ПАМЕТ
155 години от рождението на Алеко
Щастливеца е роден на 1 януари по стар стил, на 13 - по нов стил
Редактор : / 774 Прочита 0 Коментара
Ивайло Калоянчев в образа на Бай Ганьо (Снимка: BulFoto)
На 13 януари се навършиха 155 години от рождението на писателя Алеко Константинов. По този повод Столична община организира днес честване пред паметника на Алеко на софийския булевард "Витоша".
В програмата участваха актьорите от Сатиричния театър Светослав Пеев и Ивайло Калоянчев, който влезе в образа на Бай Ганьо.
Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, Румяна Пенчева и Елена Алекова представиха специалното издание на вестник, посветен на годишнината, подготвен и издаден от Националния литературен музей. На честването присъства заместник-кметът Тодор Чобанов, който поднесе букет пред паметника.
Източник: BulFoto
Ивайло Калоянчев (Снимка: BulFoto)
Светослав Пеев (Снимка: BulFoto)
Тодор Чобанов (Снимка: BulFoto)
"Консулът мина през тяхното село в този ден, когато съвършено случайно детето беше изкъпано: изкъпано беше, защото прасето, като излязло из обраслата локва, детето се спуснало към него, хванало го с една ръка за ухото, с друга за четината и искало непременно да го възседне; да го яхне не могло, но успяло да налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от къпане, и след като му стоварва десетина оки бой на гърба, гурнала го в коритото с ризката заедно: първата вода се превръща на боза, втората на непрозрачна мътилка, че трета, че четвърта, та чак петата вода се избистря и из нея изскача едно чистичко, черноокичко, хубавичко бяло-червено момченце, с живи, хитри очички. Седи хубавецът в натура срещу огъня, седи и майка му отстрана и му суши ризката. Хем я суши, хем погледва чедото си и май-май че се съмнява дали е туй нейното чедо, дали не е. Облича му ризката и го изважда да се припече на слънце и да му изпощи главицата. Свършва и тази операция, причесва му косата и баш в тази минута се зачуват звънци; от завоя изскоква един файтон и спира до тяхната къща, на кръчмата. Консулът.
- Хайде, мама, иди сега при оня чичо - учеше майката чедото си, - иди при него и му кажи: "Чичо, дай пет пари."
И отиде момченцето. Консулът беше извадил от чантата си закуски и си подкрепяваше силите. Детето се изправи недалеч от масата и като захапа пръст, следеше хапките на пътника и подсмърчаше. Консулът го забележи и зачудено впери очи в него - за пръв път му се падаше случай да срещне такова чисто дете из нашите села, чисто и хубавичко. То хувички ги има много, но не личат чъртите им под нечистотиите, които покриват цялото им тяло."
Из: "Пази, Боже, сляпо да прогледа"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}