Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

ПЕЧАЛНА ДАТА

Изгубената България: Последните дни на Алеко Константинов

122 години от смъртта на Щастливеца

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

На 11 май (ст.ст.)/23 май (н.ст.) се навършват 122 години от смъртта на Алеко Константинов. Авторът на "Бай Ганьо" е убит от засада край пазарджишкото село Радилово.

Целта на покушението всъщност е неговият спътник Михаил Такев, адвокат и политик, който остава невредим. Двамата, приятели и колеги от Демократическата партия, се срещат случайно в Пловдив на 8 май, където имат дела - по това време Щастливецът работи като адвокат. Такев кани писателя в родния си град Пещера, за да отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий. Вечерта на 11-ти, на връщане от Пещера към Пазарджик, те се отбиват за кратка почивка в село Радилово, където са били и сутринта. Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада. Съвсем скоро заговорът се разплита. Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков. Причината е абсолютно прозаична - между жителите на Пещера и Радилово отдавна тлее вражда заради спорна гора и земя. Освен това кметът ненавижда Такев, тъй като са политически противници. Минков решава да се възползва от сгодния случай и да организира покушение срещу депутата.

Алеко Константинов

Още

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Елин Пелин: Нашата литература се разширочава, но не се вдълбочава

Съдебният процес срещу престъпниците трае само пет дни - от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков, са осъдени на смърт. Тъй като Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.

Само дни след страшната случка, Такев споделя разтърсващия си разказ за трагедията и последните мигове на Алеко Константинов. Той споделя и подозренията си за извършителите и причините за това злодеяние. Спомените му са публикувани във вестник "Знаме".

"Макар душевното състояние, което ме е обзело още от минутата на злодейското убийство и издъхването в ръцете ми на незабравимия мой приятел Алеко Константинов, макар това сътресение да ме е така силно разстроило, че едва мога да мисля и разсъждавам, а камо ли и да пиша, обаче, като считам, че е крайна необходимост да се хвърли пълна светлина върху фактическата задкулисна страна на това гнусно злодеяние - убийството на незабравимия Алеко Константинов, помъчих се да събера своите сили и да ви дам следните наброски.

Михаил Такев (1864-1920), министър на вътрешните работи, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, депутат, убит в атентат от анархисти, фотография от 1912-13 г.

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

На 8 май отидох вечерта в Пловдив по защитата на един углавен процес пред тамошния Апелативен съд. В продължение на разговора ни Алеко ме помоли да взема и аз участие в защитата на неговия процес, което аз приех с благодарност. На 10 май, към 11,30 ч. преди обед, свършихме с процеса, резолюцията по който се отложи за 3 ч. следобед. В очакване на резолюцията, която твърде много интересуваше Алеко, отправихме се до с. Дермендере, където посетихме и няколко градини, между тях и тази на подполковник Савов, където ни подариха хубави розови букети. От Дермендере се завърнахме в Пловдив към 6,30 ч. вечерта, а в 8 ч., с вечерния трен, потеглихме за Пазарджик. Още когато се съгласих да взема участие в неговия процес, му предложих, и той с удоволствие прие, да дойде и да прекара празника Св. Св. Кирил и Методий в Пещера.

В Пазарджик пристигнахме в 10 ч. вечерта на 10 май, а сутринта още в 6,30 ч. тръгнахме за Пещера с файтона на известния опитен и примерно честен файтонджия Тошо.

На пътя между Татар-Пазарджик и Пещера се намира с. Радилово, което отстои на около 6 км от Пещера и 14 км от Пазарджик.

По изричното желание на Алеко спряхме в това село и влязохме в кръчмата на добрия мой приятел Петър Вачков. Там намерихме между другите посетители още и Тодор Вачков, известен търговец на дървен материал и отличен мой приятел, както и кмета на селото, Минков. Щом влязохме в кръчмата на Петър Вачков, родом от това село, ни посрещна твърде любезно, като проводи дори дома да ни донесат хубава "зелена майска ракия" да ни почерпи, и същевременно ни поръча по едно кафе. Ракията дойде и той ни почерпи по две чаши заедно с кмета Минков, който твърде любезно чукаше чашата си с нашите. Там стояхме около 15-20 минути, след това тръгнахме за Пещера.

В 8 ч. вече бяхме в Пещера, където на пътя ни за града срещнахме духовното шествие, което с хоругвите, духовенството, цялото ученическо и учителско тяло, придружени и от голямо множество народ, отиваше към новопостроеното V-то класно училище, където се отслужи водосвет по случай празника. Присъединихме се и ние към множеството и отидохме при училището, където се свети вода и се произнесе едно обстоятелствено словце от учителя Попов. След водосвета и през целия ден обикаляхме града, посетихме няколко от по-видните граждани.

