Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Георги Калоянчев: Моята игра мирише на земя

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

Георги Калоянчев: Моята игра мирише на земя

Синовете на легендата Ивайло и Явор и снаха му Диана разказват спомени пред Impressio

Колаж: Петя Александрова/Снимки: Личен архив

Още Откриват обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова

Откриват обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова

Сатиричният театър "Алеко Константинов" на 13 януари 2025 г. ще почете легендата за 100-годишнината от рождението му.
От 18:30 ч. в централно фоайе ще бъдат обявени резултатите от конкурса за камерна сатирично-комедийна пиеса за наградата "Алеко Константинов", а от 19:30 ч. на камерна сцена "Методи Андонов" ще бъде честването за 100 години от рождението на Георги Калоянчев с участието на Ивайло Калоянчев и Калин Сърменов и прожекция на филма за Георги Калоянчев "Умно село: Възгледите на един Homo Ludens".

Георги Калоянчев (Калата) е роден в Бургас на 13 януари 1925 г. Завършва бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

Георги Калоянчев, (Снимка - Златен фонд, БНТ)

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин, който по онова време поставя три пиеси в Народния театър, забелязва младия актьор и как изиграва образа в "Буря" на Островски с хумор и драматизъм.

Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

„Швейк през Втората световна война„ от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г., в ролята на Швейк (Снимка: Личен архив)

Работи в "Софийски областен театър", "Пернишки работнически театър", Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър "Иван Вазов" (1952 - 1957), Сатиричен театър "Алеко Константинов" (от 1956) и в Театър 199. Неговите отпечатъци на стъпалата могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199. В СИФ (1952 - 1962).

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъци, послание и шарж на Георги Калоянчев.

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията.

Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на преди това създадения Сатиричен театър.

Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми - щангистът в Специалист по всичко" (1962), Кондов във "Вълчицата", инспекторът в "Инспекторът и нощта", фокусникът в "Най-дългата нощ" (1969), Риксата в "Привързаният балон" (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей" (1969), Езоп в "Езоп" (1971), "Неочаквана ваканция" (1981) и др.

„Дървеница“ от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г., в ролята на Присипкин. (Снимка: Личен архив)

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема "Бай Ганьо тръгва из Европа" с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение "Ганьо Балкански се завърна от Европа". Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му.

Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов - духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Още Татяна Лолова с приза "Георги Калоянчев" за цялостно творчество

Татяна Лолова с приза "Георги Калоянчев" за цялостно творчество

Най-голямата награда за него е, че е всенароден любимец за период от близо половин век.

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища.

Колаж: Петя Александрова/Снимки: Личен архив

По повод 100-годишнината от рождението на Големия Георги Калоянчев, неговите синове Ивайло и Явор и снаха му Диана разказват спомени пред Impressio

Ивайло Калоянчев: Знам, че никога не мога да бъда като него!

Ивайло Калоянчев е български актьор, син на легендарния български актьор Георги Калоянчев. Роден е на 30 ноември 1954 г. в София. Играе на сцената на Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Още 155 години от рождението на Алеко

155 години от рождението на Алеко

- Какви чувства ви владеят в този момент? С какво си спомняте баща си днес?
- Липсва ми. Всеки път, когато нашето семейство седнем и се заговорим, се сещаме за него - говорим си - "седеше тук", "направи това", "помниш ли, когато каза еди какво си", "когато пристигахме, това стана".... Ето така сме, нашето семейство...

- Как се чувствахте като "сина на Георги Калоянчев"?
- Свикнал съм с тази сянка... Човек не може да избира родителите си. Аз съм осъзнавал винаги на кого съм син. И съм свикнал да ме сравняват с него. Но когато те сравняват с нещо голямо, това е добре за теб. Защото летвата е много висока.

Калоянчев на сцената (Източник: Сатиричен театър)

Знам, че никога не мога да бъда като него!

- Баща ви няма имитатори...
- Баща ми беше много труден за имитиране. Имитираха Парцалев... Него не го имитираха. Той не подлежеше на имитиране, защото беше непрекъснато различен във всяко едно изпълнение.

