Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Бай Ганьо ще тържествува, докато някой го "дописва"

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Бай Ганьо ще тържествува, докато някой го "дописва"

160 години от рождението на Алеко Константинов

Снимки: "Изгубената България"; Карикатури: Илия Бешков ; Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Ние, българите, често осъждаме една или друга постъпка на наши сънародници с нарицателното "бай Ганьо", като по този начин отрицаваме и се дистанцираме от героя на Алеко Константинов. Но трябва да признаем, че в характера на бай Ганьо се съдържа определена "специфика" от народопсихологията на българина, която няма как да не признаем за нашенска. И тя, за жалост, се проявява и в наши дни, когато "бай Ганьо" повече от всякога иска да се поевропейчи. 

Чувствата ни към този национален герой са смесени - ние едновременно отрицаваме и си обичаме бай Ганьо. А това е знак, че дори да не се отъждествяваме с него, си го чувстваме "свой". 

Авторът на "Бай Ганьо" - Алеко Константинов - писател, адвокат и преводач, е роден точно преди 160 години, на 1-ви януари 1863-та година по стар стил.

Алеко Константинов / Източник: "Изгубената България" / Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Още

Променил ли се е българинът от времето на Вазов

Променил ли се е българинът от времето на Вазов

Алеко Константинов е проявил творчески гений, да създаде такъв образ в лицето на бай Ганьо - така въздействащ и вечен, че от създаването си до днес той продължава да живее като същество от плът и кръв и се е превърнал в неотменна част от националния ни епос. Мнозина смятат, че именно бай Ганьо е "убил" създателя си, но в тази алюзия се крие нещо много по-страшно - че във всички исторически времена - и преди Алеко, и от него насам, ние българите сме допускали в живота си превъплъщенията на героя му да продължават не само да битуват сред нас, но и да тържествуват над битието ни.

В това се корени и бивалентното ни отношение към образа на бай Ганьо - в осъзнаването, че той е плод на една трайна и непоправима толерантност към собствените ни недъзи и заблуди. 

Още

Биеналето на хумора и сатирата в изкуството, предизвиква истината и измислената реалност на дуел

Биеналето на хумора и сатирата в изкуството, предизвиква истината и измислената реалност на дуел

Сборникът от разкази на Алеко Константинов "Бай Ганьо" е една малка по обем книга, но в същото време - голямо предизвикателство за всички нас. Преминала през различни възприемателни нагласи, творбата на Алеко Константинов има различни "прочити": народопсихологични, идеологически, нравствени, регионални и пр. От създаването й насам са се трупали много предубеждения и едностранчиви квалификации на героя - като "простакът на всички времена и народи". Сякаш сме искали да "избягаме" от него, като го превърнем в "общовалиден". В крайна сметка, обаче, нека си признаем, че винаги сме възприемали бай Ганьо като "наш", и ако сме се опитвали да го игнорираме, той ни е напомнял за себе си. Оставял ни е само един избор - да се самоиронизираме чрез него.

Още

Младежки театър представя вечния български герой Бай Ганьо

Младежки театър представя вечния български герой Бай Ганьо

"Бай Ганьо" не е весела книга, както се опитват да я неглижират някои критици. Тя не е и "вредна" книга, която снижава националното ни самочувствие, както смятат други. "Бай Ганьо" е нужна книга - за нашето възпитание и духовно издигане; книга за пречистване чрез смеха и очистване на душите от вредните навици и свръхсамочувствието на простака; книга, която цели да се противопоставяме на безкултурието във всички сфери на живота си.

Самият Алеко Константинов е създал творба, трудно определима като жанр. Пенчо Славейков я оприличава на "разхвърляни скици". Да, в книгата липсва причинно-следствена връзка между различните части, но пък макар и несвързани помежду си, те създават една цялостна картина на обществения ни живот, в който в различни времена и власти, винаги е имало бай Ганьовци, които да повлияват, или да се разпореждат със съдбата на народа ни.