Обядвахме у дома, дето след обяда приехме посещението на цялото пещерско учителство.

Последната снимка на Алеко Константинов, направена в Пещера, само няколко часа преди неговото убийство, 11 май 1897 г.

Още

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Към 2 часа следобед се отправихме към училището "Св. Димитър", гдето учениците с учителите и учителките си начело бяха завили няколко плета хора. Пред зрелището на тази картина Алеко предложи щастливата идея да се извика фотограф, който да фотографира хубавата картина на хорото. Фотографът дойде и желанието на Алеко се удовлетвори. От тук потеглихме за V-то класното училище, където, по мое предложение, се сне една снимка от група приятели с Алеко начело.

Часът вече е 4,30 следобед. И понеже Алеко пожела да види как се празнува този ден и в Татар-Пазарджик, решихме да тръгнем за там. Приятелите, които ни придружаваха с кмета начело, пожелаха да ни изпратят извън града, до местността "Белча", където те бяха приготвили хубава закуска. На това място останахме цели 4 часа, до 8,30 ч. вечерта, сред песни и весели разговори. През всичкото това време Алеко бе извънредно доволен и не намираше думи, с които да благодари на пещерските приятели за техния толкова любезен прием.

Към 8,30 ч. вечерта тръгнахме, придружени и от пещерския гражданин Васил Томов, за Татар-Пазарджик. Към 9 ч. ние вече бяхме в с. Радилово, където, също по изричното желание на Алеко да пием по едно кафе, влязохме в същата кръчма, в която се бяхме отбили и заранта, т.е. в кръчмата на Петър Вачков, макар Васил Томов да настояваше да не се отбиваме в това село сега, по причина на напреднало време. Там останахме около половин час и пихме по една чаша вино заедно с присъстващите селяни, които тутакси след нас влязоха с гайда начело в кръчмата. Там бе и кметът Минков, с когото, както аз, така и Алеко, чукахме чашките си и любезно разговаряхме. След най-благи пожелания и "На добър час" ние тръгнахме за Татар-Пазарджик.

На около 1 км вън от селото се разговорихме с него върху характера на българина и чувствата на нашия селянин, в които той не се съмняваше.

"Такъв е нашият българин, каза той, кажи му две искрени сладки думи и той е целият твой."

Още

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

След това и двамата задрямахме. Така пътувахме до тогава, докато внезапно чух един силен пушечен залп, който ме разбуди и стресна. В това време Алеко падна на мойте колене, като могъл да каже, по думите на другаря ни Васил Томов, само думите: "Ах, убиха ме!" Аз си обърнах главата по направление на изстрелите, в това време се хвърли още един отделен изстрел, на разстояние от около 25 крачки, огънят на който бе отправен право в лицето ми, а куршумът замина над главите ни.

Щом се сетих, че това е една убийствена засада, поставена с цел да ни избие, аз извиках: "Лягайте, че ни избиха!", а на файтонджията: "Карай в кариер, Тошо, че ще ни избият!" Томов и аз се наведохме над тялото на Алеко, което вече лежеше над мойте и Томовите колене. Файтонът летеше из пътя с риск да се преобърне и скоро се намерихме около пазарджишката железопътна станция. Там, находящи се вече вън от опасността, аз се изправих и поканих Алеко и той да се изправи. На неколкократното ми поканване, като той не се обади, отведнъж се породи мисълта, дали той не е убит. И понеже най-деликатните органи се намират в главата, аз попипах навсякъде из главата му, дали няма някоя рана. За мое щастие оказа се, че главата му е здрава. Обаче Алеко при все това продължаваше да мълчи. Опитахме се двамата с Томов да го повдигнем от коленете си, обаче що да видим, той вече бе неподвижен труп.

Стреснат от ужаса, който ми причини самата мисъл, че Алеко е мъртъв, аз заповядах на файтонджията да кара колата право в къщата на прокурора. В 10,30 ч. ние вече бяхме пред дома на прокурора, който на нашето потропване излезе, и след като му описахме в общи черти начина и мястото на извършеното злодеяние, още там каза, че авторът е радиловският кмет, за арестуването на когото тутакси щял да се разпореди, като добави да отведем ние тялото в болницата. Отведохме тялото в окръжната болница, където след няколко минути пристигна лекарят и констатира, че смъртта е била моментална.

Хиляди хора се стичат на погребението на автора на "Бай Ганьо" в София, 1897 г.