- Но вие като дете май сте го имитирали?..
(смее се) Да. По телефона като ученик гледах да му имитирам гласа: "Обажда се Георги Калоянчев. Синът ми след малко ще дойде да вземе два билета!" Така понякога се снабдявах "с връзки" с билети за кино...

Семейството пее - може би 1967 г. (Снимка: Личен архив)

- Как е майка ви, любимата му жена Валя? На колко е години е вече?
- 91 направи.  Сега не иска да дойде на тържеството в театъра. Нали вие ще идете, аз какво да правя... Такава си е била винаги. Стояла е плътно до татко, но не обичаше да излиза под прожекторите. Непрекъснато за него говорим: "Помниш ли, татко ти еди какво си направи, тук как седеше на вилата, как чакаше, как махаше когато идвахте и когато тръгвахте. Ето това беше любимото му ядене..."

Семейна снимка 1999 г. (Снимка: Личен архив)

- А кое му беше любимото ядене?
- (смее се): Сърми, яхния - агнешко с пресен лук.

- Кога ви заведе за пръв път да го гледате на сцената?
- Аз от дете го гледам. Бях ученик в 8-9 клас. Там някъде започнах да ходя на театър.

Спомням си на премиерата на "Големанов". Финалният монолог свършва така: "Няма да се предам! Всичко започва отначало. Големанов започва отначало!" И всички започнаха да ръкопляскат... Помислих си - защо стават и ръкопляскат?! Той каза, че започва отначало!" (смее се)

Още Ицхак Финци получава "Златен кукерикон" за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев

Ицхак Финци получава "Златен кукерикон" за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев

Като малък една година ме води на Дядо Мраз. Той ме заведе първо в Сатиричния и веднага след това в Народния театър. Попитах го: "Колко Дядо Мразовци има? Един ли е? Двама ли са? Колко са?" Не можа да ми отговори колко са. И не ме води повече.

- Говорят, че когато близките ни са вече горе на небето, ни помагат в трудни минути. Вие усещате ли връзка с него през тези години?
- Усещал съм на сцената, спомнял съм си какво ми е казвал - какво трябва да правя, как да го направя.

Калоянчев на сцената (Източник: Сатиричен театър)

А пък в театъра като отида, спомените нахлуват - там ни е минал живота с него. Водил ме е в театъра като малък, а и аз сам си ходех. Завирах се непрекъснато в театъра да гледам репетициите. Беше ми много интересно как от една гола се получава след това представление с декор, с музика, с костюми, с осветление. От едно нищо се получава нещо - и тази магия ме плени. Тогава реших, че искам да стана актьор.

„За къде пътувате“ 1986 г. реж. Рангел Вълчанов, в ролята на Бай Деньо.(Снимка: Личен архив)

- Но баща ви не е искал да поемате по неговия път...
- Не искаше, и първият път изобщо не знаеше, че кандидатствам. Разбра, като ме скъсаха...

Тогава баща ми каза: "Аз съм единственият, който ще ти каже най-честно дали ставаш... Този дето ме обича, ще ти казва, че си много добър. Този дето ме мрази, ще ти казва, че за нищо не ставаш. Аз съм единствен, който най-честно ще ти каже дали ставаш, дали не ставаш. Аз няма за какво да те лъжа!"

Беше ми много по-трудно пред него, отколкото след това пред комисията. Имах много голямо страхопочитание и респект към него.

И той ми каза: "Може и да станеш. Аз ще те готвя и ще видим какво ще стане..."

Златна сватба с Валя 2003 г. (Снимка: Личен архив)

- Кои съвети ще запомните за актьорската професия от него?
- "Винаги трябва да обичаш това, което правиш. Ако не го обичаш, нищо няма да стане. Дори най-малката роля трябва да я заобичаш, за да стане. Всичко трябва да се прави с любов"..."

Другото, което ми е казвал е, че никога не трябва да закъснявам.

- А когато изиграхте ролята на Бай Ганьо, която е негова култова роля, как се чувствахте?
- Татко не можа да дойде. Не можеше да ходи вече. Аз му занесох видео. Бяхме го записали.