Още

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар" - запознаване с Илия Бешков в шест стъпки

"Карикатуристът е хирург, а не бръснар" - запознаване с Илия Бешков в шест стъпки

Бай Ганьо не е само "колоритен българин" - той е антитеза на всичко онова, което искаме да бъдем, но не успяваме да постигнем. Алеко Константинов неслучайно е целял един контрапункт между героя и останалия свят, чрез разказвачите в книгата - те са образовани, интелигентни, нравствени и одухотворени млади хора, аналитични, критични, с чувство за хумор. Но въпреки това, оказва се - нищо от тези техни положителни качества не е в състояние да коригира поведението на бай Ганьо, неговата закостеняла същност. Бай Ганьо не разпознава културните знаци като свои - те не са му присъщи. "Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати" - с тези думи нашенецът отказва предложението да се запознае с друга култура, с други хора. За него е безполезно всичко, което не е "далавера".

Съотечествениците му в чужбина, които се чувстват морално длъжни да го придружават и да му услужват, не само разказват за "подвизите" му, но и му правят характеристика. Читателите се смеят, докато всъщност дълбоко в себе си се възмущават на безкултурието на героя, но и го "разбират". Алеко е постигнал нещо наистина гениално - хедонизмът и моралът да се преплетат в една въздействаща неразчлимост помежду им до такава степен, че дори простащината разсмива. 

В цялата творба има един общ контекст - бай Ганьо е обобщеният образ на нашия съотечественик, запътил се към Европа, където на фона на чуждото има възможност да осмисли своето. Само че той "пропуска" тази възможност като напълно ненужна за целите му.

Още

"Къде си, вярна ти, любов народна?" на Чинтулов с оригиналния текст, в новия албум "Вечните песни" на България

"Къде си, вярна ти, любов народна?" на Чинтулов с оригиналния текст, в новия албум "Вечните песни" на България

Много наши класици са създавали произведения, в които контрапунктът "свое-чуждо" намира своята трактовка: при Паисий родното е свръхценност; също и при Чинтулов; Петко Славейков в "Изворът на белоногата" изнася историческия контекст в нравствено-етично превъзходство на българката; Добри Войников пък в "Криворазбраната цивилизация" измества вниманието към чуждопоклонничеството - другата крайност, в която залитаме и днес, подценявайки своето като грубо, недодялано и примитивно, за сметка на "съвършеното чуждо".

Алеко Константинов / Източник: Изгубената България

Още

Премиера на музикалната сатира "Ганьоада" на Бойко Илиев по Алеко Константинов  - в Нов театър - НДК

Премиера на музикалната сатира "Ганьоада" на Бойко Илиев по Алеко Константинов - в Нов театър - НДК

Алеко Константинов някакси е съвместил всички тези ракурси в един образ, който е отворен към всякакви превъплъщения, стига те да отговарят на безнравствения му принцип - изгодата. Бай Ганьо неизменно пътува с един и същ "багаж" - той е алегорията на неговото примитивно самодоволство, безцеременонност и чувство за превъзходство. Комизмът на ситуациите в повечето случаи произхожда именно от това разминаване между бай-Ганьовото самочувствие и перчене, и поведението на останалите. Най-трагикомичното е, че героят няма съзнание за конфузността на ситуациите, в които изпада. Напротив, смята се за победител в тях и гордо се бие в гърдите с "Булгар! Булга-а-р!"

Една от най-добрите карикатури на бай Ганьо е дело на художника Илия Бешков

Именно деформираният, окарикатурен образ на бай Ганьо е това, от което се срамуваме, но ако трябва да сме честни - не можем и напълно да отречем като напълно неприсъщо и нам. Защото, забележете една много любопитна подробност: макар и напълно безкултурен, бай Ганьо е прагматичен - той разбира, че за да успее, трябва да го препоръча цивилизован човек; съзнава, че не бива да показва, че е прост. На тази хитрост се дължи и "пробивът" му към властта. 

Още

Сатирата отбеляза 100 години Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка"

Сатирата отбеляза 100 години Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка"

Просташкият речник на бай Ганьо, гарниран с думи като "келепир", "чифути", "бошлаф" и пр., се допълва от еклектиката на облеклото му, в което червеният пояс и калпака комично "съжителстват" с редингота и вратовръзката. Европейското лустро в подобно съчетание, не е в състояние да прикрие по-колоритната част от образа на героя - неговите несъвършенства. Образът на бай Ганьо е толкова ярък и доминиращ като присъствие, че успява да "засенчи" останалите персонажи. В крайна сметка успява дори да "излезе" от страниците на произведението и да заживее самостоятелен живот. С много анекдоти и вицове, ние българите дописваме с образа на бай Ганьо народния си фолклор. Той е станал част от някакъв полугероичен епос.

