за вярата и знанието са тук, но и едни други размишляващи хора, търсещи съвети, между които лекари, мениджъри, адвокати и др.

Изглежда, че се доверяват на философията за работа по саморазбирането си. Това ме удовлетворява, защото определена свръхспециализация, уврежда по особен начин възгледа и темата като такава. Това беше един от мотивите ми да предприема това.

Embed from Getty Images

- В заглавието на книгата Ви, което връща към Хердер, думичката "също" ме обърква.

- Това "също" трябва да обърне внимание на читателите, че това е само едно ново тълкуване на историята на философията сред всички други възможни. Този скромен жест предупреждава читателя за възможно объркване, че държи в ръце изчерпателна или окончателна история на философията. Аз самият следвам линията на интерпретация, че тази история може да бъде разбрана като процес на учене от перспективата на определени разбирания на постметафизичното мислене.

Нито един автор не може да избегне определените перспективи; и разбира се, това винаги отразява нещо от неговите теоретични убеждения. Но това е само израз на фалибилистичното* съзнание и по никакъв начин не трябва да релативизира претенциите за истина на моите твърдения.

- Това "също" в заглавието поставя въпроса и затова в какво отношение помежду си стоят историята на философията и тематиката за вярата/ знанието. Оставам с впечатлението, че отношението помежду им не е освободено от напрежение.
- Като философ, мен ме интересува въпросът какво можем да научим от дискурса за вярата и знанието. Проблемът, висящ между Кант и Хегел за отношенията между морала и нравствеността заема широк обхват; тъй като този проблем се е появил от едновременно секуларизиращото се и радикализиращо се присвояване на универсалисткото ядро на християнската етика на любовта.

Процесът на понятиен превод на централното съдържание на религиозната традиция е моята тема - в този случай постметафизичното присвояване на идеята, че всички вярващи формират универсална и братска общност и че всеки отделен член, вземайки се предвид незащитимата му и характерна индивидуалност, заслужава справедливо третиране. Това равноправие на всеки не е тривиален въпрос, както виждаме и днес в кризата с коронавируса.

Embed from Getty Images

- Дoколко?
- В досегашния ход на кризата в някои държави можеше и може да се наблюдават политици, които се колебаят да организират стратегиите си върху принципа, че усилието на страните да се спаси всеки отделен човешки живот, трябва да има абсолютно предимство пред едно утилитаристко изчисление на нежеланите икономически разходи, които тази цел може да има.

Ако държавата остави епидемията просто така, за да постигне бърз имунитет сред населението, тя би поела риска от предвидимия срив на здравната система и с това относително по-висок дял на смъртните случаи. Моята "история" хвърля също така светлина върху морално-философските обстоятелства на настоящите стратегии в подхода с подобни кризи.

- При Вас пътят на развитие на западната философия изглежда, въпреки всички разриви и нови подходи, сравнително последователен. Тази последователност не е ли придобита и с цената на лишения?
- Една конвенционална история на философията без това объркващо "също" се стреми към завършеност, която, както казах, един единствен автор няма как да предприеме. Във всеки случай изискването за търсене на "процеси на учене", като че става въпрос за история на науките, разкрива една напълно необичайна перспектива.

От една страна това нарушава убеждението на платониците, че всички големи философи по различен начин мислят същото, но от друга страна нарушава и преобладаващия исторически просветен скепсис относно всяко напредничаво понятие. Също така съм далеч от мисълта за "напредък" на историко-философското мислене. Ако човек избере "учене" в смисъла на зависене от пътя, това не означава, че той приписва телеология на историята на философията.

Няма телос, който да може да бъде разпознат с "поглед от никъде", а само "нашият" поглед назад с основателни причини, от които последователно следват временните и после отново исторически оспорвани решения на един определен тип проблеми.

Още

Писмата на Айнщайн - най-скъпата "стока" на неговия гениален ум

Писмата на Айнщайн - най-скъпата "стока" на неговия гениален ум

- Но Вашата книга не поставя ли въпроса именно за това дали има "напредък" във философското мислене? Или иначе казано: Кант "по-добър" ли е от Аристотел?
- Разбира се - толкова малко колкото Айнщайн е бил "по-добър" от Нютон. Аз не искам да заличавам съществените разлики между философското и научното мислене и не искам да говоря за "напредък" в този смисъл. И в двата случая теоретичните подходи и парадигми "остаряват" по различен начин. Но споменатите автори са станали пионери с оглед на осветяването на въпросите, наличната тогава информация и причините, за които са търсили решения. Те са преобръщали валидни в дадения момент схващания.

И са се превърнали в класически мислители - "класически" означава: те все още има какво да ни кажат. А модерната научна теория се свързва все още с прозренията от Втората аналитика на Аристотел и с модерната етика на понятията на Кант за автономия и справедливост - макар и в рамките на променените теоретични езици.

- Забелязвам при Вас силна симпатия към философските мисловни постижения на християнското Средновековие, за които досега не предполагах. Тази симпатия резултат от изненадващи за Вас самият процеси на учене ли е?
- В последната ми лекция преди да се пенсионирам, това беше отдавна, вече се бях занимавал с Тома от Аквино. Тогава вече бях очарован от конструктивната сила и вътрешна последователност на тази великолепна система. После по подобен начин бях впечатлен от лекциите на Дънс Скот и Уилям Окам. Да, това са наваксани процеси на учене, с които аз само се вмъквам в една много по-дълго съществуваща изследователска традиция на подновената оценка за Развитото, доближаващо се повече до Модерността Средновековие.