Тогава ми каза: "Ти може да играеш по-хубаво. Можеш да играеш по-лошо. Като мен не можеш."

Калоянчев с Невена Коканова на сцената (Източник: Сатиричен театър)

- Кой негов съвет за живота, няма да забравите и досега ви стои в съзнанието?
- Съветваше ме да бъда честен и откровен с хората. Той не обичаше да казва лоши неща, но просто по държанието му си личеше, когато даден човек не му е приятен.

- Беше ли високомерен, че е голяма звезда?
- Никога не е било това. Никога. Той се спираше с хората на улицата да си говори, те го спираха и така... Никога не се е имал за голяма звезда.

Още Нина Димитрова получава "Златен кукерикон" за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев

Нина Димитрова получава "Златен кукерикон" за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев

- Канили ли са го да влезе в политиката?
- Канили са го много пъти, но той винаги е отказвал и повтаряше, че артистът трябва да бяга от политиката. Той не можеше да дели публиката на червени и на сини. Публиката беше една за него. И той беше един с тях...

Той не искаше да се афишира, че е привърженик на дадена партия. Нали другите ще го намразят. Не, той беше неутрална личност. Той беше артист.

- Какво би казал човекът, който изигра Големанов и бай Ганьо днес на българските политици?
- Защо се дърлят, да се смирят малко. И да не гледат своето его, а да гледат за хората... Те са избрани там за друго. Това би им казал...

Георги Калоянчев (Снимка: Златен фонд, БНТ)

- Тежко му е било, когато разбира, че трябва да слезе от сцената, че няма да играе...
- Много трудно го прие. Той си беше с акъла, обаче краката го държаха и той не можеше да стои на сцената. А иначе можеше да играе. Ако не бяха краката, той щеше да играе може би до края.

Тежко, много тежко го преживяваше и не искаше да ходи в театъра, защото не искаше да го видят на инвалидна количка...

Калоянчев на сцената (Източник: Сатиричен театър)

 Явор Калоянчев: Не обичаше да привлича внимание в компания

Започва работа като осветител в Киноцентъра. След 2-3 години работа там, през 1988г. започва работа в БНТ като ТВ оператор.

През всички тези години е снимал едни от най-известните ТВ предавания, шоу програми, ТВ игри и др. От началото на 2021г. започва работа в Информация на БНТ и в момента снима почти всички новини и актуални предавания. През 1991 г. сключва брак със съпругата си Диана Калоянчева и имат една дъщеря - Валентина. От няколко дни са дядо и баба на внучка - Боряна.

Явор наднича срамежливо зад гърба на баща си (Снимка: Личен архив)

"Разкажи някоя забавна история"

"Винаги, когато сме се събирали с приятели и познати, караха баща ми да забавлява компанията. Той обаче не беше от най-приказливите извън сцената. Не беше бохем и не беше забавен в компания. Даже моята майка разказва спомен за родителите на баща ми, в който в същата ситуация баба ми е питала дядо ми: "Тодоре, тука ли си?". Такъв беше и моят баща, не привличаше внимание в компания, но неговата светлина беше на сцената.

Вкъщи беше загрижен и топъл човек, отдаден на семейството. Помня, че когато бях малък си лягах преди той да се върне от представление, репетиция или участие. След като се прибереше, винаги влизаше в моята стая, целуваше ме по главата и казваше: "Мучонка мънинка". Тези думи ще помня винаги и за мен са израз на най-силна любов и нежност."

„Криворазбраната цивилизация“ 1974 година, БНТ, режисьор Хачо Бояджиев.(Снимка: Личен архив)

Интуицията

"Баща ми бе изключително проницателен човек, с много силна интуиция. Почти винаги, когато съм се опитвал да го заблудя или премълча истината, съм бил разобличаван. Помня, веднъж в казармата, бях вече "стар" войник. Направихме си майтап с един съвойник и му взехме и скрихме затвора (това е механизъм) на пушка "Манлихер" и за нещастие го загубихме. Нашите началници ни заплашиха със затвор, ако не открием частта или не намерим нова.