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Още няколко подробности. На колата стояхме така: Алеко - отляво, аз - отдясно, Васил Томов насреща ни. Залпът се хвърли от лявата ни страна, и, според констатираните от съдебното следствие факти, един куршум е ударил в желязото, което крепи гюрука, когато е вдигнат, направил е рикошет, преминал е през кожата и платното на гюрука, и се е забил в лявата страна на Алеко, между 3-4 ребра, счупил едното от тях и от натиска на счупеното ребро се е спукало сърцето и е изтекла кръвта. Куршумът преминал под кожата, излязъл на дясната страна и там под ризата, без да пробие и нея, се спрял. Куршумът, който се намери до самата рана на дясната страна е кримковски, с три реда пояси. В раната се намериха още 3 парчета куршум и няколко откъслеци от сукно.

От лявата страна гюрукът на файтона има 4 дупки, от които 2 големи и 2 по-малки - всички произведени от изстрели.

Също е ранен и един от конете в задната част.

Още в същата вечер прокурорът отишъл на телеграфната станция да заповяда на пещерския околийски началник да арестува кмета на с. Радилово, обаче телеграфната станция е била затворена. Тогава заповядал на полицията да изпрати стражар в Пещера да предаде тази заповед, но и стражарят не отишъл тутакси, а чак на заранта. Началникът на Пещера отишъл в Радилово, обаче не арестувал кмета, а е извършил това, когато прокурорът и следователят са отишли в Радилово същата вечер.

Тази е фактическата страна на това грозно и гнусно злодеяние, което по мое дълбоко убеждение е дело обмислено и скроено заранта от известните корифеи на съединистическата клика в София и Татар-Пазарджик, която от цели две години вече търси всички средства, за да ни унищожи.

Че това е тяхно дело, достатъчно е само да припомним факта, че извършителят на това убийство, според самите думи и признания на в. "Мир" и "Прогрес", е радиловският кмет Петър Минков, когото сега "Мир" порицава като "дърт стамболовист", че същият кмет е такъв в с. Радилово още от 18 май 1894 г. избран от съединистите с щикове и камшици, поддържан всячески от тях на този пост, макар и цялото село да пищи под неговия гнет, и макар министерството да бе го отстранило от длъжност още на 8 април, той обаче, бе фактически кмет чак до 11 май, утрото на убийството, само за това, че им бе необходим да приведе в изпълнение предначертания им план.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Нещо повече. Сам Д. Ю. е ходил да се кара с чиновниците във Вътрешното министерство, за гдето то го било отстранило, когато той бил "най-честният, най-интелигентният и най-преданият на партията им кмет." Независимо от това, на всички в Пещера и Пазарджик е известно, че сам кметът Минков се е хвалил, че Бобеков щял да унищожи в прокурорския паркет всичките заведени против него, Минков, углавни дела и пак щял да си остане кмет, толкоз силно е разчитал той на тяхната, съединистическата, поддръжка.

Нещо повече. Сам кметът е давал на селския малолетен пъдар, Георги Стоянов Чолаков, 100 лв. да ме убие, като му обещавал, че ако го накажели, то "големците" от Пазарджик и София щели да го помилват.

При тези данни, мисля, излишно ще бъде да ходим и дирим другаде причините на това ужасно злодеяние, освен в зверската злоба и отмъстителност на безчестните и гадни до неимоверност софийски и татарпазарджишки съединисти.

Впрочем, това е техен стар занаят...

13 май 1897 г.
Засега сбогом.
Михаил Такев"

Късметът на Михаил Такев, по чудо оцелелият спътник на Алеко, му изневерява 23 години по-късно, когато на 24 януари 1920 г. самият той пада убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски.

 

Коментирай 17

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Алеко Константинов

Михаил Такев (1864-1920), министър на вътрешните работи, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, депутат, убит в атентат от анархисти, фотография от 1912-13 г.

Последната снимка на Алеко Константинов, направена в Пещера, само няколко часа преди неговото убийство, 11 май 1897 г.

Хиляди хора се стичат на погребението на автора на "Бай Ганьо" в София, 1897 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

Възстановка на боевете на Шипка, проведена през 1902 г. по случай 25 години от тези паметни събития

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

"Още отвечер (понеделника) забумтяха удари на брадва и уплашиха всичко живо в махалата - ковяха и пристягаха бесилката", разказва съвременничка на Васил Левски, станала свидетелка на обесването му

Съвременници на Левски в София

През 1938 г., по случай 65-годишнината от обесването на Васил Левски, Бончо Хаджи Бонев – внук на видния общественик, един от най-заможните и влиятелни хора в София около Освобождението и съратник на Левски Хаджи Боне Петров, споделя част от дневника на дядо си и спомени на друг съвременник и очевидец на дейността и трагичния край на Апостола.

Преди 90 години Люба Йоцова става първата Мис България

"Избор на "Мис България"! Никой дотогава не беше чувал подобно нещо!", спомня си в книга Драган Тенев за предстоящото невиждано до този момент събитие у нас