- Въпреки това, бих отговорил на въпроса за това кой образ в историята на философията според изложеното от Вас притежава най-силен идентификационен потенциал за Вас самия: това е Спиноза. Има участъци в главата за Спиноза, където спонтанно бих казал: тук Хабермас описва самият себе си.
- Това малко ме изненадва. Но интерпретаторът може да разбере автора по-добре отколкото той самият. Разбрах нещо докато четях Лекциите на Спиноза. На фона на историята на мараните - онези преследвани под натиска на испанския крал приведени принудително в католическа вяра испански евреи - разбрах защо Спиноза се е радвал на по-голямо признание от Кант сред немско-еврейските бюргерски домове на интелектуалците през 20 век.

В предговора на превода на английски на Спиноза, Лео Щраус казва: Спиноза не е отстъпникът и атеистът, като какъвто е преследван по негово време, а е почтеният просветител, който е пазил субстанцията на религиозния си произход до тогава, до когато е имало добри причини за това.

Не го е отричал, а в хегелиански смисъл го е снел (aufgehoben). Изпитвам симпатии към това. Под това въздействие, мисленето на Спиноза, преди всичко за натурфилософията на младия Шелинг, също е влязло в корените на едно голямо спекулативно движение на немския идеализъм.

Embed from Getty Images

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

- Защо пропускате тъкмо Ницше, който, в контекста на "Бог е мъртъв"-теологията, би паснал отлично за централната тема "Вяра и знание"?
- Всеки подрастващ, увлечен към литература, някога е декламирал своя Ницше, аз също. Но след войната Ницше все още беше прекалено близко. По време на националсоциализма той е бил прочут като държавен философ със социалдарвинисткото си тълкуване на "Волята за власт". Поради тази политическа причина аз бях ваксиниран срещу трайното притегляне към тази проза. Дори когато опознах неговите урбанистични страни от френска гледна точка, държах на дистанцията от този автор - с изключение на неговите гносеологично-антропологични идеи. Също така по обективни причини "генеалогията на християнството" не ми действа убедително, дори не и като храна за размисъл - Ницше показва едно прекалено подвластно отношение към своя предмет. Аз се интересувам всъщност от един определен аспект от историята на неговото влияние, който обаче не би се вписал във времевата рамка на моя проект.

Това е фаталната склонност на някои философи да сублимират потиснати религиозни преживявания в естетическото.

Вие многократно използвате формулата за "масовия атеизъм" на модерните западни общества. Това звучи някак неуважително и би могло да потвърди генералната Ви склонност да се позиционирате напречно на духа на времето - следователно "светски", когато още не е било толкова популярно, бива подложено на също толкова категорична критика, както когато "светското" става нерефлектиран мейнстрийм.
- Тук се чувствам погрешно разбран. Със социологическия термин "масов атеизъм" искам да обърна внимание на разгледания в първата глава количествен аспект на отстъпващата свързваща сила на църквата, която днес наблюдаваме преди всичко в западните и централно европейските общества. Те обаче прокарват една нагласа, която аз самият бих обозначил с критично използвания израз "секуларистка".

Източник: Frankfurter Rundschau 
Автор: Markus Schwering
Превод от немски: Юлия Владимирова

*Фалибилизъм (от средновековен лат. fallibilis) е философско понятие, което означава, че никое твърдение на убежденията / вярата не е напълно проверимо и доказуемо.

Още

Парадоксът "бягство от свободата"

Парадоксът "бягство от свободата"

Още

"Вторият пол" - епохалният труд на Симон дьо Бовоар (откъс)

"Вторият пол" - епохалният труд на Симон дьо Бовоар (откъс)

Още

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Още

Катастрофа отнема преди 60 години живота на "чужденеца" Албер Камю

Катастрофа отнема преди 60 години живота на "чужденеца" Албер Камю

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

Световноизвестният каскадьор Тодор Лазаров и неговата оперна приказка за любовта

"Мисля, че ще се получи страхотен световен спектакъл. Попаднах в нещо, което и аз точно не мога да обясня", казва артистът за последното си приключение - оперния спектакъл "Opera D`amore"

"Кино за пътешественици": Сърцето на приключенците не може да бъде опитомено

"Понякога филмите дават началото на нови приятелства и сформирането на нови групи за пътувания", споделят Здравко Григоров и Ангел Хаджийски от сдружение "Позор"

Татяна Лолова: Искам да изиграя Фалстаф

Психиката, ведрината и усмивката са по-важни от физическото съществуване, споделя актрисата

Павел Митков: Дигитализация - Да! Но не забравяйте, че изкуството невинаги е на квадратчета!

"Дигитализацията е въпрос, който силно ме вълнува последните 10 години, а в началото предизвикваше противоречиви чувства", коментира художникът

80 години Пина Бауш: Лабораторията на човешките емоции

За Пина Бауш, наричана още "Пикасо на танца", разговаряме с една от най-изявените български хореографки Мила Искренова

Здравка Евтимова: Думите не са просто за утеха, те са сила, действие и кураж

"Щастието на първо място е стабилното здраве в семейството и второ - онова, което си направил да не те кара да се срамуваш, да говори много повече, отколкото твоите думи за него", сподели писателката на събитието She's The One