Хиляди хора се стичат на погребението на автора на "Бай Ганьо" в София, 1897 г. / Източник: Изгубената България

Бай Ганьо, с присъщите му прагматизъм, арогантност и безскрупулност, обаче, за жалост съвсем не е самотен представител на бездуховността.

Той постоянно намира своите нравствени двойници в нашата действителност.

Още

Да си спомним за Стамболов с монолога от спектакъла "Духът на поета"

Да си спомним за Стамболов с монолога от спектакъла "Духът на поета"

Да си припомним каква е първата стъпка на нашия герой към властта: конформизъм, старание да се приспособи към каквато и да е удобна конюнктура. Звучи ви познато, нали?! Паднал от власт, Стамболов от "человек" става за бай Ганьо "бясно чудовище". Моралът отстъпва, за да възтържествуват демагогията и политическото хамелеонство.

Във всяко поприще бай Ганьо намира онази "ниша" за изява, която най-бързо би го приближила към целта. Така завладява и журналистиката. Словото престава да бъде изконна същност и съвсем преднамерено и безцеремонно я дискредитира. В "Бай Ганьо журналист" смисълът се носи от овладяното клише, което цели да разколебае у читателите моралните им стойности - да ги обърка и преобърне всичките им нравствени категории. В същото време, въпреки пошлото си съдържание, бай Ганьовият вестник помпозно се окичва с името "Народно величие". 

Последната снимка на Алеко Константинов, направена в Пещера, само няколко часа преди неговото убийство, 11 май 1897 г. / Източник: Изгубената България

Още

"Алея на книгата" в компанията на Алеко Константинов

"Алея на книгата" в компанията на Алеко Константинов

И идваме до най-мрачната аналогия на героя с нашата действителност - главата "Бай Ганьо прави избори". В книгата на Алеко Константинов става въпрос за прохождащата след Освобождението българска демокрация, сред която Бай Ганьо е идеолог и вожд на предизборна шайка. Плътно до него са нравствените му двойници - Гочоолу, Дочоолу, Гуньо Адвокатина и Данко Харсъзина. Заедно те режисират изборния ден като зловещ спектакъл на бруталната демагогия. Сигурно аналогията с последното ни Днес няма да затрудни никого.

Байганьовците в книгата на Алеко удържат победа над своите опоненти. Те са новите хора на епохата - грубата бездуховна сила, която тържествува над духовността и нравствеността. "Идеали? Суета, вятър!..." е печелившата "рецепта" за успех на бай Ганьо и съратниците му. С едно безпардонно признание, което не се нуждае от коментар: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам!..."

Автор: Илия Бешков

Знаете ли, че големият наш духовен учител Петър Дънов е критикувал Алеко Константинов за образа на бай Ганьо? Смятал, че писателят е създал образ на отрицанието, а не на съзиданието. Дънов укорявал Алеко Константинов, че не е показал и положителните черти на българина. Вероятно е прав, но само от гледна точка на духовното си учение, не и от литературна гледна точка.

Още

Кой се окичи с приза за хумор и сатира "Златен Кукерикон"?

Кой се окичи с приза за хумор и сатира "Златен Кукерикон"?

Гениалният образ на бай Ганьо неслучайно е буквално митологизиран в България. Това красноречиво говори, доколко Алеко Константинов не само е успял да предаде голяма част от народопсихологията ни, но и да създаде стимул за ново народно творчество. Стотици, а може би и хиляди са вицовете с бай Ганьо, от рода на "Срещнали се германецът, французинът, руснакът и бай Ганьо..." И естествено, нашенецът  винаги е "отгоре" на другите, независимо как. Основите на подобно самочувствие са твърде съмнителни, или направо казано - несъстоятелни, но както се казва, "народът ни е оцелял, защото се е смял". А като се надсмиваш на себе си, значи все пак си проумял, че подлежиш на критика.

Да можеш да се надсмиваш на недостатъците си е градивно качество. Въпросът е дали е достатъчно, за да се промениш. 