Пушките, които използвахме бяха почти излезли от употреба. Различни модели пушки и карабини "Манлихер" са били на въоръжение в Българската армия по време на войните от началото на 20 век. Представете си колко са стари. Та да се намери резервна част за тях беше невъзможно. На следващия ден се видях с баща ми и той веднага позна, че седя зад тази шега. Обясних му всичко и той се зачуди как да ми помогне. След няколко дни се появи с чисто нов затвор за пушка "Манлихер" в казармата. Частта беше увита в производствена намазнена хартия.

Калоянчев на сцената (Източник: Сатиричен театър)

Всичките ми началници бяха сразени. Те вече потриваха ръце да ни затворят, знаейки, че няма никакъв шанс да намерим резервната част.

Какво се беше случило: Баща ми се сетил, че в Киноцентъра използват такива пушки "Манлихер" като реквизит за заснемането на филми от тази историческа епоха и решил да попита хората от Оръжейната на Киноцентъра дали имат резервни части за тях. За щастие се оказало, че имат. И то чисто нови, неразпечатани. Така, баща ми ни спаси от затвор в казармата. Тази интуиция му помагаше и на сцената, неговият пръв и интуитивен прочит на ролите се оказваше винаги сполучлив."

Още Мутафова, Калоянчев и Лолова "оживяха" на колона в Сатирата

Мутафова, Калоянчев и Лолова "оживяха" на колона в Сатирата

"Моята игра мирише на земя" - перифразирам по памет, но значението е същото. Това изказване на баща ми от едно негово интервю се е запечатало много силно в мен. Много рядко има актьор, който е автентичен до такава степен в играта си. Когато филмът "За къде пътувате" е бил представен извън конкурсната програма на кинофестивала в Кан, попитали Рангел Вълчанов откъде е намерил такъв овчар, който да играе по този начин. На сцената баща ми беше честен, истински, лишен от всякаква суета. Спомням си, че разказваше как е стоял с часове на пристанището в Бургас и е наблюдавал хората, които минават, как ходят, как говорят, как се смеят, какви гримаси правят.

Впоследствие в ролите си е взаимствал от тези образи, запечатали се в съзнанието му. Талантът, който притежаваше баща ми беше гигантски. Изкуството, което сътворяваше не беше имитаторско, а плътно, изпълнено с искреност.

Калоянчев на сцената (Източник: Сатиричен театър)

Гледал съм го по много пъти в прекрасни представления в Сатиричния театър като "Швейк", "Служебен роман", "Сако от велур", "Д-р", "Рейс", "Биволът", "Одисей пътува за Итака", "Балкански синдром", "Големанов" и много много други. Когато го гледаш на сцената, имаш усещането, че този човек ти е близък, вярваш на всяка негова дума. Това, което прави те вълнува и ти сам ставаш част от неговата игра. А какво е по-важно за изкуството от неговата искреност.

С всички внуци - Гого, Валди и Валя (Снимка: Личен архив)

Такъв беше баща ми - честен в работата си и във взаимоотношенията си с хората, винаги готов да помогне. Беше много чувствителен и състрадателен.

Помагал е почти на всеки, който се е обърнал към него. Знаех, че аз и моето семейство можем да разчитаме на него за всичко.

Ще е жив вечно, докато всички помнят незабравимите му превъплъщения, и докато, ние близките му го обичаме и носим в сърцата си."

"Смъртта на Тарелкин“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г., в ролята на Копилов (Снимка: Личен архив)

Диана Калоянчева, снаха, съпруга на Явор: Сцената беше негов донор за живот

"Имам честта да познавам и живея с Георги Калоянчев в последните над двадесет и пет години от живота му. От първата ни среща ми направи впечатление на мил и чувствителен човек.

През годините съм свидетел на големия брой ангажименти, които имаше - участия и репетиции в театрални постановки, снимки за филми, участия в телевизията, турнета из цялата страна. Беше неуморен. С болка приемаше напредването на възрастта и възможността тези участия да намалеят. Той беше роден за сцената, но и сцената беше негов донор за живот.

Внучката Валя и дядо й на 17-ата годишнина на Валя 2011 г. (Снимка: Личен архив)

Работата беше изключително важна за него. Няма да коментирам какъв актьор беше, това е известно на всички.