Паметникът на Алеко Константинов в Свищов / Източник: Музей на Алеко Константинов

Още

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

Бай Ганю с пояса и дисагите, пътува по Европа. Там посещава опера, баня, изложение, ходи на гости у изтъкнати и културни хора. А у нас прави избори, става журналист, води кореспонденция, посещава Двореца, пътува с депутати в чужбина. Но каквото и да прави, както и да сменя като хамелеон "кожата" си, си остава една и съща, напълно завършена по характер личност. С тази разлика, че от от незлоблив еснаф "израства" до користолюбив властник. Но знаете ли защо Ганьовите истории нямат край? - Защото все някой ги "дописва".

И докато е така, бай Ганьо ще продължава да бъде жив национален герой и да тържествува в обществения ни живот. За това  няма как да виним Алеко.

"Бай Ганьо" от Алеко Константинов (ОТКЪСИ)

Из "Бай Ганьо прави избори"

- Хубава работа! Защо съм Ганю Балкански, ако няма да зная и този занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове - страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник... Мале мила! Като разтворят ония ми ти гърла!... От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!... Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им посочи тия синковци... Избиратели ли?... - И сянката им няма да видиш! (т.1, с.100)

Из "Бай Ганю в депутацията", 1 юли 1895

За бай Ганя е приказката... Та това де, не можеше ли, рекох, да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българският народ? Ама ще речете, че той не е официален делегат. Все едно. Щом ходят да го интервюират кореспонденти от важни вестници и неговите думи като оракулско предсказание се разнасят чрез печата по целия свят - иди сетне доказвай, че чрез бай Ганювите уста не глаголи народът български... (т.1, с.131)

Из "Бай Ганю и опозиция - ама де-де!", 30 окт. 1895

До господина редактора на в. "Не му е времето"

Още

Алеко. Смях над мрачни страници

Алеко. Смях над мрачни страници

А бе, кьорпе, защо си ме набедил във вестник "Не му е времето", че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганю опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава - помниш ли, на Враждебските ханчета? - още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. (т.1, с.133)

...Не си е келепир да бъдеш опозиция. (т.1, с.133)

С таквиз хора да имаш работа - разбирам. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. И защо? - За вятъра. А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго - свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш - никой нищо не ти казва. (т.1, с.134)

И защо ще бутат опозицията - тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им - не искат да знаят. (т.1, с.134)

Снимки: "Изгубената България"; Карикатури: Илия Бешков ; Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Разбирам да не беше властта в ръцете ни, да подсмърчахме отстрана - тогава хелбетя ще ти причерней и ще караш наред, с Особата барабар. Ама сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато тамам му е времето да се осигурим за стари години, да взема аз да кажа някоя права дума за Особата? Не е ахмак бай ти Ганю, той знае кога му е времето да се вика "да живей"! Едно да живей - хоп едно предприятие. Па когато му дойде времето - знаем и башка тюрлия да викаме. Тъй върви света. Ако не друго, барем тая философия сме я проумяли до дъно, пущината. (т.1, с.135)

Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе? (т.1, с.135)

Еми МАРИЯНСКА

Още

Честит рожден ден, Алеко!

Честит рожден ден, Алеко!

Още

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

Още

155 години от рождението на Алеко

155 години от рождението на Алеко

Още

Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски

Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски

Още

Идиот ли е Швейк?

Идиот ли е Швейк?

Още

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

Още

Мистерията с Гоголевия Плюшкин

Мистерията с Гоголевия Плюшкин

Още

Вивалди - композиторът на императорите и... сираците

Вивалди - композиторът на императорите и... сираците

 

 

Коментирай 15

Календар

Препоръчваме ви

"Моята съдба е операта" - БНТ представя академик Пламен Карталов

Обществената телевизия води зрителите зад кулисите на Софийската опера и балет на 8 февруари, сряда, от 21 ч. по БНТ 1

"Жега"-машината Майкъл Ман на 80

Американският режисьор и продуцент е един от най-награждаваните в съвременното световно кино

"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще

90 години от смъртта на Нобеловия лауреат Джон Голсуърти

Над 300 уникални лампи на Луис Тифани били унищожени за... гилзи

90 години от смъртта на знаменития представител на бижутерската империя

Кристоф Виланд - "другият Гьоте"

210 години от смъртта на един от най-значимите писатели на немското Просвещение

Сюзън Зонтаг: Здравият разум е удобна лъжа

90 години от рождението на писателката