Ще кажа само, че когато го гледах в някое представление си казвах, че е невъзможно да познавам този човек. На мига му прощаваш всичко. Ролите му бяха толкова дълбоко вълнуващи и вдъхновяващи.

Той се радваше истински на успехите на колегите си.

Още Бай Ганьо ще тържествува, докато някой го "дописва"

Бай Ганьо ще тържествува, докато някой го "дописва"

Не беше бохем, а оттам произлизаше и схващането, че е стиснат. Ще развенчая този мит. Той изобщо не беше такъв, никога не знаеше колко пари носи в себе си, нямаше никакво отношение към парите.

За съжаление лесно изпадаше в униние. За малко да остане без работа и това беше повод да изпадне в съмнение. Но, такива са хората на изкуството, непрекъснато търсещи и непрекъснато съмняващи се. Той не правеше изключение.

Калоянчев, съпругата му и внучката им Валя - може би 1997 (Снимка: Личен архив)

С възрастта ставаше все по-сантиментален. Лесно се разстройваше, но най-вече от хубави и положителни неща - хубав филм, красива картина, въздействаща музика.

Обичаше уединението, тишината. Не обичаше шумни места и компании.

В свободното си време обичаше да си седи вкъщи. Беше домошар. Освен с вечните сценарии, които учеше и четеше, през свободното си време обичаше да гледа телевизия. Гледаше с удоволствие спортни предавания, най-вече бокс. Странен избор за човек като него.

С внучката Валя - може би 1996 г..(Снимка: Личен архив)

Много обичаше семейството си, съпругата си, децата си. След като родих дъщеря ни Валя, неговата първа внучка, направо се разнежи от любов. Дали защото е първото момиче в семейството, не знам, но беше много всеотдаен дядо. Водеше я на училище, вземаше я. Наричаше я "Мучонка мънинка", така както е наричал децата си като малки.

С внучката Валя - може би 1996 г..(Снимка: Личен архив)

Беше изключително работлив и отдаден човек, обичащ безкрайно сцената. Много всеотдаен към професията си и към любимите си.

Беше здраво стъпил на земята, но същевременно с това носеше нежна и чувствителна душа."

Интервюта на Валерия КАЛЧЕВА

Още Шест години без Калата

Шест години без Калата

Още От 1984 до 2018  - всичко е театър!

От 1984 до 2018 - всичко е театър!

 

 

ИЗБРАНО
Коментирай10

Календар

Препоръчваме ви

Анна Марайке-Хес: WARRIOR кани публиката да свърже силата с уязвимостта

"Суровостта на изпълнението - чрез физичност, движение и глас - създава огледало, в което зрителите могат да се изправят пред собствените си страхове, ограничения и желания", казва хореографът за танцовия си спектакъл WARRIOR

Виолистът Себастиан Айб: Публиката усеща всичко - и триумфа, и провала

Роденият във Виена музикант ще излезе на сцената на Военния клуб на 9 и 10 февруари като част от амбициозния проект на фестивал Алегра - The Beethoven Project

Индологът Свами Тиртха: Срещата с духовния ми учител ми даде отговори на всички въпроси

Любимият автор на Роби Уилямс и Боно пристига в България, за да представи лично своята нашумяла книга "Черната книга - медитации за всеки ден", издадена на български език от Фондация "Калпатару"

Цигуларят Светлин Русев: Музиката прави малки чудеса

"Характерните неравноделни ритми от българския фолклор добавят уникален колорит към универсалната класическа музика", казва музикалният виртуоз

Захари Карабашлиев: Надигат се демони и тъмни сили

"Корави глави, опаки хора, невъзможни за управление, трудни за обществена работа, индивидуалистични, без организационна култура. Опитвам сега да си припомня нещо, което съм чел преди много години в сп. "Мисъл" — май д-р Кръстев пишеше там нещо от рода, че българите са като армия, в която всеки иска да е генерал", казва писателят

Момчил Карамитев: Дядо Неофит решаваше сериозни житейски проблеми с благина и разумност

"Дори и в античните сюжети винаги мога да намеря нещо актуално", разкрива Момчил